О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ / 30.12.2019
год., гр. Провадия
Провадийският районен
съд, втори състав на тридесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
закрито заседание в следния състав:
Районен съдия: Елена Стоилова
разгледа гражданско
дело № 1214 по описа на съда за 2019 година, установи:
Производството е образувано по искова молба
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25, сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, срещу И.М.М. ЕГН **********, с адрес: ***.
Съдът, като взе
предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника не
е депозирал отговор на исковата молба, намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания,
като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими.
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния
проект доклад по делото:
В исковата молба се излага, че ищецът е
подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която е
връчена на длъжникът при условията на чл.47, ал.7 от ГПК.
Твърди се, че на 06.12.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като
кредитор и ответника е сключен договор за
потребителски кредит PLUS-14268989.
Размерът на предоставения с този договор кредит е 12000 лв. и застрахователна
премия по застраховка „Защита на плащанията“: 3735 лв.. Страните са постигнали
съгласие, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“
да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като
застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка
месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“.
Страните са уговорили и такса ангажимент, която е в размер на 420 лева. Общият
размер на кредита е 22 478,06 лв., който включва в себе си главницата,
размера на застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“
и договорната лихва по кредита в размер
на 10 478,06 лв., такса ангажимент, която сума Кредитополучателят се е
задължил да заплати на Кредитора на 83 броя равни части до 05.12.2023г.
Падежът
на първата погасителна вноска е 05.02.2017г., а падежът на последната
погасителна вноска е 05.12.2023г..
Кредитът
е бил обявен за предсрочно изискуем считано от 06.12.2017г., която дата представлява падежа
на единадесета погасителна вноска поради неизпълнение на задълженията по
договора от длъжника по него и на основание чл.5 от договора.
Твърди се, че нямало изискване за
уведомяване на длъжника за настъпиляата предсрочна изискуемост, поради
обстоятелството, че кредиторът е небанкова финансова институция и попада в обхвата
на чл.3 от ЗКИ и сключените от нея договори нямали характер на банков кредит по
чл.430 ТЗ, а представляват договор за заем по чл.240 ЗЗД. Постановеното в т.18
от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС не намирало приложение в случая. Разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ е специална
и е неприложима в общите облигационни отношения.
На длъжника е начислена лихва за
забава за периода от 6.12.2017 г. (денят следващ датата, на която кредита е
станал предсрочно изискуем) до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва е 2005,99 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Длъжникът не е заплатила изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента на подаване
на исковата молба е в размер на 2 437,95 лв., с която са погасени, както следва:
договорна лихва: 2 093,23 лв. и главница: 344,72 лв..
На 23.05.2018г.
е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 27.07.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по Договор
за потребителски паричен кредит PLUS-14268989 от дата 06.12.2016г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника е прехвърлено в полза на „Агенция
за събиране на вземания” ООД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. На длъжникът е изпратено
уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането
с Уведомително писмо до ответника.
Съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г., „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от
името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия
до длъжниците, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно
от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" в качеството
му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за
уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
В изпълнение на изискванията на закона, на ответника е
изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от
страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-БНП/РЬиБ-14268989 от
12.09.2018 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Същото се е
върнало в цялост с отбелязване „Преместен“. Съгласно чл. 9 от Условията по
Договора за кредит /Договора/, страните са договорили, че всички съобщения,
изпратени от Кредитора до Кредитополучателя на посочения в Договора адрес се
считат за получени и узнати. Ищецът счита, че уведомлението за цесията е
получено от ответника на 02.10.2018г., като се позовава и на постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014
г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева. Въпреки това на ответника е
изпратено второ уведомление за извършената цесия от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 07.08.2019 г., в което Агенция за събиране на е
уведомил ответника и за предсрочната изискуемост на задължението му. Второто уведомително
писмо е изпратено с известие за доставяне чрез куриерска фирма Лео Експрес,
което отново се е върнало в цялост с отбелязване „Няма посочен адрес, телефонът
не отговаря.“.
Иска се да се признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми – 11655,28 лева - представляващ неизплатена главница;
5369,83 лева - договорна/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 05.11.2017
г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.12.2017г.; 2005,99 лв. -
лихва /обезщетение/ за забава за периода от 06.12.2017 г. до датата на подаване
на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен
лист до окончателното погасяване на дълга, както и присъждане на сторените
разноски по исковото и заповедното производство.
В случай, че са налице основания затова се иска постановяване на
неприсъствено решение и такова при признание на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор
от ответника.
Правна
квалификация на предявените искове:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, с искане да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите описани в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение издадена
по ч.гр.д.627/2019г. по описа на ПРС.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тези факти.
Съдът
на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва
на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че между цедента и
ответника е сключен процесния договор за кредит, с посочените в исковата молба
условия, че цедента е изправна страна по него, цедирането на вземането,
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и уведомяването на ответника за
нея.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на
ответника,
че следва да установи положителните факти, на които би се позовал,
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК
намира, че няма
факти, за които страните не сочат доказателства.
Съдът
на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на
доказателствата.
Следва да бъдат
допуснати за приемане представените с исковата молба писмени доказателства,
като допустими и относими към предмета на спора, както и чгд 627/2019 на ПРС.
Съдът ще се произнесе
по искането на ищеца за назначаване на
ССчЕ в открито съдебно заседание предвид липсата на отговор на исковата молба.
Водим от горното и на
основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 05.02.2020 год. от 10:40
часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА приложените към исковата молбата писмени
доказателства и чгд 627/2019 на ПРС.
НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна
спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно
уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев”
№12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един
месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните.
Определението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….