Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1422/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД
и чл. 92 ЗЗД от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6 срещу М.М., ЕГН ********** *** за признаване за установено между страните, че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 108,41лева, представляваща дължима
стойност на абонаментни такси, потребени и неплатени
далекосъобщителни услуги в периода 25.10.2017г.- 24.03.2018г., по договор за мобилни услуги от 19.08.2017г., аб.
номер ********* за мобилен номер ********** и 62,46лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора в размер на три месечни абонаментни такси по ползваната програма,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
в съда- 22.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 8106/23.10.2019г. по ч.гр.д. № 17139/2019г. по описа на ВРС,
12състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняваща я молба: Между
страните на 19.08.2017г. е бил сключен договор за мобилни услуги аб. номер
********* за мобилен номер ********** с избрана абонаментна програма Тотал 24,99 с неограничени национални минути, със срок на
действие 24месеца, считано от 19.08.2019г. В периода 25.10.2017г. до 24.03.2018г.
се твърди, че ищецът е потребил услуги, за които дължи плащане на стойността на
месечните абонаментни такси и разговори. В чл. 20 ОУ било предвидено, че всички
услуги са плащат в зависимост от техния вид и специфика по цени съгласно
действащата ценова листа. В чл. 23 било разписано, че месечният абонамент
осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуалния договор, вкл.
разходите по поддръжка на мрежата е се предплаща от потребителя ежемесечно
съобразно избрания план. Съгласно чл. 26 от ОУ плащането на ползваните услуги
се извършва въз основа на ежемесечно издадена фактура за дата, за чието
издаване страната бива уведомена при сключване на договора. Неполучаването на
такава не освобождава абоната от плащане на месечното потребление. За процесния
период се сочи да са издадени следните фактури: № **********/25.11.2017г. за
периода 25.10-24.11.2017г., № **********/ 25.12.2017г. за периода
25.11-24.12.2017г., № **********/ 25.01.2018г. за периода
25.12.2017г.-24.01.2018г. и № **********/25.03.2018г. На основание чл. 75,
неплащането в срок на подадените фактури е обусловило правото на ищеца да
прекрати едностранно договора с ответника, като на 23.01.2018г. е спрян
достъпът на ответника до мобилната си мрежа. От този момент е спряно начисляването
на абонаментни такси и е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорните отношения с абоната в размер на три месечни абонаментни такси. За
събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК. За
установяване съществуване вземането по нея, получил указания за предявяване на
иска по чл. 415 ГПК. Това обосновава и правния му интерес от така предприетата
форма на защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител- адв. Е.Ж..
Изразява се становище за неоснователност на претенциите. Оспорва между страните
да е сключен договор. Оспорва и сочените услуги изобщо да са били предоставени.
Твърди, че ответникът не е получавал фактури и известие за прекратяване на
договорните отношения. В договора нямало и уговорен падеж за плащане на
задължението, т.е оспорва да е уведомяван кога и какъв е размерът на
задължението му. В тази връзка сочи нищожност на клаузата от ОУ регламентираща
дължимост на суми по издаваната от ищеца фактура. Твърди, че от представения
договор не било ясно какви услуги се е съгласил да ползва ответникът и кога
следва да ги плаща. Ценовата листа не конкретизирала цени на услуги по избрания
абонаментен план. Това обосновавало нищожност на договора. Не било ясно и как е
формиран размерът на задълженията по фактурите, като липсвала и детайлна
справка за проведени разговори. Не било ясно и на какво основание се
претендират месечни и еднократни такси. Счита, че абонаментните такси са
недължими и предвид, че договорът е бил предсрочно прекратен. Счита, че не са
налице и основания за прекратяване на договора, тъй като липсва виновно
неизпълнение от страна на ответника, доколкото същият не е бил уведомяван, че
дължи, нито е поканен да плати, за да възникне правото на ищеца едностранно да
прекрати договора и да има право да търси неустойка за това. Позовава се на
неравноправност на клаузата за неустойка и на основание чл. 146 вр. чл. 143, т.5, т.9 и т.14 ЗЗП сочи тя да е нищожна. В
евентуалност се позовава на изтекла погасителна давност.Искането е за
отхвърляне на исковите претенции.
В съдебно заседание с
писмено становище чрез процесуален представител исковата молба се поддържа.
Ответникът се представлява от особения представител
назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК., чрез който поддържа отговора. В
с.з. оттегля възражението, че услугите не са били потребени.
След
съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по
вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми дължими като насрещна престация по съществували между
страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита се извежда
от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 17139/2019г. по описа
на Районен съд- Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, връчена на ответницата при условията на чл. 47 ГПК. Налице е
субективен и обективен идентитет между вземането, за
което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на
установяване в настоящото производство.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към
ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: ответникът да има качество на потребител по процесния сключен между страните договор
за предоставяне по мобилни услуги; че в качеството му на доставчик на
мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните договорно
отношение, той е предоставил посочените услуги на ответника, като е начислил
дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите
условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер; наличие на уговорена неустойка и размер на претенцията; договаряне размера на неустойката в
съответствие с типични разходи и обичайна печалба; осъществяване на предпоставките
даващи му основание едностранно да прекрати договорните отношения с ответника.
От ангажираните по делото писмени доказателства се
установява следното: На 19.08.2017г. между страните е сключен договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* за срок от 24месеца считано от
подписването му, т.е до 19.08.2019г. с избран абонаментен план „Тотал 24,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“ с месечна такса 24,99лева. Деклариран е
в графа допълнителни услуги и отказ от хартиена фактура, в който случай на
потребителя се осигурява електронен достъп в портала mytelenor, където да проверява месечните си сметки. Уговорено е, че датата на
издаване на фактурата е 25-о число всеки месец. В случай на прекратяване на
договора през първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя, или
при нарушаване на задълженията му по настоящия договор или други документи,
свързани с него и приложимите ОУ, последният дължи неустойка в размер на сумата
от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на
срока на договора. С подписа си потребителят е удостоверил получаването на
екземпляр от ОУ на дружеството доставчик на мобилната услуга. Като приложение
към договора е и ценовата листа на търговеца към датата на сключване на
договора. С отделна декларация- съгласие, ответникът е удостоверил получаване
на ОУ и информацията по чл. 4 ЗЗП, т.е търговецът е изпълнил задължението си по
предоставяне по ясен и разбираем начин информация за основните характеристики
на предлаганите услугите.
По делото са приобщени като писмени доказателства всички
общо 5 на брой фактури остойностяващи задълженията на ответника по процесния договор
за мобилни услуги, както и ОУ на мобилния оператор по договорите за
предоставяне на мобилни услуги.
При така установените факти, в тежест на ищеца е било да
докаже, че реално е предоставил услугите, чиято цена се търси понастоящем и
дължимостта на неустойката.
Спор между страните, че са били в твърдяните облигационни
правоотношения с предмет предоставени мобилни услуги, не е имало. Видно е, че
договорните отношения са възникнали на 19.08.2017г. за срок до 19.08.2019г., с
уговорена месечна абонаментна такса от 24,99лева. Договорът за мобилни услуги
касае доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени
твърдения и представени доказателства за уговорка в различен смисъл, и поради
това отношенията между страните се регламентира от общите правила за
договорните задължения с предмет натурална престация. Съответно, договорената
цена се дължи при реално извършена доставка. Подписвайки договора, потребителят
декларира, че е запознат, приема и е получил екземпляр от ОУ на дружеството по
повод договорните отношения. Отделно, съгласно чл. 4 от ОУ, потребителят се
счита за уведомен за тях от датата на публикуването им, поради което и доводите
на ответника, че същите не са влезли в сила не могат да бъдат споделени. В
настоящия случай от ищцовото дружество са представени фактури и приложения към
тях, от които са видни вида, количеството и стойността на потребените услуги в
процесния период 25.10.2017г.- 24.03.2018г.
При липсата на оспорване на представените извлечения от
електронната система на телекомуникационната компания, в които доставените
услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага извод, че е
извършена реална доставка на посочените съобщителни услуги. Задълженията на
мобилния оператор са определени в сключения с ответника потребителски договор и
по същество се свеждат до това операторът за поддържа своите телекомуникационни
системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на
потребителя, по негова преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос
на заявените чрез потребителското устройство
телекомуникационни услуги /пренос на глас, на данни/. Това означава, че
мобилният оператор извън предвидените в условията по договора изключения, е
ограничен във възможността да интервенира в обема на
заявения от потребителя трафик на информация. Всъщност, ответникът не е твърдял
неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания чрез
потребителските устройства трафик на услуги. Наред с това, мобилният оператор е
задължен с отчитане на трафика- консумирани от абоната входящи и изходящи
услуги, служещо в основание за определяне ликвидността на дължимото за съответния
отчетен период възнаграждение. В заключение, сумите са начислени за осъществени
услуги, поради което потребителят дължи цената за тях. При определяне на
тяхната стойност съдът съобрази, заключението на в.л. по допусната съдебно-
счетоводна експертиза, което като обективно дадено, въз основа на ангажираните
по делото доказателства, и неоспорено от страните бива кредитирано в цялост.
Съобразно заключението на експерта, ведно с разясненията дадени при
изслушването му, непогасеният размер на задълженията на ответника за потребени услуги в периода 25.10.2017г.- 24.01.2018г. възлиза на сумата от 107,52лева,
формирана като сбор от задължения по следните фактури: №
**********/25.11.2017г. за сумата от 66,42лева, № **********/25.12.2017г. за
сумата от 24,99лева и № **********/25.01.2018г. за сумата от 24,98лева,
съобразявайки и издадено на 25.02.2018г. кредитно известие за сумата от
8,87лева.
Съобразно записванията на потреблението на услуги и
дължимите абонаментни такси за това по приложението към фактура № **********/25.11.2017г.
за сумата от 66,42лева, задължението касае абонаментна такса, проведени
международни разговори и разговори към „Грижа за клиента“. Съобразно записванията на потреблението на
услуги и дължимите абонаментни такси за това по приложението към фактура №
**********/25.12.2017г. за сумата от 25,88лева за отчетния период 25.12.2017г.-
24.01.2018г. и № **********/25.01.2018г. за сумата от 24,98лева за отчетния
период 25.02- 24.02.2018г. касаят начислявани само абонаментни такси. Доколкото
към момента на начисляването им липсват данни, респ. доказателства за
прекратяване на договорните отношения между страните, то на основание чл. 11,
чл. 23, т. б ОУ начисляваните абонаментни такси са дължими.
С кредитно известие № **********/25.02.2018г.
за сумата от общо -8,87лева и приложението към нея е видно, че е извършено сторниране на стойността на месечната такса за отчетния
период 25.01-24.02.2018г., т.е задължението за този период е в размер на
16,11лева. Същевременно, видно от приложението към фактура №
**********/25.12.2017г. за сумата от 25,88лева за отчетния период 25.12.2017г.-
24.01.2018г. е начислена само абонаментна такса. Тя обаче е начислена в размер
различен от уговорения в договора от 24,99лева, както е констатирало и в.л. Поради
тази причина исковата претенция за потребени услуги
следва да бъде уважена до размер на сумата от 107,52лева
/66,42+24,99+24,98-8,87/. Доказателства за извършено плащане на потребените
услуги на обща стойност 107,52лева не са ангажирани по делото, нито в.л. е
установило такива и при изначална липса на твърдения за този факт, претенцията
за главница се явява доказана по основание и размер от 107,52лева, а за
разликата до пълно заявения от 108,41лева се явява неоснователна и следва да се
отхвърли. Както е поискано сумата следва да се присъди ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 22.10.2019г.
На следващо място,
предмет на претенцията е неустойка в размер на общо 62,46лева за предсрочно
прекратяване на договорните отношения между страните, изчислена в размер на три
месечни абонаментни такси. Дължимостта на посочената
неустойка е изрично уговорена в договора и гласи, че при прекратяване на
ползване на услугите по вина на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти
дължими до края на договора, който в случая изтича на 19.08.2019г. Конкретното
задължение, чието неизпълнение се сочи да е породило дължимост на посочената
договорна неустойка е преустановяване плащането от страна на потребителя-
ответник на дължимите суми по горепосочени фактури остойностяващи предоставени
и потребени мобилни услуги, разписано в чл. 71 ОУ.
Това е дало основание на оператора в съответствие с чл. 19в и чл. 75 ОУ да прекрати
едностранно договора и да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да
преустанови начисляването на месечни абонаментни такси по договора и да начисли
еднократно неустойка от общо 62,46лева, за което е издадена фактура № **********/25.03.2018г.
Клаузите от договора и ОУ не предвиждат особена
форма, в която изявлението на кредитора за предсрочно прекратяване на
договорните отношения да бъде отправено към длъжника, поради което съдът
приема, че волеизявлението може да бъде и конклудентно
с предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги. Видно от отчетеното потребление до 24.12.2017г.
достъп до мрежата за изходящи повиквания е бил наличен, въпреки неплащане на
остатък от предходен период. За следващия отчетен период 25.12.2017г.-24.01.2018г.
и 25.01-24.02.2018г. липсва изходящ трафик и ползвани услуги, но услугата все
още е била достъпна, тъй като към 25.02.2018г. е фактурирано
частично сторниране от дължимата абонаментна такса с
кредитното известие. С издаването на кредитното известие, доставчикът
недвусмислено е изявил волята си да не предоставя услуга занапред и е престанал
начисляването на абонаментите такси. Вместо това е начислил неустойка за
прекратяване на договора по вина на абоната. Това поведение следва да се
квалифицира като неформален израз на воля за едностранно прекратяване на
договора, а достигането му до насрещната страна е било осигурено чрез самото
фактуриране, за което клиентът е уведомен при сключването на договора.
Същевременно, при договорен изричен отказ да получава хартиена фактура,
клиентът е поел задължението сам да се информира за издадените фактури на
договорената дата- 25-о число на месеца. В заключение, следва да се приеме за
установено довършването на фактическия състав, пораждащ прекратяването за напред
на облигация с продължително изпълнение. В казуса неустойката е
начислена в размер на три месечните абонаментни такси от 20,82лева без ДДС.
Принципно, както се посочи ответникът не е оспорил обстоятелството, че не е
заплащал дължимите в полза на ответника суми за ползвани услуги. Направено е
възражение обаче за нищожност на тази клауза, за което всъщност предвид
естеството на спорното право, съдът следи и служебно. Характерът на неустоечната клауза е гаранционно- обезпечителен и има за
цел да покрие и изначално да определи по размер вредите на изправната по
договора страна в случай на неизпълнение на насрещната страна, без да е
необходимо те са бъдат доказвани. Тъй като се касае за договор, то необходимо е
ищецът да докаже, че действително страните са уговорили неустоечна
клауза и размер на неустойката. От представените по делото писмени
доказателства безспорно се установява: първо, че страните са уговорили падеж на
плащането на цената за предоставените услуги, а именно датата посочена в
издаваните фактури и второ, че са уговорили неустоечна
клауза за предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на
потребителя на задълженията му договора. Размерът на неустойката не е изначално
определен, но е определяем и зависи от остатъчния период на договора следващ
неговото едностранно прекратяване.
Ответникът
притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, според който текст потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Следователно приложение намират нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143
ЗЗП, даваща дефиниция на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Както се посочи вече за действителността на тази клауза за
неустойка от договора обаче, съдът следи служебно предвид дадените указания в
ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС при положение, че това противоречие произтича пряко от
твърденията и доказателствата по делото. Съгласно т.
3 от посоченото ТР, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание
чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Тази преценка е конкретна за всеки договор и се извършва
към момента на сключването му, като се съобразяват примерно изброени критерии:
естеството на задълженията /парични или на непарични/, размерът на
задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи, вид на
уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задължението- съществено или за незначителна негова част, съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди. И
конкретно, следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации, а именно
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят- да я заплати, но
само срещу предоставената му услуга. Явно е, че клаузата на неустойката за предсрочно
прекратяване на услуги по абонаментен план с фиксиран срок е в размер несъразмерно
висок и не следва да обвързва валидно потребителя. Така, мобилният
оператор получава имуществена облага от потребителя като насрещна страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да е
уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на
потребителя, т.е. с договора не са предложени насрещни права за потребителя,
съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения. Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че
неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока
на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за
нарушение по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от КЗП и
за нелоялна търговска практика. В случая изцяло без значение е и позоваването
на постигнато споразумение с КЗК през 2018г. по гр.д. № 15539/2014г. на СГС, по
силата на което ищецът се е задължил да намали прилаганите от него неустойка
спрямо своите клиенти и в изпълнение на който ангажимент, понастоящем
неустойката се претендира в трикратния размер на абонаментните такси. Настоящият договор е сключен на 19.08.2017г. и
противоречието между клаузата за неустойка уговорена в него и добрите нрави е било
налично още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай изначално
не е било налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр. с ал.4
ЗЗД, в тази му част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
него. Волята на страните при договарянето не може да бъде едностранно изменена от
една от тях, признавайки нищожния характер на уговорената първоначално
неустойка. Императивният режим на закрила на
потребителите изключва изменението на клаузите по начин, възстановяващ
еквивалентността на правата на насрещните страни. Напротив, законът предвижда
именно нищожност на клаузата, а не намаляване на прекомерната неустойка по
общия ред, именно за да осигури и превенция, като отрече каквато и да е
възможност за доставчика, злоупотребил при договарянето, да получи каквато и да
е полза от неравноправната клауза. Затова, въпреки заявяването на неустойката в
трикратен размер на абонаментните такси, настоящият състав следва да отрече
изцяло последиците на неустоечната клауза като
неравноправно наложена при договаряне на потребителски договор.
Съобразявайки
изложеното и в заключение, съдът намира, че претенцията за неустойка от общо
62,46лева, начислена с фактура № **********/25.03.2018г. следва да се отхвърли.
По разноските
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Реализираните такива в настоящото
производство са в общ размер на 505лв., от които 180лева адв. възнаграждение, 75лв.
платена дължима за исковото производство държавна такса, 100лева платен депозит
за особен представител и 150лева платен депозит за в.лице. Представен е договор
за правна помощ, от който е видно уговаряне и плащане на възнаграждението за
един адвокат в размер на 180лева. Или общият размер на разноските дължими в
полза на ищеца, съобразно уважената част на исковата претенция е 317,77лева .
На осн. т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се
присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното
производство. Претендират се такива в общ размер на 205лева, от които 25лева за
платена ДТ и 180лева платено адв. възнаграждение. Или общият размер на
разноските дължими в полза на ищеца съобразно уважената част на исковата
претенция е сумата от 129лева.
Ответникът е
представляван от особен представител, поради което и в негова полза разноски не
се присъждат.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца
„Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк
София, сграда 6 съществува вземане срещу ответника М.М., ЕГН ********** *** за сумата от 107,52лева представляваща дължима стойност на абонаментни
такси, потребени и неплатени далекосъобщителни услуги
в периода 25.10.2017г.- 24.03.2018г., по договор за мобилни услуги
от 19.08.2017г., аб. номер ********* за
мобилен номер **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда- 22.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 8106/23.10.2019г. по ч.гр.д. № 17139/2019г.
по описа на ВРС, 12 състав, като отхвърля иска за разликата над присъдената сума от 107,52лева до пълния
заявен размер на претенцията
от 108,41лева, както и за сумата
от 62,46лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 19.08.2017г. в размер на три месечни
абонаментни такси по ползваната програма, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.М., ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 317,77лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред първа инстанция съразмерно уважената част на иска, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.М., ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 129лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 17139/2019г. по описа на ВРС
съразмерно уважената част на иска съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: