№ 2696
гр. Варна, 10.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Б.
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501207 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 32110/08.04.2025 г., подадена
от Г. М. М. (ищца в първоинстанционния процес), действаща чрез назначения
й по реда на чл. 95 от ГПК във вр. чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ
процесуален представител адв. П. К., срещу решение № 1014/24.03.2025 г.,
постановено по гр.д. № 11443/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 9-
ти състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу
Министерството на правосъдието осъдителен иск с правно основание чл.
441, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода от 08.09.2018 г. до 08.09.2023 г., изразяващи се в болки, страдания и
чувство на беззащитност, вследствие на противоправните действия на
държавния съдебен изпълнител при СИС при РС-Варна по изп. дело № 6100
по описа за 2018 г., състоящи се в запориране и принудително изпълнение
върху сумата от 30 лева, преведена на 08.09.2018 г. от ищцата по сметката на
брат й М... Л... Ж..., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора – гр.
Варна.
Със същото съдебно решение ищцата (въззивник) е осъдена да заплати
на Министерството на правосъдието сумата от 100 лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
С въззивната жалба въззивницата оспорва първоинстанционното
решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита, че
наложеният запор на средствата по личната партида на брат й, вкл. и дарените
му от нея 30 лв. за закупуване на стоки от първа необходимост, е в нарушение
на закона – чл. 86, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС и чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС. По силата на
посочените разпоредби лишените от свобода, какъвто е брат й, може да
разполагат с парични средства, предназначени за задоволяване на личните им
нужди, които средства се съхраняват в касата на затвора, независимо от
1
техния източник – трудово възнаграждение, пенсия, дарение и т.н. Понеже
тези средства са предназначени за задоволяване на екзистенциалните нужди
на лишените от свобода, те представляват несеквестируемо имущество, срещу
което не може да се насочва принудително изпълнение. Намира, че ДСИ не се
е съобразил с тези разпоредби и е предприел незаконосъобразни
изпълнителни действия, изразяващи се в запор на несеквестируемото дарение
от 30 лв. Твърди, че в резултат от това негово поведение тя е претърпяла
неимуществени вреди, понеже извършеното от нея дарение в полза на брат й,
което така и не е достигнало до него, й е давало успокоение и надежда, че ще
допринесе той да се почувства по-добре в затвора.
С тези аргументи по същество моли за отмяна на решението.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – Министерство на
правосъдието (ответник в първоинстанционния процес) е депозирал отговор
на въззивната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност.
Счита за правилни изводите на съда, според които няма данни по личната
сметка на лишения от свобода брат на въззивницата да са постъпвали парични
суми, представляващи несеквестируем доход, и на общо основание
постъпилото дарение от 30 лв. може да бъде удържано в пълен размер от
съдебния изпълнител по наложения запор на сметката. Сочи, че възможност
за удръжки от личната партида на лишените от свобода е допустима при
определени обстоятелства – чл. 114а ППЗИНЗС. Поддържа, че предоставената
от въззивницата като дарение на брат й сума не е несеквестируема,
независимо от предназначението й. Изтъква, че базовите екзистенциални
потребности на лишените от свобода са гарантирани по закон – чл. 84 ЗИНЗС,
а доколко и дали обемът на предоставената от държавата издръжка е
достатъчна, е въпрос на държавна политика и няма касателство към
разглеждания иск. Отделно намира, че в случая не са доказани подлежащи на
обезщетяване действително претърпени вреди.
По същество моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Отговор не е постъпил от третото лице помагач на страната на
ответника – ДСИ Даниела Милушева.
Съдът, след извършена служебна проверка за редовност и
допустимост на подадената жалба, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения двуседмичен срок по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна – ищец в първоинстанционния
процес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен
интерес от обжалване. Жалбата и отговора отговарят и на изискванията за
съдържание и приложения на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, вкл. процесуалните
представители на страните разполагат с надлежно учредена представителна
власт (съгласно определение на л. 100 от делото пред ВРС за въззивницата и
пълномощно на л. 136 за въззиваемия). Въззивницата е освободена от
заплащане на такси и разноски по производството с определение №
12570/20.10.2023 г. по гр.д. № 11443/2023 г. на ВРС. Жалбата се явява редовна
и допустима и следва да бъде приета за разглеждане.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата
въззивна инстанция.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК производството по делото следва да
2
бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
32110/08.04.2025 г., подадена от Г. М. М. (ищца в първоинстанционния
процес), действаща чрез назначения й по реда на чл. 95 от ГПК във вр. чл. 23,
ал. 3 от Закона за правната помощ процесуален представител адв. П. К., срещу
решение № 1014/24.03.2025 г., постановено по гр.д. № 11443/2023 г. по
описа на Районен съд – Варна, 9-ти състав, с което е отхвърлен
предявеният от въззивницата срещу Министерството на правосъдието
осъдителен иск с правно основание чл. 441, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК вр. чл. 49
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода от 08.09.2018 г. до 08.09.2023
г., изразяващи се в болки, страдания и чувство на беззащитност, вследствие на
противоправните действия на държавния съдебен изпълнител при СИС при
РС-Варна по изп. дело № 6100 по описа за 2018 г., състоящи се в запориране и
принудително изпълнение върху сумата от 30 лева, преведена на 08.09.2018 г.
от ищцата по сметката на брат й М... Л... Ж..., изтърпяващ наказание
„доживотен затвор“ в Затвора – гр. Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
25.06.2025 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на
въззивника - и препис от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3