Р Е Ш Е Н И Е
№ .103/ гр. Шумен, 19.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд
наказателна колегия
На
двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Нели Батанова
Членове: 1. Димчо Луков
2. Соня Стефанова
Секретар:
Д. Атанасова
Прокурор:
Р. Рачев
сложи
за разглеждане докладваното от окръжния съдия Димчо Луков ВНОХД № 284 по описа за 2019 г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 18/13.06.2019 г. по НОХД № 147/18 г. на НПРС
подс. З.А. Й е
призната за виновна в това, че през периода от 05.12.2014 г. до 10.02.2015 г. в
гр. Нови пазар на тридесет и един пъти при условията на продължавано
престъпление в съучастие, след предварителен сговор с две неустановени по
делото лица, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала
заблуждение у турски гражданин Корай Елчин – род. на ***г. в Еслинген – Р. Германия с местожителство Р. Германия, 70188 -
Щутгарт, ул. „Нелкенвег“№ 5 чрез провеждане на
телефонни разговори от мобилен телефонен номер:******и ******на мобилна
телефонна мрежа „Теленор“, чрез изпратени SMS –
съобщения, чрез програмен продукт „Skype“ за разговори чрез Интернет със скайп
– име „С.“, създала неверни и погрешни представи у него за личното й име
(представила се с името С. И.), за местоживеенето си, за семейното, физическо и
социално положение, че живее в Патра – Гърция, че
живее на квартира под наем и не може да го заплаща, тъй като не и оставили пари
за храна, че трябвало да плаща наема предварително, че не е омъжена, няма деца,
че майка й е починала, а баща й я изоставил отдавна, че желае да пътува в Р.
Германия и лично да се запознае с него, но има финансови задължения – глоби,
които трябва да заплати на Държавата, че няма средства за изготвяне на задграничен паспорт, че
пътува с автобус за Р. Германия и има проблем на границата със зелената си карта и й трябва налична
парична сума, както и, че майка й имала данъчни задължения, които трябва да
бъдат погасени, за да продължи пътуването си и с това му причинила имотна вреда
в големи размери в размер на 16 880. 10 евро, равняващи се на 33 014.
60 лв., поради което и на осн. чл. 210 ал. 1 т. 2
и 5 във вр. с
чл. 209 ал. 1 във вр. чл. 26 ал. 1 от НК я осъдил на
1 г. и 6 м. лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за изпитателен срок
от 3 години. Със същата присъда отнел в полза на държавата веществените доказателства мобилен
телефон марка „Нокия 2630“ с ИМЕЙ № 354861/02/676139/
202.06.2015 г., „СИМ“ – карта, с фабричен № 89359050100505282245 и преносим
персонален компютър (лаптоп) марка „Самсунг“ със
сериен №39Е39ND11000464, както и да заплати на
ОД МВР Шумен разноски по д.п. в размер на 907.07 лв. и по сметка на НПРС
разноски в съдебното производство в размер на 1 823. 53 лв.
Недоволна от присъдата, подс. Й. я обжалва чрез защитникът си – адв.
Л. от ВАК. В жалбата се сочи, че в първоинстанционното
производство, обвинението за което подс. Й. е предадена на съд не било доказано,
събраните доказателства били тълкувани превратно или не били обсъдени други
доказателства. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова с
която подс. Й. да бъде оправдана.
Редовно призована подс. Й.
се явява лично и със защитник. Защитникът намира, присъдата за неправилна, тъй
като нямало доказателства за предварителен сговор за извършване на
престъплението. На второ място – защитникът твърди, че от единия моб. телефон разговори са провеждани между подс. Й. и пострадалия едва на 30.12.2015 г., а обвинението
било, че подсъдимата е въвела в заблуждение пострадалия чрез разговори от този
телефон още на 05.12.2015 г., а от другия моб. телефон
изобщо нямало провеждани разговори между двамата. От тук и изводи за
недоказаност за обвинението за квалифицирана измама с оглед размера на
получената облага. Прави се искане за оправдаване на подс.
Й. или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд за отстраняване на съществени
процесуални нарушения.
Представителя на прокуратурата намира жалбата за
процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Намира присъдата за
правилна и законосъобразна и предлага същата да бъде потвърдена.
В рамките на своите правомощия във въззивното производство ШОС установи следното:
През втората половина на 2014 г. и първата половина на
2015 г. подс. З.А.Й. живеела заедно с родителите си –
З. М. и св. А. М., както и на съпружески начала с лице на име Б. и общото им
дете в гр. Нови пазар ул. „Петко Д. Петков“ № 12. Поддържала близки отношения с
леля си – св. С. И.. През този период от време подс. Й.
била безработна, била регистрирана в Бюрото по труда до 15.10.2014 г., не е
получавала пенсия или социални помощи, само месечни помощи за дете и не е
напускала пределите на Р. България.
Свидетелят К. Я. турски гражданин, в
периода – втората половина на 2014 г. и първата половина на 2015 г. живеел в
гр. Щутгард, ФР. Германия. Имал брак, но през втората
половина на 2014 г. бракът му се разпадал и му предстоял развод.
Подс. Й. и пострадалия не се познавали. През есента на
2014 г. чрез сайта за запознанства в интернет www.singleturk.com, пострадалия се
запознал с подс. З.А.Й.. Същата се представила с името С. И.. Първоначално
поддържали комуникация чрез въпросната платформа, по късно си разменили адреси
в „Skype“ през която платформа продължили комуникация. Подс. Й. използвала името „sevil_sevil“ в „Skype“. Едва в
последствие започнали да поддържат връзка чрез разговори по мобилен телефон,
чрез телефона на пострадалия с № 4***** на мобилен телефон на Й. с № 0******с
първи разговор на 04.12.2014 г., който бил закупен от М. М. И.– леля на подс. Й. и подарен на сина на Й., както и моб.
телефон с № ***** с първа комуникация чрез SMS на 21.12.2014 г., закупен от А. Й М. - баща на подс. Й., който бил ползван от него, съпругата му и дъщеря
му. Още в началото на връзката им, подс. Й. заявила,
че живеела в Патра, Гърция. Постепенно двамата се
сближили, като Й. изпратила на пострадалия няколко свои снимки.
Целта на подс. Й.
да започне да контактува с пострадалия, била да го заблуди за своя начин на
живот, семейно, материално, финансово и здравословно състояние, като по този
начин го мотивира той да и изпраща пари. Така в разговорите между двамата, подс. Й. му разказала,
че живее в село Патра, Гърция, в близост до
границата с България. Заявила, че баща й отдавна не живеел с тях, а майка и
била починала. Разказала му, че няма деца, живеела с наследството оставено от
нейната майка. Споделила, че преди време работила като обслужващ персонал в
заведение в съседно село, но трябвало да пътува нощем и я закачали непознати
мъже, поради което се отказала. Разказвала, че нейния шеф не и плащал редовно
заплати. Споделила още, че страдала от сърдечен дефект. Живеела сама под наем и
не можела да го плаща, тъй като не й оставали пари за храна, а хазяйката й
искала да се плаща наема предварително иначе щяла да я
изхвърли. При тези разговори подс. Й. нито веднъж не
помолила пострадалия да и изпрати пари. Разказвала само за трудния живот, който
водела. По този начин подс. Й. използвайки незнанието
на пострадалия, възбудила у него заблуждение за нейния начин на живот и
впоследствие поддържала това заблуждение като целяла да предизвика съчувствие и
състрадание у пострадалия, които да го мотивират да започне да и изпраща пари.
Действително, трудния начин на живот и житейските проблеми, които подс. Й. представяла на пострадалия, го мотивирали да
започне да и изпраща пари. Поради това пострадалия обещал да изпрати пари на Й.,
като двамата се уговорили и по искане на Й., той да изпраща пари през система
за международна разплащания „ Westеrn Union“, тъй като Й. *** Р. България и по удобно било за нея,
той да изпраща парите в Р. България на нейно име /името с което се представяла С.
И./. През това време подс. Й. говорила с леля си –
св. С. М. И. за връзката си с пострадалия, че той ще и изпраща пари и тъй като
подсъдимата била изгубила личната си карта, била уговорила пострадалия да
изпраща парите на името с което се представяла – С. И.. Двете се уговорили св. И.
да получава парите.
Така първоначално пострадалия изпратил на Й.
на 05.12.2014. г. 50 евро. Изпратените пари били получени в обменно бюро на ЕТ
„Славчо Гочев“ гр. Н. пазар, който имал лиценз за изплащане на парични преводи
по системата „Westеrn Union“ от св. С. И., която била заедно с подс. Й.. Изпращайки сумата, пострадалия вземал уникален
код, чрез който получателя на сумата можел да получи сумата. Изпращал на подс. Й. този уникален код чрез SMS и последната ползвайки този код, получавала
изпратените и суми с помощта на св. С. И., която представяла своята лична карта
и съобщения и от подсъдимата уникален код на служителя от обменното бюро.
През този период от време подс. Й. се сговорила с неустановена по делото жена,
последната да се представя пред пострадалия като приятелка на Й., да провежда с
него разговори или комуникация чрез SMS. При
тези комуникации тя да представя тежкото положение в което се намира
подсъдимата, да го мотивира да изпраща пари, дори и чрез директно искане
пострадалия да изпраща пари на подсъдимата, за да и помага. За целта, това
неустановено лице започнало да контактува с пострадалия, като се представила за
приятелка на подсъдимата с име С.. При тези разговори жената представяща се за С.
споделила, че имала приятел в Берлин, споделила и за тежкото положение в което
се намирала подсъдимата и директно му казвала да изпраща пари на подсъдимата,
за да и помага.
Така постепенно подс.
Й. с помощта на тази неизвестна приятелка, представяща се като С., накарали пострадалия
да повярва за тежкото положение, в което подсъдимата се намирала и че е
възможно между тях да има сериозна връзка, която да прерасне в нещо трайно,
дори брак. Междувременно подс. Й. продължила да
измисля и представя на пострадалия различни ситуации в които е попаднала и
които били свързани с разходи – че имала проблеми с полицията, че имала
митнически проблеми. Подсъдимият откликвал на тези „проблеми“ на подсъдимата и
изпращал различни парични суми. Впоследствие пострадалия поканил подс. Й. да отиде при него в Германия, за да се опознаят.
Дори двамата правили планове да заживеят заедно.
В периода 21-23.12.2014 г. подс. Й. чрез SMS
заблудила пострадалия, че била в болница и била оперирана, като за операцията
са и били поискани 620 евро. Част от тези SMS-си подс. Й. представила, че
били изпратени от нейната приятелка С.. Така мотивиран пострадалия на
22.12.2014 г. изпратил на Й. сумата от 630 евро.
Във връзка с поканата за гостуване в
Германия, подс. Й. измисляла и представяла пред
пострадалия различни ситуации, свързани с парични средства, което мотивирало
последния да продължи да изпраща на подсъдимата различни суми. През м. януари
2015 г. подс. Й. продължила да заблуждава
пострадалия, поради което последния продължил да изпраща на Й. различни парични
суми. В началото на м. февруари 2015 г. подс. Й.
уверила пострадалия, че щяла да отиде при него в Германия, като в тази връзка
посочила, че трябвало да си закупи билет за автобус и имала нужда и от други
разходи. Заблуден, че Й. ще отиде при него, пострадалия изпратил многократно
различни суми пари за билет и други разходи, като част от тях, чрез „Westеrn Union“, а друга чрез „Money Gram“. Изпратените пари чрез „Money Gram“, подс. Й. получавала по
същия начин както и парите изпратени чрез „Westеrn Union“ – със съдействието на леля си – св. С. И.. Във връзка с това пътуване, подс.
Й. се сговорила с неустановени по делото мъж и жена, които да подкрепят пред
пострадалия, нейната версия за пътуването до Германия. В един момент в периода
от началото на м. февруари до 10.02.15 г. подс. Й. се
обадила на пострадалия, като плачела и му заявила за проблеми свързани с
пътуването. За да подсили ситуацията Й. дала телефона чрез който се свързала с
пострадалия, на неустановен мъж по делото, който се представил за шофьор на
автобуса с който пътувала подсъдимата и който съобщил за проблеми на Й. във
връзка с пътуването и необходимост Й. да останела няколко дни на хотел, както и
да си закупува отново билет. Впоследствие на пострадалия се обадила и
неустановена по делото жена, която се представила за митнически служител.
Същата заявила на пострадалия, че били необходими още пари за зелена карта и
други формалности свързани с парични разходи. Заблуден за необходимостта на
подсъдимата от тези парични средства, пострадалия изпратил на Й. сумата от
2 100 евро на 09.02.2015 г. и още 1 950 евро на 10.02.2015 г. След
това пострадалия престанал да изпраща на подс. Й.
пари, въпреки, че пред него подсъдимата лично и с помощта на други лица
представила версия за ПТП с автобуса с който пътувала, както и необходимост от
5 000 евро за операция. Всички контакти с пострадалия – телефонни
разговори и изпращане и получаване на SMS, подс. Й. осъществявала сама и с лицата с които
предварително се сговорила, чрез мобилни телефони, през клетки на мобилните оператори
находящи се в гр. Нови пазар.
По
гореописания начин пострадалия изпратил на подс. Й. и
последната получила следните суми:
1.Чрез международна система за експресни
парични преводи „Westеrn Union“ – 25 бр. парични преводи, чрез
обменно бюро ЕТ „Славчо Гочев“ гр. Нови пазар, както следва:
- На
05.12.2014. г. паричен превод с MTCN: 910-047-5485 в размер на 50 евро;
- На
09.12.2014. г. паричен превод с MTCN:
263-463-2037 в размер на 150 евро;
- На
12.12.2014. г. паричен превод с MTCN: 320-573-4594 в размер на 50 евро;
- На
15.12.2014. г. паричен превод с MTCN: 852-447-8935
в размер на 200 евро;
- На
17.12.2014. г. паричен превод с MTCN: 542-468-3672
в размер на 100 евро;
- На
18.12.2014. г. паричен превод с MTCN: 407-445-2131
в размер на 300 евро;
- На
19.12.2014. г. паричен превод с MTCN: 957-480-2564
в размер на 50 евро;
- На
22.12.2014. г. паричен превод с MTCN: 492-062-3179
в размер на 630 евро;
- На
24.12.2014. г. паричен превод с MTCN: 660-288-9361
в размер на 100 евро;
- На
30.12.2014. г. паричен превод с MTCN: 317-641-1058
в размер на 260 евро;
- На
02.01.2015 г. паричен превод с MTCN: 290-386-0450
в размер на 800 евро;
- На
05.01.2015 г. паричен превод с MTCN: 364-319-5098
в размер на 450 евро;
- На
09.01.2015 г. паричен превод с MTCN: 548-490-9109
в размер на 350 евро;
- На
12.01.2015 г. паричен превод с MTCN: 646-203-9190
в размер на 300 евро;
- На
14.01.2015 г. паричен превод с MTCN: 994-321-3468
в размер на 430 евро;
- На
21.01.2015 г. паричен превод с MTCN: 510-654-9869
в размер на 200 евро;
- На
23.01.2015 г. паричен превод с MTCN: 462-922-5316
в размер на 800 евро;
- На
27.01.2015 г. паричен превод с MTCN: 6653572993в
размер на 550 евро;
- На
29.01.2015 г паричен превод с MTCN: 183-125-1425
в размер на 300 евро;
- На
30.01.2015 г. паричен превод с MTCN: 807-313-8264
в размер на 350 евро;
- На
31.01.2015 г. паричен превод с MTCN: 087-503-2868
в размер на 70 евро;
- На
02.02.2015 г. паричен превод с MTCN: 934-956-4327 в размер на 50 евро;
- На
03.02.2015 г. паричен превод с MTCN: 868-498-7740
в размер на 180 евро;
- На
09.02.2015 г. паричен превод с MTCN: 182-292-1968
в размер на 2 100 евро;
- На
10.02.2015 г. паричен превод с MTCN: 206-495-1715
в размер на 1 950 евро.
2. Чрез
международната система за експресни парични преводи „Money Gram“ – 6 бр. парични превода, които били получени чрез обменното
бюро на „N&M GROUP 77“ ООД, гр. Нови пазар, както следва:
- На
02.02.2015. г. чрез „Формуляр за получаване на
парични преводи” № 68534201 паричен
превод в размер на 260 евро;
- На
04.02.2015. г чрез „Формуляр за получаване на парични преводи” № 64464961 паричен превод в размер на 1 450
евро;
- На
04.02.2015. г чрез „Формуляр за получаване на парични преводи” № 78721439 паричен превод в размер на 1 500
евро;
- На
04.02.2015. г. чрез „Формуляр за получаване на парични преводи” № 89828703 паричен превод в размер на 1 000
евро;
- На
05.02.2015. г. чрез „Формуляр за получаване на парични преводи” № 34538988 паричен превод в размер на 1 000
евро;
- На
05.02.2015. г. чрез „Формуляр за получаване на парични преводи” № 47295091 паричен превод в размер на 900 евро.
Горната фактическа обстановка въззивната инстанция приема за установена от писмените,
гласните и веществените доказателства по делото.
По отношение гласните доказателства:
На първо място – показанията на
пострадалия К. Я. дадени в съд. заседание при разпита му чрез видеоконферентна връзка. От тези показания се установява –
че е живеел през втората половина на 2014 г., състоянието на семейното му положение,
свързването с подс. Й., чрез сайта за запознанства в
интернет www.singleturk.com,
осъществяваните с подсъдимата контакти както през тази мрежа, така и чрез „Skype“ и разговори и SMS-си чрез мобилен телефон, номера на неговия мобилен
телефон – *****, както и номерата на моб. телефони
ползвани от подс. Й. и нейните съучастници
- ***** и *****, трудния начин на живот,
семейното и имотно състояние и финансови проблеми, който подс.
Й. представяла пред него, нейното местопребиваване, конкретни проблеми за
решаването на които били необходими парични средства, обстоятелства с
представяните от Й. пътувания, обсъждане на намерение за съвместен живот,
поканата отправена към Й. за гостуване в Германия, както и обстоятелствата и причините мотивирали го да
изпраща на подс. Й. сумите които и е изпращал –
първоначално съчувствие и състрадание към несгодите на Й., подсилени и от
обажданията от т. нар. „приятелка“ на Й., а впоследствие и желанието му да се
опознаят и евентуално да заживеят заедно. Установява се също, че именно подс. Й. е лицето с което той се е запознал и комуникирал и
на което е изпратил горните суми и което лице се е представило с името – С. И..
От показанията на св. М И. се установява,
че подс. Й. е споделила, че имала познат от Германия,
който и изпращал пари, че през време на контактите на Й. с този мъж, тя е
живеела на семейни начала с друг мъж, от който имала дете, че живеела в гр.
Нови пазар, както и, че разполагала с пари и дори правила с тези пари ремонт на
жилището в което живеела.
От показанията на св. С. И. се установява,
че тя е леля на подс. Й., че подс.
Й. се е запознала с мъж от Германия, на който се представила с нейните – на св.
И. имена, този мъж изпращал пари, че тя заедно с подсъдимата ходели да теглят
парите, като тя получавала парите с представяне на личната си карта, че парите
били харчени за изкарване на зимата и за лекарства на децата.
От показанията на св. А. Й М. се
установява, че той е баща на подс. Й., че последната
живеела в неговия дом, че тя живеела на съпружески начала с друг мъж от когото
имала дете, че е закупувал СИМ карта с телефонен № *****, която карта била
ползвана от него, съпругата му и подс. Й..
От показанията на св. Гочев, Светлана
Тодорова и Симона М.а се установява технологията по изпращане на парични
преводи и тяхното получаване чрез „Westеrn Union“ и „Money Gram“.
По отношение писмените доказателства:
От писмо на „Теленор“
№ 7836/14.05.15 г. и приложения съм него CD се установяват комуникациите – разговори и SMS на тел. номер ***** с телефона на пострадалия, както
и, че тези комуникации са осъществявани през клетка на оператора находяща се в гр. Нови пазар. Установява се също, че моб. телефон доброволно предаден от св. И. е използван със
СИМ карта с № 0893/96 30 67.
От писмо на „Теленор“
№ 16898/09.11.15 г. се установява, че сим карта с №
89359050100505282245 с тел. номер ***** е собственост на св. М..
От писмо на „Виваком“
с № 8845/14.05.15 г. и приложения към него CD се установява, че св. М И. е била абонат на този оператор и е ползвала телефонен номер
0876/753230 от 02.12.2014 г., както и осъществените през този номер комуникации
– разговори и SMS-си с телефона на пострадалия в
периода от 04.12.2014 г. до 10.02.2015 г., които комуникации се винаги през
клетка находяща се в гр. Нови пазар.
От протокол за оглед на веществени
доказателства от 04.06.15 г. се установява, че в паметта на мобилен телефон „Нокиа“ модел 2630 в меню „Съобщения“, подпапка
„изходящи“ са налице 33 SMS изпратени до
пострадалия в периода 21-23.12.2014 г. от съдържанието на които се установява,
че подс. Й. е представила на пострадалия
обстоятелства за неин престой в болница, извършена и операция, както и SMS
посочен като изпратен от „С.“ с който тя твърди за необходимост от 620 евро за
заплащане на лекари.
От приложените квитанции от „Westеrn Union“ се установяват конкретните суми и датите на които са
изпращани парични суми от пострадалия на подсъдимата и датата на тяхното
получаване, включително и сума от 630 евро изпратена на 22.12.14 г.
От приложените квитанции от „Money Gram“ се установяват конкретните суми и датите на които са
изпращани парични суми от пострадалия на подсъдимата и датата на тяхното
получаване.
От писмо на Агенция за социално
подпомагане се установява, че Й. е получава социални помощи за детето си.
От писмо на Бора по труда Шумен се
установява, че подсъдимата е с прекратена регистрация от 15.10.2014 г.
От писмо на ОД МВР Шумен се установява, че
няма данни за задгранични пътувания на подсъдимата за периода 01.01.14 г. – 31.03.15 г.
От писмо на Районна здравноосигурителна
каса Шумен се установява, че на подсъдимата не е оказвана болнична или извънболнична медицинска помощ.
От заключението на лицево-идентификационна
експертиза № 84/09.06.15 г. се установява, че снимките изпратени от пострадалия
на лице от женски пол и снимките на такова лице намерени в моб.
Телефон доброволно предаден от св. И. са снимки на подс.
Й..
От двете заключения на в.л. Б. се
установява, че общата стойност на изпратени пари - евро от пострадалия на подс. Й. е 33 014 лв.
От заключенията на графическите експертизи
на в. л. Байчев се установява, че подписите положени върху приетите и приложени
по делото квитанции от „Westеrn Union“ и „Money Gram“ в
графата „Подпис на клиента“ не са положени от св. С. И..
От заключението на Съдебно-компютърна
експертиза се установява, че в лаптоп иззет от дома на подс.
Й. не се установяват данни за комуникация по „Skype“ или други програмни продукти с пострадалия.
От приложените справки за съдимост се
установява, че подс. Й. не е осъждана.
При така приетата за установена фактическа обстановка
съда приема за безспорно установено, че подс. Й. се
запознала с пострадалия с цел да го въведе в заблуждение – да създаде у него
невярна представа относно своето местонахождение, начин на живот, семейно
положение, здравословно състояние и по този начин да го мотивира да и изпраща
парични средства. В изпълнение на тази си цел подс. Й.
заблудила пострадалия: 1. Че живее в Гърция, а през цялото време тя е
пребивавала в Р. България – в гр. Нови пазар, което се установява от
показанията на св. Исмаилова, И. и М., както и от данните за липса на
задгранични пътувания, а също и от данните за комуникациите на Й. по моб. телефони от които се установява, че тези комуникации
са осъществявани без изключение през клетки на мобилни оператори находящи се в гр. Нови пазар; 2. Че живее на квартира в
Гърция, че работи в заведение в Гърция, което налагало тя да пътува през нощта,
че работодателя не и плащал редовно заплата и парите не и стигали за наем и
храна, а в действителност живеела в гр. Нови пазар и не работела; 3. Че не е
омъжена, няма деца, че майка й е починала, а баща й я изоставил отдавна, а в
действителност – живеела на съпружески начала с мъж от когото имала дете, майка
и и баща били живи и живеели заедно с подс. Й.; 4. Че
желаела да пътува в Р. Германия и лично да се запознае с пострадалия, но имала
глоби, които трябвало да заплати, че нямала средства за изготвяне на задграничен паспорт, че
пътувала с автобус за Р. Германия, а в действителност през цялото време Й. ***
/ от където е осъществявала комуникация с пострадалия/ и нямала изобщо
намерение да пътува до Германия и да се среща с пострадалия; 5. Че тръгнала за
Германия, но имала проблем на границата
със зелената си карта и й трябвали налични парични суми, че трябвало
отново да си закупува билет за автобус и да престоява три дни на хотел, но Й.
никога през този период не е ходила до граница с намерение да пътува в чужбина,
за да и е необходима зелена карта, още повече, че за пътуване в държави от
Европейския съюз – такава карта не е необходима; 6. Че била на операция в България,
а в действителност тя не е пролежавала в болница; 7. Че майка й имала данъчни
задължения, а в действителност такива данни по делото няма. За постигане на
тази цел подс. Й. се сговорила с неустановени по
делото жена и мъж. Първата се представила на пострадалия за приятелка на Й.,
като потвърждавала версията на подсъдимата за тежкия начин на живот, липсата на
парични средства, нейно желание да пътува до Германия, за да се запознае с
пострадалия, за извършена през м. декември операция на Й. и необходимост от 630
евро за заплащане на операцията. Тази неустановена жена директно заявила на
пострадалия да изпраща пари на Й., за да и помага. Втория – мъжът се представил
за шофьор на автобус и заявил проблеми на Й. с пътуването и за Германия, както
и необходимост Й. да останела няколко дни на хотел, както и да си закупува
отново билет. По този начин подс. Й. въвела в
заблуждение пострадалия за имената си, за семейното, имотно, финансово
положение, за местоживеенето си, за проблеми с работодатели и наемодатели, за тежкия начин на живот, за предприето от нея
пътуване до Германия и възникнали проблеми при това пътуване. За да възбуди и
поддържа заблуждение у пострадалия подс. Й. се
сговорила и с две неустановени по делото лица, които поддържали нейните версии
и по този начин го мотивирала да и изпрати общо 16 880 евро, равняващи се
на 33 014 лв. и с това му причинила имотна вреда в този размер.
При горната фактическа обстановка подс.
Й. от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъплението на чл. 210 ал. 1 т.
2 и т. 5, във вр. с чл. 209 ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна – подс. Й.
се запознала с пострадалия чрез сайта за запознанства в интернет „www.singleturk.com.“ през есента на 2014
г. като го въвела в заблуждение за семейното, имотното, финансовото положение,
за местоживеене, месторабота, проблеми с квартири и работодатели, здравословно
състояние, с желание да отиде в Германия, за да се запознае с пострадалия с цел
евентуално съвместно съжителство, за предприето пътуване за Германия и различни
проблеми на при това пътуване, с помощта на две неустановени по делото лица –
жена и мъж и по този начин го мотивирала да и изпрати на 31 пъти общо 16 880 евро и му причинила имотна вреда
в размер на 16 880 евро, равняващи се на 33 014 лв.
От субективна страна, деянието е извършено при пряк
умисъл, тъй като подс. Й. е съзнавала обществено
опасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на обществено опасните
последици и е искала тяхното настъпване.
По отношение квалификацията на деянието. На първо
място – квалификацията по чл. 26 ал. 1 от НК. Деянието е извършено в периода 05.12.2014
г. до 10.02.2015 г. при налично единство на увреденото правно благо, както и
еднородност на начина на извършване и на вината и обвързаност по време. Поради
това и съобразно задължителните указания на ТР №1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г.
на ОСНК на ВКС съда приема, че са налице са всички предпоставки визирани в чл. 26
ал. 1 от НК и деянието следва да се квалифицира като продължавано престъпление.
На второ място – квалификацията по чл. 210 ал. 1 т. 5 от НК. В периода на
извършване на деянието МРЗ за страната е за м. декември 2014 г. – 340 лв., а за
м. януари и февруари 2015 г. – 360 лв. Следователно размера на вредата
надхвърля 70 пъти МРЗ за страната, поради което деянието се квалифицира по т. 5
на чл. 210 ал. 1 от НК. На трето място – квалификацията по чл. 201 ал. 1 т. 2
от НК. Безспорно по делото е установено, че подс. Й.
е осъществила деянието при предварителен сговор с две неустановени по делото
лица. Първото – жена, която се е представила на пострадалия като приятелка на
подсъдимата, поддържала е пред него версията на Й. относно тежкия начин на
живот който води тя, финансовите лишения и нужди, здравословното и състояние,
както и желанието на Й. да пътува до Германия за запознанство с пострадалия и
евентуално съвместно съжителство. Второто – мъж, който се е представил за
автобусен шофьор и поддържал версията на Й. с която тя е заблудила пострадалия
за проблеми на границата и необходимост от престой на хотел и закупуване отново
на билет.
При определяне на наказанието, първоинстанционния
съд правилно и законосъобразно е отчел наличието на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, които изводи настоящата инстанция споделя напълно. Поради
това наложеното наказание е съобразено със закона и същото е справедливо.
По отношение доводите на защитата. Първи довод – както
на досъдебното, така и в съдебното производство не било доказано за какво точно
са се сговорили подс. Й. и двете неустановени лица и
коя част от деянието е извършена самостоятелно при предварителен сговор и коя –
самостоятелно от подс.
Й.. Съда не приема този довод. На първо място – безспорно е установено, че след
запознанството на Й. с пострадалия, тя му е представила лице от женски пол като
нейна приятелка с име С.. Тази приятелка е осъществявала комуникации с
пострадалия при които му е говорила за тежкия начин на живот на Й., за нейните
проблеми с квартири, работодатели, недостиг на парични средства, за нейното
местоживеене, за желание за запознанство на Й. с пострадалия и осъществяване на
пътуване до Германия за запознанство и евентуално съвместно съжителство. Също
така и за директно поставяне на въпроса пострадалия да изпраща пари на Й. за да
и помага във всичко това, което е мотивирало пострадалия, след първата
изпратена вноска, да продължи да изпраща на Й. пари за всеки конкретен случай
представен му от Й.. На второ място – безспорно е, че неустановено лице от
мъжки пол се е обадил по телефона на пострадалия като се представил за
автобусен шофьор и потвърдил разказа на Й. за проблеми с пътуването, за нуждата
от закупуване на нов билет и престой на хотел. На трето място – тези две
неустановени лица са поддържали заблудата в която е въведен пострадалия от подс. Й.. Втори довод – налице било противоречие в
повдигнатото с обв. акт обвинение, тъй като било
посочено, че деянието е извършено при предварителен сговор, но липсвало
обвинение по чл. 20 от НК. Съда не приема този довод – безспорно, прав е
защитникът, че предварителния сговор, теорията приема за специален случай на съизвършителство. Но както теорията, така и практиката са
наложили становище, че когато е налице предварителен сговор, то обвинение за
съучастие по чл. 20 от НК не се повдига. Трети довод – че по делото не били
налице доказателства, че всички парични суми пострадалия е изпратил на Й., в следствие
за заблудата в която го е въвела тя. Тук следва да се посочи твърдението на
пострадалия, което съда кредитира, че освен първата сума от 50 евро която е
изпратил „ от само себе си“, тъй като изпитвал съжаление за тежкия живот който
водела подсъдимата, за следващите суми бил допълнително мотивиран от
приятелката С. и автобусния шофьор. Отделно от това – съобразно разпоредбите на
чл. 26 ал. 3 и 4 от НК когато отделните деяния осъществяват различни състави на
основното престъпление, то същото се квалифицира по по
- лекия състав, само когато
квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително на тежестта на
цялостната престъпна дейност. В случая – единствено само за първата сума може
да се приеме, че пострадалия е въведен в заблуждение от пострадала, без
предварителен сговор с други лица. Всички останали суми пострадалия е изпращал
след като „приятелката С.“ и „ автобусния шофьор“ са поддържали версиите на Й.,
т. е. те са поддържали създадената от Й.
у пострадалия заблуда. Четвърти довод -
районния съд бил приел, че неустановен по делото съучастник на Й. бил
провеждал разговори с пострадалия по тел с № ***** и *****, за да го мотивира
да изпраща пари на Й.. Съобразно разпечатката на комуникациите на телефон с № *****
първия разговор с пострадалия бил на 30.12.2014 г., а първия превод бил
направен още на 05.12.2014 г. От друга страна – защитника твърди, че от
разпечатката на втория телефон се установява, че този телефон няма разговори с
телефона на пострадалия. От тук следвало, че няма доказателства подсъдимата да
е въвела в заблуждение пострадалия, за да и изпрати всички тези пари. Съда не
приема този довод. Безспорно е, че от разпечатката се установява, че за първата
комуникация през този телефон с телефона на пострадалия е от 21.12.2014 г. Тук
следва да се посочи, че въззивният съд в рамките на
своите правомощия във въззивното производство прие
нова, различна фактическа обстановка на базата на събраните по делото
доказателства и преценката им както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Именно поради това, настоящата инстанция прие твърдението на пострадалия, че
освен първата сума от 50 евро която е изпратил „ от само себе си“, за
следващите суми бил допълнително мотивиран от приятелката С. и автобусния
шофьор. От тук и извода, че тъй наречената „приятелка С.“ е осъществявала
комуникация с пострадалия и чрез телефон с № *****. За втория телефон с № *****,
настоящата инстанция не е приела, че от него подсъдимата или двете неустановени
лица са осъществявали комуникация с пострадалия. Накрая следва да се посочи, че
твърдяната от защитника справка на л. 202 от т. 3 на д.п. не е доказателство по
делото, а е писмено мнение по чл. 235 от НПК.
При проверка на присъдата, въззивната
инстанция установи по отношение размера на вредата, че още на д.п. на подс. Й. е привлечена като обвиняема за сумата от 16 880.
10 евро, равняващи се на 33 014. 60 лв. За същата сума е повдигнато
обвинение от прокурора с обвинителния акт. С присъдата на първоинстанционня
съд, подсъдимата е призната за виновна и осъдена за същата сума. От приетите и
приложени като писмени доказателства по делото Квитанции за получаване на
парични преводи издадени от „Westеrn Union“ и Формуляри за получаване на парични преводи от „Money Gram“ настоящата инстанция установи, че сумите които са
били изпращани от пострадалия и получавани от подс. Й.
са цели суми в евро, т. е. не са изпращани и получавани суми в евроцента.
Поради това ще следва присъдата да се измени в частта и относно размера на
причинената вреда, като бъде призната за невиновна и оправдана по обвинението
за причинена вреда в размер на 10 евроцента, равняващи се на 19 стотинки.
В останалите и части присъдата следва да се потвърди
като правилна и законосъобразна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 18/13.06.2019 г. постановена по
НОХД № 147/18 г. по описа на НПРС в частта и относно размера на причинената
вреда, като я оправдава по обвинението да е причинила вреда в размер на 10
евроцента, равняващи се на 19 стотинки.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалите и части.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340 ал. 2 от НПК на страните да се
изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.
Председател: Членове: 1.
2.