ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 116
гр. Пазарджик , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на пети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело №
20215200100478 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.83 ал.2 и по чл.129 ал.2 от ГПК.
Депозирана е искова молба от „АКМА КО“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано
от управителя А. А. А., със съдебен адрес гр.София, бул.“Витоша“ №130 ет.1, адв.Н. Г.,
срещу Й. ЮР. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Б. обл.П. ул.“Х. Б.“ №, иск за
вреди в размер на 34 527.49 лева и мораторна лихва в размер на 17513.05 лева.
В исковата молба на ищеца „АКМА КО“ ЕООД, с ЕИК *********, се съдържа и
особено искане към съда за освобождаване от заплащането на държавна такса на основание
чл.83 ал.4 от ГПК.
Съдът след преглед на така депозираната молба, прие за установено
следното:Освобождаването от държавна такса в хипотезата на чл.83 ал.2 от ГПК е
привилегия, която се признава от закона и се предоставя от съда само на физически лица,
които са доказали неспособността да поемат дължимата за съответното съдебно
производство държавна такса. Обстоятелствата, които я обуславят, са различни за всеки
отделен случай, но най - общо те се свеждат до причини от семеен, здравословен и финансов
характер, които взети в своята съвкупност, лишават обективно нуждаещото се от съдебна
защита лице от възможността да намери средства, чрез които да покрие разходите за
съдебното производство.
В случая съдът счита, че не са налице законоустановените предпоставки, тъй като
нормата на чл.83 ал.4 от ГПК, изисква влязла в сила присъда. В настоящият етап има данни
само за образувано ДП №1046/17г.,поради което молбата се явява неоснователна.
Когато самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на
разпоредбите на: чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, на чл. 84 от ГПК или на особена разпоредба в
друг закон /напр. чл. 620, ал. 1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6, чл. 694, ал. 2 от ТЗ/, както е в случая, то
държавна такса се дължи предвид общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 от ГПК, тъй като
1
съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът може да
признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи
страна от внасянето й, само ако тя е физическо лице.
В т.см. е константната съдебна практика и определение №330/12.12.2016г. по
гр.д.60096/16г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Ето защо оформената молба по чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, следва да се остави „без
уважение“, а исковата молба „без движение“ с указание в едноседмичен срок да се внесе
държавна такса в размер на 2081.61 лева.
По изложените съображения и на основание чл.83 ал.2 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молба по реда на чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, на „АКМА
КО“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя А. А. А., със
съдебен адрес гр.София, бул.“Витоша“ №130 ет.1, адв.Н. Г., с искане за
освобождаване от внасяне на държавна такса, като неоснователна.
ОСТАВЯ без движение исковата молба на „АКМА КО“ ЕООД, с ЕИК
*********, представлявано от управителя А. А. А., със съдебен адрес
гр.София, бул.“Витоша“ №130 ет.1, адв.Н. Г., като УКАЗВА на ищеца в
едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 2081.61 лева по
сметка на Окръжен съд Пазарджик и представи вн. или банков документ.В
противен случай, исковата молба ще бъде върната и производството по
делото ще бъде прекратено.
Определението в частта по чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, подлежи на обжалване, с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца на посоченият
съдебен адрес, пред Апелативен съд Пловдив.
В останалата част определението е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
2