М О
Т И В И
към Присъда № 112 по НЧХД № 192/2016г.на КРС
Производството е по реда на Глава
осма,Раздел ІІІ от НПК.
Образувано е по тъжба на
пострадалата Н.И.Д. срещу подсъдимата Ж.Д.М. за престъпления по чл.130,ал.1 от НК за това,че на 28.08.2015г.в с.Е,общ.К. е причинила на тъжителката лека
телесна повреда,изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК;
и по чл.146,ал.1 от НК за това,че
на същата дата и място е казала нещо унизително за честта и достойнството на
другиго-на тъжителката,в нейно присъствие,а именно обидните думи и изрази
„курва“,“кучка“,“курво,какво си говорила ти по мой адрес“.
Съдът е приел за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявените с тъжбата и уточнени в
с.з.граждански искове от тъжителката Д. срещу подсъдимата М. за сумата от 250
/двеста и петдесет/ лева обезщетение за причинените с деянието по чл.130,ал.1
от НК неимуществени вреди; и за сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева
обезщетение за причинените с деянието по чл.146,ал.1 от НК неимуществени
вреди-всеки един от тях ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане,и е конституирал тъжителката Н.И.Д. като граждански ищец.
Подсъдимата М. не се признава за
виновна и по двете обвинения.
Тъжителката в с.з.поддържа тъжбата
и гражданските искове.
Тъжителката твърди в тъжбата си,че на
28.08.2015г.около 19 ч.била в дома си в с.Е. и чула силни викове,чукане по
входната врата на дома и и звънене по звънеца.Тъжителката и майка и-св.П. Г. Д.
излезли навън,за да разберат какво става.Св.П. Д. останала до вратата на
къщата,а тъжителката отишла да отвори пътната врата.След като отворила вратата
видяла,че отпред били подсъдимата М. /бивша приятелка на сина на тъжителката и
живяла с него на семейни начала като двамата имат и дете Н./ и св.С. В.,с
когото понастоящем подс.М. живее на семейни
начала.Още като видяла тъжителката,подс.М.
започнала да я нарича с обидни и
нецензурни думи-„кучка“,“курва“ и др.На въпроса на тъжителката какво искат и
какво се е случило,подс.М. и св.В. отговорили,че
бившият съпруг на тъжителката-М. Ц. О. им казал,че тъжителката обиждала подс.М. и още две нейни приятелки като ги наричала с
думата“курви“.Тъжителката казала на подс.М.,че това
не е вярно,но последната продължила да крещи и да я обижда с
думите:“курво,какво си говорила ти по мой адрес“ и неочаквано я ударила много
силно в областта на лицето отляво на носа около ухото и окото.Свидетелят С. В.
през цялото време бил безучастен и стоял настрани.В този момент св.П. Д.
видяла,че подсъдимата ударила тъжителката,и се развикала.Тъжителката получила
силна болка в главата и ухото и започнало да пищи.Успяла да затвори пътната
врата и влязла в къщи,погледнала в огледалото и видяла,че цялото и лице било
зачервено и под лявото и око имало оток.На следващия ден в 9,00 часа
тъжителката отишла на преглед в хирургичното отделение на М.“Д.Х.С.“,където
била прегледана и и било издадено медицинско свидетелство от д-р Р. Д..Той
констатирал,че тъжителката имала хематом в областта на носа под лявото
око.Болката била много силна,мястото посиняло и в продължение на повече от 10
дни се налагало тъжителката да слага компреси и да приема болкоуспокояващи
лекарства.Няколко дни след инцидента тъжителката подала жалба при районния
инспектор на МВР в с.Е .При извършената проверка гореописаната обстановка била
установена за вярна и на подс.М. бил съставен
протокол за полицейско предупреждение.Тъжителката очаквала подсъдимата да и се
извини,но тъй като последната не сторила това,подала настоящата тъжба.
От събраните по делото
доказателства-гласни /обясненията на подсъдимата,показанията на свидетелите П.Д.,В.,както
и очна ставка между тях,св.Д.,А.,С./,писмени /медицинско
свидетелство,постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП
К. от 05.10.2015г.,разписка,покана за доброволно изпълнение,справка от кметство
с.Е. с изх.№ 97/27.06.2016г.,материали по приложената прокурорска преписка вх.№
2934/2015г.по описа на РП К./,преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установи фактическа обстановка,отчасти различаваща се от твърдяната в тъжбата,а
именно:
Подсъдимата М. живеела на семейни начала
със сина на тъжителката Д.-Р. О. и двамата имали дете-Н.Р.О.-към момента
непълнолетна.Преди известно време двамата се разделили и детето останало да
живее при майка си-подс.М.,а Р. О. се установил да
живее в чужбина.Издръжката,която следвало да изплаща за дъщеря си,Р. О.
превеждал на майка си-тъжителката Н.Д.,а тя от своя страна давала парите на
ръка на внучката си,която за тази цел ежемесечно посещавала тъжителката в дома
и.Подсъдимата М. искала да се преустанови този ред на изплащане на издръжката и
сумите да се превеждат от Р. О. на нея по пощата или по банкова сметка.***,че с
покана за доброволно изпълнение от 24.03.2015г.по издаден изпълнителен лист по
гражданско дело,Р. О. бил осъден да изплати сумата от общо 500 лв.за издръжки
за минали периоди,която сума до момента той не бил изплатил.С цел да разговарят
по тези въпроси подсъдимата М. заедно с дъщеря си и св.В.,с когото понастоящем
подсъдимата живее на семейни начала,на 28.08.2015г.около 19 часа с лек
автомобил,управляван от св.В.,отишли до дома на тъжителката Н.Д. ***.Дъщерята
на тъжителката-Н.О. останала в джипа,а подс.М. и св.В.
отишли до пътната врата на двора на тъжителката и позвънили.Тъжителката Н.Д. и
майка и –св.П. Д. излезли като св.П. Д. останала в двора-близо до входната
врата на къщата и до пътната врата /като разстоянието между двете врати било не
повече от 10 метра/,а тъжителката излязла до пътната врата и я отворила.Подс.М. заявила на тъжителката,че не желае повече парите за
издръжката да се дават от тъжителката на внучката и на ръка,а следва да се
изпращат от бащата на детето на подсъдимата по пощата или по банкова сметка.***,че
това няма да стане.Също така подсъдимата държала да и се изплатят
горепосочените 500 лева издръжка за детето по издадения изпълнителен
лист.Тъжителката и заявила да не я занимава по този въпрос,а да се свърже с
бащата на детето.Тъжителката и подсъдимата се скарали.Разменили си остри
реплики на висок тон.През цялото време св.В. стоял настрани и не се намесвал в
разговора.Подсъдимата и св.В. били на пътя-извън пътната врата,а тъжителката Д.
била на вратата,но две стъпала по-надолу,които водели вътре в двора.В хода на
разговора,който придобил скандален характер предвид крайно лошите отношения
между страните,подсъдимата М. слязла по двете стъпала в двора на къщата,приближила
се до тъжителката Д. и и нанесла силен
удар с юмрук в областта на лицето отляво на носа около ухото и окото.Виждайки
това,свидетелката П. Д. се развикала.След това подс.М.
и св.В. си тръгнали.Прибирайки се в къщи,тъжителката Н.Д. видяла в
огледалото,че лицето и е зачервено и има оток под лявото око.На следващия
ден-29.08.2015г.сутринта тъжителката отишла на преглед в МБАЛ гр.К.
.Там била
прегледана от д-р Р. Д.,който установил,че тъжителката е получила охлузване и кръвонасядане на лявата орбита на окото и лявото ухо;
охлузване на лицето в същата част.Лекарят поставил диагноза охлузване на лицето
вляво; кръвонасядане на орбитата на лявото око;
одраскване на лявото ухо.Издал и медицинско свидетелство за установените
травматични увреждания.На 02.09.2015г.тъжителката занесла в кметството на с.Е.
жалба срещу подс.М.,с молба да бъде предадена на
младшия полицейски инспектор на с.Е..Последният /св.А./ извършил проверка по
случая като снел обяснения от тъжителката и от подсъдимата и съставил протокол
за полицейско предупреждение на подсъдимата да не отправя заплахи,обиди и
закани,да не нанася физически и психически тормоз на тъжителката Н.Д..Последната
в продължение на 10 дни след инцидента налагала компреси на лицето си и
приемала обезболяващи лекарства.
Съдът приема,че свидетели-очевидци
на инцидента са били свидетелите В. и П. Д..Видно от показанията на св.В.
/включително и тези от очната ставка между него и св.П.Д./,св.В. през цялото
време на протичане на инцидента е бил на пътя-извън пътната врата на двора на
къщата на тъжителката.Поради тази причина той не е видял нанасянето на удара от
страна на подсъдимата на тъжителката,тъй като ударът е нанесен вътре в
двора-зад пътната врата.Също така по тази причина св.В. не е възприел и
присъствието на свидетелката П. Д.,тъй като тя е била вътре в двора,а св.В.
през цялото време е бил на пътя-извън пътната врата.Подсъдимата и св.В.
твърдят,че св.П. Д. изобщо не е присъствала на инцидента.Съдът намира това
твърдение на подсъдимата за нейна защитна позиция,на която тя има право,а
относно св.В.-както се посочи по-горе-поради местоположението си той не е възприел
присъствието на св.П.Д. като при проведената очна ставка между свидетелите В. и
П.Д. се изясни какво е било местоположението на всеки един от тях двамата,и на
подсъдимата; къде се е развил скандалът между подсъдимата и тъжителката и къде
е бил нанесен удара от страна на подсъдимата на тъжителката.Съдът намира,че не
може да се приеме,че св.П. Д. не е присъствала на инцидента предвид на това,че същата под страх от
наказателна отговорност е дала показания,в които категорично твърди,че е
присъствала на инцидента,чула е и е възприела казаните от двете страни реплики
и е видяла подсъдимата да нанася удар на тъжителката.Показанията на св.П.Д.
освен категорични са и подробни и последователни,поради което съдът приема,че
св.П.Д. е очевидец на случилото се.Що се касае до изложеното в докладната
записка,съставена от св.А. и в сведението,дадено от тъжителката на
08.09.2015г.,намиращо се в приложената прокурорска преписка и в което
тъжителката е изложила,че не може да посочи свидетели на случая,следва да се
има предвид,че това обстоятелство беше изяснено от изявленията на повереника на тъжителката-адв.К..Същата
заяви,че тъжителката е считала,че тя няма свидетели,тъй като майка и не може да
бъде свидетел.Едва при завеждане на настоящото дело в съда,заявявайки на адв.К.,че няма свидетели,тъй като майка и не може да е
свидетел,адв.К. и обяснила,че майката на тъжителката
може да бъде свидетел,ако желае.Съдът възприема това становище за
достоверно,тъй като тъжителката не притежава знанията на квалифициран юрист и
поради това е считала,че майка и като близка родственица,не може да бъде
свидетел.Поради това и тъжителката е направила тези изявления в писмен вид,че
не може да посочи свидетели на случая.Така,че цитираното писмено изявление на
тъжителката в даденото от нея писмено сведение в хода на полицейската
проверка,не опровергава извода,че св.П. Д. е присъствала на инцидента и е
свидетел-очевидец-извод,който съдът прие по горепосочените съображения.
В нито едно от доказателствата по делото-нито
в преките /обясненията на подс.М.,показанията на св.В.
и П.Д./,нито в косвените /показанията на свидетелите А. и С.,писмените
доказателства/ не се съдържат данни,че подсъдимата М. при процесния
инцидент е отправяла обидни думи и изрази към тъжителката,включително и
посочените в тъжбата“курва“,’кучка“,“курво,какво си говорила ти по мой адрес“.Св.В.
е категоричен в показанията си,че подсъдимата не е обиждала тъжителката,а
напротив-тъжителката отправяла към подсъдимата обидни думи и изрази.Видно от
показанията на св.В. поводът подсъдимата да отиде в дома на тъжителката е
нежеланието и тъжителката да дава на ръка на дъщеря и Н. изпращаната от баща и
издръжка; и също така да поиска да и се плати сумата от 500 лв.за две
неизплатени издръжки,за която сума е водила дело и има издаден изпълнителен
лист.Повод,който тъжителката не споменава в тъжбата си,но за който има
достатъчно доказателства по делото-освен показанията на св.В.,също така и
писмени доказателства-представената от подсъдимата и приложена към делото
покана за доброволно изпълнение с разписка.От доказателствата по делото не се
установи твърдяното в тъжбата,че подсъдимата още при появата на тъжителката на
пътната врата е започнала да я обижда с думите“курва“,“кучка“,да и държи
сметка,че наричала нея и още две нейни приятелко“курви“ и да и отправя
репликата“курво,какво си говорила ти по мой адрес“.От показанията на св.П.Д.
също не се установява подсъдимата да е казала на тъжителката въпросните обидни
думи и изрази.Св.П.Д. твърди,че подсъдимата казала на тъжителката думите“Умри
ма,курво,умри,боклук“,но това и твърдение остава изолирано от другите
доказателства по делото и от установените факти и обстоятелства,а и
установените от св.П.Д. обидни думи и изрази не съвпадат с тези,за които се
твърди в тъжбата.
Поради това съдът намира,че подс.М. от обективна и от субективна страна не е извършила
престъпление по чл.146,ал.1 от НК-не е казала нещо унизително за честта и
достойнството на тъжителката Н.И.Д. в нейно присъствие,а именно-обидните думи и
изрази“курва“,“кучка“,“курво,какво си говорила ти по мой адрес“ и следва да
бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото и с тъжбата обвинение за
престъпление по чл.146,ал.1 от НК.
Съответно-след като подс.М. е призната за невинна и оправдана по обвинението за
престъпление по чл.146,ал.1 от НК,следва да се отхвърли като неоснователен
предявеният от тъжителката Н.И.Д. срещу подсъдимата Ж.Д.М. граждански иск за
сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева обезщетение за причинени с деяние по чл.146,ал.1
от НК неимуществени вреди.
Съдът намира,че подсъдимата М. от
обективна и от субективна страна е осъществила състава на чл.130,ал.1 от НК-на
28.08.2015г.в с.Е.,общ.К. е причинила на тъжителката Н.И. ДД. от същото село
лека телесна повреда,изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и цчл.129 от НК,изразяваща се в охлузване на
лицето в ляво,кръвонасядане на орбитата на лявото
око,одраскване на лявото ухо.
В подкрепа на обвинението си по
чл.130,ал.1 от НК тъжителката е представила следните доказателства: показанията
на свидетелите П.Д. и Д. и медицинско свидетелство за пред съда от
29.08.2015г.Свидетелката П.Д. пряко и непосредствено е възприела както
нанасянето на удара от страна на подс.М. спрямо
тъжителката Н.Д.,така и състоянието на тъжителката непосредствено след
нанасянето на удара и в дните след това.Свидетелката П.Д. установява:“Удари я
по лицето с такъв удар,че бузата и отече.Беше много грозно и страшно.“.След
това тъжителката дълго време изпитвала болки,слагала си компреси.Още на другата
сутрин отишла на лекар.Показанията на св.П.Д. съответстват и кореспондират с
показанията на св.д-р Д.,който е прегледал тъжителката на следващата сутрин
след инцидента.Нараняванията,които обективно е установил св.д-р Д. съответстват
на нараняванията,които описва св.П.Д..Също така св.Д. установява,че обективна
се е налагало тъжителката около 10 дни да налага компреси и да приема обезболяващи
лекарства и той я е посъветвал да стори това.Подсъдимата твърди,че не е удряла
тъжителката като защитата и се позовава на показанията на свидетелите В.,А. и С..Св.В.
обаче не е видял нанасянето на удара поради местоположението си,както се посочи
по-горе.Св.А. заявява,че когато е снемал обяснения от тъжителката,не е
забелязал тя да е имала видими увреждания по лицето.Следва да се има предвид
обаче,че към датата на подаване на жалбата-02.09.2015г.тъжителката не се е видяла
със св.А.,тъй като той не е бил в кабинета си,и е оставила жалбата на
секретарката на кметството с молба да му я предаде.Това е видно от показанията
на св.С.-главен специалист ГРАО.Едва на 08.09.2015г.св.А. е контактувал с
тъжителката Н.Д.-когато е снел писмени обяснения от нея.Това е видно от
материалите по приложената прокурорска преписка № 2934/2015г.Т.е.от инцидента
са били изминали 11 дни-време,през което видимите травматични увреждания по
лицето на тъжителката са преминали и вече не са се забелязвали.Относно
показанията на св.С. следва да се отчете,че тя заявява,че не и е направило
впечатление тъжителката да има хематом по лицето,защото времето е било топло и
тъжителката е била със слънчеви очила.Т.е.св.С. не установява,че тъжителката не
е имала хематом.Тя установява,че не е забелязала да има хематом по лицето на
тъжителката като обаче отчита факта,че поради топлото време тъжителката е била
със слънчеви очила.Това не изключва възможността тъжителката да е имала оток под
лявото око,но поради наличието на слънчеви очила той да не се е виждал.А и по
време на срещата на тъжителката със св.С. вече са били изминали 5 дни от
инцидента-време,през което е било възможно отокът да е спаднал.
В подкрепа на твърдението си за
причинено и от подсъдимата телесно увреждане подсъдимата е представила
медицинско свидетелство за пред съда изх.№ ИП 2/31.08.2015г.,издадено от
МБАЛ“Д-р Хр.Стамболски“ ЕООД гр.К..Подсъдимата М. и
св.В са изложили в дадените от тях писмени сведения по полицейската проверка,че
според тях издаденото медицинско свидетелство е фалшиво.Съдът не споделя това
становище.Няма никакви основания да се приеме,че издаденото медицинско
свидетелство е фалшиво.То притежава необходимата форма и всички необходими
реквизити на официален документ.Издалият го лекар-д-р Д,бе разпитан като
свидетел в съдебно заседание,и същият потвърди данните,отразени в медицинското
свидетелство.Д-р Д. потвърди и описа получените от тъжителката наранявания,които
съвпадат с описаните в медицинското свидетелство,както и поставената диагноза.Поясни и какво е било препоръчаното от него лечение.Това,че
тъжителката също работи в МБАЛ“Д-р Хр.Стамболски“
ЕООД гр.К. и медицинското свидетелство е издадено от неин колега /по израза на
защитника на подсъдимата/ не прави медицинското свидетелство невалидно,нито пък
може да се отнеме правото на тъжителката да и бъде издаден съответния
медицински документ.Съдът не споделя становището на защитника на подсъдимата,че
представеното медицинско свидетелство е издадено от две различни болнични
заведения.Тук няма никакво противоречие.Медицинското свидетелство е подпечатано
с печата на издалия го лекар-д-р Р. Д. -ортопед-травматолог при ДКЦ“Поликлиника
К.“ ЕООД,а най-отгоре отпред е подпечатано с печат на МБАЛ“Д-р Хр.Стамболски“ ЕООД гр.К. с изх.№ ИП 2/31.08.2015г.Това е
така,защото на 31.08.2015г.е бил поставен изходящ номер на медицинското
удостоверение в деловодството на МБАЛ“Д-р Хр.Стамболски“
ЕООД гр.К..Така че,няма съмнение,че медицинското свидетелство е издадено от
МБАЛ“Д-р Хр.Стамболски“ ЕООД гр.К..
Предвид изложеното съдът намира,че
е доказано,че на посочените в тъжбата дата и място подс.М.
е причинила на тъжителката Н.Д. леката телесна повреда,посочена
по-горе.Подсъдимата М.,нанасяйки силен удар с ръка на тъжителката Н.Д. в лявата
част на лицето и отляво на носа около лявото око и лявото ухо,е причинила на
тъжителката описаните по-горе травматични увреждания.
Вида на причинената телесна повреда
безспорно е по чл.130,ал.1 от НК,тъй като от медицинската
документация,представена по делото и от показанията на св.Д. е видно,че
тъжителката е получила охлузване на лицето в ляво,кръвонасядане
на орбитата на лявото око,одраскване на лявото ухо,а съгласно трайно
установената съдебна практика такъв вид увреждания представляват разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От субективна страна подс.М. е извършила деянието умишлено,при форма на вината
пряк умисъл-съзнавала е общественоопасния характер на
деянието,предвиждала е общественоопасните последици и
е искала настъпването им.Горното се установява от обективираните
и действия.
Предвид изложеното съдът намира,че подс.М. следва да бъде призната за виновна за извършено
престъпление по чл.130,ал.1 от НК.
В случая са налице основанията за
прилагане на императивната норма на чл.78а от НК.Подсъдимата М. е пълнолетна,не
е осъждана за престъпления от общ характер
и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава
Осма,Раздел Четвърти от НК.За престъплението,извършено от подс.М.,се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация.С
деянието не са причинени имуществени вреди.Предвид изложеното подс.М. следва да бъде освободена от наказателна
отговорност и да и се наложи административно наказание по чл.78а от НК-ГЛОБА
,което предвид много добрите характеристични данни на подс.М.
и обстоятелството,че се грижи за по-малкото си дете,което е с тежко заболяване
/за което са налице данни по делото/; и при липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства,следва да се наложи в минималния,предвиден в закона размер,а
именно-1000 /хиляда/ лева.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В резултат на извършеното от подс.М. деяние по чл.130,ал.1 от НК тъжителката и
гражданска ищца Н.Д. е претърпяла неимуществени вреди-увреждане на
здравето,болки и страдания.На осн.чл.45 от ЗЗД подс.М. дължи на тъжителката Н.Д. обезщетение за
причинените с деянието по чл.130,ал.1 от НК неимуществени вреди.На осн.чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение следва
да се определи по справедливост.При определяне размера на обезщетението съдът
взе предвид следните обстоятелства:
-характера и вида на телесната
повреда-лека,с разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК
-вида и характера на получените
увреждания
-времето,което е било необходимо за
лечение и възстановяване
-формата на вина-пряк умисъл.
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът намира,че е справедливо да бъде уважен в пълния му размер
предявеният от тъжителката Н.Д. за това деяние граждански иск-а именно за
предявената сума от 250 /двеста и петдесет/ лева,представляваща обезщетение за
причинените с деянието по чл.130,ал.1 от НК неимуществени вреди-болки и
страдания,която сума подс.М. следва да заплати на
тъжителката Н.Д. ведно със законната лихва от датата на
увреждането-28.08.2015г.до окончателното изплащане.
Тъжителката Н.Д. е направила
разноски по делото в размер на 12 /дванадесет/ лева държавна такса и 400
/четиристотин/ лева възнаграждение за адвокат.Подс.М.
следва да заплати на тъжителката Д. сумата от 12 лева за държавна такса,но на
основание чл.189,ал.4 от НПК следва да заплати на тъжителката ½ от
сумата за възнаграждение за адвокат,а именно-да заплати сумата от 200 /двеста/
лева,тъй като е оправдана по едното от двете обвинения,повдигнати с тъжбата.
На осн.тарифа
№ 1 на МП подс.М. следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на КРС държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в размер на 10 лева.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: