Определение по дело №429/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2497
Дата: 8 юли 2019 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20193100900429
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

………./……….07.2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на   08.07.2019 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 429 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на гл. 32 ГПК.

Постъпила е искова молба от С.М.Ф.,***, чрез адв. М.С. (ВАК), срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 12126577, гр. София, представлявано от А П Л и Р К Д, за заплащане на обезщетение на увредено лице за претърпени неимуществени вреди от понесени телесни увреждания и психически и емоционален стрес, резултат от нараняването, причинено при ПТП със застрахован за „гражданска отговорност“ автомобил, определено в недостатъчен размер от застрахователя, ведно със законната лихва за забава от уведомяване на застрахователя.

Между страните са разменени книжата по делото: Исковата молба вх. № 8510/18.03.2019 г., съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея са посочени фактите, на които ищцата основава претенциите си. В допълнително становище по отговора вх. № 12359/19.04.19 г. пълномощникът на ищцата е оспорил възраженията и е и допълнил своите доказателствени искания.

Исковата молба и становището са връчени на ответника. В срок е депозиран отговор вх. № 14551/17.05.2018 г., чрез адв. Т.С. (ВАК), с който се оспорват исковете по основание и по размер над предложения от застрахователя, въведени са възражения по същество, включително и възражение са съпричиняване от страна на ищцата и са направени доказателствени искания. Ответникът е упражнил и правото си на допълнителен отговор, като в срок е депозирал такъв с вх.№ 16201/28.05.2019 г., с който поддържа направените оспорвания и въведени възражения.

По допустимостта на претенцията: Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на сключен застрахователен договор по полица „гражданска отговорност” и настъпили вреди, причинени при управление на застраховано МПС. Служебната справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че производството се води срещу надлежно регистриран застраховател.

Претендира се реално изпълнение по застраховка, сключена на 25.02.2017 г. за обезщетяване на отговорност възникнала на 17.05.2017 г., съответно за това правоотношение намира приложение нововъведеното с чл. 498, ал.3 КЗ (в сила от 1.01.2016 г.) изискване за предварително извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на пострадалото лице. С оглед съвпадащи твърдения на страните за поискано и определено от застрахователя обезщетение, с чийто размер ищцата не е съгласна и приложени доказателства в този смисъл съдът преценява предявения иск за допустим.

Сезираният съд с район съвпадащ с постоянен адрес на ищеца е компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК. 

По предварителните въпроси:

Ищецът по настоящото производство е освободен от внасянето на държавна такса и разноски съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 383, ал.1 НПК.

Представителната власт на пълномощника на ищеца е надлежно удостоверена (л. 54). Доколкото в подадения отговор на исковата молба е посочено като приложение адвокатско пълномощно за процесуалния представител на ответника  адв. Т.С., но такова не е приложено, включително и към допълнителния отговор, то с настоящото определение на ответника следва да се дадат указания за представянето му, респ. за потвърждаване действията по подаване на отговорите.

Пострадалият като ползващ се от задължителна застраховка  търси защита на право, възникнало по силата на застрахователното правоотношение, поради което основната претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

Възражение срещу характера на спора не е предявено. В срока за отговор не е предявен отвод за местна подсъдност.

Ищцата не е посочила начин на изплащане на претендирана с осъдителен иск сума, но доколкото основава искане за реално изпълнение на доказателства, за предварително производство по уреждане на претенция със застрахователя, които съдържат данни за обявена банкова сметка (***. 78) съдът намира, че това допълнително съдържание на исковата молба( чл. 127 ал.4 ГПК) може да се извлече от доказателствата. Съдът възприема като банкова сметка ***н на плащане следните данни, посочен във уточненото искане за изплащане на обезщетение: по банкова сметка  *** ***.

По доказателствените искания:      

В исковата молба са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, приложени в копия, заверени за вярност, отчасти представляващи книжа по процесуални действия в безспорното между страните наказателно производство. Позоваването на съдебните книжа от наказателното дело е допустимо само доколкото представляват актове, подлежащи на зачитане в гражданското производство (какъвто е протоколът от проведеното съдебно заседание, на което е одобрено постигнатото между страните споразумение, с характер на присъда) или писмени изявления на страните, които да могат да се ценят като частни документи, съответно съставени огледни протоколи, които да се ценят като официални удостоверителни документи. Доказателствата, съставени в наказателното производство от вещи лица с прилагане на специални знания не могат да се приемат в гражданския процес, доколкото недопустимо биха подменили надлежни доказателства, подлежащи на събиране от сезирания съд.  С оглед изложеното и направеното от страните искане за изискване и прилагане в цялост на НОХД № 4708/2017 г. по описа на ВРС, което следва да бъде уважено, съдът намира въведеното с отговора на исковата молба възражение от страна на ответника във връзка с приемането и прилагането като писмени доказателства на приложените документи от наказателното производство за частично основателно, като от доказателствения материал следва да бъдат изключени приложените съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, проведени в досъдебното производство.

Приложена към исковата молба и допълнителната искова молба е и медицинска документация (епикриза, амбулаторни листи, направления,  рецепти, лабораторни резултати и картони за процедури) които съдът приема за допустими писмени доказателства, а относимостта им към конкретното лечение на  причиненото на ищцата телесно увреждане следва да бъде проверена с експертното заключение.

Искането за приемане като доказателство по делото на заверено копие на искова молба по т.д.№ 519/2018 г. на ВОС се преценява като неотносимо, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Като неотносимо настоящият състав преценява и направеното от ищеца искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяването му с копие на съобщението за получен препис от исковата молба по т.д.№ 519/2018 г. на ВОС от ответника, доколкото тази информация е служебно известна на съда, а и с оглед твърденията на страните, между тях не съществува спор по този въпрос.

Останалите приложени към исковата молба документи (констативен протокол, заявление до застрахователя и отговор от него), както и приложените в копия, заверени за вярност, към отговора на исковата молба документи /с изключение на повтарящите се заявление до застрахователя и отговор по него/, следва да бъдат да бъдат допуснати като писмени доказателства по делото.

В настоящия процес се твърди и допълнителен вредоносен резултат, извън съставомерното средно телесно увреждане, чието доказване от ищеца като елемент от деликта налага събиране на поисканата от страните съдебно-медицинска и психологическа експертиза. Доколкото въпросите към вещите лица лекар и психолог са за установяване на различни обстоятелства, следва да се допуснат две отделни експертизи, а не една комплексна, както е заявено в исковата молба и отговора. Същевременно документацията на заболяването е съставено от различни специалисти, което налага комплексност на тази експертиза, изискваща специални знания на ортопед и невролог.  Доколкото ответникът обосновава оспорване на част от вредоносните последиците от деликта със здравословното състояние на ищцата преди ПТП посочена като предмет на изследване документация (медицински картон) от този период следва допълнително да бъда осигурена от пациентката, за което съдът служебно следва да възложи задължение по чл. 190 ГПК.

На ищцата следва да се допуснат и гласни доказателства за установяване на спорните обстоятелства по понесените болки и страдания от нея. Тези свидетелски показания са необходими и за формиране на извод за справедливия размер на понесените неимуществени вреди.

С оглед зачитането на установени в акт с характер на присъда факти от правопораждащ отговорността на застрахования престъпен състав не е допустимо повторно доказване на механизма на ПТП, причинено от виновен водач на МПС. Възражението за съпричиняване на престъпния резултат, обаче, не е разглеждано в наказателния процес и изясняването на фактите относно поведението на пострадалата в този механизъм налага експертно заключение. Съответно и задачите на поисканата от насрещните страни експертиза следва да бъдат съобразени с вече установения престъпен състав. Доколкото подсъдимият обвиняем не е страна в настоящия процес, обясненията му пред разследващи органи не представляват годно доказателствено средство, което налага и събирането на гласни показания на този свидетел от настоящия съд.

За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.

По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

                                         

ПРИЕМА за разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК) предявен пряк иск на пострадал от виновно причинено от водач на автомобил, предмет на застраховка „гражданска отговорност“, за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки от телесно увреждане и психични страдания в размер на общо 40 000 лв., ведно със законната лихва за забава от уведомяване на застрахователя на 03.04.2018г, евентуално на 19.10.2018 г.,  на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498 ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 409 КЗ.

ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи: приложени към искова молба заверени по реда на ЗАдв.: справка за сключена застраховка гражданска отговорност (лист 5); Протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД 4708/2017 г. на ВРС (лист 10-14); констативен протокол с пострадали лица от 17.05.2017 г. (лист 26-27); застрахователна полица № BG/23/11/********** (лист 19); епикриза (лист 29-30); амбулаторни листи (лист 31-36); електро-невромиографски анализ (лист 37-40); медицинско направление (лист 41); резултати от изследвания – рентгенография и антебрахиум (лист 42); пет броя рецептурни бланки (лист 43-47); заявление за щета вх. № 420/19.10.2018 г. до ЗАД  „ОЗК – Застраховане“ АД (лист 51-52); отговор изх.№ 99-6147/13.12.2018 г. от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД (лист 53) и приложени към, допълнителната искова молба:  амбулаторни листи и два броя физиотерапевтични карти (лист  84- 87).

ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи: приложени към отговор по искова молба заверени по реда на ЗАдв.:; уведомление за представяне на допълнителни документи  по щета изх.№ 16-864/24.10.2018 г. (лист 72); молба вх.№ 99-5774/22.11.2018 г. (лист 73); възражение вх.№ 99-6391/28.12.2018 г. (лист 76); протокол № 1 и доклад по щета от 04.01.2019 г. (лист 77 и лист 78).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ищцата за допускане като доказателства по делото заверени копия на съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, проведени в досъдебното производство, както и на искова молба по прекратено т.д.№ 519/2018 г. на ВОС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за издаване на съдебно удостоверение на ищеца за снабдяване със заверено копие на съобщение до ответника за връчен препис от исковата молба по прекратено т.д.№ 519/2018 г. на ВОС.

 

ДА СЕ ИЗИСКА за послужване  НОХД № 4708/2017 г. на ВРС.

 

ДОПУСКА позоваване на постиганото в хода на НОХД 4708/2017 г. на ВРС споразумение, имащо сила на влязла в сила присъда, с което страните са приели, че водачът на застрахованото МПС е осъществил от обективна и субективна страна престъпление, наказуемо по чл. 343, ал. 3, бук. „а“, вр. ал. 1, бук. „б“, вр. 342, ал. 1 от НК, по непредпазливост и съответно налични в досъдебно производство протокол за оглед на местопроизшествие и съответни скици и фотоалбуми.

 

ДОПУСКА освидетелстване на ищцата С.М.Ф., като я ЗАДЪЛЖАВА да окаже съдействие като се яви на преглед при вещи лица лекари (ортопед – травматолог и невролог) и психолог, назначени от съда по настоящото дело за установяване на физическо и психическо здравословно състояние и има ли обективни данни за проведено лечение, приложени медикаменти и резултата от тях, като при неизпълнение ще бъде прието, че лицето осуетява събиране на доказателства с прилагане на последици по чл. 161 ГПК.

Възлага по реда на чл. 206, ал. 2 ГПК освидетелстване на С.М.Ф. от вещите лица по допуснатите експертизи, след съгласуване на посочена от всеки от тях дата за преглед, но не по- късно от една седмица от уведомяване на вещото лице за поставена задача.

НА осн. чл. 190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищцата да представи за оглед на вещите лица личния си медицински картон, както и други медицински документи с които разполага за проведени прегледи, лечения, оперативни намеси  за периода преди 17.05.2017г.

 

ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК КОМПЛЕКСНА съдебномедицинска експертиза с вещо лице ортопед-травматолог Р Б М и невролог С К, които след запознаване с медицинската документация, налична по делото и книжата от преписката по НОХД 4708/2017, допълнително представени медицински документи  и личен преглед на пострадалата да дадат заключение за това:

              Какво е било общото здравословно състояние на ищцата преди инцидента, страдала ли е от някакви заболявания, провеждано ли е било лечение за тях?

              Какъв е характерът и степента на уврежданията, настъпили за ищцата, вследствие ПТП от 17.05.2017 г.? Има ли понесени други увреждания извън посочената в споразумението фрактура на крайник(контузия на главата, мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, кръвонасядане и оток в дясна теменна област на главата). Идентично ли е нараняването на дясната предмишница( фрактура на улна вляво)  със счупване на дясна лакътна кост в средна трета?

               Съответстват ли обективните находки (изследвания, анализи и друга медицинска документация) на причиняване на  тези увреждания като пряка последица от удара на пешеходката по начина, възприет от наказателния съд?

              Страда ли ищцата от синдром на карпалния канал, при положителен отговор, намира ли се появата му в причинно-следствена връзка с травматичните увреждания, получени вследствие ПТП или е резултат на други фактори, свързани с професия налагаща честа работа с компютърна клавиатура? Какво лечение е предприето спрямо пострадалата за всяко от тези увреждания, съответно ли е то на данните по представената медицинска документация, какви са сроковете на имобилизация, какви са обичайните срокове за стабилизиране на състоянието на пациента и възстановяване на движението на увредената ръка в пълен обем? Какви са перспективите за лечение на неврологичното усложнение?

              Провеждани ли са физиотерапевтични процедури след инцидента, за какъв период и как са повлияли те на възстановяването на ръката на пострадалата ?Свързани ли са така установените  увреждания, лечението им или физиотерапията обективно с продължаващи болки?

              По какъв начин са повлияли настъпилите при ПТП от 17.05.2017 г. травми  върху ежедневните дейности на ищцата, социалните й контакти,  за какъв период от време се е налагало ищцата да ползва чужда помощ при осъществяване на ежедневните си дейности?

              Какво е общото състояние на пострадалата понастоящем, има ли трайни остатъчни неблагоприятни последици (ограничение на нормални за ежедневието движения или възможностите за работа)?

              Необходимо ли е продължаване на лечението до пълно възстановяване, евентуално с нова хоспитализация, рехабилитация или физиотерапия, какви са причините за такова евентуално допълнително лечение, и какъв би бил необходимият период на възстановяване на здравето в цялост?

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600 лв., съответно по 300лв за всяко от вещите лица като 300 лв. са платими от бюджета на съда, а 300 лв. – вносими от ответника, в тридневен срок от връчване на определението.

 

ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК съдебнопсихологична експертиза с вещо лице клиничен психолог Г П М, която след личен преглед на пострадалата да даде заключение за това:

          Има ли промяна в състоянието на психиката на пострадалата преди преживян инцидент на 17.05.2015 г. и към настоящия момент, представлява ли тази промяна психологическа или психическа травма, която да е свързана с ПТП или последвалото влошаване на телесно здраве или процеса на възстановяване  и лечение?

          Ако промяната представлява определено психическо разстройство на здравето или друго необичайно състояние на  страх, тревожност, депресия  или др. дискомфорт, кога е възникнало това състояние, какво е обичайното лечение прилагано за него, какви са обичайните срокове за възстановяване на психичното здраве и стабилност и прогнозите за възстановяване на пострадалата до нормално ниво на живот?

          Има ли обективни данни за провеждане на лечение?

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., като 100 лв. са платими от бюджета на съда, а 200 лв. от ответника в тридневен срок от връчване на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключенията от явяването на ищцата за личен преглед и краен срок на основание чл.199 ГПК за представяне на заключението най-малко една седмица преди насрочено открито съдебно заседание.

ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ на вещите лица за работа до крайния срок за изготвяне на заключението преписката по т.д. № 429/19 г. на ВОС, ведно с приложеното НОХД № 4708/2017 г.

 

ДОПУСКА до разпит  при довеждане от ищцовата страна на общо двама свидетели,  за установяване на твърденията за преживени физически и емоционални болки и страдания след процесното ПТП.

 

ДОПУСКА до разпит при условия на призоваване Й Х И, ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. *****, като свидетел за установяване обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП от 17.05.2017 г. и поведението на пострадалата.

ЗАДЪЛЖАВА ответника  в тридневен срок от връчване на настоящото определение да внесе депозит от 30 лв. за разходи за явяване на призованото пред съд лице.

 

ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК съдебноавтотехническа експертиза с вещо лице А Х В, който след запознаване с  посочените по-горе като допустими за позоваване налични в приложено към настоящото производство преписка по НОХД и съответно досъдебно производство  документи /включително официално удостовелрени данни за организация на движението на кръстовището и записи от видеокамери/, както и съобразяване с установения от наказателен съд механизъм на настъпване на ПТП от 17.05.2017 г. и показания на водача като свидетел - очевидец, разпитан пред настоящия съд, да даде заключение за това:

·                    Да се изготви схема на местопроизшествието от 17.05.2017 г. с обозначение на мястото на сблъсък, според установеното в наказателното разследване поведение на виновния водач на товарен автомобил  „***“ с рег.№ * **** **, управлявано от Й И и пешеходеца С.Ф.

·                    Имала ли е пешеходката  видимост към автомобила преди настъпване на ПТП, можела ли е да възприеме като заплаха движещ се към нея товарен автомобил и  имала ли е обективна възможност да избегне удара, евентуално с какви нейни действия ПТП е могло да бъде предотвратено?

·                    Как е навлязла пешеходката на пътно платно?

 

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 350 лв., вносими от ответника, в 3 дневен срок от връчване на определението.

ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението след изслушване на показания на допуснат свидетел Й И, като ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК да представи  заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание, насрочено след  разпита на свидетеля.

ОСТАВЯ без уважение искането за допускане на задачи относно механизма на ПТП и поведението на осъдения водач и вината му.

 

На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на ответника,  че посоченото като приложение съм отговора пълномощно не е налично по делото, и че действията по депозиране на отговор и допълнителен отговор чрез адвокат без надлежно упълномощаване могат следва да бъдат потвърдени от дружеството чрез нарочно изявление на законен представител или чрез упълномощено лице, КАТО ЗАДЪЛЖАВА ответника  в седмичен срок от съобщението с писмена молба  да отстрани нередовностите по подадените отговори на исковата молба и допълнителната искова молба, като представи описано, но неприложено  пълномощно, от което да е видно, че на адв. Т.С. е учреден мандат за процесуално представителство /включително и изрично пълномощно за признание исканията на другата страна, с оглед извършеното частично признание на иска/ от ЗАД „ОЗК Застраховане” АД или в същия срок да потвърди извършените без представителна власт действия с изрично писмено изявление на законен или упълномощен от него представител или да се яви за да приподпише документите, подадени от името на дружеството в деловодството на съда

Предупреждава ответника, че при неизпълнение процесуалното действие по подаване на отговор на ИМ и допълнителен отговор ще се счита за неизвършено и съставения проект за доклад ще бъде коригиран.

 

На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка и доказателства за направени разноски по чл. 80 от ГПК.

 

НАСРОЧВА съдебно заседание за 19.09.2019 г. от 10.30 часа.

 

ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат призовани. Да се призоват страните, свидетеля Й Х И и назначените  ВЕЩИ ЛИЦА ортопед и психолог с обявяване на задачите им, а автоексперта само за изслушване  на свидетеля - след внасяне на депозит.

Проектът за устен доклад, представляващ, приложение към настоящото определение да се съобщи на страните.

 

Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощника на ищцата адв. С. (на служебен адрес по искова молба) и на ответника на адв. С. (на служебен адрес, посочен в отговора), ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП.

 

                        СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

 

 

 

ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД

по търговско дело номер № 429 по описа за 2019 г.,

 

Производството е образувано като ТЪРГОВСКИ СПОР по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.

Приет е за разглеждане иск на С.М.Ф., ЕГН ********** ***, представлявана от адв. М.С., (ВАК), със служ. адрес: ***, предявен срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 12126577, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Възраждане“ , ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А П Л и Р К Д, чрез адв. Т.С., (ВАК), със служ. адрес ***, за заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесни увреждания(контузия на главата, мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, кръвонасядяне и оток в дясна теменна област на главата, счупване на дясна лакътна кост в средна трета и синдром на карпалия канал) понасяни в продължение на период от повече от година след ПТП, настъпило на 17.05.2017 г., наложилото се лечение и психическа травма, резултат от нараняването, причинено от водач на застраховано МПС по застраховка „гражданска отговорност“, признат за виновен извършител на престъпление, ведно със законната лихва за забава от уведомяване на застрахователя на 03.04.2018 г., евентуално на 19.10.2018 г., до окончателно изплащане на обезщетението по банкова сметка  *** ***.

Насрещните страни претендират и определяне и присъждане на разноски по делото

По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):

Безспорни са фактите относно застрахователното правоотношение, признати въз основа на удостоверенa по общодостъпен начин регистриранa полицa за застраховка гражданска отговорност на автомобилист за т.а. ** с рег. № * **** **, сключена със ЗАД "ОЗК Застраховане" АД с полица № BG/23/11/**********, валидна от 25.02.2017 г. 00:00 до 24.02.2018 г. 23:59.

Безспорен е факта на изпратено до ответното дружество заявление за щета с вх.№ 420/19.10.2018 г. и предложеното от застрахователя комплексно обезщетение за всички понесени неимуществени вреди от пострадалата в размер на 10 000лв.

Безспорно и служебно известно е още и образуването и прекратяването на преждевременно предявена претенция за същото събитие по т.д.№ 519/2018 г. по описа на ВОС на 03.04.2018 г., както и получаването на препис от исковата молба от ответника на 21.05.2018 г.

Установени по задължителен за гражданския съд начин с одобреното  от наказателния съд  споразумение са обстоятелства от фактическия състав на престъплението по чл. чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК (противоправност на поведението на водача на товарния автомобил и механизъм на причиняване на престъпен резултат – средна телесна повреда на пешеходеца по  непредпазливост като вина на водача на застраховано МПС): на 17.05.2017 г.  Й Х И в гр. Варна, при управление на МПС – товарен джип „***“ с рег. № * **** **, на пешеходната пътека на бул. „Сливница“, нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2 ЗДвПи  чл. 119, ал. 1 и 4 ЗДвП: без да съобрази конкретна обстановка на кръстовище и без да намали скоростта до възможност за спиране при възникнала  опасност за движението, не пропуснал при завой стъпила на пешеходната пътека пешеходка С.М.Ф. и при удара с автомобила причинил счупване на дясна лакътна кост в средна трета, без раместване на фрагменти, което обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 2.5 – 3 месеца.

За тези обстоятелства не се налага доказване.

Спорни са твърденията относно характера на всички травматични увреждания, претърпени вследствие процесното ПТП, причинната връзка между описаните физически и психически болки и страдания и инцидента, настъпилия допълнителен вредоносен резултат, изразяващ се в синдром на карпалния канал,  и съпричиняването на крайния резултат с поведението на ищцата.

Ищцата твърди, че претърпяното от нея телесно увреждане, изразяващо се в счупване на дясната лакътна кост е наложило болнично лечение, като непосредствено след ПТП на 17.05.2019 г. е била настанена в МБАЛ „Света Анна – Варна“, където й била постановена гипсова имобилизация. Изписана била на 22.05.2017 г. с препоръка за наблюдение от общопрактикуващ лекар и ортопед. Сочи, че по време на гипсовата имобилизацията е имала слабо изтръпване на трети и четвърти пръст на ръката, а след свалянето й е получила оток и изтръпване на цялата ръка, вследствие на което на 04.07.2017 г. й били назначени  физиотерапевтични процедури. Твърди, че въпреки проведеното лечение е продължила да има ограничение в движението на ръката, болки и изтръпване, като при преглед на 16.08.2017 г. била установена лека хипотрофия на десен тенар, изонорморефлексия, синдром на Тинел и Фален в дясната ръка, наричан още синдром на  карпалния тунел. Посочената диагноза била потвърдена на последващи прегледи при невролог, като при извършения през декември 2017 г. електроневромиографски анализ била констатирана тежка частична увреда на н. медианус декстра в карпалния тунел. На ищцата били изписани нови физиотерапевтични процедури, но въпреки продължилото лечение  и към настоящия момент изпитва физически болки в дясната ръка, ограничаващи свободното й движение и възможността за хващане на предмети с нея. Твърди, че за периода до отстраняване на гипса, съпругът й е полагал ежедневни грижи за нея и я замествал в домакинската работа. Преди процесното ПТП работела като преводач, при което е използвала и двете си ръце за печатане на преводите, но след инцидента спряла да ходи на работа, тъй като й били нужни по-чести почивки и започнала да работи от вкъщи. Това ограничило социалните й контакти с колегите от фирмата. Освен описаните непрекъснати физически болки и страдания близо две години след претърпяното ПТП и последвалия синдром на карпалния тунел, ищцата описва и промени в психическото си състояние. Сочи, че изпада в депресия, развива натрапчиво чувство на страх от превозни средства, което изключва възможност за шофиране. Настъпили нарушения в съня й, поради нуждата от често раздвижване на ръката и засилващите се болки през нощта. От процесното ПТП претърпяла и леки телесни увреждания – контузия на главата, мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, кръвонасядане и травматичен оток дясна теменна област на главата, нараняване на дясна предмишница – фрактура на улната вдясно, които обусловили временно разстройство на здравето за период от около 2 месеца.

Ответникът оспорва наличието описаните леки телесни повреди вследствие на ПТП от 17.05.2017 г., както и допълнителните увреждания, настъпили след изписването на пострадалата и след сваляне на гипсовата имобилизация. Сочи, че при хоспитализирането й наранявания не са били установени, а при изписването й не са били установени усложнения, напротив ищцата била изписана с клинично подобрение без неврологична симптоматика.

Оспорва провеждането на изписаното физиотерапевтично увреждане, както и настъпването на допълнителен вредоносен резултат, диагностициран като синдром на карпалния тунел, който да е в причинна връзка с ПТП. Сочи че описаното заболяване е настъпило с голяма вероятност поради наложената от професията на ищцата постоянната работа на компютър, а не в резултат на застрахователното събитие. Оспорва  характера и продължителността на твърдените физически болки и страдания (намалена чувствителност и изтръпване в дясната ръка и предмишницата, замайване и болки в гърба), както и посочените от ищцата психически такива.

На следващо място ответникът възразява за наличие на съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалата. Твърди, че ищцата е навлязла на пътното платно без да се огледа и без да съобрази разстоянието до приближаващите се ППС, осъществяващи маневра „ляв завой“. Освен това, счита, че ищцата се движила по начин, който не обезпечавал напълно безопасността й, тъй като е предприела пресичане с начална точка, находяща се между двете пътни платна – разделителен остров на бул. „Сливница“, разположените в който светофар и пътни знаци пречели на видимостта на автомобилите, идващи откъм ул. „Патриарх Евтимий“.

Описаното поведение  е оспорено от представителя на ищцата.

            Спорен е и размерът на претърпените неимуществени вреди над изрично признатия от ответника в хода на размяната на книжа размер от 10 000 лева, съответен на определеното в предварителното производство от експертната комисия на застрахователя. 

Ответникът счита, че с оглед характера на причинените вследствие процесното ПТП травматични увреждания, които не предполагат настъпване на трайни последици за здравето и продължителни болки и страдания, също и като се вземат предвид всички останали обективни фактори – начин и обстоятелства, при които увреждането е настъпило, продължителност и интензитет на болките, възраст и социално положение на увредения и т.н., то справедливия размер се свежда до предложеното по извънсъдебен път обезщетение от 10 000 лв., до който размер ответникът изрично признава иска.      

Спорен е и началният момент на отправяне на извънсъдебна застрахователна претенция.

 По отношение на акцесорната претенция за лихва ищцата се позовава на уведомяването на застрахователя за настъпилото събитие и претенцията й като пострадало лице, предявена пряко в съда с искова молба по т.д. 519/18г на ВОС, връчена на 21.05.2018г.

Ответникът оспорва приравняването на това връчване на последиците на надлежно уведомяване за настъпване на застрахователно събитие. Като се позовава на изрична нормативна уредба, аргументира извод за изпадането си в забава не по-рано от 14.12.2018 г., която дата обвързва с представянето на всички необходими документи, вкл. и банкова сметка ***, а отделно сочи, че предвид депозираното възражение по повод отправеното предложение за размер на обезщетението на 28.12.2018 г., то законната лихва се дължи от 21.01.2019 г.

           По правната квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):

Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на иска за неимуществени вреди като пряка претенция на пострадала, останала недоволна от определено обезщетение от застрахователя в изпълнение на задължение за покритие на риска „гражданска отговорност” по задължителна застраховка на автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от водач на застрахован автомобил. Съответно приложимия материален закон, уреждащ правопораждащото правоотношение представляват  диспозитивните норми, определящи съдържанието на застрахователното правоотношение към момента на твърдяното сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" и ползващите се по нея лица (гл. 47 от КЗ) и по специално правата на  ползващото се лице (чл. 477 КЗ) и обема на покритата отговорност на застрахования( чл. 493 КЗ).

Застрахователното събитие се урежда като противоправно вредоносно поведение на водача на т. а. Джип Гранд Чероки, покриващо фактическия състав на престъпление или деликт (чл. 45 ЗЗД), поради което приложимост за преюдициалното отношение намират и правилата за зачитане на присъда /респ. споразумението, което има силата на влязла в сила присъда/ от граждански съд, разглеждащ последици от конкретното престъпно  деяние (чл. 300 ГПК, вр. чл. 383, ал. 1 НПК). Тези преюдициални отношения съставляват и основание за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя на причинителя на вредите към пострадалия. Ето защо биха били недопустими възраженията основани на твърдения за механизъм на ПТП, който изключва вината на водач, нямал възможност да избегне удара.  Въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат се урежда от правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В настоящото производство е допустимо с оглед самостоятелно формиране на извода за размера на вредите да се изследва и степента на причиняване на резултата от поведението не само на водача на автомобила, но и на самия пострадал, което само по себе си не е част от наказателния състав и не е преклудирано с акта на наказателния съд доколкото не изключва вината на осъдения и приносът му за престъпния резултат. В този смисъл съдът е компетентен да установи евентуално съпричиняване между пострадалия ищец и водача на товарния автомобил.

Размерът на обезщетението за вредите е законоустановен според чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД.

По отношение на акцесорната претенция за законна лихва за забава приложение намират правилата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ и препращата норма на чл. 409, вр. чл. 405 и чл. 380, ал. 3 КЗ, като в тази връзка значение има и специфичното рекламационно производство като предварителна извънсъдебна фаза по предявяване на претенцията, уредено в  чл. 498, ал. 3 КЗ и общите правила на чл. 106 и 108 КЗ,  които уреждат реда и сроковете за произнасяне на застрахователя.

По доказателствената тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл. 146, ал. 2 ГПК):

Доколкото настъпването на вредите като фактически понесени болки и страдания и накърняване на съществуващата преди деликта емоционална среда чрез конкретни негативни изживявания (психическо страдание) представляват елемент от правопораждащ фактически състав на претендирано вземане, ищцата носи пълна доказателствена тежест за установяване на оспорените твърдения за тези обстоятелства. Твърденията извън установени с медицинска документация счупвания и оздравителен процес надхвърлящ обичайния, както и проведено допълнително лечение, наложило се поради настъпили усложнения на уврежданията, причинени от ПТП, също подлежат на самостоятелно доказване. Страната се е позовала на писмени доказателства за медицински изследвания, гласни доказателства за търпените страдания и заключения на медицински специалисти.

Ищецът носи доказателствена тежест за установяване на възприемани в практиката критерии (ППВС № 4/68 г. и решения по чл. 290 и сл. ГПК: № 83/6.07.2009 г., по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., № 749 от 5.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на II т. о. и № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на II т. о., № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о.; № 206 от 12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II т. о), като обективно съществуващи конкретни обстоятелства имащи значение само за формиране на извода да съда за справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди.

В тежест на ищцата е да установи още и момента на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие, момента на представяне на всички изискани документи, вкл. банкова сметка. ***, такива доказателства са представено по делото.

Ответникът носи тежестта за установяване на възражението за съпричиняване на телесното увреждане с противоправно поведение на пострадалата ищца,с което обективно е създала предпоставки или възможности за настъпване на самото увреждане или само на неговия по-значителен интензитет (т. 7 на ППВС № 17/63 г.). Ангажирани са гласни доказателства, както и заключение на авто-експерт.

Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното дирене.

По възможностите да уреждане на спора ( чл. 146, ал. 3 ГПК):

С оглед характера на спора и наличието на безспорни обстоятелства по наличие на вреди от деликт, съдът намира, че следва да укаже предварително на страните възможността от доброволно уреждане на спора:

В случаите на постигната спогодба между страните половината от дължимата държавна такса ще бъде опростена.

Доколкото наказателното производство е приключило със подлежащ на зачитане акт и като има предвид предявената извънсъдебна застрахователна претенция и последвалите предложения за изплащане на обезщетение, съдът намира спора за особено подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор, съдът указва и тази възможност на страните. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси. Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.