РЕШЕНИЕ
№ 8228
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110134594 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ АД срещу И. Б. Н.,
с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 5929,87 лв., представляваща
главница по Договор за издаване на кредитна карта № ***/***г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.06.2024 г., до изплащане на вземането;
сумата 1126,73 лв., представляваща договорна лихва за периода от 29.05.2023 г. до
28.12.2023 г.; сумата от 780,04 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 29.05.2023
г. до 14.03.20245 г.; сумата от 192,53 лв., представляваща такси за периода от 10.04.2023 г. до
08.09.2023 г., от които 177,53 лв. – такси обезщетение за надвишаване на кредитния лимит, и
15 лв. – такса при блокиране на карта/кредитен лимит; сумата от 276,15 лв., представляваща
сбор от непогасени застрахователни премии по застрахователна програма „Защита на
плащанията“, застрахователен пакет „Покритие на задълженията Плюс“ за периода от
28.03.2023 г. до 28.08.2023 г.
Ищецът „***“ АД твърди, че на 06.10.2020 г. между него и И. Б. Н. е сключен договор
за издаване на кредитна карта № ***, по силата на който ищецът предоставил на ответника
потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на 6000 лв. Сочи, че
съгласно чл. 5 и 6 от ОУ за издаване на ползване на кредитни карти, картодържателят може
да използва предоставения му кредитен лимит по различни начини, а картоиздателят
изпраща всеки месец на картодържателя месечно извлечение, което отразява всички
операции с картата, както и всички други сделки на картодържателя, извършени през
предходния период на плащания. Посочва, че за предоставяне на платежния инструмент и
другите услуги, свързани с картата, ответникът дължи възнаграждение, включително но не
само лихва, посочена Приложение № 1 в ОУ. Освен дължимата лихва, ответникът дължи
заплащане на такси в общ размер на 192,53 лв., представляващи сбор от: 6 бр. такса за
надвишаване на кредитен лимит на обща стойност 177,53 лв., начислена съгласно чл. 10.1 от
1
ОУ към договора и т. 1.5 от Приложението към тях; и 1 бр. такса за блокиране на
кредита/кредитен лимит на обща стойност 15 лв., начислени съгласни чл. 10.1 от ОУ към
договора и 1.7 от Приложението към тях. Добавя, че ответникът се присъединил като
застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“, застрахователен
пакет „Покритие на задълженията Плюс“, като с изрична декларация е дал своето съгласие,
сумата на месечната застрахователна премия, определена от ОУ към програмата, да бъде
начислявана като задължение по кредитната карта. Твърди, че длъжникът е преустановил
плащането на месечните вноски, поради което на основание чл. 20.2 от ОУ, банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 28.12.2023 г. Моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. Б. Н., с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че претендираните суми не
са използвани и не са теглени от кредитната карта, а са неправомерно начислени от банката.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не е спорно, а и от приетите писмени доказателства се установява,
че между „***“ АД и И. Б. Н. е сключен договор за издаване на кредитна карта ***от ***г.,
по силата на който ищецът, в качеството си на кредитодател, е предоставил на ответника, в
качеството му на кредитополучател, банков кредит под формата на кредитен лимит и му е
издал като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит персонална и
допълнителна кредитна карта. Съгласно чл. 3 от договора разрешеният кредитен лимит към
датата на сключване на договора е бил в размер на 6000 лв.
Съгласно договора неразделна част от него са заявлението за издаване на кредитна
карта, общите условия на банката и Приложение №1, съдържащо приложима към договора
Тарифа на банката.
Съгласно чл.7.6 ОУ надвишение на кредитния лимит е налице в случай, че общата
дължима сума, определена по реда на чл.7.2, възлезе в по-голям размер от размера на
отпуснатия кредитен лимит. Надвишението на кредитния лимит се счита за нарушение на
договора и картодържателят дължи на банката обезщетение за надвишен кредитен лимит в
размер, посочен в приложение №1 към ОУ, всеки път, когато към датата на издаване на
съответното месечно извлечение е налице надвишение на кредитния лимит.
Съгласно чл. 8, т.1 от Общите условия на „***” АД страните са уговорили банката
картоиздател да изпраща всеки месец на картодържателя месечни извлечения, в които се
отразяват всички операции и сделки, извършвани с картата, както и задълженията на
картодържателя във връзка с ползваната от него карта.
Съгласно чл.10.1 и чл.10.6 възнаградителната лихва и ГПР се определят в
Приложение №1 към ОУ, като в приложението е посочено, че годишният лихвен процент
при покупки, теглене на пари в брой и преводи е 18,90 %, а ГПР е 31,73 %, изчислен
съгласно чл. 10.6 от ОУ при следните допускания: 1) максимален кредитен лимит 3000 лв.,
усвоен изцяло чрез теглене на пари в брой на банкомат на *** банка; 2) при годишен лихвен
процент 18,9 %; 3) начислени: такса за разглеждане на заявление за кредитна карта на
основен картодържател, такса за използване на картата за теглене на пари в брой; 4)
изплащане на посочения усвоен лимит на 12 равни по размер месечни вноски в размер на
287,83 лв. Видно от посочените допускания за начисления, в ГПР не е включена
застрахователна премия.
Съгласно чл. 10.7 от ОУ общата сума, дължима от картодържателя по договора, е
равна на сбора от всички усвоени, но непогасени суми по кредитния лимит, вкл. дължимата
върху усвоените суми годишна лихва и останалите разходи, дължими от кредитодържателя
2
съгласно Общите условия и Приложение № 1. Видно от Приложение № 1 към договора,
картодържателят дължи на банката следните такси и лихви: обезщетението за надвишаване
на кредитния лимит е в размер на 5% от размера на надвишението, но не по-малко от 2 лв.,
такса при блокиране на карта и/или лимит по вина и небрежност на картодържателя – 15 лв.
и др.
Съгласно чл. 20.2 от договора при непогасяване на минималните месечни вноски по
две последователни месечни извлечения, банката може да обяви задължението на
кредитодържателя за изцяло предсрочно изискуемо. Договорът за кредитна карта, общите
условия към него и Приложение № 1 към ОУ са двустранно подписани на всяка страница от
ответника, чието авторство не е оспорено в хода на процеса.
Представени са декларация за присъединяване на застраховано лице към
застрахователна програма „Защита на плащанията“, застрахователен пакет „F” „Покритие на
задълженията Плюс“ на кратодържателите на кредитни карти, издадени от „***“ АД и
сертификат № ***към групов застрахователен договор със застраховано лице И. Б. Н. и
застраховател „***“, ***. В сертификата е посочено, че застрахователната премия е месечна
и е в размер на 0,736% от усвоения, но непогасен кредитен лимит по кредитна карта към 28-
мо число на съответния месец, като се начислява като задължение по нея. В размера на
застрахователната премия е включен и 2% данък съгласно Закона за данъка върху
застрахователните премии. Автентичността на подписа на застрахованото лице не е
оспорена. Представени са и общи условия за застрахователна програма „Защита на
плащанията“ на картодържателире на кредитни карти, издадени от „***“ АД, за
застрахователен пакет „Покритие на задълженията Плюс“, подписани от ответника, чийто
подпис не е оспорен.
По искане на ищеца е приета и Покана-уведомление от ЧСИ ***, адресирано до И.
Б. Н., в което е обективирано изявление за просрочие на
2 последователни плащания по месечни извлечения, съответно от 29.05.2023 г. и 28.06.2023
г. и за прекратяване на договора и обявяване на задължението в размер на 7152,52 лв. за
предсрочно изискуемо. От представения констативен протокол от *** г. е видно, че същото е
било връчено на ответника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
за периода от 17.10.2020 г. до 19.09.2022 г. усвоените от картодържателя суми са в общ
размер от 12877,69 лв., като в така посочената сума била начислена възнаградителна лихва в
размер на 1199,96 лв., такси по кредита в размер на 343,66 лв., такси за надвишен кредитен
лимит в размер на 229,97 лв. и застрахователни премии в размер на 1126,73 лв. Направените
по картата вноски в периода от 16.11.2020 г. до 28.04.2023 г. са в общ размер 10604,80 лв.,
като с постъпилите суми са погасени: главница в размер на 6899,11 лв., такси – 328,66 лв.,
такса надвишен кредитен лимит – 78,95 лв., договорна лихва с падежи до 10.04.2023 г. –
1987,19 лв., лихва за просрочие до 10.04.2023 г. – 419,92 лв., и застрахователни премии до
28.03.2023 г. От задълженията непогасена е сумата в общ размер 8305,32 лв., от която:
5978,58 лв. – главница, 1144,92 лв. – договорна лихва с падежи от 10.04.2023 г. до 08.03.2024
г., лихва за просрочие от 11.04.2023 г. до 08.03.2024 г. – 780,04 лв., такса за блокиране на
карта – 15 лв., такса за надвишен кредитен лимит – 151,02 лв., застрахователни премии от
29.03.2023 г. до 28.08.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2
ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на исковете в тежест на ищеца е тежест на ищеца е да установи
3
наличието на валидно облигационно отношение между него и ответника по силата на
твърдяния договор за издаване на кредитна карта № ***от ***г.; изпълнение на
задължението на кредитодателя по него, изразяващо се в отпускане на уговорения кредитен
лимит и фактическо предоставяне на картата за ползване от картодържателя; валидно
постигната договорка за заплащане на възнаградителна лихва и такси в претендираните
размери; настъпване на изискуемостта на процесните суми и техния размер.
В случая, от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства,
както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че между ищеца
„***“ АД, от една страна, в качеството на кредитодател, и ответника И. Б. Н., от друга
страна, в качеството на кредитополучател е възникнало валидно облигационно
правоотношение по Договор за издаване на кредитна карта № *** от ***г., по силата на
което на кредитополучателя се предоставя ползването на кредитен лимит в размер на 6000
лв. Договорът е сключени в изискуемата писмена форма, като фактическото предаване на
картата, съдът приема за установено с оглед данните по делото за извършени покупки в
какъвто смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което
оправомощения картодържател И. Б. Н. не би сторил в случай, че кредитния лимит от 6000
лв. не е бил усвоен, или пък ако фактически той не е разполагал със самата пластика на
картата. Още повече, че извършвайки плащания по договора в общ размер на 10604,80 лв.,
констатирани от съдебно-счетоводната експертиза, ответникът е потвърдил както
възникването на облигационната връзка, така и реалното усвояване на сумата по нея. Ето
защо, съдът приема, че кредитодателят е изпълнил задължението си за предоставяне на
заемната сума на кредитополучателя, поради което за същия е възникнало насрещно
задължение да погасява усвоената част от кредитния лимит в сроковете и по начин уговорен
в договора, ОУ към него и Приложение № 1 към ОУ.
Тъй като процесният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит за валидността му и правните му последици
следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната му за
периода редакция.
Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора,
когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателства по делото /ТР № 1/20 г. на ОСГТК на ВКС/.
Освен това съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител /чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В случая се установява, че във връзка с предоставения кредитен лимит,
кредитополучателят е сключил застраховка „Защита на плащанията“, по която дължи
застрахователна премия в размер на 0,736% от усвоения, но непогасен кредитен лимит по
кредитната карта към 28 число на съответния месец и е дължима на месечни погасителни
4
вноски, които вноски са включени в общия размер на дължимите месечни погасителни
вноски. Съобразявайки характера на вземането, представляващо застрахователна премия във
връзка с допълнително предоставена услуга по процесния договор за кредит, пряката й
обвързаност с договора за кредит – ежемесечно, като част от вноската по кредитната карта,
предмета на договора за застраховка, насочен към изпълнение на задълженията по договора
за кредит при настъпване на застрахователно събитие, съдът намира, че клаузата за покупка
от кредитополучателя на застраховка „Защита на плащанията“ при посочените параметри
представлява разход, пряко свързан с договора за заем, поради което следва да намери
отражение в размера на годишния процент на разходите, наред с уговорената лихва. В
случая обаче, видно от допусканията в Приложение №1 при изчисление на размера на ГПР
не е посочена (не е включена) застрахователна премия. В договора за потребителски кредит
следва да се отрази не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява годишният процент на разходите, но и изчерпателно да
се изброят всички разходи, които длъжникът ще прави, отчетени при формиране на
годишния процент на разходите. Липсата на отразяване на дължимата застрахователна
премия в ГПР води до неяснота относно действителния размер на ГПР и представлява
нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Несъмнено годишния процент
на разходите е съществен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит и
е особено важен за интересите на потребителите, поради което не следва да се толерират
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо с
императивна норма съдържание. Това се отнася и за случаите, при които се посочва ГПР в
рамките на закона, но предвиждат допълнителни вземания, като застрахователна премия,
такса ангажимент и други подобни, като така се заобикаля законът и се прикрива
действителният ГПР, за да не се нарушават формалните нормативни изисквания, което
поставя потребителя в неблагоприятно положение. /Определение № 1388 от 20.12.2023 г. на
ВКС по т. д. № 332/2023 г., I т. о., ТК;Определение № 2887 от 6.11.2024 г. на ВКС по к. т. д.
№ 844/2024 г. и др./.
С оглед изложеното, съдът намира, че поради нарушение на императивната норма на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, процесният договор е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК ако
договорът е недействителен, то потребителят дължи да върне единствено чистата стойност
на отпуснатия кредит, като не се дължат лихви или други разходи по кредита, т. е. чистата
стойност на кредита обхваща единствено сумата, която е била пряко предоставена на
разположение на кредитополучателя, като в настоящия случай тя възлиза на 12877,69 лв.
С оглед установената недействителност на договора за кредита на основание чл. 22
ЗПК, всички плащания, извършени от длъжника към кредитора, следва да се отнесат към
погасяването на усвоената главница. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза направените по картата вноски са в размер на 10604,80 лв. Следователно
неплатеното задължение за главница възлиза на сумата 2272,89 лв.
Предвид изложеното искът за главницата по процесния договор за кредит се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер на 2272,89 лв. лв., като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 5929,87 лв. следва да бъде отхвърлен.
С оглед изводите на съда за недействителност на договора за потребителски кредит,
исковете по чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца се дължат
разноски съразмерно на уважената част от исковете. В производството ищецът е направил
разноски в общ размер на 2088,85 лв., от които 332,21 лв. – заплатена държавна такса, 400
лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза, и 1356,64 лв. – адвокатско възнаграждение.
Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ АД
5
има право на разноски в размер на 571,65 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът И. Б. Н. има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите, но до
приключване на устните състезания, същият не е ангажирал доказателства такива да са били
извършени.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап.
***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, сумата
от 2272,89 лв., представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта №
***/***г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
11.06.2024 г., до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от
2272,89 лв. до пълния предявен размер от 5929,87 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу И. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.
„***“ № ***, ет. ***, ап. ***, осъдителни искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата 1126,73
лв., представляваща договорна лихва за периода от 29.05.2023 г. до 28.12.2023 г.; сумата от
780,04 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 29.05.2023 г. до 14.03.20245 г.;
сумата от 192,53 лв., представляваща такси за периода от 10.04.2023 г. до 08.09.2023 г., от
които 177,53 лв. – такси обезщетение за надвишаване на кредитния лимит, и 15 лв. – такса
при блокиране на карта/кредитен лимит; сумата от 276,15 лв., представляваща сбор от
непогасени застрахователни премии по застрахователна програма „Защита на плащанията“,
застрахователен пакет „Покритие на задълженията Плюс“ за периода от 28.03.2023 г. до
28.08.2023 г.
ОСЪЖДА И. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап.
***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 571,65 лв., представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6