№ 1410
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20211100902295 по описа за 2021 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът „Г.е.Б.“ЕООД е съдружник в ответното
„С.е.с.“ЕООД, на което на 29.03.2019 г. е предоставил допълнителна парична вноска в
размер на 800 000 евро въз основа на Договор за съвместна дейност от 12.01.2012 г.
Сочи, че обстоятелствата, на които се основава исковата претенция и размерът на
внесената допълнителна парична вноска се установяват по силата на влязло в сила
съдебно решение по предявен частичен иск за връщане на половината от сумата,
възлизаща на 400 000 евро. Ищецът излага доводи, че изискуемостта на
претендираното вземане е настъпила с получаване поканата за плащането й, каквото се
счита получаването на исковата молба от ответника /07.02.2017 г./ по проведеното
съдебно производство по частичния иск, който момент е възприет като такъв в
мотивите решението. В този смисъл срокът за изпълнение на задължението за връщане
на допълнителната парична вноска е изтекъл на 07.03.2017 г., от когато длъжникът е
изпаднал в забава. Ищецът твърди, че плащане по уважения частичен иск не е било
извършено. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца останалата
част в размер на разликата от предявения частичен иск за сумата от 400 000 евро до
пълния претендиран размер от 800 000 евро и равняваща се на 400 000 евро, както и
законната лихва за забава върху главницата от 800 000 евро, начислена за периода от
17.03.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 19.11.2021 г. в размер на
сумата от 144 948.74 лв. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в указания за това
срок, в който ответникът оспорва предявените искове допустимост, основание и
размер. В тази връзка оспорва изложеното в правните доводи на ищеца относно
обвързващата сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск по проведеното
съдебно производство, като установяваща датата на изискуемостта на вземането и
неговия размер, като на свой ред ответникът излага доводи, че същата касае
единствено правопораждащите факти, възприети по основателността на частичния иск.
Оспорва по отношение на ищеца да е налице активна легитимация за предявяване на
иска, като в тази връзка твърди, че същият е прехвърлил вземането си, което
претендира, въз основа на Договор за прехвърляне на търговско предприятие от
1
09.06.2015 г., сключен с трето лице за процеса – „Н.Х.И.“ЕООД. Прави възражение за
изтекла погасителна давност на претендираните вземания. В тази връзка излага
доводи, че внасянето на допълнителна парична вноска е въз основа на решение на
общото събрание на съдружниците на ответника от 12.01.2012г., като същото е
уговорено без срок, тъй като липсва изрично посочен такъв за връщането на сумата,
поради което ответникът твърди, че същата се дължи по всяко време, като кредиторът
може да иска връщането й веднага. В този смисъл твърди, че давностният срок започва
да тече от 12.01.2012 г., като счита за приложим общият петгодишен давностен срок,
който е изтекъл на 12.01.2017 г., като оспорва давността да е била прекъсната, поради
висящността на другия съдебен процес по частично предявения иск. В случай, че бъде
прието, че предаването на паричните средства е елемент от фактическия състав на
правоотношението, който факт ответникът изрично оспорва, то вземането също се
явява погасено по давност, но на 29.03.2017 г. Оспорва исковата молба по
първоначално предявения частичен иск да представлява извънсъдебна покана за
изпълнение, като излага доводи, че към този момент вземането е било прехвърлено на
трето лице. Алтернативно излага, че би могло да бъде приета като покана за плащане
само по отношение на сумата по първоначално предявения частичен иск. Ответникът
оспорва автентичността на подписа на представляващия „Г.е.Б.“ЕООД, положен на
стр. 2 от представения от ищеца протокол от Общото събрание на съдружниците
/описан в т. 1 от док.искания/, като моли да бъде открито производство по реда на чл.
193 ГПК.
По делото е постъпила допълнителна искова молба в законоустановения за
това срок, в която ищецът поддържа първоначално изложеното в исковата молба, като
оспорва възраженията наведени в отговора на исковата молба. Твърди, че с последващ
договор търговското предприятие на „Н.Х.И.“ЕООД се прехвърля обратно на
„Г.е.Б.“ЕООД. По отношение възражението на ответника за изтекла погасителна
давност излага, че поради липсата на определен срок за връщане на вноската, ищецът
разполага с правото да определи падежа на цялата вноска от 800 000 евро, съобразно
първоначално изложените твърдения в този смисъл. В условията на евентуалност,
излага доводи, че вземането по предоставената допълнителна парична вноска е
претърпяло обективна новация с вписванията на две поредни изменения в търговския
регистър, а именно – заличаването на „Г.е.Б.“ЕООД като съдружник през 2016 г. и с
вписването му обратно като такъв през 2020 г. и 2021 г. след успешно провеждане на
съдебни производства за незаконосъобразността на взетите в този смисъл решения.
Признава основателността на възражението на ответника за изтекла погасителна
давност по отношение на част от мораторната лихва, а именно начислената такава за
периода от падежа на задължението на 07.03.2017г. до 20.11.2018 г., с оглед датата на
депозиране на исковата молба – 19.11.2021 г. Оспорва по допустимост искането за
откриване на производство по оспорване на документ, заявено от ответника, като в
тази връзка поддържа, че решението по частичния иск се ползва със силата на
пресъдено нещо по отношение на всички правопораждащи факти.
Постъпил е писмен отговор по допълнителната искова молба, в който
ответникът поддържа първоначално изложените от него възражения, като оспорва
доводите на ищеца. Прави възражение за нищожност на договора за прехвърляне на
търговско предприятие от 04.11.2016 г., поради липса на съгласие.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от „Г.е.Б.“ЕООД срещу
„С.Е.С.“ ЕООД с правно основание чл. 134, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за съвместна дейност от 12.01.2012г.,
същият е бил сключен между „Е.к.“ООД – наричано първата страна и ищцовото
„Г.е.Б.“ЕООД – наричано втората страна, с предмет на договора – постигане на
2
съгласие относно условията на съвместното сътрудничество по изграждането и
експлоатацията на Фотоволтаична централа, в качеството на страните на съдружници в
„С.е.с.“ЕООД, чийто капитал се договарят да придобият при равни части– от по 50% от
общия размер на дружествените дялове. В чл. 2, ал. 3 от Договора са конкретизирани
условията при осъществяване на предмета му, като страните са поели задължението на
датата на подписването му да сключат и договора за прехвърляне на дружествените
дялове, след което „Г.е.Б.“ЕООД се задължава да преведе по сметка на дружеството,
чийто дялове придобива, сумата от 800 000 евро, която да послужи за сключването на
договор за банков кредит, след усвояването на първия транш по който се дължи
възстановяване на вноската, направена от „Г.е.Б.“ЕООД. Сключването на договора за
банков кредит е предвидено да стане на следващия работен ден след вписването на
първата и втората страна като единствени съдружници в Солар енерджи.
По делото е приет като писмено доказателство и Договор за покупко-продажба
на дялове от 12.01.2012г., по силата на който Т.К.Т. продава на „Г.е.Б.“ЕООД
притежаваните от него дружествени дялове, съставляващи 50% от капитала на
„С.е.с.“ЕООД, срещу цена от 2500 лв., платима в деня на подписването на договора,
която дата е предвидена за прехвърляне собствеността върху дружествените дялове.
Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните по него с дата, посочена
като дата на сключването му.
В Протокол от заседание на извънредно общо събрание на съдружниците на
„С.е.с.“ООД от 12.01.2012 г. е обективирано провеждането му при участието на
съдружниците – „Е.к.“ООД и „Г.е.Б.“ООД, притежаващи 100 % от капитала на
дружеството, като по т. 1 от обявения дневен ред е взето решение за предоставяне от
„Г.е.Б.“ЕООД на допълнителна парична вноска в размер на 800 000 евро,
представляваща самоучастието му по договор за банков кредит за целево финансиране
на изграждане и пускане в експлоатация на фотоволтаична централа, като средствата
бъдат преведени по сметка на „С.е.с.“ООД в 1-еднодневен срок от датата на вписване
на „Г.е.Б.“ЕООД като съдружник в същото. Прието е предоставянето на
допълнителната парична вноска да не доведе до промяна в разпределението на
дяловете или в процентното съотношение на съдружниците.
Представен е Протокол – решение на едноличния собственик на капитала на
„Г.е.Б.“ЕООД, в който е вписано взето такова за предоставяне на „С.е.с.“ООД на
допълнителна парична вноска в размер на 800 000 евро, представляващи самоучастие
на дружеството при сключване на договор за банков кредит, като подписът върху
протокола е нотариално заверен.
С влязло в сила решение от 05.07.2018г., постановено по т.д.№ 8884/2016г. по
описа на СГС, ТО, VІ-13 състав, е уважен предявеният като частичен иск от
„Г.е.Б.“ЕООД против „С.е.с.“ООД с правно основание чл. 134, ал. 1 ТЗ, като
последното е осъдено да заплати сумата от 400 000 евро – част от допълнителна
парична вноска, съгласно решение на общото събрание от 12.01.2012 г., ведно със
законната лихва, считано от 08.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 134 ТЗ, по решение на общото събрание на
съдружниците, същите може да бъдат задължени за внасяне на допълнителна парична
вноска, която не засяга капитала и което е свързано с необходимостта от преодоляване
на загуба и при временна необходимост от допълнителни парични средства.
Предвидено е, че размерът на вноската от общия такъв се определя съразмерно на
притежаваните от съдружника дялове в капитала, като се дължи внасянето й за
определен срок. Допустимо е начисляването на лихви, дължими от дружеството в
полза на направилия вноската съдружник. В практиката и теорията е прието, че този
институт е предвиден за преодоляване на временни финансови затруднения в
3
дружеството чрез прилагане на механизъм за вътрешно финансиране от собствениците
на капитала, които в тази връзка влизат в отделно правоотношение с търговското
дружество, доколкото последното дължи връщане на паричните средства след
изтичане на срока, за който са били предоставени.
В случая, безспорно е установен фактът на извършената престация от ищцовото
„Г.е.Б.“ЕООД в размер според твърденията в исковата молба – 800 000 евро на
основание взето решение на общото събрание на „С.е.с.“ООД, проведено на
12.01.2012г. – обективирано в приетития като доказателство протокол, поради
необходимост от допълнителни парични средства за осъществяване на търговската му
дейност. Безспорно е, че към този момент съдружници в дружеството са „Г.е.Б.“ЕООД
и „Е.к.“ООД при равно участие в разпределение на дружествените дялове. Така
взетото решение е в съответствие и с поетото задължение от всяка от страните по него
в Договор за съвместна дейност от 12.01.2012г., а именно - „Е.к.“ООД и „Г.е.Б.“ЕООД,
за сътрудничество при изграждане на фотоволтаична централа с общи усилия и
средства. В изпълнение на решението на дружествения орган и за осигуряване на
средства, необходими за подсигуряване сключването на договор за банков кредит,
едноличният собственик на капитала на ищеца „Г.е.Б.“ЕООД – Х.К. е извършил
плащане с основание – допълнителна парична вноска в имуществото на „С.е.с.“ООД,
при което е възникнало задължението на последното да върне предоставената за
определен срок парична сума, с оглед характера на престацията, съответна на
предвидената в чл. 134 ТЗ. Едноличният собственик на капитала е изпълнил вместо
притежаваното от него дружество с цел да бъде избегната неблагоприятната за него
последица от реализиране на клаузата за договорна неустойка, предвидена в договора
за съвместна дейност, в която се е задължил в лично качество да обезпечи поетото от
търговското дружество задължение.
Така възприетата фактическа обстановка е съобразно приетото за установено по
правопораждащите факти в решението по т.д.№ 8884/2016г. по описа на СГС, ТО, VІ-
13 състав, в което е налице произнасяне по предявения иск за сумата от 400 000 евро
като част от общия размер на претендираното вземане от 800 000 евро, разликата до
който е предмет на разглеждане по иска в настоящото производство, предявен също
като частичен. Съгласно задължителните разяснения в т. 2 от ТР № 3 от 22.04.2019 г.
по т.д.№ 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, установените с влязло в сила решение по частичен
иск общи правопораждащи факти за спорното право се ползват със сила на пресъдено
нещо по предявен в друг исков процес иск за разликата до пълния размер на вземането,
произтичащо от същото право. Като част от основанието на иска се включват всички
факти, очертани в хипотезиса на правната норма, въз основа на които възниква
претендираното право. С оглед правоустановяващото действие на силата на пресъдено
нещо е недопустимо в последващия исков процес за останалата част от вземането да се
спори относно основанието, като възраженията по възникване на правопораждащите
факти се считат за преклудирани. Това са фактите, касаещи валидното възникване на
вземането. Така настъпилата преклузия касае правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника, като не са преклудирани
правопогасяващите възражения, а именно относно погасяване на вземането по давност,
чрез прихващане, плащане или друг начин.
Правопораждащите факти по спорното право в случая касаят качеството на
ищеца на съдружник в ответното дружество, извършеното плащане от ищеца въз
основа на взето решението на общото събрание на дружеството за внасяне на
допълнителна парична вноска, поради необходимостта от средства за осъществяване
дейността му и сключване на договор за банков кредит. По изложеното в мотивите на
решението на другия съдебен състав и въз основа на събрания доказателствен материал
се установява възникването на тези факти и в тази връзка и задължението на ответното
дружество да възстанови постъпилата в неговото имущество сума по внесената
допълнителна парична вноска. Възприето е придобиване на вземането от ищеца въз
4
основа на сключен договор за цесия със страни по него ищцовото „Г.е.Б.“ЕООД – в
качеството му на цесионер и Х.К.. Липсата на уговорен срок за връщане на сумата по
вноска не отнема характера й на такава по смисъла на чл. 134 ТЗ, с оглед
предназначението й да послужи за подпомагане на финансовото състояние и дейността
на търговеца, който факт е безспорен. Това поставя в инициативата на кредитора -
ищцовото дружество, да поиска сумата да му бъде възстановена. Спорен в
производството е въпросът относно момента на настъпване на изискуемост на
процесното вземане. В мотивите на съдебното решение по т.д.№ 8884/2016г. по описа
на СГС, ТО, VІ-13 състав, е възприето, че за да бъде прието вземането за изискуемо, е
необходимо е била отправена покана за плащане. За такава е възприето изпращането за
отговор на исковата молба, като препис от същата е получена от ответника на
07.02.2017 г., като срокът за изпълнение на задължението в приложение разпоредбата
на чл. 72, ал. 1 ЗЗД за връщане на вноската е изтекъл на 07.03.2017 г.
Настоящият съдебен състав споделя като основателно възражението на
ответника, че решението по предявения за останалата част от вземането иск не
обвързва със сила на пресъдено нещо относно датата на изискуемост на процесното
вземане и предвид установеното право на кредитора да заяви правопогасяващите си
възражения.
В случая процесуално допустимо е да бъде разгледано единствено заявеното от
ответника възражение за погасяване на претендираното от него вземане по давност. По
отношение на останалите възражения за недължимост, касаещи правопораждащите
факти, а именно въведеното оспорване сумата по вноската реално да е била изплатена
от ищеца; наличието на валидно взето решение на общото събрание на дружеството, се
явяват преклудирани и недопустимо е да бъдат разгледани в настоящото производство
при разглеждане съществото на спора и изследване предпоставките за възникване на
материалното право. Подобни възражения ответникът е могъл да заяви в
производството по другото дело при предяваване на иска за другата част от вземането,
като при изследване основателността им ще бъде достигнат правният извод за
наличието на няколко или всички от правопораждащите факти. Осъдителният
диспозитив на решението по вече приключилия спор в другото съдебно производство
се ползва със сила на пресъдено нещо, както относно възникване на вземането, така и
относно възприетата от съда правна квалификация по предявения иск, с които
настоящият съдебен състав е задължен да се съобрази.
От значение за основателността на възражението за изтекла погасителна давност
е датата на падежа на процесното вземане и настъпилата изискуемост за плащане. Под
понятието падеж следва да се има предвид датата, на която длъжникът следва да
изпълни, а под понятието изискуемост следва да се има предвид моментът, след който
кредиторът може да иска съдебно или извънсъдебно изпълнение на вземането си.
Видно от приложеното по делото платежно нареждане, налице е извършен
трансграничен превод на сумата от 800 000 евро с получател „С.е.с.“ЕООД и извършил
превода – Х.К., като не спори, че датата по същото е 29.03.2012г., а основанието –
плащане по процесния договор. Отношенията между наредителя и ответното
„Г.Е.С.“ЕООД, с оглед изпълнение задължението на последното от платеца не са
предмет на установяване в настоящото производство и без значение за правния спор. С
получаване на сумата по договора на основание внесена допълнителна парична вноска
от съдружника, е възникнало задължението на дружеството, в чийто патримониум е
постъпила, да я върне по силата на чл. 134, ал. 1 ТЗ. При това положение настоящият
съдебен състав приема, че доколкото не е прието решение от дружествения орган за
определянето на срок за това, сумата подлежи на връщане по искане на кредитора, като
не е необходимо отправянето на покана за това. Такава би била необходима в случай,
че на кредитора не е известно задължението му да я върне, както и размера на
дължимата за връщане сума, какъвто не е настоящият случай, с оглед възникване на
вземането по силата на закона и което е съответно на договореното между страните.
5
При това положение следва да бъде прието, че датата на изискуемост на приетото
вземане е 29.03.2012г., от която дата кредиторът /в случая ищцовото дружество/
разполага с правото да иска изпълнение на дължимото му вземане. Датата на
изискуемост определя и началото на течението на периода на погасителната давност, в
приложение разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, в която норма изрично се посочва, че
вземането става изискуемо след датата на поканата за това, в случай, че е уговорено
връчването на такава, какъвто не е настоящият случай. С оглед характера на
вземането, приложим е общият петгодишен давностен срок, съгласно разпоредбата на
чл. 110 ЗЗД, който в случая е изтекъл на 29.03.2017 г.
Съгласно задължителните разяснения в т. 1 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. по т.д.№
3/2016 г., ОСГТК на ВКС, предявяването на иск за парично вземане като частичен
такъв няма за последица спирането и прекъсването на течението на давността за
останалата непредявена част. При това положение, сумата за разликата до пълния
претендиран размер предмет на разглеждане в настоящото производство е погасена по
давност, с което е погасено правото на ищеца да иска събирането й по образуван
съдебен или изпълнителен процес.
С оглед гореизложеното, предявеният главен осъдителен иск с правно основание
чл. 134, ал. 1 ТЗ се явява неоснователен поради погасяване на претендираното вземане
по давност и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен.
В приложение разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, съгласно текста на която с
погасяване на главното вземане се погасяват по давност и произтичащите от него
допълнителни вземания, неоснователен се явява и акцесорният иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който също следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените от ответника разноски в
производството в размер на 12 000 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Г.Е.Б.“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. ****, ет. 9, против „С.е.с.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – гр. София, бул. ****, искове с правно основание чл. 134, ал. 1
ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 400 000 евро – част от допълнителна парична
вноска, съгласно решение на общото събрание на съдружниците на „С.е.с.“ ООД от
12.01.2012 г., както и за сумата от 144 948.74 лв., начислено върху главницата
обезщетение за забава за периода от 17.03.2017 г. до датата на подаване на исковата
молба – 19.11.2021 г.
ОСЪЖДА „Г.Е.Б.“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. ****, да заплати на „С.е.с.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. ****, сумата от 12 000 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в 2 - седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му страните.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7