№ 573
гр. Варна, 20.08.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Мария Кр. Маринова
Деспина Г. Г.а
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500447 по описа за 2025 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба вх. №
2811/14.07.25г. на К. Г. Т. от гр. Е. против решение № 75/11.07.2025г.,
постановено по гражданско дело № 171 по описа за 2025г. на Окръжен съд-
Търговище, с което е отхвърлен като неоснователен иска му против
ответниците Апелативен съд-Велико Търново, Окръжен съд-Велико Търново,
Районен съд-Велико Търново и Административен съд-Търговище по чл. 2б от
ЗОДОВ за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв. за допуснато нарушение на правото му на разглеждане и
решаване в разумен срок на адм. д. №78/2024г. на АдмС-Търговище,
приключило с производство по в. ч. гр. д. №603/2024г. на АС-Велико Търново,
съгласно чл.6, §1 от КЗПЧОС; и жалбоподателят е осъден да заплати на всеки
един от ответниците Апелативен съд-Велико Търново, Окръжен съд-Велико
Търново, Районен съд-Велико Търново и Административен съд-Търговище
юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв., на осн. чл. 78, ал. 8 от
ГПК. Счита се, че решението е невалидно, недопустимо и неправилно като
постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон и липсата на мотиви. В тази
връзка е изложено, че поради липсата на изложени от съда правни и
фактически доводи, решението не отразява действителното правно положение
между страните, поради което обжалваният съдебен акт е нищожен и делото
следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Освен това е била налице хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като
поради липсата на становище на съда относно фактите, е налице основателно
съмнение в безпристрастността на съдията. В тази връзка жалбоподателят се
позовава и на отговор на исковата молба по гр. д. № 236/25г. на РС-Велики
Преслав (по иск на К. Т. против ОС-Търговище). Решението се счита за
1
недопустимо и поради липсата на участието на прокурор по делото, което е
било задължително съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това решението
следва да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за
ново разглеждане. Допуснатите процесуални нарушения се изразяват в
липсата на доклад, респективно докладът е бил неточен или непълен, тъй като
съдът е дал неправилни указания на страните, най-вече при разпределение на
доказателствената тежест, както и не е била посочена вярната правна
квалификация на всички претендирани права, възражения, реплики и
дуплики. Позовавайки се на нормите на чл. 266, ал. 3 и чл. 162 от ГПК,
въззивникът е отправил искане да се допусне провеждането на съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни и съдебно-психологическа
експертиза за установяване на психичните процеси на ищеца и причините,
довели до тези процеси, както и допускането до разпит на недопуснатите от
първоинстанционния съд свидетели, които се твърди, че са били заличени.
Към въззивната жалба е представено копие от отговор на исковата молба,
подаден от ОС-Търговище по гр. д. № 236/25г. на РС-Велики Преслав, за който
не е отправено искане до съда.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна РС-Велико Търново чрез съдия Г. Г., за когото е посочено,
че е упълномощен от административния ръководител на съда. Поддържа се, че
жалбата е неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното
решение като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемия съд.
Настоящият състав на съда установи, че представеното с отговора на
исковата молба пълномощно от председателя на РС-Велико Търново в полза
на съдия Г. Г. е приложено към задната корица на първоинстанционното дело.
Същото следва да се приложи към материалите по настоящото дело.
Депозиран е в срок отговор на въззивната жалба и от АдмС-Търговище,
чрез нарочно упълномощения съдебен помощник К.Д. (пълномощното на л.
81 от първоинстанционното дело), с който същата е оспорена като
неоснователна, тъй като се счита, че решението не страда от посочените
пороци. Сочи се, че жалбата е изпълнена с цитати от съдебната практика и
изложение на общи правни теоретични съждения, което създава трудност за
отграничаване на конкретните аргументи за обжалването. Отрича се да е била
налице хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като липсват наведени
конкретни факти от страната в хода на съдебното производство. Поддържа се,
че решението е ясно и изчерпателно мотивирано с изложени прави изводи въз
основа на анализ на доказателствения материал по делото и съобразяване на
приложимата материалноправна норма. Спазено е било и изискването на чл.
10, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като делото е било разгледано с участието на
прокурор. Изложени са конкретни съображения, извлечени от материалите по
адм. д. № 78/24г. на Адм.С-Търговище, съобразно критериите по чл. 2б, ал. 2
от ЗОДОВ, за да се обоснове извода за неоснователност на предявения иск.
Претендира се жалбата да бъде отхвърлена, а на страната да се присъди
2
юрисконсултско възнаграждение.
В депозирания отговор на въззивната жалба от Апелативен съд-Велико
Търново се поддържа становище за неоснователността й и се претендира
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Направен е анализ на извършените по всяко от образуваните пред съответните
съдебни инстанции дела процесуални действия от съда, за да се обоснове
извода, че разглеждането и решаването на делото е извършено в разумен срок.
Отделно от това се поддържа, че за ищеца не са настъпили никакви вреди от
продължителността на съдебния процес, които да са в пряка причинна връзка
с действията на този ответник. Оспорва се оплакването за допуснати от
решаващия съд процесуални нарушения по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ (относно
задължителното участие на прокурор) и при разпределението на
доказателствената тежест. Претендира се присъждане на разноски на осн. чл.
78, ал. 8 от ГПК.
Окръжен съд-Велико Търново, представляван от административния му
ръководител, чрез съдебен помощник с юридическо образование, е подал
отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена като неоснователна
по подробно изложени съображения. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски на осн. чл. 10, ал. 4 от
ЗОДОВ.
Отговор на въззивната жалба от задължителния участник в
производството в лицето на прокурор от съответната прокуратура, не е
депозиран.
Въззивната жалба е допустима и делото следва да бъде внесено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Настоящият състав на съда намира, че доказателствените искания на
въззивника са неоснователни поради липсата на хипотезата на чл. 266, ал. 3 от
ГПК по следните съображения:
С исковата молба (по която първоначално е било образувано адм. д. №
215/25г. на Адм.С-Търговище) ищецът е отправил искане за събиране на
гласни доказателства за установяване на търпените от него неимуществени
вреди, чрез разпит на двама свидетели при условията на призоваване, чиито
адреси ще бъдат посочени. Освен това е било изложено, че съобразно нормата
на чл. 162 от ГПК, когато искът е установен по своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът е длъжен служебно да го установи
и при преценката дали са необходими специални знания, съдът трябва да се
съобрази с принципите за равенство на страните и за установяване на
обективната истина.
С определение № 336/17.06.25г. първоинстанционният съд е определил
правната квалификация на иска по чл. 2б от ЗОДОВ, както и спорните факти –
дали посочените дела са били разгледани в разумен срок, настъпването на
неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
3
разглеждането в неразумен срок, както и наличието на негативни промени в
емоционално-психическото състояние на ищеца, като е указано, че последният
носи доказателствената тежест за установяване на посочените факти, вкл. и
степента на моралните вреди. Съдът е предоставил на ищеца възможност за
довеждане на свидетели в открито съдебно заседание за установяване на
търпените от него морални вреди. В мотивите на определението съдът е
приел, че не е необходимо назначаването на експертиза.
Определението е било връчено на ищеца чрез ССЕВ на 18.06.25г. В
първото и единствено проведено открито съдебно заседание по делото на
07.07.25г. ищецът не се е явил, нито е изпратил представител и не е изразил
допълнително становище. Съдът е приел за окончателен обявеният на
страните проект за доклад по делото и предвид поведението на страните е
приключил съдебното дирене и дал ход на делото по същество.
Поради изложеното следва да се приеме, че събирането на свидетелски
показания е било осуетено поради процесуалното бездействие на ищеца,
който не ги е водил в откритото съдебно заседание, а призоваването е било
невъзможно предвид непосочени имена и адреси на свидетелите. Освен това в
исковата молба не е било изрично формулирано доказателствено искане за
назначаване на съдебни експертизи, а само е било изразено становище какви
са дължимите от съда процесуални действия при наличие на хипотезата на чл.
162 от ГПК, която ищецът е приел, че в случая не е налице.
Горното налага извод за липсата на допуснати от първоинстанционния
съд процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства по
делото, поради което и е налице хипотезата на чл. 266, ал. 1 от ГПК и
отправените от въззивника доказателствени искания следва да се оставят без
уважение.
При служебно извършената проверка настоящият съд установи, че
ищецът своевременно е отправил искане за прилагане като доказателство по
делото на материалите по гр. д. № 673/24г. на ОС-Велико Търново
(първоначално образувано като адм. д. № 78/24г. на Адм. С-Търговище).
Същото е било изискано от решаващия съд, но с писмо вх. № 2562/24.06.25г.
ОС-Велико Търново е отговорил, че делото е било приложено за послужване
по гр. д. № 1127/24г. по описа на ОС-Велико Търново. Настоящият състав на
съда намира, че следва отново да се изиска от ОС-Велико Търново негово гр.
д. № 673/24г., а ако същото не се намира в съда – да се изпрати заверено копие
на всички материали по делото и от всички свързани с това дело други дела
(тъй като настоящият съд не представлява субект, на когото чрез ЕИСС да
бъде предоставен електронен достъп до делото).
Делото следва да бъде внесено в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника К. Г. Т. за
допускане провеждането на съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни и съдебно-психологическа експертиза за установяване на психичните
процеси на ищеца и причините, довели до тези процеси, както и допускането
до разпит на недопуснатите от първоинстанционния съд свидетели.
ДА СЕ ИЗИСКА от ОС-Велико Търново негово гр. д. № 673/24г. за
прилагане като доказателство по настоящото дело, а ако същото не се намира
в съда – да се изпрати заверено копие на всички материали от делото и от
всички свързани с това дело други дела (тъй като настоящият съд не
представлява субект, на когото чрез ЕИСС може да бъде предоставен
електронен достъп до делото).
Приложеното към задната корица на първоинстанционното дело
пълномощно от административния ръководител на РС-Велико Търново в
полза на съдия Г. Г., да се приложи към материалите по настоящото дело.
Насрочва производството по делото в открито с.з. на 01.10.25г. от
09.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, както и Апелативна
прокуратура-Варна, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5