Р Е Ш
Е Н И Е
№ 370/31.05.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационно –
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май ,през
две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
МАРИЯ НИЦОВА
при секретаря Димитрана Димитрова и с участие на
прокурора Галя Александрова, като разгледа докладвано от съдията БОЙЧЕВА КАНД №
346/2023 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закон за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С решение № 101/14.03.2023 г., постановено по
АНД № 978/2022 г. по описа на Районен съд – Видин е отменено Наказателно
постановление № 1/28.01.2022 г. на Директора на РИОСВ – Монтана, с което на д-р
Ц.П.Ц., в качеството му на кмет на Община Видин е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3000 лв., на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от
Закона за управление на отпадъците/ЗУО/, за административно нарушение по чл.
19, ал. 3, т. 15 от ЗУО.
Горното решение е обжалвано с касационна жалба
от М*** И*** Н*** – Директор на РИОСВ – Монтана, като се излагат подробни
доводи, че същото е неправилно и немотивирано, а отмененото с него НП е
правилно и законосъобразно постановено. Моли въззивното решение да бъде
отменено, а спорното НП потвърдено от касационната инстанция. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. В писмена защита от Н*** Н*** –
Директор на Дирекция АФПД в РИОСВ – Монтана, с пълномощно по делото, се излагат
аналогични на тези в касационната жалба мотиви, като се иска да бъде отменено
решението на РС – Видин като неправилно и незаконосъобразно и да бъде
постановено решение, с което от касационната инстанция да се потвърди
атакуваното НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Нели Н*** ,
която поддържа жалбата.
От ответникът –Д-р Ц.П.Ц. ***, чрез процесуален
представител ст. юрк. Л.П., с пълномощно по делото, е постъпил отговор по
касационната жалба, с който моли касационната инстанция да потвърди Решение №
101/14.03.2023 г. по АНД № 978/2022 г. на РС – Видин. Излагат се подробни
мотиви за неправилност на проведеното административно-наказателно производство
от АНО. Счита Наказателно постановление № 1/28.01.2022 г., издадено от
Директора на РИОСВ – Монтана, за незаконосъобразно, постановено при нарушение
на процесуалния и материалния закон, и необосновано. В съдебно заседание,
ответникът се представлява от ст. юрк. П., който оспорва жалбата, като счита НП
за издадено при редица пороци, по мотиви изложени в представения отговор по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното
решение е правилно и законосъобразно, като предлага същото да бъде потвърдено
от съда.
Настоящият
състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА, по посочените по-долу съображения.
Районният съд от фактическа страна е приел, че
на 29.11.2021 г. М*** А*** - гл. експерт, е съставила АУАН № УОмм-17/29.11.2021 г. на Ц.П.Ц. ***, затова
че при извършена планова проверка на 25.11.2021 г. на терени в землището на гр.
Видин не е предотвратил изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и
създаването на незаконни сметища и не е организирал почистването им, като
вследствие на неправомерното му бездействие е установено замърсяване с отпадъци
на терени в землището на гр. Видин, на места, подробно описани в АУАН. На
28.01.2022 г., при същата фактическа обстановка, директорът на РИОСВ – Монтана
е съставил Наказателно постановление № 1/28.01.2022 г., с което на
жалбоподателя, за нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15 във вр. с чл. 151, ал. 2,т.6
от ЗУО, на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3000 лева.
За
да отмени НП № 1/28.01.2022 г. на Директора на РИОСВ – Монтана, въззивният съд е възприел, че не е налице субективната
страна на вмененото на административно-наказаното лице нарушение, а именно
виновно да не е изпълнил дадените предписания. Напротив същият е предприел
необходимите и допустими от закона активни действия. Съдът приема също и, че в
АУАН И НП не е посочен абсолютно задължителен реквизит, а именно датата на
извършване на нарушението, с оглед преценка на сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
което съставлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на
защита на жалбоподателя и представляващо самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Настоящата съдебна инстанция счита въззивното
решение за неправилно при следните доводи:
Основателно в жалбата се поддържа, че
решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО,
кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на
неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране
на почистването им. В настоящия случай от събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че това законово задължение не е изпълнено от
административно-наказаното лице, което има качеството на кмет на Община Видин,
тоест попада в кръга на лицата по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. От показанията
на актосъставителя се установява по безспорен и категоричен начин, че на
сочените терени в Община Видин има незаконни сметища и е налице неорганизиране
на почистването им. Тоест кметът на Община Видин не е изпълнил задължението си
по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, която разпоредба му възлага задължение да
предотврати изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, като
законосъобразно по отношение на установеното нарушение му е наложено
административно наказание на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО в минимален
размер.
Настоящият съдебен състав установява, че както
в АУАН, така и в наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения,
които да опорочават воденото административно-наказателното производство, като
от тях по безспорен начин се установява фактическата обстановка съпътствала
извършването и установяването на извършеното административно нарушение. Както
съставения АУАН, така и издаденото наказателното постановление, съдържат
необходимите реквизити предвидени съответно в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и
чл. 57 от ЗАНН, като в тях точно, ясно и конкретно е описано извършеното
нарушение, вината на нарушителя и фактическата обстановка по извършване и
установяване на административното нарушение.
Настоящата
касационна инстанция намира, че съставът на РС – Видин не е изпълнил
задължението си да прояви процесуална активност, да събере и да обсъди всички
относими към правния спор доказателства, въз основа на което да формира
правните си изводи. В обжалваното решение практически липсват мотиви, а
доколкото са изложени формални такива, те биха могли да бъдат отнесени към
практически всеки подобен казус.Описаното представлява съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Съобразно приетите за установени обстоятелства
съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи,
които следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на
фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по доводите
и възраженията на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства
и да обоснове приемането им или изключването им от доказателствения материал.
Постановеният диспозитив на решението трябва да отговаря на изложените мотиви.
Обжалваното решение не отговаря на тези
процесуални изисквания за постановяването му. В решението на съда не са
изложени конкретни правни доводи, съображения или изводи, както и обсъждане на
доказателствата и доводите на страните, обосноваващи направените от съда
изводи. Напротив, видно от съдържанието на решението направените правни изводи
са бланкетни и са приложими към всяко едно отменително решение на съда,
независимо от осъщественото нарушение.
Изложеното налага извода, че съдът не е
изложил мотиви в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата
по делото и на доводите на страните за конкретното нарушение. Липсата на
формирани фактически и правни изводи опорочава съдебното решение и е основание
за неговата отмяна. Съдът не е взел отношение по нито едно от наведените в
писмената защита твърдения, а е възприел изцяло изложеното в жалбата от
административно-наказаното лице. Действително съдът може да възприеме
фактическите обстоятелства и доводи на едната страна, но следва да изложи
съображенията си за това и да изложи своите мотиви относно основателност или
неоснователност на възраженията на другата страна - в случая на АНО.
Предвид гореизложеното, Административен съд –
Монтана приема, че решението на Районен съд – Видин е неправилно, като
постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, предложение „първо” от НПК, според който текст
нарушението на процесуални правила е съществено, когато решението няма мотиви.
Съдът има задължение да разкрие обективната истина и да събере и анализира
всички необходими доказателства за установяване на релевантните обстоятелства
за решаване на спора, като решението му следва да е основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се
ръководи от закона. В този смисъл са разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК.
Като е изложил формални мотиви и не е обсъдил твърденията на АНО съдът е
постановил решение в нарушение на принципа, предвиден в чл. 14 от НПК.
По разбиране на настоящият съдебен състав, в
случая не може да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, респективно да се отмени изцяло наложеното административно наказание.
По отношение на този род административни нарушение не са налице условията на
чл. 28 от ЗАНН, които обуславят маловажност, тъй като обществени отношения,
които се защитават с контрола по управление на отпадъците не може да се приемат
за маловажни доколкото този контрол обуславя защита на съществени обществени
нарушения.
С оглед изложеното, настоящата инстанция
намира, че решението на въззивния съд е постановено при съществено нарушение на
приложимия материален и процесуален закон, поради което следва да се отмени и
вместо него да се постанови друго решение, с което да се потвърди НП.
Релевираните с жалбата касационни основания напълно се споделят от настоящата
инстанция.
При направеното надлежно искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение от касационния жалбоподател, чрез неговия
процесуален представител, същото му се следва на основание чл. 63д ,ал.1 и ал.4
от ЗАНН ,във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр, с чл. 27е от НЗПП.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, административният съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 101/14.03.2023
г., постановено по АНД № 978/2022 г. по описа на Районен съд – Видин, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 1/28.01.2022 г. на Директора на РИОСВ – Монтана, с което на д-р
Ц.П.Ц., в качеството му на кмет на Община Видин е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3000 лв., на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от
Закона за управление на отпадъците/ЗУО/, за административно нарушение по чл.
19, ал. 3, т. 15 от ЗУО .
ОСЪЖДА д-р Ц.П.Ц. ***, ДА ЗАПЛАТИ на РИОСВ –
Монтана разноски в касационното производство за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100/сто/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.