№ 54
гр. Бургас, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501839 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М.В.- временен синдик на „Фючър
девелопментс“ЕООД –в несъстоятелност,със съдебен адрес: гр.София,бул.“Цветан
Лазаров“№105А против съдебно решение № 75 от 06.08.2021г., постановено по гр.д.№
460/2021г.по описа на РС- гр.Несебър ,с което районният съд е обявил за окончателен
сключеният на 10.12.2019г.между ИВ. ХР. Щ. с ЕГН-********** от гр.Шумен,ул."С"№*** и
съдебен адрес: гр.Бургас,ж.к.“Славейков“,бл.76,вх.2,ет.4 ап.34 в качеството му на купувач
и „Фючър девелопментс“ЕООД –в несъстоятелност с ЕИК-********* със седалище и адрес
на управление гр.Несебър,к.к.Слънчев бряг,адм.център „Сапфир“,ет.3 в качеството му на
продавач ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР за покупко-продажба на следните недвижими
имоти: 1.самостоятелен обект в сграда с идентификатор №39164.15.185.1.10 по КККР на
с.Кошарица,община Несебър,м.“Сулуджана“, находящ се на етаж 2,в сграда със смесено
предназначение с идентификатор №39164.15.185.1 ,с предназначение на самостоятелния
обект –жилище,апартамент,с посочена в документа площ-59.45 кв.м.,прилежащи части-5.65
кв.м.от общите части на сградата и 2.самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№39164.15.185.3.4 по КККР на с.Кошарица,община Несебър,м.“Сулуджана“ находящ се на
етаж 0 ,в сграда със смесено предназначение с идентификатор №39164.15.185.3 ,с
предназначение на самостоятелния обект –жилище,апартамент,с посочена в документа
площ-69.23 кв.м.,прилежащи части-5.68 кв.м.от общите части на сградата за сумата от
38 700 лева,изплатена окончателно от купувача на продавача на 10.12.2019г.
С въззивната жалба е оспорено решението на НРС като нищожно или недопустимо,а
при условията на евентуалност и като неправилно,като се отправя искане за обезсилването
или отмяната му от въззивния съд. Въззивникът посочва,че исковата молба е депозирана в
период,в който ответното дружество е вече обявено в несъстоятелност с Решение №543 от
1
11.06.2020г.постановено по т.д.№602/2019г.по описа на БОС.Обявяването в несъстоятелност
задължително произвежда десезиране на органите на длъжника по силата на чл.711 ал.1 т.3
ТЗ,което е функция от факта,че тези органи са представлявали длъжника в периода,в който
той е станал неплатежоспособен и са го представлявали при евентуални подозрителни
сделки,посочени в чл.646 и чл.647 ТЗ.Въззивникът счита,че разглеждайки дела,по които
страна е несъстоятелен търговец,съдът следва да отчита факта,че обявяването в
несъстоятелност е институт,предназначен да охранява интересите на кредиторите и на
собствениците на капитала на дружеството,включително и като се минимизира
възможността бившите представляващи дружеството да продължат да му нанасят
материални щети с недобросъвестни действия. В случая производството по несъстоятелност
е било спряно от съда,тъй като финансовото състояние на предприятието не е позволявало
да се покрият първоначалните разноски по производството,но по силата на закона органите
на несъстоятелното предприятие не могат да го представляват.Ето защо,когато срещу него
има заведен съдебен иск,съдът следва да му назначи особен представител по реда на чл.29
ГПК-нещо,което не се е случило в съдебното производство по настоящото дело.Вместо да
назначи особен представител,НРС е избрал да уведоми за иска бившият управител на
„Фючър девелопментс“ЕООД- в несъстоятелност,Илия Златанов и да приеме отговора му за
валиден,с който той напълно признава иска. След получаване на отговора съдебното дирене
е прекратено и е постановено съдебно решение съобразно признанието на иска от страна на
десезирания управител.В тази връзка се прави довод,че съдът е постановил решението си
мотивирайки го само с признанието на иска,без да изследва границите на представителната
власт на десезирания управител да извършва разпоредителни действия,не са обсъдени и
клаузите на предварителния договор и не е изяснено дали той не прикрива фиктивно
съглашение./чл.17 ЗЗД/. Посочва се,че към такъв извод навежда липсата на каквито и да
било документи ,доказващи даден залог от ищеца извън твърдението,записано в
предварителния договор,че той служи като разписка,удостоверяваща плащане от купувача
към продавача. Предвид установената неплатежоспособност и обявена несъстоятелност на
дружеството продавач и когато единствената индиция за наличието на сключен договор е
документ,подписан от десезирания управител,с който се инициира разпореждане с вещи от
масата на несъстоятелността,то е задължително да се установи безспорно кога точно е
подписан този договор и дали не е антидатиран. Съществува и необходимост от проверка
дали процесният договор не представлява фиктивно съглашение с цел разпореждане с вещи
и имуществени права от масата на несъстоятелността не по предвидения в чл.717 ТЗ ред.
Въззивникът счита,че в производство,по което участва несъстоятелен длъжник,за който
съдът допуска да бъде представляван от десезиран орган,следва да се докаже безспорно,че
действителната воля на подписалите договора страни е била сключването на изгоден и за
двете страни договор,като основна роля в доказването трябва да има установяването на
истинската дата на сключване на договора и изпълнението на всички условия за
сключването му- оферта,съгласие и залог.Счита,че ако не могат да бъдат установени всички
ключови условия за валидността на предварителния договор,то трябва да се допусне
хипотезата на фалшиво съглашение. Направени са и възражения в още няколко насоки- 1/че
не е безспорно изяснено дали ищецът изобщо има правен интерес от обявяване на
предварителния договор за окончателен-т.е.дали е идентичен с купувача по предварителния
договор;2/че в счетоводството на дружеството няма документирани осчетоводени плащания
по процесния договор;3/твърденията на бившия управител за извършени плащания не са
доказани,а ако такива са направени ,то не са по банкови сметки на дружеството и са
отклонени средства;4/истинската цел на процесния договор е заобикаляне на закона.
Отправя се искане до въззивния съд да се обезсили решението на НРС или да се отмени като
неправилно и предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан.Няма
доказателствени искания.
Въззиваемият ИВ. ХР. Щ. чрез пълномощника си адв.Сребрева е подал в срок
писмен отговор на въззивната жалба,оспорвайки я като неоснователна.Изразява се
становище,че решението на НРС е правилно,законосъобразно и обосновано от
доказателствата по делото,поради което се иска потвърждаването му от въззивната
2
инстанция. Счита решението за валидно,тъй като е постановено от законен състав при
спазване на съдопроизводствените правила и не е налице твърдяната нищожност. По
отношение на твърдяната недопустимост се изтъква,че такава не е налице,тъй като съдът се
е произнесъл по допустим иск.Тъй като искът е с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД и е
конститутивен,за него не се прилагат правилата на чл.637 ТЗ,като по правния въпрос за
допустимостта на иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД срещу търговско дружество в
несъстоятелност има съдебна практика на ВКС в смисъл,че същият е допустим.Позовава се
на Определение №96 от 30.05.2017г.по ч.гр.д.№425/2017г.на ВКС,І г.о.По същество намира
решението за правилно и обосновано,а доводите във въззивната жалба- за неоснователни.
Във връзка с процесуалните действия на десезирания управител е посочено,че временният
синдик на дружеството е вписан в ТР на 15.06.2021г.,като до тази дата управителят е имал
право да представлява дружеството извън възможността да се разпорежда и да управлява
дружеството.Позовава се на съдебна практика на ВКС по въпроса за правомощията на
органите на дружеството длъжник след обявяването на несъстоятелността и спирането на
производството.В обема на представителната власт на управителя на дружеството е
представляването му пред съда по заведени срещу дружеството искове ,обжалване на
постановени съдебни актове.Въззиваемият счита,че НРС не е имал основание да назначава
особен представител по реда на чл.29 ГПК на дружеството.Счита,че управителят не е
признавал иска,а само е признал факта на сключения предварителен договор,както и
извършените плащания по него. Аргументът,че купувачът не е бил идентифициран намира
за несъстоятелен,тъй като същият е идентифициран с три имена,ЕГН и адрес.Счита,че
аргументите във въззивната жалба имат по-скоро касателство в производство по чл.647 вр.с
чл.649 ТЗ,какъвто не е настоящият спор. Моли решението на БРС да бъде потвърдено,няма
доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,не се явява.Представя писмено
становище,в което поддържа въззивната жалба.Не сочи нови доказателства,претендира
разноски.
В съдебно заседание въззиваемият,редовно уведомен,не се явява.Представлява се от
адв.Сребрева,която оспорва въззивната жалба и моли решението на НРС да бъде
потвърдено.Не сочи нови доказателства,не претендира разноски.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност на същото,а оплакванията на въззивника относно твърдяната от него нищожност
на съдебното решение намери за неоснователни. Нищожността е най-тежкият порок на
съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в правната теория и съдебната
практика се приема, че такава е налице при липса на надлежно волеизявление на съдебния
състав - когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в
незаконен състав, при неподписване на решението от мнозинството от съдийския състав,
при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да
бъде разкрита и по пътя на тълкуването. В настоящия случай нито един от посочените
пороци не е налице по отношение на обжалваното решение, следователно то е валидно.
Въззивният съд ,при извършената служебна проверка за допустимост на съдебното
решение намери,че решението е процесуално допустимо. Оплакванията на въззивника за
недопустимост на съдебното решение БОС намери за неоснователни,тъй като не се
установява наличието на отрицателна или липсата на положителна процесуална
предпоставка за упражняване правото на иск, които да водят до недопустимост на съдебното
решение.
Във връзка с направените във въззивната жалба възражения, въззивната инстанция
извърши служебна справка в търговския регистър, по отношение на дружеството –
ответник. От нея се установи, че по отношение на „Фючър Дивелопментс“ – ЕООД е
открито производство и е обявено в несъстоятелност с Решение №17/11.06.2020г. по т.д.
№602 по описа на БОС за 2019г. С това решение производството по несъстоятелност е
спряно. Не е назначен синдик. Поради това и до назначаване на такъв, което е станало с
3
Решение №260176/14.06.2021г., вписано в ТР на 15.06.21г., по арг. от чл.658, ал.1, т.1 ТЗ,
дружеството се представлява от управителя – Илия Златанов.
Исковата молба по настоящото дело е подадена на 24.03.2021г. и вписана на 05.04.21г.;
съобщение по чл.131 ГПК е връчено на ответника, чрез управителя на 23.04.2021г., а
отговор на исковата молба е подаден от последния на 26.04.21г. До назначаване на
временния синдик на 14.06.21г., всички действия, извършени от управителя са запазили
действието си и обвързват дружеството. Поради това срокът за отговор е започнал и изтекъл
до назначаване на временния синдик, респ. изложените в отговора твърдения и/или
възражения са направени в срок, а възраженията, изложени във въззивната жалба от
временния синдик са преклудирани.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира,
че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
относно сключен между страните на 10.12.2019г. предварителен договор, по силата на който
ответникът, в качеството му на продавач се е задължил да продаде на ищеца, в качеството
му на купувач процесните два имота. Въззивният съд, след като взе пред вид събраните по
делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намери, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Аргументите на въззивника,
че съдът е следвало служебно да проверява материалните предпоставки за валидност на
договора в рамките на която проверка да установи дали договорът е бил изгоден и за двете
страни,въззивната инстанция счита за неоснователни. Вероятно въззивникът е имал предвид
да се извърши проверка дали е налице еквивалентност на престациите, доколкото понятието
„изгоден“ не е правно.Съгласно разпоредбата на чл.363 ГПК, при обсъждане
основателността на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, “… съдът проверява и дали са налице
предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали
отчуждителят е собственик на имота”. В тази връзка съдът прави проверката, която би
направил и нотариусът при извършване на нотариален акт за прехвърляне на право на
собственост. Съдът има задължение да провери и дали са изпълнени изискванията от
формална страна за действителност на предварителния договор – чл.19, ал.1 ЗЗД, относно
формата за действителност на предварителния договор; индивидуализацията на имота –
дали имотът, описан в предварителния договор съответства на този, по отношение на който
се иска обявяване на окончателния договор; дали цената, посочена в предварителния
договор е определена и дали съответства на тази, за която се иска обявяване на
окончателния; изпълнени ли са особените изисквания, респ. ограничения, които специални
закони поставят за валидност на някои договори. В тази връзка следва да се каже, че в
производството по чл.19, ал.3 ЗЗД, възраженията за нееквивалентност на
престациите/неизгоден договор/ са ирелевантни.Тези възражения могат да се разглеждат в
производството по искове по чл.646 и чл.647 ТЗ, ако такива са били предявени в
производството по несъстоятелност - дали са изпълнени всички условия по договора.От
нормата на чл.363, ал.1 ГПК следва, че предварителният договор може да бъде обявен за
окончателен дори когато ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение – в този
случай съдът постановява решението под условие. Поради това е възможно договорът да
бъде обявен за окончателен, дори ищецът – купувач да не е заплатил пълната цена. В
настоящия случай ищецът твърди и в срока за отговор ответникът признава, че плащането
на цената е осъществено към датата на сключване на предварителния договор, както е
отбелязано в чл.2 от същия. Поради това и доколкото за купувача не съществува друго
задължение по договора, освен да заплати цената, то следва да се приеме,че всички условия
на договора са изпълнени. Дали съгласието не страда от пороци като грешки, фалшиви
декларации, заплашване и измама – тук следва да се каже,че съдът следи за наличието на
такива пороци по възражение на насрещната страна. В настоящия случай с отговора на
исковата молба и чрез самостоятелен насрещен иск не са въведени такива възражения,
поради което и при липса на спор, съдът не е следвало служебно да ги въвежда и изследва.
Възражението,че липсват счетоводни документи, удостоверяващи плащания по
предварителния договор по сметки на дружеството; че задълженията на купувача са
изпълнени съобразно Закона за счетоводството, ДОПК, ЗМИП, ЗОПБ и други закони
4
,въззивният съд намери за неоснователно. Както е посочено и в Решение №133/15.03.21г. по
гр.д.№3595/19г. на ВКС, III г.о., нарушенията на разпоредбите на Закона за ограничаване на
плащанията в брой (чл.3, ал.1, т.2), обуславят ангажирането на административно-
наказателната отговорност на съответния извършител, но не рефлектират върху
доказаността на извършеното плащане. Както вече бе казано по-горе, в договора страните са
заявили, че плащането е извършено към датата на сключването му, поради което съдът
приема, че такова е извършено, без да изисква доказателства за това. В заключение следва да
се обобщи,че доказателствата по делото сочат безспорно,че ответникът е собственик на
имотите, по отношение на които се иска обявяване на окончателен договор, не се касае до
вещи с особен статут, за продажбата на които законите да поставят особени изисквания, не
се касае и за вещи извън гражданския оборот. Купувачът, видно от съдържанието на
договора и от признанието на страните е заплатил продажната цена. Следователно налице са
законовите предпоставки от формална страна за обявяване на предварителния договор за
окончателен.
По изложените съображения и при споделяне на мотивите в обжалваното
решение,към които препраща на основание чл.272 ГПК, настоящата инстанция намира, че
решението на Несебърския районен съд, с което е уважен предявеният иск с правно
основание чл.19 ал.3 ЗЗД е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия Щ. не следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни
разноски във въззивното производство, предвид липсата на доказателство такива да са
направени и изричното изявление на упълномощения от него адв.Сребрева.,че не се
претендират разноски.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 75 от 06.08.2021г., постановено по гр.д.№
460/2021г.по описа на РС- гр.Несебър.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от
датата на връчването му на страните пред Върховния Касационен Съд на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5