РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 03.02.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 29 януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора СТИЛИЯН ГРОЗЕВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 8
по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Н.Г.Е.
***, депозирана чрез адвокат-пълномощник Ц.Д. ***, против Решение № 752 от 01.11.2019
г., постановено по АНД № 1489/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-1085-001477 от 06.06.2019 г. на
Началник група в Сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Русе, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания
„глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
3 месеца. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението,
поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се да се
отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени наказателното
постановление.
Ответната страна в производството не
взема становище по жалбата.
Становището на представителя на РОП е,
че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна
проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
За да постанови оспорения пред
настоящата инстанция съдебен акт въззивният съд е приел, че жалбоподателят е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като е
превишил разрешената максимална скорост от
Административният съд напълно споделя
изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно прилагане на материалния закон и при липса на съществени
процесуални нарушения.
Наведените касационни оплаквания са
неоснователни.
Касационният съд счита, че не е
налице съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН, респ. при
издаването на НП, като безспорно е установено и доказано нарушението и
авторството на деянието.
По делото е безспорно, че актът е
съставен в отсъствието на нарушителя, като му е бил предявен и връчен
впоследствие. При тези факти, дори да е допуснато нарушение на процесуалните
правила и по-конкретно на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, то не
е съществено. Съображенията за това са следните:
В специалния приложим закон - ЗАНН не
е посочено кога едно процесуално нарушение е съществено. Но разпоредбата на чл.
84 от ЗАНН предвижда, че когато в ЗАНН няма особени правила за производството
пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления и на
касационни жалби се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно чл. 348, ал. 3, т.1,
във връзка с чл. 335 от НПК, съществено е само това
процесуално нарушение, което е довело и до ограничаване процесуалните
права на жалбоподателя. В случая АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя,
но след като е предявен и връчен, не може да обуслови съществен порок при
започване на административнонаказателната процедура. С факта на предявяване и
връчване на акта, деецът е узнал за образуваното срещу него административнонаказателно
производство, респ. осигурено е в начален етап от производството правото на
защита на обвиненото лице.
В конкретния казус не е спорно, че
актът е бил предявен лично на жалбоподателя срещу подпис (л. л. 8 – 10 от
делото на РС – Русе), той се е запознал с него, като му е била осигурена
възможността за възражения към момента на подписване и връчване, и в 3-дневния
срок след това. В този смисъл дори и съставянето на АУАН да е станало в
отсъствие на нарушителя противно на установените правила, това нарушение не е
довело до ограничаване на правото на защита на обвиненото в извършване на
административно нарушение лице, поради което допуснатото процесуално нарушение
не може да бъде окачествено като съществено и да доведе до отмяна на издаденото
наказателно постановление само на това основание.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени (включително
скорост на движение на автомобила и място на извършване на нарушението, респ.
установеното ограничение на скоростта за този пътен участък). При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения. Фактическата
обстановка, описана в акта и НП изцяло се подкрепя от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Към момента на заснемането на нарушението на
жалбоподателя, за което впоследствие е съставен АУАН и е издадено процесното
НП, е използвана дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400 с фиксиращо устройство за дата, час и скорост. Неоснователно е
възражението, че като не е издаден електронен фиш при тези обстоятелства, а е
съставен АУАН и впоследствие е издадено процесното НП, е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. Издаването на ЕФ не е
задължително, респ. прилагането на общия процесуален ред при установяване и
санкциониране на процесното нарушение не съставлява съществено процесуално
нарушение. В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с
автоматизираното техническо средство клип № 0082 (л.14 от делото на РС – Русе),
като съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес. Налице са безспорни доказателства за техническата годност на
използваната дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400 с фиксиращо устройство за дата, час и скорост. Видно от протокола от
проверка, полевият тест на техническото средство е извършен на мястото на
монтаж на уреда – бул. „България“, бензиностанция „Лукойл“. Именно това е и
мястото на нарушението. Т.е. представените писмени доказателства касаят именно
използваното техническо средство.
Поради гореизложеното
касационният съд счита, че Районен съд - Русе е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 752
от 01.11.2019 г., постановено по АНД № 1489/2019 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1085-001477 от 06.06.2019
г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР –
Русе.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: