№ 347
гр. Перник, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720201257 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от “Топлофикация - Перник“ АД, гр. Перник,
представлявано от изпълнителния директор Б.М.Б., срещу Наказателно
постановление №56 от 28.07.2025г., издадено от инж. И.М.П. - директор на
Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с което на
основание чл. 164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е
наложена имуществена санкция в размер 80 000 /осемдесет хиляди/ лв. за
това, че на 08.01.2025г., при извършена проверка по изпълнение на условия в
Комплексно разрешително №53-Н1/2014г., актуализирано с решение № 53-
Н1-И0-А2/2024г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по околна среда, е установено, че „Топлофикация – Перник“ АД, в
качеството си на оператор на горивна инсталация за производство на топлинна
и електрическа енергия, не е изпълнило задълженията си по условия от
комплексното разрешително, а именно Условие 9.3.1.1 „Всички емисии,
формирани от експлоатацията на инсталацията по Условие 2, които са
установени извън технологичния им път от горивните камери на
парогенераторите до съответното изпускащо устройство да се считат за
неорганизирани“, във вр. с Условие 9.3.1 „Всички емисии на вещества от
инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано
през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2.“ - нарушение на
чл.123в, т.2 във вр. с чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда.
ЮЛ - жалбоподател “Топлофикация – Перник“ АД, представлявано от
изпълнителния директор Б.Б., оспорва законосъобразността и обосноваността
1
на издаденото наказателно постановление. В депозираната жалба се излагат
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
развилото се административнонаказателно производство, за ограничаване
правото на защита на наказаното дружество, за това, че при произнасянето си
по преписката АНО не е извършил дължимата проверка за законосъобразност
и обоснованост на издадения акт, не е обсъдил събраните доказателства, не е
събрал нови такива за изясняване на спорните факти, не е обсъдил
направените възражения, а при налагане на административната санкция не е
спазил изискванията за индивидуализация на наказанието.
Тази позиция и доводите, изложени в нейна подкрепа, се поддържат в
съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя – ю.к.
С.С.. Същият пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление
като незаконосъобразно и необосновано.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител – гл. юрисконсулт Г.Г., изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление като
издадено при спазване на процесуалните изисквания и правилно приложение
на материалния закон.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното :
От фактическа страна:
На „Топлофикация - Перник“ АД е издадено Комплексно разрешително
№53-Н1/2014г. от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
околната среда, актуализирано с Решения № 53-Н1-И0-А1/2021г. и с Решение
№53-Н1-И0-А2/2024г., за експлоатация на Горивна инсталация за
производство на топлинна и електрическа енергия, посочена в Условие 2 от
разрешителното.
В Комплексното разрешително залегнали множество условия, които
дружеството следва да изпълнява.
В Условие 9.3.1 е предвидено задължение за притежателя на
разрешителното всички емисии на вещества от инсталацията по Условие 2 да
се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите
устройства, описани в Условие 9.2.
С Решение №53-Н1-И0-А1/2021г. за актуализиране на Комплексно
разрешително №53-Н1/2014г. било поставено и ново условие 9.3.1.1, а
именно: „Всички емисии, формирани от експлоатацията на инсталацията по
Условие 2, които са установени извън технологичния им път от горивните
камери на парогенераторите до съответното изпускащо устройство да се
считат за неорганизирани“ .
На 08.01.2025г. в РИОСВ – София постъпил сигнал от жител на град
Перник, входиран с №С-6/08.01.2025г., за „неорганизирани емисии от тавана
на ТЕЦ Република“
Същият ден на промишлената площадка на „Топлофикация – Перник“
АД, находяща се в кв.Мошино, гр. Перник била извършена извънредна
проверка от експерти на инспекцията – свидетелката М. М. Б. и Г.С.В. -
2
експерти в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната сграда“
към дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ – София. В
проверката участвал и представител на топлофикационното дружество –
дежурен инженер на смяна.
Извършен бил визуален оглед и обход на територията на площадката от
две позиции - от точка с географски координати N:42,6144381; S:23,0667374,
разположена в кв. Тева, и на място в обекта.
От първата точка, разположена във височинна част спрямо площадката,
контролните органи възприели неорганизирани емисии от сградата, в която са
разположени всички парогенератори /№3, №4 и №5/, т.нар. котелен цех. От
различни компрометирани участъци - от покрива, през странични отвори и
процепи на сградата, се наблюдавали издигащи се прашни стълбове в кафяв
цвят , които се разсейвали около и извън обекта, запрашавайки района.
При обход на площадката на място в обекта било констатирано, че от
различни странични отвори и процепи в корпусна на сградата на котелен цех,
както и от покривната му конструкция излизат под налягане прашни стълбове
газов поток в кафяв цвят. По този начин част от емисиите от работещата
горивна инсталация се изпускали в атмосферния въздух неорганизирано,
извън регламентирания им технологичен път .
От предоставения дневник на дежурен инженер на смяна и от
визуализацията на технологичните параметри контролните органи
установили, че на 08.01.2025г. в ТЕЦ „Република“ в режим на експлоатация е
ПГ №4, използващ за гориво въглища и брикети, и 2 броя когенератори,
работещи с природен газ, както и че на същата дата няма възникнали и
вписани в дневника аварийни ситуации с горивната инсталация и
прилежащите и съоръжения.
Съгласно комплексното разрешително формираният прахово-газов
поток от изгаряните горива в горивната камера на парогенератора, формирани
в случая от експлоатацията на ПГ №4, следва да се насочва за последователно
пречистване през електрофилтри и сероочистваща инсталация, и да се
отвежда в атмосферния въздух само от утвърдената крайна точка - изпускащо
устройство №2 /комин/, разположено извън котелен цех и отделно от сградата.
В действителност, при проверката на място се установили прахови емисии с
кафяв цвят, излизащи от процепи, дупки и неуплътнени участъци от сградата
на котелен цех, в който е работещия прагенератор, т.е., извън технологичния
им път, което запрашавало и влошавало качеството на въздуха в района.
Констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол
№ККФОС – МБ - 1/08.01.2025г. на РИОСВ – София.
С констативния протокол на основание чл.155, ал.2 от Закона за
опазване на околната среда на „Топлофикация – Перник“ АД били дадени
задължителни предписания - в срок до 17.01.2025г. да предприеме мерки за
почистване от натрупана прах в котелен цех и покрива на сградата, в която са
инсталирани парогенераторите, както и в срок до 20.01.2025г. писмено да
уведоми РИОСВ - София за изпълнение на даденото предписание.
На 30.01.2025г., в присъствието на изпълнителния директор на
дружеството, свидетелката М. Б. съставила акт за установяване на
3
административно нарушение №6/2025/30.01.2025г. като приела, че
„Топлофикация – Перник” АД не е изпълнила Условия 9.3.1, във връзка с
9.3.1.1 от Комплексно разрешително 53-Н1/2014г., актуализирано с Решения
№ 53-Н1-И0-А1/2021г. и Решение №53-Н1-И0-А2/2024г. на изпълнителния
директор на ИАОС в нарушение на чл.123в, т.2 във връзка с чл.164, ал.1 от
ЗООС.
При предявяване на акта за запознаване и подписване законният
представител на дружеството не направил възражения.
Писмени такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На 28.07.2025г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки
се на събраните по преписката доказателства наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1, вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което ангажирал имуществена отговорност на
„Топлофикация – Перник” АД, налагайки на основание чл.164, ал.1 от Закона
за опазване на околната среда имуществена санкция в размер 80 000
(осемдесет хиляди) лева, за установеното с акта нарушение на чл.123в, т.2, вр.
чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля М. М. Б., както и от приетите писмени доказателства: акт за
установяване на административно нарушение №6/2025/30.01.2025г.,
Констативен протокол №ККФОС – МБ - 1/08.01.2025г. на РИОСВ – София,
Комплексно разрешително 53-Н1/2014г., издадено от изпълнителния директор
на ИАОС и Решение №53-Н1-И0-А2/2024г. за актуализирането му, сигнал, вх.
№С-6/08.01.2025г., Заповед №№РД-69/26.07.2024г. на директор РИОСВ –
София.
Решение № 53-Н1-И0-А1/2021г. за актуализиране на Комплексно
разрешително №53-Н1/2014г. не е приложено към
административнонаказателната преписка и не е приобщавано като писмено
доказателство, но същото е известно и публично достъпно предвид
вписването му в публичния регистър на комплексните разрешителни,
поддържан от Министерство на околната среда и водите, съгласно чл.129,
ал.1 от ЗООС, достъп до който се осъществява чрез интернет страницата на
МОСВ. Пи така осъществен достъп съдът установява, че именно с това
решение за актуализация на издаденото на „Топлофикация – Перник“ АД
комплексно разрешително е поставено условие 9.3.1.1, явяващо се във
взаимовръзка с условие 9.3.1 от КР.
При така установената фактическа обстановка и доказателственото й
обезпечаване, жалбата на наказаното дружество по същество е неоснователна.
Съдебният състав приема, че осъществяването на състава на
административното нарушение се доказва от събраните доказателства.
Разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, посочена като нарушена, вменява
в задължение на оператора на инсталацията да изпълнява условията в
комплексното разрешително при нейната експлоатация. Санкционната норма
на чл. 164, ал. 1 от ЗООС от своя страна предвижда, че за неизпълнение на
изискванията по чл. 123в, на оператора на инсталацията - юридическо лице
или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000
4
лв.
С оглед тези относими към предмета на делото законови разпоредби и
предвид установените по делото факти, съдът прие, че от обективна страна,
жалбоподателят – „Топлофикация - Перник” АД, е нарушил задължението си
вменено му с разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС – да изпълнява условията
в издаденото му Комплексно разрешително №53-Н1/2014 ИАОС,
актуализирано с цитираните по-горе решения, тъй като е нарушил
изискването на условие 9.3.1.: „Всички емисии на вредни вещества от
инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано
през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2“, във връзка с Условие
9.3.1.1., според което „Всички емисии, формирани от експлоатацията на
инсталацията по Условие 2, които са установени извън технологичния им път
от горивните камери на парогенераторите до съответното изпускащо
устройство да се считат за неорганизирани.“
Релевантните за спора обстоятелства са безспорни между страните.
Безспорно е, че „Топлофикация – Перник“ АД е субект на посоченото
нарушение, защото като ЮЛ, експлоатиращо ТЕЦ „Република“ – Перник има
качеството „оператор“ по смисъла на §1, т.43 от ДР на ЗООС. Безспорно е
също, че в това качество, на акционерното дружество е било издадено
комплексно разрешително №53-Н1/2014 от изпълнителен директор на ИАОС,
актуализирано с Решения №53-Н1-И0-А1/2021г. и №53-Н1-И0-А2/2024г., част
от което са цитираните по-горе условия. Съгласно §1, т.39 от ДР на ЗООС
комплексното разрешително е индивидуален административен акт,
предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на
дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието
на инсталацията с изискванията на глава седма – „Предотвратяване и
ограничаване на промишленото замърсяване“. Следователно, залегналите в
КР условия са задължителни за изпълнение от притежателя на
разрешителното.
Не е спорно и обстоятелството, че на 08.01.2025г. служители на РИОСВ
– София са извършили извънредна проверка на площадката на ТЕЦ
„Реипублика“ по повод получен сигнал от гражданин за неорганизирани
емисии, излизащи от тавана на централата и запрашаване на района.
Безспорно е и обстоятелството, че при проверката в процес на
експлоатация е бил единствено ПГ №4, работещ на гориво въглища и брикети.
Съгласно комплексното разрешително праховите емисии от горивния процес
технологично следвало да се отвеждат от горивната камера на ПГ4 до
изпускащо устройство №2 /комин/ посредством изградените съоръжения за
последователно пречистване на прахово газовия поток – преминавайки през
електрофилтри и сероочистваща инсталация до крайната точка -
изпускащото устройство №2, разположено извън и отделно от сградата на
котелен цех.
Не е оспорена и констатацията, че към датата на проверката аварийни
ситуации с горивната инсталация и прилежащите й съоръжения не е имало.
От страна на жалбоподателя не е отречена и констатацията на
контролните органи за наблюдавани емисии с кафяв цвят над покрива на
цеха, в който са разположени парогенераторите, излизащи от процепи, дупки и
5
неуплътнени участъци странично и в горната част на корпуса на сградата.
Предвид непосредствените си възприятия от по-далечна позиция, на
височина спрямо централата, и отблизо, от територията на площадката,
съвместно с представител на топлофикационното дружество, както и след
запознаване с технологичните параметри за работата на инсталацията същия
ден, контролните органи обосновано приели, че се касае за емисии,
формирани от горивната камера на ПГ №4, установени извън технологичния
им път, което съгласно Условие 9.3.1.1. дало основание да ги класифицират
като неорганизирани емисии.
Спорни моменти в тезите на страните по горните въпроси по същество
липсват и тъй като не се откриват противоречия между отделните
доказателствени източници, установяващи изложените факти, то съдът не
намира за необходимо да извършва подробен анализ и оценка на
доказателствения материал в тази насока. Възраженията от страна на
наказаното дружество, изложени в жалбата, касаят единствено процесуалните
изисквания към съдържанието на акта и наказателното постановление, не и
фактите по същество.
Следва да се посочи, че свидетелката М. М. Б. и Г.С.В. непосредствено
са възприели състоянието на площадката на дружеството, състоянието на
цеха, в който са разположени парогенераторите, запознали се се с водения
дневник на дежурния инженер на смяна, както и с визуализираните
технологични параметри за работата на горивната инсталация, като
констатациите от наблюденията си подробно са отразили в съставения
протокол. Свидетелката Б. установява, че при извършен обход съвместно с
дежурния инженер на дружеството, пряко са възприели прахови емисии с
кафяв цвят, излизащи от компрометирани участъци /отвори/ в покрива и
стените на цеха с парогенераторите. Предвид обстоятелството, че в
експлоатация бил единствено ПГ №4, то очевидно емисиите били резултат от
праховото изгаряне на въглища в горивната камера на същата инсталация.
Констатация в същия смисъл контролните органи обективирали в съставения
протокол, която не била оспорена от представителя на дружеството. Според
свидетелката установеното при конкретната проверка неорганизирано
изпускане на прахови емисии от сградата на котелен цех не било инцидентен
случай, аналогично фактическо положение било констатирано и няколко
месеца по-рано при проверка, в която участвала, инициирана отново по сигнал
за запрашаване на района в резултат на неорганизирани емисии от
експлоатация на горивните инсталации.
Съдът кредитира с пълно доверие показанията на свид. М. Б., тъй като
не установява основания за съмнение в професионалната и компетентност,
като и в обективното, пълно и безпристрастно излагане на релевантните за
делото факти.
Съвкупната оценка на доказателствените материали води до извод, че на
08.01.2025г. на площадката на дружеството действително е имало
неорганизирано изпускане в атмосферния въздух на емисии на вредни
вещества /вследствие горенето/ от компрометирани участъци в корпуса на
котелен цех. Изводът в тази насока е базиран на непосредствените възприятия
на проверяващия екип на РИОСВ – Перник, както и на останалите
6
кореспондиращи им доказателствени източници.
След като източник на констатираните емисии е горивния процес от
ПГ4, то безспорно в случая се касае за емисии на вредни вещества /в смисъла
на понятията в Закона за опазване на околната среда и Закона за чистотата на
атмосферния въздух/, отделящи се вследствие на горенето - прах, серен
диоксид, азотни оксиди, въглероден оксид, въглероден диоксид и други.
Именно затова в Комплексното разрешително са разписани по императивен
начин условията за експлоатация на парогенераторите и за отвеждане на
отпадъчните газове от тях. Съгласно КР, изпускането на такива отпадъчни
газове, без да са преминали през пречиствателните съоръжения -
електрофилтри и сероочистваща инсталация, и извън разрешените места -
през съответното изпускателно устройство /комин/ от 80 метра височина, е в
нарушение на условията за безопасна експлоатация на съоръжението,
въведени с КР, и следователно може да окаже вредно въздействие върху
здравето на населението и/или околната среда. Несъмнено, изпускането им в
атмосферата по констатирания в процесния случай начин – от корпуса на
сградата, без да преминат през пречиствателните съоръжения и без да са
изведени в атмосферата през ИУ 2, води до висока концентрация на вредните
вещества в тях и до замърсяване на въздуха, предвид ниската височина на
разсейването им в атмосферата. Всичко това е свързано с отрицателно
въздействие върху компонентите на околната среда и създава непосредствена
опасност за замърсяване на атмосферния въздух, а оттук - за отрицателно
отражение върху здравето на жителите на град Перник. Съгласно Условие
9.3.1.1. всички емисии, формирани от експлоатацията на инсталацията,
установени извън технологичния им път от горивните камери на
парогенераторите до съответното изпускащо устройство, се считат за
неорганизирани.
В този аспект за съставомерността на конкретното нарушение не се
изисква нито доказване на настъпили вредни последици, нито изследване
конкретното съотношение на компонентите от вредни вещества в изпусканите
емисии чрез съответни анализи. Както отбелязва процесуалният представител
на АНО, измервания на неорганизирани прахови емисии не се правят, тъй като
изобщо няма такава методика, а методика няма, защото екологичното
законодателство е насочено към недопускане на такива.
При тези обстоятелства, съдът приема, че от обективна страна
„Топлофикация – Перник” АД е осъществило състава на нарушението
по чл.123в, т.2, вр. чл. 164, ал. 1 от ЗООС, поради което законосъобразно е
ангажирана отговорността му за него.
Този извод изисква да се отговори и на възраженията в жалбата.
Визираната като нарушена норма на чл.123в, т.2 от ЗООС не съдържа
различни хипотези, както се твърди в жалбата, доколкото вменява на
оператора на инсталацията да изпълнява условията в комплексното
разрешително. Именно неизпълнение на това изискване е вменено като
нарушение в случая, а с всички други, обстойно изложени, фактически
обстоятелства актосъставителят и АНО са мотивирали изводите си за фактите
и правото. Правилността на направената от тях констатация подлежи на
доказване в процеса чрез всички допустими средства и способи по НПК, вр.
7
чл.84 ЗАНН.
Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на чл.52, ал.4
ЗАНН. Видно е, че административнонаказващият орган е извършил анализ на
събраните по преписката доказателства, изложил е мотиви за отсъствие на
основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН и за прекратяване на преписката,
както и относно индивидуализацията на наказанието. В случая от страна на
наказаното дружество не са били направени възражения, както при съставяне
на акта, така и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, поради което упрекът, че те не
били обсъдени и АНО не дал отговор по тях е изцяло неоснователен.
Не е допуснато и твърдяното нарушение по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН
досежно изискването за посочване датата на нарушението. Такава ясно е
означена и в акта и в постановлението - 08.01.2025г. Твърдението, че е
следвало да се посочи началния момент, от който поведението на задълженото
лице е релевантно за съставомерността на нарушението е лишено от законова
опора. В конкретния случай законовото предписание в нормата на чл.123в, т.2
ЗООС е операторът на инсталацията да изпълнява условията в КР. При това
положение, датата на нарушението е обусловена от конкретните условия,
които не са изпълнени. Предвид естеството на условия 9.3.1 и 9.3.1.1., чието
нарушаване е вменено на дружеството, то подлежи на постоянно изпълнение.
В този смисъл, датата на която се констатира отклонение от тях ще определи и
датата на нарушението. В акта и наказателното постановление тази дата ясно е
означена – 08.01.2025г. и тя е посочена като дата на нарушението, с което
законовото изискване по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е изпълнено.
Съдът не констатира нарушение по отношение института на
свидетелите, доколокото АУАН е съставен в присъствието на ст. експерт Г.В. –
свидетел по чл.40, ал.1 от ЗАНН, непосредствено участвал в проверката, при
която е било установено процесното нарушение.
Не е допуснато нарушение и при индивидуализацията на
административната санкция по чл.27, ал.1 и 2 ЗАНН, тъй като същата е в
законоустановените граници, предвидени в нормата на чл.164, ал.1 от ЗООС,
а за определения конкретен размер АНО е изложил мотиви.
По наказването:
Разпоредбата на чл.164, ал. 1 от ЗООС предвижда, че за неизпълнение на
изискванията по чл. 123в на оператора на инсталацията - юридическо лице или
едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000
лв. В конкретния случай на жалбоподателя е наложената имуществена
санкция в размер 80 000 лв. За определянето на санкция значително над
законовия минимум АНО се е мотивирал с наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства – че жалбоподателят не за първи път, а трайно
неглижира отговорностите си във връзка с екологичното законодателство, в
частност относно недопускане на неорганизирани емисии, обосновано с
конкретно посочени десет броя влезли в сила /след касационна проверка/
наказателни постановления в периода м.12. 2017 - 2025г., с които са му
налагани имуществени санкции в размери между 10000 и 25000 лева. Оттук е
направен извод, че предходните наказвания за неизпълнение на условия от КР
не са възприети от топлофикационното дружество като сериозна санкция и
целите на административното наказване по чл.12 от ЗАНН не са били
8
постигнати. Изложени са съображения, че горните обстоятелства разкриват
по-висока степен на обществена опасност на конкретното нарушение и
изискват налагане на санкция в чувствително по-висок размер от минималния,
а именно 80 000 лв., която би била съразмерна, обоснована и справедлива.
Изтъкват се и обстоятелства, свързани с последиците от процесното
нарушение, а именно, че изпусканите неорганизирано димни газове от
горивния процес в централата, без да са преминали през пречиствателните
съоръжения, за да се достигнат определените в КР норми за допустима
концентрация по показатели прах, SO2, азотни оксиди и въглероден оксид,
оказват сериозен негативен ефект върху компонентите на околната среда -
атмосферен въздух, почва, води. Отбелязано е, че непречистен по установения
технологичен път, изпусканият поток димни газове е наситен с вредни
вещества със стойности с висока концентрация. Така при движението на
въздушните маси праховите частици в него се разпространяват извън
територията на площадката, което способства за запрашаването на
жилищните квартали в близост до централата и създава предпоставки за
респираторни и други негативни въздействия върху здравето на жителите на
града.
Съдът споделя преценката и съображенията на АНО за определяне на
размера на имуществената санкция над минималния, предвиден в закона,
включително в контекста на сочените предходни наказвания за аналогични
нарушения и отсъствието на събрани доказателства за предприети действия в
насока отстраняване на конкретното нарушение, както и на такива в
изпълнение на даденото с констативния протокол предписание. В същата
насока цени и показанията на свид. Б. за установено от нея няколко месеца
преди процесната проверка аналогично фактическо положение на територията
на площадката на ТЕЦ „Република“ при експлоатация на горивната
инсталация. Намира обаче, че определената от АНО санкция е прекомерно
завишена, което мотивира намаляване на същата до 40000 лева. В този размер
тя е съответна по тежест на извършеното нарушение, съобразена е с
конкретните обстоятелства на случая, с поведението на нарушителя и
произтичащите от него рискове от увреждане на здравето на жителите на град
Перник и негативно въздействие върху околната среда, и е достатъчна, за да
изпълни целите на административното наказване по чл.12 от ЗАНН.
Изложеното мотивира съдебния състав да измени издаденото
наказателно постановление.
Разноски по делото не се претендират.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.4 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №56 от 28.07.2025г., издадено от
инж. И.М.П. - директор на Регионална инспекция по околната среда и водите
– София, с което на Топлофикация - Перник“ АД, гр. Перник, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ж.к. Мошино, представлявано от
Б.М.Б. - изпълнителен директор, на основание чл. 164, ал.1 от Закона за
9
опазване на околната среда наложена имуществена санкция в размер 80 000
/осемдесет хиляди/ лв. за нарушение на чл.123в, т.2 във вр. с чл.164, ал.1 от
Закона за опазване на околната среда, извършено на 08.01.2025г., като
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 80 000 /осемдесет хиляди/
на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10