Р Е Ш Е Н И Е
№:1281 13.09.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На седми септември две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 1777 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145-178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба Т.С.Т.,***, против отказ за
възстановяване на сума за платена годишна електронна винетка, постановен в
писмо изх.№ 94-00-6302/12.05.2021г. на директора на Национално ТОЛ Управление при
Агенция „Пътна инфраструктура“.
Жалбоподателят намира оспорения отказ за издаден при
съществено нарушение на административно-производствените правила и в
противоречие с материално-правни разпоредби. Заявява, че първоначално е закупил
винетка за автомобила си, но погрешно е попълнил като негова националност
Германия. На следващия ден закупил нова винетка, а впоследствие поискал от
органа промяна на допуснатата техническа грешка – вместо Германия,
националността на превозното средства в сгрешената винетка да бъде поправена на
България. Бил уведомен, че това е сторено, следователно за автомобила му е имало
заплатени две винетни такси, но въпреки това органът постановил оспорения отказ
за възстановяване на сумата по една от заплатените винетки. Иска отмяна на отказа
и връщане на недължимо платената сума.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения
от него адвокат Н.Д., поддържа жалбата и пледира за уважаването й. Претендира
присъждането на съдебно-деловодни разноски по нарочен списък – платеното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и държавна такса от 10 лева.
Ответникът –
директор на Национално ТОЛ Управление при Агенция „Пътна инфраструктура“, представя
административната преписка по която е издаден обжалвания акт. Не изразява
становище по оспорването и не прави искания и възражения.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за
установено от фактическа следното:
Съгласно представеното по преписката свидетелство за регистрация на моторно
превозно средство, част І и ІІ (л.26), жалбоподателят Т.Т. е собственик на
регистрирания в Р.България лек автомобил марка Субару Аутбек Х6 3.0, с рег.№ ********.
На 26.03.2021г., в 17,47ч., Т. заплатил годишна електронна винетка с идентификационен
№ 21032656080825 по отношение този автомобил (л.27), съгласно посочения рег.№
А5081НВ, но в електронната система неправилно записал, че автомобилът е с
националност Германия.
На следващия ден – 26.03.2021г., в 10,52ч., заплатил втора годишна
електронна винетка с идентификационен № 21032732451495 (л.28) за същия
автомобил с рег.№ А5081НВ, като този път националността на регистрацията му е
посочена правилно – България.
На 08.04.2021г. Т. подал заявление вх.№ 94-00-4377 (л.25, за идентификацията му, виж атакуваното писмо), до Агенция
„Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ Управление, с което поискал промяна на
допусната грешка при деклариране на регистрационния номер на пътното превозно
средство, включително на държавата в която е регистрирано, или на неговата
категория, по реда на чл.10а, ал.3б от Закона за пътищата (ЗП). В него посочил,
че в качеството си на собственик на автомобила с рег.№ А5081НВ и закупена от
него електронна винетка с идентификационен № 21032656080825, декларира, че е
допуснал техническа грешка при декларирането на данните относно данните за
държавата на регистрация. Като доказателство за твърдението си заявителят е
представил и свидетелството на регистрация на превозното средство.
На следващия ден – 09.04.2021г. Т. подал ново заявление с вх.№ 94-00-4433,
с което поискал възстановяване на недължимо внесени такси по чл.10, ал.1, т.1
от ЗП, в т.ч. при заплатена два или повече пъти винетна такса за един и същи
номер на автомобил. Посочил, че в качеството си на собственик на автомобила с
рег.№ А5081НВ, държава България, за същият са били заплатени такси по чл.10,
ал.1, т.1 от ЗП, както следва: 97 лева годишна винетна такса за лек автомобил до
3,5 тона, заплатена за период за който автомобилът вече има заплатена винетна
такса.
С адресирано до Т.Т. писмо изх.№ 94-00-6302/12.05.2021г. (л.22), директорът
на Националното ТОЛ Управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ посочил, че
по изложения в заявление вх.№ 94-00-4433/09.04.2021г. казус е било депозирано
предходно заявление вх.№ 94-00-4377/08.04.2021г. с искане на промяна на
допусната техническа грешка по реда на чл.10а, ал.3б от ЗП, което е
удовлетворено. Последвало е описание на установени до тук факти, като
независимо от изложеното удовлетворяването на искането по заявление вх.№
94-00-4377/08.04.2021г., т.е. извършена промяна на декларираната националност
на превозното средство от Германия на България, административният орган е
приел, че искането за възстановяване на недължимо платени такси по чл.10, ал.1,
т.1 от ЗП не може да бъде уважено, защото е налице различие в държавата по
регистрация на автомобила с рег.№ А5081НВ при заплащането на двете винетни
такси.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като с нея се
оспорва индивидуален административен акт – изричен отказ да се издаде такъв по
чл.21, ал.1 от АПК, съдържащ неблагоприятни последици за неговия адресат. Освен
от надлежна страна, жалбата се приема, че е подадена в срока за обжалване,
защото липсват данни кога отказът е бил съобщен на жалбоподателя, а освен това
в него не е посочено пред кой орган и в какъв срок може
да се подаде жалба, а процесната жалбата е подадена в двумесечния срок по
чл.140, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Възстановяването на внесени такси по чл.10 от ЗП се
осъществява по реда на Закона за държавните такси (ЗДТ). Съгласно чл.4б от ЗДТ,
недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. В
специалния закон – ЗП, е предвидена и нарочна разпоредба – чл.10а, ал.3б,
съгласно която когато при издаване на електронна винетка е допусната техническа
грешка при деклариране на регистрационния номер на пътното превозно средство,
включително на държавата, в която е регистрирано, или на неговата категория,
може да бъде извършена корекция от съответните длъжностни лица, ако след
заявление за промяна на грешно декларирани данни от собственика или ползвателя,
безспорно се установи, че в Р.България не съществува регистрирано пътно
превозно средство с идентичен на първоначално декларираните във винетката
регистрационен номер, държава на регистрация или категория. Промяната в данните
на електронната винетка има действие от момента на извършване на корекцията и
има срок на валидност до изтичането на срока на валидност на първоначално
издадената.
От разпоредбата на чл.10а, ал.3а от ЗП се налага извода,
че при избирането на идентифициращи данни – регистрационен номер на автомобила,
т.е. и неговата националност, категория, период на валидност, при закупуването
на винетка рискът (отговорност за тяхното правилно деклариране) се носи от
самия потребител. Този риск обаче не може да се разбира като възможност за
събиране на приходи без да се предоставя съответната услуга, а се свежда до
това, че неправилното посочване на данните за автомобил, националност,
категория, период, се счита за липса на надлежно плащане на винетна такса за
конкретното превозно средство. Последното води до възникване на съответна
административна отговорност по принудително събиране на таксата, респективно
административно-наказателна отговорност ако е налице осъществен състав на
нарушение. Границата на прилагане на тази разпоредба обаче, следва да бъде
съобразена с приложението на общия институт на правото – неоснователното
обогатяване по чл.55, ал.1 пр.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
В случая, въз основа на доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателят е заплатил две годишни винетни такси за един и
същи автомобил, защото при плащането на първата винетна такса е била сгрешена националността
на регистрацията, но впоследствие същата е била поправена, констатирано и от
административния орган в обжалвания отказ. Следователно са налице платени две
винетки за един и същи период за този автомобил. По принцип винетната такса се
заплаща за ползване на пътната мрежа на Р.България от пътно превозно средство, като
в случая няма как процесният автомобил, за който са платени двете такси, да
ползва републиканската пътна мрежа два пъти. Това обосновава приложимостта на
чл.4б от ЗДТ досежно втората заплатена винетна такса. Разпоредбата на чл.10а,
ал.3а от ЗП не може да дерогира правило, установено в закон, а липсата на
нормативно установен ред за връщането на недължимо платени винетни такси в
съответния специален закон – ЗП, не е основание за отказ от тяхното връщане,
заради приложимостта на общото правило на чл.4б от ЗДТ.
По изложените съображения атакуваният отказ на директора
на Национално ТОЛ Управление, постановен в писмо изх.№ 94-00-6302/12.05.2021г.,
следва
да бъде отменен поради противоречие с материалния закон. С оглед
обстоятелството, че естеството на казуса не позволява решаването му по същество
от съда с връщането на недължимо платената втора винетна такса по електронна
винетка с идентификационен № 21032732451495, преписката следва да бъде
изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразено
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с
настоящото решение.
По делото е направено искане от пълномощника
на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Като се има предвид изхода на спора, на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в размер на 310 лева, представляващи 10лв. за
платената държавна такса за образуване на производство и 300лв. за платеното
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от това и на основание чл.172, ал.2 и
чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказа за
възстановяване на сума за платена годишна електронна винетка, постановен в
писмо изх.№ 94-00-6302/12.05.2021г. на директора на Национално ТОЛ Управление
при Агенция „Пътна инфраструктура“.
ВРЪЩА преписката на
директора на Национално ТОЛ Управление при Агенция „Пътна инфраструктура“,
съобразно с дадени в настоящото решение задължителните указания по тълкуването
и прилагането на закона – връщане на недължимо платената втора винетна такса по
електронна винетка с идентификационен № 21032732451495, като му определя
14-дневен срок за произнасяне.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“ да заплати на
Т.С.Т., ЕГН-**********, сумата от 310 (триста и десет) лева, за извършени
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: