О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ПЕТКОВА
МЛ. С. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Бажлекова
въззивно гражданско дело № 1822 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба
с вх. № 20110/04.07.2018 г., подадена от Н.П.Н., чрез адв. С.Р., с искане да бъде изменено в частта за разноските
Решение № 1178/27.06.2018 г. по настоящото дело, като бъдат присъдени в пълен
размер претендираните от молителя такива за
първоинстанционното и въззивното производство, съобразно представени списъци по
чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Р.П.Ч. и В.Г. Червена,
чрез адв. З.С., изразява становище за неоснователност
на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано
по въззивна жалба от Н.П.Н., ЕГН ********** срещу
Решение № 767/24.02.2017 г., поправено с Решение № 3015/20.07.2017 г. и Решение
№ 1265/26.03.2018 г., постановени по гр. дело № 16613/2015 г. по описа на
Варненски районен съд.
С Решение № 1178/27.06.2018 г. на ВОС е отменено
обжалваното първоинстанционното решение, като вместо него е отхвърлен искът, предявен от Р.П.Ч.,
ЕГН **********, и В.Г.Ч., ЕГН **********, срещу П.Г.Г., ЕГН: **********,
Г.П.Н., ЕГН **********, Н.П.Н., ЕГН ********** да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че П.Г.Г., ЕГН **********,
Г.П.Н., ЕГН **********, Н.П.Н., ЕГН **********, не са собственици на ПИ с идентификатор
10135.2515.2832 по КК и КР на гр. Варна, с площ от 832 кв.м. (а по скица - 699
кв. м.), при граници поземлени имоти с идентификатори 10135.2515.2170,
10135.2515.2038, 10135.2515.6, 10135.2515.2827, 10135.2515.9579, 10135.2515.2148,
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК; признато е за установено по предявения от Н.П.Н., ЕГН **********,
срещу Р.П.Ч.,
ЕГН **********, и В.Г.Ч., ЕГН **********, иск против Р.П.Ч., ЕГН **********, и В.Г.Ч.,
ЕГН **********, че Р.П.Ч., ЕГН **********, и В.Г.Ч., ЕГН ********** не са
собственици на ПИ с идентификатор 10135.2515.2832 по КК и КР на гр. Варна, с
площ от 832 кв.м. ( а по скица - 699 кв.м.), при граници поземлени имоти с
идентификатори 10135.2515.2170, 10135.2515.2038, 10135.2515.6, 10135.2515.2827,
10135.2515.9579, 10135.2515.2148, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
С решението си въззивният съд е присъдил в
полза на Н.П.Н. разноски за въззивното производство в
размер на 600 лв.
Искането за присъждане на разноски е направено
своевременно от Н.П.Н. с предявяването на насрещния иск пред първата инстанция
и с подаването на въззивната жалба пред ВОС.
Съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК пред
ВРС (л. 249), страната претендира разноски за първоинстанционното разглеждане
на делото в размер на 1826,17 лв., включващи 126,17 лв. заплатена държавна
такса, 1400 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. депозит за експертиза. Съобразно
представените по делото платежни документи, се установява извършването на
разноски, както следва: заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1090
лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.03.2016 г. (л. 109);
заплатена държавна такса в размер на 126,17 лв. по вносна бележка от 18.04.2016
г. (л. 114); заплатен депозит за СТЕ в размер на 300 лв. с платежни нареждания
съответно от 30.08.2016 г. (л. 186) и от 09.11.2016 г. (л. 203). Съдът приема,
че за първоинстанционното разглеждане на делото Н.П.Н. е доказал извършването
на разноски в размер на 1516,17 лв.
Производството пред въззивната инстанция
първоначално се е развила в производство под номер 928/2017 г. по описа на ВОС,
като след отмяна хода по същество и връщане на делото на ВРС за поправка на
очевидна фактическа грешка, впоследствие е продължило под номер 1822/2017 г. по
описа на ВОС. По гр. дело № 928/2017 г. е представен списък по чл. 80 от ГПК,
съобразно който страната претендира присъждане на разноски в размер на 1273,19
лв., включващи 73,19 лв. платена държавна такса и 1200 лв. адвокатско
възнаграждение. Извършването на разноски в претендираните
размери е доказано с представените платежни документи: два броя платежни
нареждания от 27.03.2017 г. (л. 18 и 19) и договор за правна защита и
съдействие от 06.06.2017 г. (л. 54). За разглеждането
на делото в настоящото производство са претендирани
разноски в размер на 600 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение, като
извършването на същите е удостоверено с договор за правна защита и съдействие
от 11.06.2018 г. (л. 25).
Пред въззивната инстанция насрещната страна е
направила възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, което настоящият
състав счита за неоснователно, съобразно цената на разглежданите искове,
тяхната фактическа и правна сложност, продължителността на процеса и обема на
извършените процесуални действия.
Съобразно
изхода на спора, съставът на ВОС приема, че въззивника (ответник) Н.П.Н. има право
на разноски за разглеждането на делото пред двете съдебни инстанции, които
възлизат в общ размер на 3389,36 лв. С въззивното решение са присъдени разноски в размер
на 600 лв., поради което следва да бъде присъдена в полза на въззивника разликата между пълния размер на дължимите
разноски и присъдените такива, възлизаща на 2789,36 лева.
Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се измени в частта за
разноските.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1178/27.06.2018 г.,
постановено по в. гр. дело № 1822/2017 г. по описа на ВОС в частта за
разноските, като:
ОСЪЖДА Р.П.Ч.,
ЕГН **********, и В.Г.Ч., ЕГН ********** да заплатят на Н.П.Н.,
ЕГН ********** допълнитено сума в размер
на 2789,36 лева,
представляваща разликата между присъдените с Решение № 1178/27.06.2018 г.
разноски в размер на 600 лева до пълния размер от 3389,36 лева на дължимите
такива за производството пред ВРС и ВОС,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.