ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ II - 1868 03.07.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: трети юли две
хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
разгледа въззивно гражданско дело номер 988 по описа за 2020 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Т.В.Т. ***, подадена чрез пълномощник адв.Ж.И., против решение № 227/13.12.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 1197/2018 г. по описа на РС-Несебър, с което е допуснато извършването на съдебна ДЕЛБА
между съделителите В.К.Н., Н.К.Н., Т.В.Т. и П.Н.М. на съсобствения им
недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идеднификатор
51500.502.38.7.3 по КККР на гр.Несебър, с адрес: гр.Несебър, ул.“Хан Крум” №
32, ет.0, с площ от 198,80 кв.м., който самостоятелен обект се намира в сграда
№ 7, разположена в ПИ с идентификатор 51500.502.38, с предназначение на
самостоятелния обект – за обществено хранене, брой нива на обекта – 1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта –
няма, над обекта - 51500.502.38.7.1, при
квоти между съделителите: за В.К.Н.
– 88,30/198,80 ид.ч., от които 55 кв.м./ид.ч. придобити по дарение от Димитър Т.
и 33,30 кв.м./ид.ч. като собственик на 3/8 ид.ч. от дворното място и на
основание чл.92 ЗС; за Н.К.Н. – 11,10/198,80
ид.ч., като собственик на 1/8 ид.ч. от дворното място и на основание чл.92 ЗС; за Т.В.Т. – 77,20/198,80 ид.ч., от които
55 кв.м. придобити по силата на реализирана суперфиция и 22,20 кв.м./ид.ч. като
собственик на 2/8 ид.ч. от дворното място и на основание чл.92 ЗС; за П.Н.М. – 22,20/198,80 ид.ч., като
собственик на 2/8 ид.ч. от дворното място и на основание чл.92 ЗС.
Във въззивната
жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се
счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения
на материалния и процесуалния закон и необосновано. Според въззивника,
районният съд неправилно е определил предмета на делбеното производство, като
неправилно не е включил като неразделна част към делбения имот „терасата на
първия етаж от сградата с площ от 45 кв.м.“, съставляваща надстройка, която е
изградена върху пристройката от 44 кв.м., последната изградена от южната страна
на сградата /на приземния етаж/, сега Заведение за обществено хранене /ЗОХ/,
която тераса е функционално свързана с предмета на делбата – заведението и е неразделна част от него. Въззивникът счита за
необосновани изводите на съда, че терасата и помещенията на първия етаж не се
явявали неразделна и функционална свързана и обслужваща част от делбената вещ и
не следвало да се включват в предмета на настоящото дело, като се сочи, че по
делото липсват доказателства, които да установяват, че съделителят Н. е зазидал
стълбите, водещи от заведението към терасата, но дори и това да е установено,
то същото не води до промяна статута на терасата като неразделна част от от ЗОХ
– открита търговска зала. Сочи се също, че съдът е допуснал до делба ЗОХ с площ
от 198.80 кв.м. по площта му по одобрен проект на 04.08.2000 г. на гл.архитект
на Община Несебър за узаконяване по чл.162 ЗТСУ, в който прокт е предвидена и
въпросната тераса като неразделна част от заведението, което според въззивника
води до необоснованост на изводите на НРС и до противоречие в мотивите му, като
съдът е взел предвид единствено представената от ищците схема на обе4кта, без
да обсъди в тази връзка и да съобрази експертното заключение и представения по
делото одобрен проект от 04.08.2000 г.
На
следващо място, въззивникът счита, че съдът неправилно е определил и лицата,
между които следва да се допусне делба на процесния имот, като в тази част
решението е постановено в нарушение на чл.97 и чл.98 ЗС. В тази връзка се сочи,
че в делбата не следва да участват Н.Н. и П.М. като съсобственици на идеални
части от дворното място, като съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.92
ЗС, която е неотносима в конкретния спор, тъй като липсата в случая на
самостоятелен обект изключва приращението с оглед прилежащото положение на
пристройките и надстройката-тераса, като принадлежност към главната вещ, която
обслужват. Посочва се, че Н.Н. и П.М. са станали съсобственици на поземления
имот след като избения етаж вече е бил пристроен и надстроен, поради което те не
са станали съсобственици на делбения имот на основание чл.92 ЗС, обособен като „Заведение
за обществено хранене“, като същото се отнася и до ищеца В.Н. до размера на
претендираните от него 33.30 кв.м. ид.ч. от делбения имот, като в тази връзка
във въззивната жалба за изложени подробни съображения и се цитира практика на
ВКС. Според въззивника, неправилното приложение от съда на нормата на чл.92 ЗС
е довело и до неправилно определяне на квотите на съсобствениците – ищецът В.Н.,
ответникът Т.Т. и наследниците на Димитър Т., за което също са изложени
подробни аргументи. В тази връзка се твърди, че в случая П.М. не е наследник на
Димитър Т., а такъв се явява нейната майка Танка Комнина, която не е участник в
делбеното производство, поради което се счита, че не всички наследници на
Димитър Т. са страни в делбата и продължаването на делото без тяхно участие ще
доведе до нищожност на делбата, съгласно чл.75, ал.2 ЗН, като постановеното
решение се явява процесуално недопустимо.
В
заключение, моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение като
недопустимо, постановено без участието на надлежните страни, да прекрати
производството по делото и да върне същото на първата инстанция за ново
разглеждане. При условията на евентуалност, моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение като незаконосъобразно. Претендират се разноските
по делото.
Във
въззивната жалба са направени доказателствени искания при условията на чл.266 ГПК – за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
поставените въпроси. Искането е обосновано с обстоятелството, че районният съд
без да е изследвал въпроса за принадлежност на пристройките и терасата към
делбения обект необосновано е приел, че терасата не е неразделно и функционално
свързана със заведението, поради което не я е включил като част от процесния
обект, но в същото време въпреки липсата на данни пристройките да са част от
заведението е включил същите като част от обекта предмет на делба.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемите В.К.Н. и Н.К.Н., подаден чрез пълномощник адв.Е.И., с които
въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като са изложени пространни съображения.
Моли решението на РС-Бургас да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
в обжалваните части. Не се правят нови доказателствени искания. Оспорва се
направеното във въззивната жалба искане за назначаване на СТЕ, като неотносимо
и преклудирано. Претендират се направените разноски във въззивното производство.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата П.Н.М., не взема становище
по въззивната жалба.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи, че въззивната жалба е подадена в двуседмичния
срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
СЪДЪТ констатира, че към въззивната жалба не е приложено
пълномощно на адв.Ж.И., издадено от въззивника Т.Т. за процесуално
представителство по настоящото въззивно производство. Между кориците на
първоинстанционото дело е налице пълномощно за процесуално представителство от
адв.И. за делото пред НРС (л.93). В този смисъл, на въззивника следва да се
укаже да представи адвокатско пълномощно за наличието на представителна власт
на адв.Ж.И. по в.гр.д.№ 988/2020 г. по описа на БОС, или въззивникът да
потвърди извършените от негово име, без представителна власт действия по подаване
на настоящата въззивна жалба.
По доказателственото искане на въззивника за допускане
на съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция намира, че същото е
относимо и необходимо за правилното решаване на спора и с оглед възраженията
във въззивната жалба за необоснованост на фактическите констатации на районния
съд относно статута на процесната тераса на първия етаж от сградата, това
доказателствено искане следва да бъде уважено (т.3 от ТР № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК), като вещото лице следва да отговори на поставените в жалбата въпроси,
както и на въпроса – налице ли е в РДНСК-Бургас издаден Акт за узаконяване на
„заведение за обществено хранене“ въз основа на одобрения от гл.архитект на
Община Несебър екзекутив от 04.08.2000 г., по реда на чл.162 ЗТСУ и от какви и
колко помещения/площи се състои процесния имот, съгласно този одобрен проект.
Предвид горното и на основание
чл.267, ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 988/2020
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника Т.В.Т. и постъпилия
писмен отговор от въззиваемите-ищци В.К.Н. и Н.К.Н..
УКАЗВА на въззивника Т.В.Т. В СРОК до
съдебното заседание ДА ПРЕДСТАВИ
по делото адвокатско пълномощно за наличието на представителна власт на адв.Ж.И.
за извършване от негово име на процесуални действия по в.гр.д.№ 988/2020 г. по
описа на БОС, или да потвърди
извършените от негово име, без представителна власт действия по подаване на
въззивната жалба. ПРЕДУПРЕЖДАВА въззивника, че при неизпълнение, въззивната
жалба ще бъде оставена без движение.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-техническа експертиза, която да отговори на задачите, поставени във
въззивната жалба, както и на въпроса –
Налице ли е в РДНСК-Бургас издаден Акт за узаконяване на „заведение за
обществено хранене“ въз основа на одобрения от гл.архитект на Община Несебър
екзекутив от 04.08.2000 г., по реда на чл.162 ЗТСУ и от какви и колко
помещения/площи се състои процесния имот, съгласно този одобрен проект.
ЕКСПЕРТИЗАТА да се извърши от вещото лице КАЛИНА
ЩЕРИОНОВА ПАШЕВА, след внасяне на първоначален
депозит в размер на 200 лв., платим от въззивника Т.Т. в тридневен срок от
съобщението по депозитната сметка на Бургаския окръжен съд.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят на посочените от тях адреси, вкл. и
чрез процесуалните им представители и по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.