№ 827
гр. София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20221001000663 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260099 от 6.01.2022 г. по гр. д. № 6882/ 2019 г. на Софийския градски съд,
гражданско отделение, І - 13 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от
„Пирин БМК“ ЕООД - гр. Перник срещу „Електрохолд продажби“ АД (с наименование до
28.04.2022 г. „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД) - гр. София искове с правно основание : чл. 49
от ЗЗД за сумата 100 000 лева - част от общо дължима сума от 2 670 000 лева,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи от недобити и непродадени 20 000 т.
въглища на трето лице, поради неправомерно недоставяне на електрическа енергия за
периода от 16.03.2018 г. до 23.11.2018 г. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 11 972.22 лева - част
от общо дължимата сума от 319 658.34 лева, представляваща законна лихва за забава на
плащането по главницата за периода от 21.03.2018 г. до 27.05.2019 г. ; „Пирин БМК“ ЕООД -
гр. Перник е осъдено да заплати на „Електрохолд продажби“ ЕАД (с наименование до
28.04.2022 г. „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД) - гр. София, както следва : на основание чл. 327,
ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата 235 739.79 лева, представляваща
стойността на доставена, но неплатена електрическа енергия за периода от 24.07.2018 г. до
30.06.2019 г., ведно със законната лихва от 22.07.2019 г. до окончателното й изплащане и на
основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД сумата 4 594.36 лева, представляваща законна лихва за забава на плащането
1
по главницата за периода от 1.05.2019 г. до 19.07.2019г., като за разликата до пълния
претендиран размер от 7 513.15 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Решението е постановено при участието по делото на „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД (с наименование до 28.04.2022 г. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) - гр.
София, като трето лице - помагач на „Електрохолд продажби“ ЕАД- гр. София.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Пирин БМК“ ЕООД - гр. Перник, в която
се изтъква, че е неправилно - постановено при нарушение на съдопроизводствените правила
и в противоречие с материалния закон.
В противоречие с чл. 38а от Закона за енергетиката съдът приел, че в случая е бил сключен
неформален договор за търговска продажба, тъй като страните били постигнали устно
споразумение относно същественото му съдържание. В чл. 117 от с.з. било въведено
изискването при ползване на енергийни обекти за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, да бъде сключен
договор за предоставяне ползването на електрическите уредби и съоръжения на оператора
на електропреносната мрежа.
Необоснован бил извода, че ищецът не бил положил грижата на добрия търговец, като не
сключил договор с доставчик, различен от "ЧЕЗ Електро България“ ЕАД. Издирването на
нов доставчик и иницииране на нови преговори не можело да се квалифицира като грижа на
добър търговец, тьй като щяло да отнеме много повече време и разходи за дружеството. В
тази връзка съдът не коментирал изобщо, че в отговора на подадената жалба от ищеца жалба
ответното дружество не отрекло, че е било подадено заявление за сключване на договор и
към деня на отговора между страните договор не е бил сключен.
В противоречие със събраните по делото доказателства съдът приел, че липсва причинна
връзка между бездействието на ответника и причинените на ищеца вреди.
В частта от решението, с която били уважени насрещните искове, съдът изобщо не
коментирал, че ищецът по тях не бил извършил необходимите действия по
пререгистрирането на „Пирин БМК“ ЕООД като клиент и изричния отказ за регистриране на
името на дружеството на ново средство за търговско измерване. Не била съобразена и
лицензията за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция.
Погрешно било прието, че монтираните средства за техническо измерване са били коректни
и годни за измерване - в случая дружеството не било уведомено, нито било искано
съгласието му за монтажи или замяна на тези
- 3 -
средства за измерване, а и нямало данни дали получената информация не е била за енергия,
ползвана от предишния наемател по договора.
2
Съдът не съобразил, че енергопреносната мрежа от точката на присъединяване в гр.
Симитли до наетите от дружеството активи в мина „Ораново“ е собственост на трето лице -
наемодателя „Балкан МК“ ЕООД.
Молбата към съда е да отмени решението и да постанови друго решение, с което да уважи
изцяло исковите претенции на ищеца, като отхвърли насрещните искове на ответника.
Ответникът по въззивната жалба „Електрохолд продажби“ ЕАД (с наименование до
28.04.2022 г. „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД) - гр. София в писмения отговор я оспорва като
неоснователна.
Оплакването срещу обоснования извод на съда за наличието на договор за доставка на
електрическа енергия представлявало общи твърдения за изискване за формален договор
между търговци за стойност над 5 000 лева. Другите оплаквания били неконкретизирани,
несвързани с никакви доказателства по делото и бланкетни твърдения за „виновни
бездействия“ на служители на доставчика и хипотетичната „пряка и непосредствена
последица“ от тях.
В отговора е направено пространно изложение на фактическата обстановка на спора, която
според въззиваемия е била правилно изяснена от съда. Споделят се напълно и неговите
правни изводи, обусловили постановяването на обжалвания акт.
Молбата е решението да бъде потвърдено изцяло.
Третото лице - помагач „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД не е представило
становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от
страна, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден
и допустим съдебен акт.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „Пирин БМК“ ЕООД - гр. Перник твърдял, че в качеството си на
концесионер за добив на кафяви въглища от находище „Ораново“ на 1.03.2018 г. сключил
договор за наем на поземлени имоти, сгради и съоръжения със собственика „Балкан МК“
ЕООД - гр. Перник. Доставката на електрическа енергия за нуждите на мина „Ораново“ се
извършвала по силата на договор, сключен между „ЧЕЗ Електро България“ АД и
предходния концесионер „Пирин Ораново“ ЕООД - гр. Перник.
Ищецът подал заявление с вх. № **********/ 16.03.2018 г. за сключване на договор за
3
присъединяване и продажба на електрическа енергия за небитови нужди за рудник
„Ораново”, в отговор на което с писмо с вх. № 44/ 23.11.2018 г. собственика на преносната
мрежа и доставчик от последна инстанция „ЧЕЗ Електро България“ АД отправил
предложение за сключване на договор в противоречие със законовите разпоредби.
Според утвърдените годишен работен проект и бюджет за добив на въглища от подземната
част на находище „Ораново” през 2018 г., за периода от м. април до м. декември на 2018 г.
предвидения добив от мината бил 37 689 т. въглища и прокарването на 811 м. галерии.
Вследствие на виновното бездействие на доставчика ищецът не могъл да извършва дейност
и пряката вреда от непроизведените въглища за посочения период при средна цена 105.50
лева/ тон възлизала на сума над 3 897 000 лева, а непрокарването на 811 м. галерии
блокирало навременната подготовка за изземане на още около 120 000 т. въглища.
Поради невъзможността да произведе и достави на купувача „Комет Инвест“ ЕООД в срок
договорените количества, последният не заплатил стойността им и със споразумение от
22.01.2019 г. страните прекратили действието на договора за продажба на въглища от
21.03.2018 г.
Виновното бездействие на работниците и служителите на ответника „ЧЕЗ Електро
България“ АД във връзка с изпълнението на произтичащите от закона негови задължения,
довело до невъзможността ищеца да извършва концесионната дейност, от което той
претърпял загуби в размер на пазарната стойност на непроизведените количества кафяви
въглища за посочения период от време.
Молбата към съда била да осъди ответника да му заплати на основание чл. 49 от ЗЗД сумата
100 000 лева - част от сумата 2 670 000 лева, без включен ДДС, представляваща пълния
размер на нетната стойност на недоставените и неизплатени по договора за продажба на
въглища от 21.03.2018 г. с „Комет Инвест“ ЕООД количества въглища за периода 21.03.2018
г. - 23.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава от деня на подаването на исковата
молба до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 11 972.22 лева,
представляваща законната лихва за забава на плащането на главницата от 100 000 лева по
частичния иск - част от общо дължимата законна лихва за забава върху общия размер на
дължимата сума от 2 670 000 лева, в размер на 319 658.34
- 5 -
лева, за периода от настъпването на увреждането - 23.03.2018 г. до депозирането на исковата
молба - 27.05.2019 г.
В писмения отговор ответникът „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД - гр. София оспорил иска като
неоснователен.
4
При осъществяването на лицензионната си дейност за доставка на електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция ответникът доставял непрекъснато електрическа енергия
до Рудник „Ораново“, който бил присъединен на ниво Средно напрежение към
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с точки на доставка
32Z103001580641Y и 32Z103001580639L. До 2014 г. доставката се извършвала по договор с
„Пирин Ораново“ ЕООД, управител на което бил управителя и на ищцовото дружество.
Поради специалния си статут - находище за добив на въглища, обекта бил непрекъсваем,
поради което електрозахранването никога не било прекъсвано, въпреки че за продължителен
период до 2018 г., а и до настоящия момент стойността на ползваната електрическа енергия
не била заплатена. За целия период на потребление, включително и за периода през който
обекта бил стопанисван от ищеца, били монтирани средства за търговско измерване от
оператора на ЕРМ „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
След подаването от ищеца на заявление с вх. № **********/ 16.03.2018 г. били проведени
разговори, като условията за сключване на нов договор - досегашният клиент да потвърди,
че не владее обекта и е съгласен партидата да бъде прехвърлена на друг, като собственикът -
наемодател потвърди промяната, не били изпълнени през м.април 2018 г. В писмото с изх.
№ **********/ 22.11.2018 г. ответникът дал указания на ищеца да попълни изпратените му
документи и да представи съгласие от собственика на обекта за прехвърляне партидата на
ползвателя, но и до настоящия момент именно ищеца осуетявал всички опити да бъде
подписан и формален договор за продажба на ел. енергия. Едва на 19.03.2019 г. синдикът на
„Пирин Ораново“ ЕООД (н.) изразил съгласие за пререгистриране на името на свързаното
дружество „Пирин БМК“ ЕООД.
Вреда за ищеца не била настъпила, тъй като нямало вредоносно действие или бездействие от
страна на ответника - доставка и потребление на ел.енергия имало през целия процесен
период, а пък и ищецът е могъл да се обърне към друг търговец на ел. енергия. Освен това
относно договора за продажба писмената форма не била условие за неговата
действителност. Не било налице виновно поведение на ответника, което да е станало
причина за неизпълнението на задълженията на ищеца по
концесионния договор. Не бил налице никой от елементите на фактическия състав на
непозволено увреждане, въз основа на който да се дължи обезщетение за вреди от
неосъществена производствена/ търговска дейност.
Молбата към съда била да отхвърли исковите претенции като неоснователни.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД- гр. София подал
насрещна искова молба, с която предявил при условието на евентуалност два обективно
съединени иска с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ за осъждане на ищеца да заплати
стойността на потребената от него електрическа енергия за посочения обект.
Твърдял, че площадката на находище „Ораново“ е била присъединена към
5
електроразпределителната мрежа преди повече от 20 години, като потребената енергия се
измервала от две места на доставка : за основно ел. захранване - с абонатен № 11500075
и идентификатор 32Z103001580639L и за резервно ел.захранване - с абонатен № 11500076 и
идентификатор 32Z103001580641Y. Извършването на доставката през 2018г. и 2019 г. се
доказвало с отчетите на тези две средства за търговско измерване, чиито показания
ежемесечно нараствали, тъй като отчитали увеличаващо се потребление на електрическа
енергия от крайния консуматор. „Пирин МБК“ ЕООД било във владение на имота от м. март
2018 г. и до момента не било избрало друг доставчик на ел. енергия, поради което
автоматично /и без договор попадало в балансиращата група на доставчика от последна
инстанция „ЧЕЗ Електро България“ АД, като имало неплатени задължения за предоставена
електрическа енергия и мрежови услуги.
Доставчикът изпълнил задължението си по договора за продажба на електрическа енергия за
посочения период, за което издал данъчни фактури, в които били посочени дължимите суми
и периоди. Сумите по фактурите станали изискуеми след изтичането на 10 - дневния срок за
плащането им. Основанието за плащане възниквало с извършването на доставката -
купувачът бил длъжен да плати цената при предаване на стоката.
Средствата за техническо измерване, с които била отчитана потребяваната ел. енергия били
от одобрен тип и отговаряли на всички метрологични и технически изисквания, което се
установявало от издадените от оператора на ЕРМ „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
констативни протоколи от монтаж за процесния обект : № **********/ 16.10.2014 г., №
**********/ 16.04.2014 г., № 1024652/12.10.2018 г. и № 1024654/ 12.10.2018 г.
- 7 -
Молбата към съда била да осъди ответника да заплати, както следва : на основание чл. 327,
ал.1 от ТЗ сумата 235 739.79 лева, представляваща главница по незаплатени фактури за
електрическа енергия за периода от м. август 2018 г. до м. юли 2019 г. по договор с
клиентски № 110006481066, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба-22.07.2019 г. до окончателното изплащане ; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 7
513.15 лева, представляваща законната лихва за забава на плащането на сумите по
главницата за периода от 1.05.2019 г. до 19.07.2019 г.
В условията на евентуалност присъждането на сумите по главницата се претендирало на
основание чл. 59 от ЗЗД.
В отговора на насрещната искова молба ответникът „Пирин БМК“ ЕООД - гр. Перник
оспорил обективно съединените искове по основание и размер.
Между двете дружества нямало валиден писмен договор за доставка на електрическа
6
енергия, тъй като доставчикът не извършил необходимите действия по пререгистрирането
на ответника като клиент, не прекратил и договора с предишния клиент, нямало съгласие на
собственика за сключване на нов договор. Не било вярно, че ответникът е потребявал
електрическа енергия за периода от м.юли 2018 г. до момента. Не било изпълнено условието
за доставка, която да бъде отчетена със законно монтирано средство за търговско измерване
и в обхвата на лицензията. Дружеството не било „регистрирано“ като потребител на ел.
енергия, тъй като нямало договор за потребление на ел. енергия. Фактурите не били
доказателство за извършена доставка.
Ответникът изрично поискал като предпоставка за сключване на договор да бъдат
монтирани нови средства за търговско измерване в наетия обект и не бил уведомен, нито
било искано съгласието му за монтажа или замяната им в подстанция, която се намирала на
километри от обекта, и при наличието на вътрешна разпределителна мрежа средно
напрежение, която не била собственост на ищеца по насрещния иск. Затова и за него не се
пораждали задължения по така отчетените данни.
Молбата към съда била да отхвърли исковите претенции като неоснователни.
В писмено становище „ЧЕЗ Разпределение България“ АД - гр. София, конституирано в
производството по делото като трето лице - помагач на „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД - гр.
София, оспорило исковата молбата като неоснователна.
Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.
С Решение № 66 от 2.02 2018 г. на Министерския съвет на Република България е дадено
разрешение на „Пирин Ораново“ ЕООД - гр. Перник да прехвърли на „Пирин БМК“ ЕООД -
гр. Перник изцяло правата и задълженията по предоставената концесия за добив на
подземни богатства- твърди горива - кафяви въглища от находище „Ораново“, община
Симитли, област Благоевград, съгласно договора от 7.02.2005 г., сключен между
Министерския съвет на Република България и „Балкан МК“ ЕООД - гр. Перник, изменен с
анекс № 1 от 22.01.2009 г. Отношенията между прехвърлителя и приобретателя на
концесията били уредени в допълнително споразумение № 2 от 1.03.2018 г. към
концесионния договор от 7.02.2005 г.
С договор за наем на дълготрайни материални активи от 1.03.2018 г. наемодателят „Балкан
МК“ ЕООД - гр. Перник предоставил за временно възмездно ползване на наемателя „Пирин
БМК“ ЕООД - гр. Перник свои дълготрайни материални активи по списък - неразделна част
от договора, находящи се в гр. Симитли, кв. „Ораново“, рудник „Ораново“ за срок от една
година срещу месечна наемна цена в размер на 7000 лева, без включен ДДС.
С договор за продажба на въглища № 5/ 21.03.2018 г. продавачът „Пирин БМК“ ЕООД - гр.
Перник се задължил да произведе от подземните участъци в рудник „Ораново“, гр. Симитли,
да достави на складово стопанство при сепарация рудник „Ораново“ и прехвърли в
собственост на купувача „Комет Инвест“ ЕООД - с. Одраница, община Земен, област
7
Перник за срок от 3 години 60 000 тона въглища с уговореното в договора качество, при
базова цена 150 лева, без включен ДДС, франко склада на продавача при сепарация рудник
„Ораново“.
В споразумение № 2/ 22.01.2019 г. страните се споразумели да прекратят по взаимно
съгласие договора за продажба на въглища от 21.03.2018 г. Като основание за
прекратяването на договора била посочена невъзможността на „Пирин БМК“ ЕООД да
произведе договорените количества въглища поради това, че дружеството „не притежава
собствена партида за отчитане на ползваната в рудник „Ораново” електрическа енергия в
рудник „Ораново”, съгласно подадено до „ЧЕЗ Електро България“ АД заявление за
сключване на договор/ споразумение за продажба на електрическа енергия за небитови
нужди с вх. № **********/ 16.03.2018 г. и не може да ползва електрическа енергия за добив
на въглища“.
В качеството си на енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителните
разпоредби на Закона за енергетиката „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД притежава Лицензия за
доставка на електрическа енергия
- 9 -
от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/ 1.07.2013 г., издадена от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл. 39, ал.1, т. 13 от ЗЕ за срок от 28
години.
В това си качество той сключил с „Пирин Ораново“ ЕООД - гр. Перник договор за продажба
на електрическа енергия № 110000149837/ 15.05.2010 г. и споразумения с № **********/
16.05.2010г. и № ********** / 16.05.2010 г. към него на обект с клиентски № 110000149837.
От справката по партидата на „Пирин Ораново“ ЕООД - гр. Перник, с ЕИК ********* в
търговския регистър се установява, че с решение № 27 от 6.07.2018 г. по т.д.н. № 84/ 2017 г.
на Окръжен съд - Перник е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата
31.12.2014 г. и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е открито производство по несъстоятелност,
а с последващо решение № 2 от 10.01.2019 г. на основание чл. 710 от ТЗ дружеството е
обявено в несъстоятелност.
В производството по несъстоятелност ответникът предявил в срока по чл. 685 от ТЗ няколко
вземания срещу длъжника, между които и вземане за сумите : 83 143.52 лева,
представляваща неплатената стойност на електрическата енергия, доставена на клиентски №
110000149837 за периода от 1.03.2018 г. до 13.07.2018 г., по общо 14 фактури, издадени в
периода 5.03.2018 г. - 13.07.2018 г. и 1 224.18 лева - законна лихва за забава на плащането по
главницата за периода от 16.03.2018 г. (датата, следваща датата на падежа на първата
фактура) до 24.07.2018 г. (датата на счетоводната справка).
След придобиването на правата по концесионния договор и сключването на договора за
8
наем от 1.03.2018 г., ищецът подал заявление с вх. № **********/ 16.03.2018 г. за сключване
на договор за продажба на електрическа енергия за небитови нужди за обект „рудник
„Ораново“.
В писмо с изх. № 100000112176/ 3.10.2018 г. ответникът уведомил Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) и ищеца за резултатите от проверката, извършена във връзка с
жалба на ищеца до административния орган, като изтъкнал натрупаните значителни по
размер неплатени задължения на предишния концесионер, чийто управител Д. В.
представлявал и новия концесионер и многократно отказвал срещи „за обсъждане на
създалата се ситуация“. Посочил, че договор може да бъде сключен след представянето на
декларация от собственика на имота, че е съгласен правата на потребител на ел.енергия на
обекта да бъдат упражнявани от заявителя, и след заплащането на задълженията, възникнали
след датата на влизане във владение на обекта.
След като в молба от 19.03.2019 г. синдикът на „Пирин Ораново“ ЕООД (н.) поискал
закриването на партидата с клиентски № 110000149837,
тъй като дружеството „не оперира находище „Ораново“ и не разполага със средства, в
писмо от 24.04.2019 г. ответникът уведомил ищеца, че във връзка с подаденото заявление за
сключване на договор за продажба на електрическа енергия двете точки на доставка,
присъединени на средно напрежение към разпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, са били регистрирани с клиентски № 1100006481066 на името на „Пирин
БМК“ ЕООД, като фактурите за консумирана електроенергия за периода от м. юли 2018 г.
до м. март 2019 г. в общ размер 173 788.80 лева, са били преиздадени на името на същото
дружество и сумата трябвало да бъде заплатена в срока, посочен във всяка една от
фактурите, които били изпратени на адресата.
След като с писмо изх. № 47/ 24.09.2019 г. ищецът върнал фактурите с изявление, че не
дължи плащане, тъй като доставка на ел. енергия до площадката в находището не е имало и
не се извършвала добивна дейност, в покана с изх. № СЕ-ДОС-1569/51 от 9.10.2019 г.
доставчикът заявил, че общият размер на задължението за неплатена енергия към тази дата е
301 763.79 лева - главница и 13 895.76 лева лихви за забавено плащане и в случай, че тези
суми не бъдат заплатени, с оглед задължението на доставчика за опазване на имуществото
на клиента отправя предупреждение, че на основание чл. 123 от ЗЕ ще бъде преустановена
доставката на електрическа енергия на границата на собственост - мястото на
присъединяване на двата кабелни електропровода 20 КВ „Ораново 1“ и „Ораново 2“ в
подстанция Симитли, като до 3 седмици от датата на получаване на поканата адресатът
следва да има пълна готовност за преустановяване на доставката с оглед на технологичните
и трудови процеси, за които отговаря и за запазване на живота и здравето на хората.
В последващо писмо от 18.05.2020 г. ответникът уведомил ищеца, че има неплатено
задължение за периода от м.юли 2018 г. до м.май 2020 г. в общ размер 447 210.75 лева,
както и лихви за просрочие в общ размер 31 928.80 лева и на основание чл. 123 от ЗЕ ще
9
подаде искане до оператора на електроразпределителната мрежа за преустановяване на
снабдяването с ел. енергия на обектите по клиентски № № 1100006481066.
С писмо от 15.09.2020 г. „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД уведомило „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, че захранването е било изключено на 11.06.2020 г. по
оперативно разпореждане на диспечер СДЗ- Юг.
В съдебното заседание на 4.03.2021 г. е прието заключението на комплексна експертиза,
изготвено от вещите лица А. Й., П. Д. и И. И., от което се установява следното.
Към датата на извършения оглед на място - 24.08.2020 г., електрозахранването на
площадката на находище „Ораново“, община
- 11 -
Симитли - подземна част, надземен рудничен комплекс и административни сгради, било
преустановено напълно.
Без използване на електрическа енергия технологичния процес по добив на кафяви въглища
в подземната част на мината не било възможно да функционира. Всички машини и
съоръжения работели с електроенергия: взривните дупки се пробивали с електро борки ;
извозването на добитите въглища се извършвало с верижни транспортьори- гумено-
транспортни ленти, до сляпата шахта, в която била монтирана подемна уредба за вдигане на
пълните вагонетки от хоризонт 0 до хоризонт 300 ; от там с електровоз въглищата били
изтегляни на повърхността ; вентилаторите в централната и локална вентилация на рудника ;
водните помпи за изпомпване на рудничните води.
При непланирано спиране или прекъсване на електроподаването по време на работа в
подземната част на мината имало огромен реален риск за здравето и живота на персонала,
защото мината била първа категория по метан - газ без цвят и мирис, силно задушлив, а при
определена концентрация и взривоопасен. При спиране на електрозахранването спирала да
функционира вентилационната система и се увеличавала концентрацията на метан, с което
се увеличавал и риска за здравето и живота на персонала. В такава ситуация целия персонал
в подземната част на мината незабавно се извеждал на повърхността, като машините и
съоръженията оставали на място.
Считано от 16.03.2018 г. до края на 2018 г. не бил извършван добив на кафяви въглища. При
проверката на счетоводните записвания при ищеца се установило, че за същия период
нямало записи за добита по подземен начин готова продукция, цялата готова продукция
била отчетена като добита по открит способ. В отчета с вх.№ 1-26-/ П-150 / 31.01.2019 г.
представен от „Пирин БМК“ ЕООД пред Министерството на енергетиката, дирекция
„Природни ресурси, концесии и контрол“ било декларирано, че за цялата 2018 г. в
подземните участъци на мината не са били изпълнявани минноподготвителни и добивни
10
работи.
В счетоводните книги на ищеца нямало записи за продадена готова продукция, добита по
подземен начин, на купувача „Комет Инвест“ ЕООД- с. Одраница. За изследвания период
цялата продадена готова продукция била отчетена като приходи от продажби на продукция
добита по открит способ.
В счетоводството на „ЧЕЗ Електро България“ АД имало открита партида с клиентски №
110006481066, по която били отразени задължения за електрическа енергия и мрежови
услуги на обекти на „Пирин БМК“ ЕООД. Представените по делото 16 фактури били
осчетоводени от
ответника със счетоводни операции, с които се увеличило вземането му от ищеца по
счетоводна сметка „Клиенти“, бил отчетен приход по приходни счетоводни сметки и
задължение по счетоводни сметки „Разчети за ДДС/Начислен данък за продажбите“ и
„Разчети с митници - акциз“. По отношение на неустойката за забава били извършени
счетоводни операции, с които било увеличено вземането му от ищеца по счетоводна сметка
„Лихви за ел. енергия“ и бил отчетен приход по преходни счетоводни сметки. Не били
отразени и не били получени плащания и погашения на задълженията по приложените 16
фактури. Начислените задължения по фактурите били в общ размер 243 252.93 лева, от
които 235 739.78 лева задължения за главница и 7 513.15 лева за лихви/ неустойки.
Отчетените показания от средствата за техническо измерване количествата ел. енергия,
отразени във фактурите, били както следва: по електромер с № 36039155 - отчетена ел.
енергия 60 459 kWh, фактурирана 47 247 kWh. Разликата се дължала на това, че във фактура
№ **********/ 18.04.2019 г. била начислена ел. енергия за периода 24.07.2018г. - 31.07.2018
г., а отчетената била за периода 1.07.2018 г. - 31.07.2018 г. ; по електромер с № 36038839 -
отчетена ел. енергия 101 638 kWh, фактурирана 77 444 kWh. Разликата се дължала на това,
че във фактура № **********/ 18.04.2019 г. била начислена ел. енергия за периода
24.07.2018 г. - 31.07.2018 г., а отчетената била за периода 01.07.2018 г. - 31.07.2018 г. ; по
електромер с № 36038835 - отчетена ел. енергия 110 061 kWh, фактурирана 110 061 kWh ; по
електромер с № 3603 9023 - отчетена ел. енергия 235 018 kWh, фактурирана 235 018 kWh.
Определената от ответника единична цена на ел. енергията отговаряла на Методиката за
определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция на
КЕВР.
В периода м. юли 2018 г. - м. юни 2019 г. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД издало към
„ЧЕЗ Електро България“ АД фактури за мрежови услуги на обща стойност 5 267 206.56 лева,
по които били извършени плащания и по тях нямало остатъчни задължения.
Общият размер на дължимата лихва за забава по всяка една фактура за периода от 1.05.2019
г. до деня, следващ падежа, бил 4 594.36 лева.
11
При тази фактическа обстановка на спора съдът достигна до следните правни изводи.
І. По исковата претенция на ищеца „Пирин БМК“ ЕООД.
Претенцията за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на ответника в
хипотезата на чл. 49 от ЗЗД е основана на твърдението, че в резултат на бездействието на
негови служители, изразило се в непредприемането на необходимите фактически и правни
действия за сключването на договор за продажба на електроенергия на
- 13 -
обекта, в който ищецът извършвал дейност по добиването на въглища, последният не
изпълнил задълженията си по договор за продажба на въглища, от което за него произтекли
имуществени вреди - претърпяна загуба в размер на 2 670 000 лева, без включен ДДС.
В съответствие с правилото на чл. 154 от ГПК ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване причинения вредоносен резултат, който според твърденията в
молбата се съизмерва с „пазарната стойност на непроизведените количества кафяви
въглища за периода от м.март 2018 г. до м. декември 2018 г.“, както и че настъпването на
този резултат е в пряка причинно - следствена връзка с виновно поведение на служители на
ответника.
В подкрепа на поддържаната теза ищецът е представил споменатия по - горе договор за
продажба на въглища и споразумението, с което страните се съгласили да прекратят
действието му поради невъзможността той да бъде изпълняван от продавача заради
несключен договор за доставка на електроенергия с ответника. Тези писмени доказателства
са били своевременно оспорени от ответника както относно датата на тяхното съставяне,
така и относно верността на изявленията, които се съдържат в тях. Според последователната
и непротиворечива практика на касационната инстанция „страна в процеса, която не е
участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл. 181, ал. 1
от ГПК лице, може да оспорва датата на съставянето му, като последната следва да бъде
установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което
претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или
обективирани в частния документ.“ (Решение № 32 от 18.06.2019 г. по т. д. № 1109/ 2018 г.
на ВКС, I т. о.)
Несъмнено ищецът е този, който извлича за себе си благоприятни правни последици от
обсъжданите документи, но той не е представил никакви убедителни доказателства, които
да установяват датата на съставянето им, нито верността на изявленията в тях. Само това е
достатъчно да разколебае категорично достоверността им и да породи обосновано
предположение, че са били съставени за да бъдат използвани в процеса, с цел
установяването на изгодни за страната факти. В подкрепа на такъв извод е и факта, че
страните по договора за продажба от 21.03.2018 г. са свързани лица, по смисъла на § 1, ал. 2
от ДРТЗ - от справката по партидата на „Пирин БМК“ ЕООД, с ЕИК ********* в търговския
12
регистър се вижда, че едноличен собственик на капитала на дружеството е „Комет Инвест“
ЕООД, поради което може да се приеме, че в качеството
им на продавач и купувач по договора са уговорили в него „условия, различни от
обичайните“.
Следователно достоверността на датата на съставянето и верността на съдържанието на
коментираните частни документи е опровергана и те не се ползват с отредената им в чл. 180
от ГПК доказателствена сила, затова и не установяват валидно възникнало облигационно
правоотношение, от което за ищеца е произтичало задължението да произведе и продаде на
своя контрахент определено количество въглища на посочената цена, нито прекратяването
на действието му поради причината, отразена в споразумението от 22.01.2019 г.
Независимо от това, че липсата на валидно възникнало договорно задължение за
производство и продажба на описаната стока предпоставя липса на основание за търсене на
отговорност от ищеца за неговото неизпълнение, а оттам и за настъпване на евентуални
неблагоприятни последици за него, съдът намира за нужно да обсъди друг съществен за
правилното решаване на спора въпрос.
Този въпрос е дали за периода от м.март до м. декември на 2018 г. ответникът е доставял
електроенергия на обекта, в който ищецът е извършвал дейност по добиването на въглища.
Както се каза по - горе ответникът е доставял електрическа енергия на въпросния обект по
силата на договор за продажба с предишния концесионер, което означава, че е бил запознат
със спецификата на дейността, извършвана от неговия клиент, като е съобразявал
обстоятелството, че тя предпоставя непрекъсваемост на технологичния процес, който е
поставен изцяло в зависимост от използването на електрическа енергия, затова и
непланираното спиране или прекъсване на електроподаването по време на работа в
подземната част на мината е свързано с много голям реален риск за живота и здравето на
персонала. Смяната на концесионера не е довела до промяна на обективните дадености,
определящи спецификата на производствената дейност, а оттам и на безусловната
необходимост от непрекъснато електроподаване за нейното нормално функциониране.
Затова и ответникът продължил да доставя електрическа енергия, като за периода от
1.03.2018 г. до 11.06.2020г. доставката на електрическа енергия към обекта „находище
„Ораново“ не е била прекъсвана.
Последният факт се установява по безспорен начин от съвкупната преценка на писмените
доказателства по делото. С писмо с изх. № 19090334/ 8.11.2019 г. на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ - гр. Кюстендил ответникът бил уведомен за резултатите от
извършената на 22.10.2019 г. проверка на рудник „Ораново“. Служителите на дирекцията
установили, че към тази дата в рудника не се извършва подземен добив на въглища, но се
извършва непрекъснато проветряване на
13
- 15 -
подземните минни изработки с помощта на изградена вентилационна система за главно
проветряване, състояща се от два броя вентилатори, монтирани на повърхността. До
вентилационната уредба на повърхността са изградени два електропровода с цел
осъществяване на непрекъснато захранване с електрическа енергия на уредбата.
Едновременно с това се осъществява и изпомпването на повърхността на денонощния
приток на вода от рудника с помпени агрегати, за които е осигурено и резервно
електрическо захранване…Рудничното ръководство е създало организация за ежесменен
контрол за съдържанието на вредни примеси в рудничната атмосфера от служители на
„Пирин БМК“ ЕООД, които за целта посещават подземните изработки.“
При изслушването на експертизата в съдебното заседание на 4.03.2021 г. вещото лице И. И.
обяснил, че при извършването на огледа в средата на 2020 г. е бил придружаван от
управителя на ищцовото дружество инж. Д. Б., който заявил, че през този период мината е
работила само като вентилация и водоотлив и не е бил извършван никакъв добив на кафяви
въглища, работено било само по поддръжката на мината. Според експерта „категорично е
ползвана електрическа енергия… Тези операции - вентилация и водоотлив не са възможни
без да има ток, в подземните рудници е забранено да се ползва друга енергия, освен
електрическа.“
Фактът, че захранването на обекта с електроенергия е било изключено на 11.06.2020 г. е
удостоверен в споменатото по - горе писмо от 15.09.2020 г. на „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД.
Изведената от цитираните доказателства констатация, че доставката на електроенергия на
обекта не е била прекъсвана за периода от 1.03.2018г. до 11.06.2020 г., не може да бъде
опровергана от показанията на разпитания в съдебното заседание на 2.12.2021 г. свидетел Б.
Я. - служител на „Пирин БМК“ ЕООД, според които „…от март 2018 г. вече нямахме ток…
В рудника има главни вентилатори, но те като няма ток не работят, това става на естествена
тяга… Не мога да кажа дали през 2019 г. са идвали проверки от инспекция по труда…Тоест
до ден днешен от 2018г. няма ток и сме на соларно осветление.“ Изложеното от свидетеля е
в очевидно противоречие с всички други данни по делото (категоричното мнение на лицето
със специални знания относно невъзможността вентилацията и водоотлива да се извършват
„без да има ток“; извършената проверка на рудника от инспекцията по труда, деня на
прекъсването на електрозахранването на обекта), затова и показанията не следва да бъдат
кредитирани.
Крайният извод от изложените съждения е, че за очертания в молбата исков период
ответникът е доставял без прекъсване електроенергия на производствената площадка на
14
рудника, поради което основният довод в тезата на ищеца - виновно бездействие на
ответника, вследствие на което за него е настъпила имуществена вреда, е несъстоятелен.
Фактическият състав на гаранционно - обезпечителната отговорност на възложителя в
хипотезата на чл. 49 от ЗЗД включва кумулативното наличие на следните елементи :
имуществена вреда в патримониума на пострадалия, виновно поведение на работници
(служители) на деликтвента, причинна връзка между вредата и противоправното поведение.
В конкретния случай нито един от тези елементи не е налице, което обуславя
неоснователност на главния иск.
Неоснователността на иска по чл. 49 от ЗЗД предпоставя неоснователност и на акцесорния
иск, заявен на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ІІ. По насрещния иск на ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД - гр. София.
Претенцията по главния иск е заявена на основание чл. 327, ал.1 от ТЗ за осъждане на
ответника да заплати стойността на потребената от него електрическа енергия за посочения
обект.
Възраженията на ответника по иска се свеждат до твърдението, че не дължи плащане,
тъй като по вина на ищеца договор за продажба на електроенергия между тях не е бил
сключен.
Предвид специфичния предмет на спора - доставка на електрическа енергия,
приложими са нормите на специалния Закон за енергетиката и подзаконовите нормативни
актове, издадени във връзка с неговото приложение. Отношенията между ищеца - доставчик
от последна инстанция и ответника - небитов клиент, по смисъла на т.33а от ДРЗЕ, са
уредени в чл. 95а от закона, в действащата към исковия период редакция след изменението
му в ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 13.12.2018 г., според която доставчикът от
последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти,
които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до избора на друг
доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент
причини. Задължението на доставчика от последна инстанция да осигурява снабдяването с
електрическа енергия на крайния клиент до избора на друг доставчик е проявление на
принципа, положен в разпоредбата на чл. 69 от ЗЕ - дейността на енергийните предприятия
да бъде извършвана в интерес на обществото и на отделните клиенти и в съответствие с
изискванията на нормативните актове, като бъде обезпечена
- 17 -
сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на електрическата енергия,
ефективното й използване, опазването на околната среда, живота, здравето и собствеността
на гражданите.
15
Новелата на чл. 95а от ЗЕ е създадена с изменението на закона в бр. 54 от 17.07.2012 г.
на „Държавен вестник“ (в сила от същата дата) като една от мерките, предприети в
изпълнение на държавната политика за поетапна либерализация на пазара на
електроенергия, стартирала още през 2004 г. и продължаваща и до днес. В резултат на
промените в законодателството през 2013 г. започва активно преминаване на клиенти,
присъединени към мрежа средно напрежение (6 - 20 kV) от регулирания на свободния
пазарен сегмент, като крайния срок, до който стопанските субекти следва да излязат
окончателно на свободния пазар на електроенергия е 1.07.2021 г. Считано от 1.08.2013 г.
небитовите клиенти, които не са избрали свой доставчик на електроенергия на свободен
пазар, следва да бъдат снабдявани от служебен доставчик на географски принцип, т.нар.
доставчик от последна инстанция - лицензирана дейност, възложена на същия доставчик,
който е доставял електроенергия на клиента.
В периода на преход от регулирания към свободния пазар доставчикът от последна
инстанция трябва да гарантира, че клиентите, които са задължени да напуснат регулирания
пазар, но все още не са избрали доставчик /търговец от свободния пазар или избраният от
тях доставчик не извършва доставка по независещи от клиента причини, няма да останат без
електроенергия. Взаимоотношенията между клиентите и доставчика от последна инстанция
се уреждат в договори при публично известни общи условия, при спазване на Закона за
енергетиката и Правилата за търговия с електрическа енергия. Правилата, по които се
извършва ценообразуването, се съдържат в одобрена от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) „Методика за определяне на цените на електрическата енергия на
доставчик от последна инстанция“.
Страните по сделката за доставка на електроенергия са търговци и съобразно
разпоредбата на чл. 293 от ТЗ за действителността й е необходима писмена или друга форма
само в случаите, предвидени в закон. Приложимата правна норма - чл. 95а от ЗЕ, не
предвижда писмена форма като условие за действителност, каквато е изрично предвидена в
разпоредбите на чл.116, ал.1, т.1, чл.117, ал.1,т.3 от ЗЕ.
В настоящия случай доставката на електрическа енергия на находището „Ораново“ не е
била прекъсната на 1.03.2018 г., когато по силата на допълнителното споразумение от
1.03.2018 г. към концесионния
договор и на договора за наем на дълготрайни материални активи от същата дата
приобретателят на правата по концесията е установил фактическата власт върху
находището. Данните по делото категорично сочат, че дължимата от доставчика престация е
била осъществявана непрекъснато, предвид спецификата на дейността, извършвана от
предишния и настоящия концесионер. В съответствие с разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗЕ
ответникът е имал право да избере доставчик на електрическа енергия и той го упражнил,
като предпочел досегашния доставчик - избор, който манифестирал с подаването на
16
заявлението от 16.03.2018 г. Затова за конкретния случай договорът ще следва да се смята
сключен в момента, в който до доставчика е достигнало изявлението на правоприемника по
концесионния договор, че желае сключването на договор за продажба на електрическа
енергия.
Съгласно чл. 95а, ал. 2 от ЗЕ снабдяването с електрическа енергия по ал. 1 е услуга от
обществен интерес по смисъла на този закон, която се предоставя въз основа на договор при
общи условия при условията на равнопоставеност в съответствие с правилата по чл. 91, ал.
2. Към деня на подаване на заявлението Общите условия на договорите за снабдяване с
електрическа енергия от доставчика от последна инстанция „ЧЕЗ Електро България“ АД не
са били одобрени с решение на КЕВР, затова са били приложими Общите условия на
дружеството, одобрени с Решение № ОУ- 056 от 7.11.2007 г., изменени с Решение № ОУ -
03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР. Тези условия са били публично оповестени с публикацията
им в бр. 927 от 26.11.2007 г. на централния всекидневник в. „Телеграф“ и в бр. 279 от
26.11.2007 г. на местния вестник „Струма“, което презумира знание на клиента преди
сключването на договора. Допълнителен аргумент в тази насока е, че до 12.03.2018 г.
управител на предишния концесионер и клиент на „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД - „Пирин
Ораново“ ЕООД е бил Д. Н. В., който от 19.03.2018 г. е управител на новия концесионер
„Пирин БМК“ ЕООД - факт, който се установява от справката по партидите на двете
дружества в търговския регистър.
В съответствие с разпоредбата на чл. 104, ал. 4 от Правилата за търговия с
електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г.) цената, по която ищецът продавал
електрическа енергия на ответника, се е определяла съгласно приетата от КЕВР „Методика
за определяне на цените на електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна
инстанция“ (отговор на въпрос 7 в заключението на експертизата - т.ІІ, с.420).
Всички доказателства, които бяха обсъдени по-горе, установяват по категоричен
начин, че по така създадената облигационна връзка между страните доставката на
електроенергия на обекта на клиента не е била прекъсвана през целия исков период, както и
че цената на стоката не е била платена от купувача. Според неоспореното от ответника
заключение на
- 19 -
експертизата начислените в счетоводството на доставчика задължения по издадените към
клиента 16 фактури са в общ размер 243 252.93 лева, от които 235 739.78 лева за главница и
4 594.36 лева за лихви.
В контекста на изложеното е несъстоятелно възражението на ответника, че
отчетените от средствата за техническо измерване данни не били достоверни, тъй като
средствата за техническо измерване са били демонтирани в противоречие с нормативните
изисквания и заменени с други, без знанието и съгласието на собственика.
17
Страните не спорят, че площадката на находище „Ораново“ е била присъединена към
електроразпределителната мрежа много преди сключването на концесионния договор с две
точки на доставка : за основно електрическо захранване - с идентификатор
32Z103001580639L и абонатен № 11500075 и за резервно ел.захранване - с идентификатор
32Z103001580641Y и абонатен № 11500076. Според заключението на експертизата
периодичността на проверките на електромерите е била определена в заповед № А - 233/
29.05.2014 г. на председателя на ДАМТН и за трифазни електромери е 4 години.
Изпълнението на това задължение от оператора на електроразпределителната мрежа „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД било установено в съставените от него и представени от ищеца
констативни протоколи от монтаж за обекта с № **********/ 16.10.2014 г., № **********/
16.04.2014 г., № 024652/ 12.10.2018 г. и № 1024654/ 12.10.2018 г.
В тежест на ищеца на основание чл. 193, ал. 3 от ГПК е било да установи оспорената от
ответника истинност на тези частни свидетелстващи документи, във връзка с което по
негово искане е била поставена задача на експертизата. В заключението на експертизата
ясно е посочено, че „няма основания да не се смята, че (електромерите) са отчели реално
потребената на обекта електроенергия“. Тази констатация не е била оспорена от
процесуалния представител на ответника и при липсата на други доказателства, които да
сочат обратното, следва да се приеме, че показанията на средствата за техническо измерване
отразяват вярно реално потребеното от ответника количество електроенергия.
Крайният извод от изложеното до тук е, че исковата претенция по чл. 327, ал.1 от ТЗ е
основателна и доказана за сумата 235 739.79 лева, представляваща главницата по
незаплатени фактури за електрическа енергия за периода от м. август 2018 г. до м. юли 2019
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 22.07.2019 г. до
окончателното изплащане.
Основателността на главния иск предпоставя основателност и на акцесорната претенция по
чл. 86, ал. 1 от ГПК, която съобразно заключението на експертизата следва да бъде уважена
за сумата 4 594.36 лева, представляваща законната лихва за забава на плащането на сумите
по главницата за периода от 1.05.2019 г. до 19.07.2019 г.
Изложените до тук съждения водят до заключението, че развитите във въззивната жалба
оплаквания са неоснователни и поради съвпадането
на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния
съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид крайния изход от спора в настоящата инстанция въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на ответника по жалбата направените разноски за адвокатско възнаграждение в
18
размер на сумата 3 600 лева, платена в брой по договор от 21.02.2022 г., съгласно списъка по
чл. 80 от ГПК, представен в съдебното заседание.
Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да
бъде преценявано като неоснователно, тъй като този размер съответства адекватно на
положения адвокатски труд, съобразно разясненията в т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГTK. Нужно е да се отбележи, че
възнаграждението за адвокат следва да бъде определено при съобразяване с
обстоятелството, че в настоящето производство са обективно съединени два иска, чиято
обща цена е над 340 000 лева. Затова и заплатеният от страната хонорар е по - нисък от
установения в чл. 7, ал.2, т. 5 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет
минимален размер на възнаграждението.
Срещу определение № 263 827 от 3.06.2022 г. по същото дело, с което била оставена без
уважение инкорпорирана във въззивната жалба молба по чл. 248 от ГПК за изменение на
решението в частта за разноските, е подадена въззивна частна жалба от „Пирин БМК“ ЕООД
- гр. Перник. Твърди се, че определението не съдържало мотиви - не ставало ясно как бил
формиран извода, че присъденото адвокатско възнаграждение било съобразено с правната и
фактическа сложност на делото. Не било съобразено обстоятелството, че процесуално
представителство било осъществено от юрисконсулт и от двама адвокати, и нямало яснота
как е бил разпределен хонорара между тях. Нямало доказателства за реално заплатени
разноски за адвокатското възнаграждение.
Молбата е определението да бъде отменено и молбата за изменение на решението в частта за
разноските да бъде уважена.
Ответникът по частната жалба „Електрохолд Продажби“ АД - гр. София в писмения отговор
я оспорва като неоснователна. Необосновано
- 21 -
било твърдението, че не било доказано плащане на адвокатския хонорар. Невярно било
твърдението, че претендирания хонорар бил за двама адвокати и юрисконсулт, при
изричното изявление в протокола от заседанието, проведено на 2.12.2021 г., че не се
претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид материалния интерес на
двата иска - над 345 000 лева заплатеното и присъдено възнаграждение в размер от 3 600
лева, не само не било прекомерно, но било и под установения в наредбата минимален
размер.
Молбата е определението да бъде потвърдено.
Ответникът по частната жалба „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД - гр. София в
писмения отговор я оспорва като неоснователна. Правната материя, броят съдебни
19
заседания, множеството събрани доказателства, предявяването и на насрещен иск в
производството, както и огромният размер на исковете сочели на голяма правна и
фактическа сложност на делото, затова размера на адвокатското възнаграждение бил
съобразен с нея.
Молбата е определението да бъде потвърдено.
Съдът съобрази следното.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275 от ГПК от страна,
която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден и
допустим съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Несъстоятелно е оплакването, че не било доказано плащането на адвокатски хонорар.
Заедно със списъка по чл. 80 от ГПК ответникът представил договор от 1.12.2020 г.,
фактура № 3661/1.12.2020 г. и кредитен превод от 9.12.2020 г., от които се установява, че
страната е заплатила сумата 3 600 лева за адвокатско възнаграждение. Основателно е
възражението на ответника, че при материалния интерес на двата иска над 345 000 лева
възнаграждение в размер от 3 600 лева е под установения в наредбата минимален размер. Не
може да има съмнение, освен това, че това възнаграждение е за един адвокат - независимо от
броя на упълномощените от страната процесуални представители и в какво качество са я
представлявали.
На основание изложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260099 от 6.01.2022 г. по гр. д. № 6882/ 2019 г. на Софийския
градски съд, гражданско отделение, І - 13 състав.
ОСЪЖДА „Пирин БМК“ ЕООД - гр. Перник, ул. „Средец“ № 1, с ЕИК ********* да
заплати на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на „Електрохолд продажби“ АД - гр. София,
бул. „Цариградско шосе“, № 159, с ЕИК ********* сумата 3 600 (три хиляди и шестстотин)
лева, представляваща разноски, направени във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Пирин БМК“ ЕООД - гр. Перник
срещу определение № 263 827 от 3.06.2022 г. по гр. д. № 6882/ 2019 г. на Софийския градски
съд, гражданско отделение, І - 13 състав.
20
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21