№ 16989
гр. С., 11.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110113576 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба по чл. 248 ГПК на ответника „Н.“ ООД с искане за изменение
на Решение № 5321/25.03.2024 г. по гр. д. № 13576/2023 г. на СРС, 29 състав, в частта за
разноските, чрез намаляване на размера на присъденото в полза на процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по настоящото делото с оглед липсата на фактическа и правна сложност
на делото и за присъждане на допълнително възнаграждение за юрисконсулт в полза на „Н.“
ООД, съобразно уважената част от НИМ.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна е изразила становище за
неоснователност на направеното искане. Моли за оставяне без уважение на искането за
изменение на решението в частта за разноските.
Софийски районен съд, Гражданско отделение, след като обсъди доводите и исканията
на страната и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и от
лице, което е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта
за разноските.
Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ГПК е частично основателна по следните
съображения:
С Решение № 5321/25.03.2024 г. по гр. д. 13576/2023 г. на СРС, 29 състав, е уважен
първоначално предявеният от Е. Д. Д., ЕГН **********, срещу „Н.“ ООД, ЕИК **********,
иск с правно основание чл. 26, ал. 4 ГПК, вр. ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 19, ал. 4
ЗПК, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит
№ ************************* г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 420,00
лева при неизпълнение на задължението на кредитополучателя по договора за предоставяне
на обезпечение съобразно чл. 4, ал. 3 от него. На основание чл. 23 ЗПК, Е. Д. Д., ЕГН
**********, е осъдена да заплати на „Н.“ ООД, ЕИК **********, сумата от 200,00 лева –
1
неизплатена част от главница по Договор за потребителски кредит №
************************* г, като е отхвърлен искът за горницата над сумата от 200,00
лева до пълния предявен размер от 249,36 лева, както и иска с правно основание чл. 240, ал.
2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, за сумата от 8,64 лева –
договорна възнаградителна лихва за периода от 12.11.2022 г. до 12.12.2022 г., като
неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „Н.“ ООД е осъден да
заплати на адвокат М. В. М., с адрес на кантората: гр. П., бул. „П.П“ № *********, сумата от
580,00 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за правна защита и
съдействие на ищцата в настоящото производство, в т. ч. в мотивите си съдът е приел, че се
включва и сумата от 100,00 лева – за защита по насрещната ИМ.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за ревизиране на
становище му в частта за разноските, като мотивите за това са следните:
В практиката на ВКС, обективирана в Определение ***19/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на
правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява
да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната,
която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1 – 3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото, като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по
дело С-438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, протИ.речи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
2
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след
извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно
извършените от процесуалния представител действия. В разглеждания случай при
определяне на размера съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото,
определена от вида на предявения иск и наличието на пространна еднопосочна практика по
подобни искове. С оглед на изложеното и отчитайки конкретно извършените от
процесуалния представител на ищеца процесуални действия и липсата на лично явяване на
адвоката в открито съдебно заседание, съдът определи размера на възнаграждението в общ
размер от 300,00 лева за защита по първоначалната искова молба. Към тази сума следва да се
присъди и сумата от 100,00 лева за защита по насрещната ИМ. Възнаграждението се
присъжда с ДДС, доколкото процесуалният представител е регистрирано по ДДС лице, за
което са представени съответни доказателства. Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ЗДДС
адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита
за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Следователно
върху определеното от съда адвокатско възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС,
които да се присъдят в полза на адвоката, вкл. и в случаите, когато е оказана безплатна
услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Трайна и непротИ.речива е съдебната практика, че с присъждането на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв се овъзмездява предоставянето на правна
услуга от адвокат, т.е. налице е услуга – обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 вр. чл. 8
ЗДДС. В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1
ЗАдв не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т. е. не е налице
необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по
ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв вр. § 2а от ДР на Наредба №
1/2004 г. следва да включва ДДС – в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 28/13.04.2021 г. по т. д. № 248/2020 г. по описа на ВКС, I ТО; Определение
***06/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. по описа на ВКС, ІІ ТО; Определение №
521/25.10.2017 г. по ч. т. д. № 1225/2017 г. по описа на ВКС, І ТО, която настоящият състав
споделя.
С оглед изхода на делото по насрещната искова молба и съобразно уважената част от
нея в полза на ищеца по НИМ следва да се присъди сумата от още 27,52 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид посочените мотиви, първоинстанционното решение следва да се измени в
частта за разноските по следния начин:
По отношение на присъденото в полза на адвокат М. В. М., с адрес на кантората: гр.
П., бул. „П.П“ № *********, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищцата в производството, същото следва да бъдат
намалено на сумата от 480,00 лева с вкл. ДДС.
3
По отношение на присъдените в полза на ответното дружество разноски следва да се
присъди сумата от още 27,52 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложеното, Софийски районен съд, I ГО, 29 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 5321/25.03.2024 г. по гр. д. 13576/2023 г. по описа на СРС, ГО,
29 състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, „Н.“ ООД, ЕИК **********, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М., с адрес на кантората: гр. П., бул. „П.П“ № *********,
сумата от 480,00 лева с включено ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на Е. Д. Д., ЕГН **********, в
производството по гр. д. № 13576/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА Е. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, *********, да заплати
на „Н.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.“, ул.
„Л.С“ ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от още 27,52 лева – разноски за
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4