РЕШЕНИЕ
№ 15711
гр. София, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110125452 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за вземания за продажна цена на доставена топлинна
енергия, за цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в
плащането на цената.
Ищецът ... твърди, че е налице през процесния период облигационно
отношение, възникнало с наследодателя на ответника – Р. П. Б., починала на ... г., а
впоследствие с ответника С. П. Б., в качеството му на собственик по наследство, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на Р. П. Б., а след смъртта й – на ответника, топлинна енергия, като купувачите не са
престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Поддържа,
включително в уточняваща молба от 27.06.2024 г., че през процесния период Р. П. Б.
е била собственик, а след смъртта й ответникът е станал собственик на
топлоснабдения имот – ..., за който е открита партида при ищеца с аб. № .... Моли
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца наследените задължение и
1
собствените му такива, равняващи се на следните суми: сумата 360,51 лв. – главница,
представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2020 г. – м.04.2022 г., сумата 15,04 лв. – главница, представляваща цена на услуга
за дялово разпределение за периода м.08.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба пред съда /02.05.2024 г./ до
окончателното изпълнение, сумата 83,75 лв. – мораторно обезщетение за забава за
периода 15.09.2021 г. – 27.03.2024 г., начислено върху главницата за стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 3,42 лв. – мораторно обезщетение
за забава за периода 15.09.2021 г. – 27.03.2024 г., начислено върху главницата за цена
на услуга за дялово разпределение. Претендира разноски.
Ответникът С. П. Б. оспорва качеството си на собственик на топлоснабдения
имот през процесния период. Оспорва наличието на облигационна връзка по договор
за доставка на топлинна енергия. Оспорва да е потребил топлинна енергия в
претендираното количество. Оспорва дължимостта на вземанията за лихви, доколкото
не е представена покана за заплащане на задълженията, адресирана до потребителя
преди процеса. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца да получи
плащане на цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за главници и лихви,
падежирали преди 02.05.2021 г. Моли да се отхвърлят исковете, като съдът съобрази
наведените възражения. Претендира сторените по делото разноски.
Третото лице помагач ... не изразява становище по същество на спора.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за осъждане на ответника да заплати дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката
/обн. ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия
е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ
(ред. изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или
вещно право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат
качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на
2
съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази
дата са и в договорни отношения с ищцовото дружество.
По делото се установява, че по силата на нотариален акт № ... г. на ... г. Ц. С. В.
и П. Д. В. са прехвърлили на дъщеря си Р. П. Б. правото на собственост върху следния
недвижим имот ..., находящ се в ..., като прехвърлителите са си запазили правото да
живеят и ползват имота до края на живота си.
Видно от препис – извлечения от актовете за смърт на Ц. С. В. и П. Д. В., Ц. С.
В. е починала на ... г., а П. Д. В. – на ... г. Запазените права на ползване с горепосочения
договор са погасени със смъртта на ползвателите, най – късно на ... г.
Видно от удостоверение от ГИС София от 19.04.2018 г., стар адрес: ... се отнася
за жилищна сграда – многофамилна, с четири входа, със следния настоящ адрес: ....
Видно от удостоверение за наследници на Р. П. Б. от 21.06.2024 г., лицето е
починало на ... г., като е оставило за свой законен наследник дъщеря – С. П. Б. (арг. от
чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството).
Оставеният в наследството на Р. П. Б. ... е станал собственост, считано от ... г., на
ответника С. Б. по силата на наследственото правоприемство. Не са представени
доказателства за промяна на собствеността по отношение на имота след този
момент.
По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба
писмени доказателства, че топлоснабденият имот се нахождава в топлофицирана
жилищна сграда.
От изложеното, съдът формира извод, че до смъртта си Р. П. Б. се е явявала
потребител за битови нужда на топлинна енергия, като възникналите в правната й
сфера задължения, по силата на наследственото правоприемство, са преминали към
наследника й – ответника С. Б.. След смъртта на наследодателя, ответникът, в
качеството си на собственик на имота, се явява потребител за битови нужди на
топлинна енергия, който получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди,
като последната се начислява за обекта по партида с абонатен № .... Ответникът, като
страна по договора за доставка на топлинна енергия, дължи цената й на
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата
експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, е измервано чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът е преминал метрологичен контрол, в рамките на който е
потвърдена годността му да мери в класа си на точност. Показанията са отчитани
ежемесечно. От отчетената топлинна енергия по топломера са приспаднати
3
технологичните разходи за абонатната станция, след което така изчислената топлинна
енергия е разпределена между потребителите в сградата по прогнозни данни от
предходните изравнителни периоди. След приключване на отоплителния период е
извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и
са изготвяни изравнителни сметки. До процесното жилище е бил осигурен достъп на
отчетните дати за двата процесни отоплителни сезона. На ответника е начислявана
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация /на база на отопляем обем по
проект от 116 м3/, топлинна енергия за подгряване на вода за БГВ, съгласно
отчетените стойностите на водомера за топла вода, намиращ се в имота, и отдадена от
отоплителни тела – щранг лира в банята (за която е изчислена служебно топлинна
енергия, съгласно НТ) и един радиатор (от 2020 г. уредът е бил повреден и за периода
2020 – 2021 г. е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителното
тяло, съгласно чл. 61, т.6.5 от НТ, като за следващия отоплителен сезон 2021 – 2022 г.
уредът е бил подменен и е извършен отчет). По време на отчетите са попълнени
документите за главен отчет и са подписани от потребителя. Резултатите от отчетите
са коректно отразени в изравнителните сметки.
С оглед на изложеното съдът приема, че за периода от ... г. до ... г. до имота е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния
дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки, които намират изражение в издадените от ищеца за всеки
отчетен годишен период общи фактури. Ето защо за определяне размера на дължимата
цена съдът ползва данните на заключението на съдебно-техническата експертиза,
според което размерът на потребената топлинна енергия за периода от ... г. до ... г. е
998,64 лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на ответника е
възникнало задължение по договора за плащане на уговорената цена в претендирания
размер от 360,51 лева
По възражението за погасяване по давност на вземането.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност за периода, за
който е направено, е основателно. Задълженията за плащане на цената на доставена и
потребена топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради което се
погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
Подаването на исковата молба спира течението на давността. Исковата молба е
4
подадена на 02.05.2024 г., поради което извън погасителната давност са всички
вземания, чиято изискуемост настъпва след 02.05.2021 г. включително /чл. 114, ал. 1
ЗЗД/ – в случая това е цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода
01.03.2021 г. - ... г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец март 2021
г. става изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от Общите условия
на ... в сила от 12.07.2016 г./, на 18.05.2021 г.
Съгласно неоспореното заключение на съдебно – техническата експертиза,
размерът на доставената топлинна енергия за периода 01.03.2021 г. - ... г. включително
с отчитане на изравнителните сметки е 524,70 лева. Претенцията на ответника е до
сумата 360,51 лева, поради което и предвид диспозитивното начало в процеса, искът
се явява основателен за същата, като следва да бъде отхвърлен единствено за периода
... г. – 28.02.2021 г.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в общ размер на 15,04 лева за периода от 01.08.2021
г. до ... г. /възражението за давност по отношение на тях е неоснователно, тъй като
вземанията са възникнали след 02.05.2021 г./, които съобразно разпоредбите на чл.
36 от Общите условия на ..., чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и раздел III от договора между ... и търговеца за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост, се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружеството за дялово разпределение.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.
Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия е регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително,
обаче, уредбата не установява яснота относно периода, в който потребителят може да
заплати доброволно задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането
му, тъй като 45 – дневният срок след края на отчетния период /последният изтича на
последното число на месец април на съответната година, в случая на 2021 г., съответно
на 2022 г./ е изтекъл в случая на 14.06.2021 г., съответно на 14.06.2022 г., т.е. преди
5
изравнителните вземания на ищеца по общите фактури от 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г.
да са били възникнали. Правилото, предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически
да се приложи в отношенията между страните, тъй като определя срок за доброволно
изпълнение на вземане, което възниква сигурно след като този срок вече е изтекъл,
затова и съдът счита, че неспазването му няма как да влече неблагоприятни последици
за потребителя, в тази частност и тези на договорната отговорност за допусната забава
в изпълнението. В действителност потребителят не може да бъде поставян в забава
преди издаване на изравнителната сметка и общата фактура, доколкото не е
регламентирано в Общите условия на ищеца да дължи обезщетение за забава върху
прогнозните фактури. Следователно, за да бъде поставен в забава в плащането на
общото задължение, потребителят следва да бъде поканен, за което обстоятелство не
са представени доказателства по делото.
Срокът за плащане, посочен в общите фактури, също не може да обвърже
потребителя валидно, тъй като е определен едностранно от ищеца /арг.от чл. 20а ЗЗД/.
Поради изложеното искът за сумата 83,75 лева, като неоснователен, следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя
на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.
84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, поради което акцесорната претенция за лихва в размер 3,42 лева се
явява неоснователна.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва върху
установените като дължими главници от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното им изплащане.
По разноските в исковото производство:
Ищецът претендира разноски и такива следва да му бъдат присъдени,
съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 474,79 лева /за държавна такса,
такса за съдебно удостоверение, депозит за възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал.
1 НЗПП/.
Ответникът претендира разноски и такива следва да му бъдат присъдени,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 75,35 лева /за заплатено
адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. П. Б., ЕГН **********, с адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ...,
..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 360,51 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия до имот с административен адрес:
..., отчитана по партида с абонатен № ..., за периода от м.03.2021 г. до м.04.2022 г., и
сумата 15,04 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за период
от м.08.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2024 г. до
погасяването на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – 28.02.2021 г., като погасен по давност, както и
исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца:
сумата 83,75 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода
15.09.2021 г. – 27.03.2024 г., начислено върху главницата за стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия, и сумата 3,42 лева, претендирана като мораторно
обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. – 27.03.2024 г., начислено върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. П. Б., ЕГН **********, с адрес:
..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., ..., сумата 474,79 лева, представляваща разноски,
сторени в производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ..., ЕИК ..., ..., ДА ЗАПЛАТИ на С.
П. Б., ЕГН **********, с адрес: ..., сумата 75,35 лева, представляваща разноски,
сторени в производството пред първата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – ....
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7