Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.05.2021 г. гр. Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и втори април две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско
дело № 882 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод искова молба, с
която ищeцът Н.Е.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адерс: ***, чрез
адв. А. Д., е предявил искова претенция срещу П.И.Г. с ЕГН **********
***, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 7
620 лева по лек автомобил *** с рег. № ***, собственост на ищеца, вследствие
възникнал на 18.10.2019 г. взрив в жилището на ответника при експоатация на
собственита му газова бутилка, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Поддържа се, че страните са съседи, като
ищецът живее на втори етаж, а ответникът на трети етаж в жилищна сграда в ***.
Ищецът притежава лека автомобил *** с рег. № ***, който паркира в двора на
кооперацията, в която живеят страните. На 18.10.2019 г. около 19.30 часа,
докато ищецът и майка му си били вкъщи, се чул гръм, който разтресъл целия
етаж. От терасата ищецът видял, че стъкла от прозореца на третия етаж са
паднали върху лекия му автомобил, а когато се качил на третия етаж видял, че в дома на
ответника гори газова бутилка и редуцир-винтила, като му станало ясно, че се
касае до взрив на газовата бутилка. Поддържа, че взривната вълна е избила
прозореца и дограмата на хола и част от стъклопакета поднала върху лекия му
автомобил – стъклата са паднали върху предното стъкло, капака и предния ляв
калник на лекия автомобил, а комарника – върху задното стъкло на автомобила.
Образувано по случая е ДП рег. № 237 ЗМ-284/2019 г. по описа на РУМВР-Айтос по
чл.331, ал.1 във вр. с чл.330, ал.1 от НК, като по-късно наказателното
производство е спряно поради данни за престъпление от частен характер по
чл.216, ал.6 от НК. С оглед на това ищецът решил да потърси правата си пред
гражданския съд, като претендира обезщетение в размер на 7 620 лева за
причинените имуществени вреди върху лекия му автомобил, подробно описани в
исковата молба.
В отговора по исковата молба ответникът
признава исковата претенция до размера на 606 лева, на колкото според него
възлизат вредите на ищеца. Поддържа, че се е опитал плати сумата на ищеца, но
той отказал, твърдейки по-големи щети. Оспорва изцяло твърденията на ищеца за
нанесените щети по автомобила и разходите за възстановяването им, различни от
вече посочените до размера на 606 лева. Оспорва представената от ищеца оферта.
В съдебно заседание от 18.02.2021 г. с
обявяване на окончателния доклад от съда е прието, че страните не спорят
относно възникналия инцидент – взрив в жилището на ответника при ползване от
страна на последния на газова бутилка с вентил, като в резултат на взрива са
настъпили щети по отношение на лекия автомобил, собственост на ищеца. Изрично е
посочено, че спорен между страните по делото е въпроса относно това какви и кои
са тези щети, настъпили в резултат н авзрива и тяхната стойност. Страните не са
възразили срещу така направеното в съдебно заседание допълнение в доклада на
съда.
Въз основа на събраните по делото доказателства от
ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА се установи следното:
Няма спор между
страните, че на 18.10.2019 г. в жилището, обитавано от ответника П.И.Г., находящо
се на трети етаж в жилищна кооперация ***, възникнал инцидент - взрив,
предизвикан от газова бутилка с вентил, ползвана и съответно под надзора на
ответника.
Няма спор също така,
че в резултат на инцидента са причинени щети по паркирания в двора на
кооперацията лек автомобил „***”, модел *** с рег. № ***, собственост на ищеца Н.Е.К.
– съсед на ответника, обитаващ жилището на втория етаж от жилищната кооперация.
Относно механизма на
възникване на щетите по лекия автомобил също са събрани гласни и писмени
доказателства, като не е спорно между страните, че в резултат на взрива на
газовата бутилка строшени стъкла от прозореца на жилището на третия етаж,
стопанисвано от ответника, са паднали върху паркирания в дворното място лек
автомобил, собственост на ищеца и съответно са причинили щети по него.
Спорът между страните
по делото е относно вида, обема и стойността на щетите по лекия автомобил, като
в тази връзка и от двете страни са ангажирани доказателства.
Според ищцовата
страна щетите възлизат на стойност от 7 620
лева с ДДС съгласно представената с исковата молба оферта от 14.05.2020 г.,
изготвена от *** ЕАД, оторизиран дилър и сервиз на ***-***, като щетите са
подробно описани в исковата молба, а именно: напукано предно панорамно стъкло,
нарушен междинен слой между стъклото и ламарините на колата, напукано странично
задно дясно стъкло, повредена декоративна лента, повредени декоративни скоби,
пукнато задно стъкло и повредена декоративна лента, пукнат десен мигач,
надраскана предна броня, повредена декоративна лента на ляв калник, повредена
декоративна лента на десен калник, повреден кожух на дясно огледало, пукнат
десен мигач, надран кожух на ляво огледало, повредена лайсна на дясна врата,
повредена лайсна на лява врата, наранена дръжка на дясна врата, наранена дръжка
на лява врата, дълбоко надран десен страничен прозорец, повредена крайна лява
декоративна лайсна, повредена крайна дясна декоративна лайсна, издрана задна броня,
цялата боя на колата е одрана, като има нужда да бъде свалена, след което лекия
автомобил да се китоса и пребоядиса цялостно в камера.
Горепосочената оферта
е оспорена с отговора по исковата молба от ответната страна, като се поддържа,
че всички щети извън описаните в протокола за оглед на местопроизшествие по
образуваното във връзка с инцидента ДП № 237 ЗМ-284/2019 г. на РУ-Айтос, вх. №
1001/2019 г. на РП-Айтос са с неясен произход и не подлежат на обезщетяване от
ответната страна.
Представен е също така
по делото горепосочения протокол за оглед на местопроизшествие, изготвен от
ст.разследващ полицай при РУ-Айтос, по повод на който е образувано приложеното
по делото ДП № 237 ЗМ-284/2019 г. на РУ-Айтос, вх. № 1001/2019 г. на РП-Айтос.
От самия протокол е видно, че огледът е извършен в деня на произшествието във
времето от 20:16 часа до 22:05 часа непосредствено сред взрива в жилището на
третия етаж около 19:30 часа. В протокола е вписано, че огледът е извършен при
следните условия: нощно време, ел. осветление и много добра видимост.
Констатирани са множество парченца стъкла с различна форма и размери по земята
в дворното място, а като щети по паркирания в дворното място лек автомобил,
собственост на ищеца, са описани повърхностни одрасквания по боята в областта
на преден капак, калник, предна дясна врата, задна лява част на купето, по
тавана и вратата на багажника; по предния капак са констатирани два броя
по-големи одрасквания съответно от 5 см. и 4 см. Към протокола за оглед на
местопроизшествие е приложен и албум, неразделна част от протокола за оглед на
местопроизшествие.
Съгласно изслушаното
заключение на вещото лице Ж.С. общата стойност за възстановяване на щетите,
описани в протокола за оглед на местопроизшествие, възлиза на 1 422, 60 лева
без ДДС, а съгласно представената от ищеца оферта от 14.05.2020 г. –
3 117, 01 лева без ДДС. Вещото лице при изготвяне на заключението е
извършило самостоятелен оглед на лекия автомобил, като е констатирало
увреждания по лекия автомобил на обща стойност от 3 110, 11 лева,
кореспондиращи както с описаните по протокола за оглед на местопроизшествие,
така и с описаните по представената от ищеца оферта. Вещото лице е посочило, че
описаните в офертата части за подмяна и операции по боядисването на елементите
на автомобила, отговарят на щетите, описани в протокола за оглед, както и на
констатираните по време на допълнителния оглед, извършен от него по време на
изготвяне на експертизата, като в офертата е намерила място и подмяната на
допълнителни елементи, свързани със запазването на външния вид на лекия
автомобил, тъй като при демонтажните операции те самите се повреждат, както и
крепящите ги елементи. Относно механизма на получаване на щетите по лекия
автомобил е посочило, че констатираното нарушаване на повърхностите на
елементите на каросерията на лекия автомобил и стъклата са с различна дълбочина
и направление и разположението им не се подчинява на някаква закономерност,
т.е. имат хоризонтален, вертикален и вълнообразен характер, което показва, че
те са получени при контакт от външни предмети с остри ръбове. Височината на
драскотините по вертикалните елементи на купето не са еднакви и не са получени
от съприкосновение с предмети на еднакво ниво. Счупването на десния преден
мигач, декоративната решетка на предния капак отговарят да са получени при удар
от предмети с по-голяма маса. Прекъсването на нагревните реотани на задното
стъкло също отговаря да е получено от удар.
От заключението на
вещото лице се установява също, че се касае до употребяван лек автомобил.
Свидетелството за регистрация част 1, издадено на името на ищеца, е от
18.01.2016 г., а първоначалната регистрация е била извършена на 02.01.2002 г.
Към момента на произшествието лекият автомобил е бил приблизително на възраст
от 18 години и неговата средна пазарна стойност към месец октомври 2019 г. е
била около 5 051 лева.
Ангажирани по делото
също така са гласни доказателства. Свидетелят К.П. твърди, че е огледал лекия
автомобил в деня след инцидента, като описва щети съгласно представената от
ищеца оферта, констатирани и от вещото лице по време на допълнителния оглед,
извършен по повод изготвянето на заключението. Свидетелката Н.А., майка на
ищеца, твърди, че цялата кола била в драскотини, като не уточнява конкретни
увреждания. Заявява, че полицейските органи дошли 10-15 минути след инцидента,
огледът бил извършен по тъмно, като се наложило лекия автомобил да бъде
изтеглен към гаража и да се включи ел. осветление. Свидетелката П.И. заявява,
че лекият автомобил, макар да има гаражна клетка, през годините винаги е бил
паркиран в общите части на кооперацията. При посещенията си при ответника като
негова близка е забелязвала лекия автомобил, вкл. е видяла, че има драскотини
по него, които си личат.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че
предявената искова претенция се явява частично основателна, като съображенията
са следните:
Предявеният иск е
заявен с правно основание по чл.50 от ЗЗД, като няма спор, че взривилата се
газова бутилка в жилището на ответника е била ползвана и под надзора именно на
ответника. Безспорно от събраните по делото доказателства се установи вредоносна
проява - взрив на газова бутилка с вентил, ползвана от ответника, вследствие на
което по лекия автомобил, собственост на ищеца, са причинени вреди, като се
спори единствено относно обхвата, вида и характера на причинените вреди,
подлежащи на обезщетяване от ответника.
Относно стойността на
щетите, подлежащи на възстановяване от ответника в настоящото производство,
съдът намира, че следва да възприеме сумата от 1 422, 60 лева без ДДС,
изчислена от вещото лице Ж.С. въз основа на щетите, описани в протокола за
оглед на местопроизшествие от 18.10.2019 г. Не се възприема лансираната от
ищцовата страна теза в посока, че протоколът за оглед не отразява всички щети
по лекия автомобил в резултат на инцидента поради това, че самият оглед е
извършен в тъмната част на деня. Огледът е извършен непосредствено след
инцидента /около 19:30 часа/ във времето от 20:16 часа до 22:05 часа, като
показанията на свидетелката Н.А. потвърждават, че условията за оглед са били
налице, доколкото е имало добра видимост към лекия автомобил предвид ползваното
от полицейските служители ел. осветление. Показанията на свидетеля К.П. съдът
счита, че не са достатъчни, за да оборят доказателствената сила на протокола за
оглед на местопроизшествие при положение, че останалите доказателства сочат
добра видимост към лекия автомобил по време на извършване на огледа.
Протоколът за оглед на местопроизшествие, като издаден от служител на МВР в
кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ и като такъв съгласно чл.179, ал.1 ГПК се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на
ПТП. В случая съставителят е удостоверил пряко възприети от него факти при
огледа и то непосредствено след инцидента, относими към характера и вида на
нанесените по лекия автомобил щети, като не са ангажирани доказателства, които
категорично да оборят задължителната материална доказателствена сила на така
съставения протокол. Представената от
ищеца оферта е направена шест месеца след инцидента, през което време лекият
автомобил е бил употребяван от собственика си и не може да послужи като
доказателство, че констатираните от сервиза увреждания са в резултат на взрива
от 18.10.2019 г. Вещото лице е констатирало същите увреждания по време на
допълнителния оглед във връзка с изготвяне на заключението, но този оглед също
не е достатъчен, за да се обоснове категоричен извод за наличие на причинно
следствена връзка между инцидента и вредите, претендирани извън тези по протокола
за оглед на местопроизшествие. Механизмът на получаване на вредите, описан от
вещото лице в заключението, не може категорично да свърже допълнително
установените вреди по лекия автомобил с инцидента на 18.10.2019 г. не само
поради отдалечеността на инцидента във времето, а и поради факта, че описаният
от вещото лице механизъм сочи, че тези щети е възможно да бъдат получени и в
резултат на обикновеното и ежедневно ползване на лекия автомобил от собственика,
а безспорно в случая са касае до употребявано МПС, което продължава да се
ползва по предназначение от собственика и след инцидента. Ето защо и при
съобразяване на материалната доказателствена сила на протокола за оглед на
местопроизшествие, съдът намира, че вредите, подлежащи на обезщетяване
вследствие възникналия инцидент на 18.10.2019 г., са тези, описани в протокола
за оглед на местопроизшествието и възлизат на стойност от 1 422, 60 лева без
ДДС, доколкото следва да се уважи предявената искова претенция.
По отношение на
искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на посочената от
вещото лице сума с ДДС, съдът намира същото за неоснователно. Обезщетението за вреди не е сред предвидените доставки за начисляване на
ДДС (чл. 2 ЗДДС). Освен това, според общото правило на чл. 67, ал. 2 ЗДДС, ако при договаряне на
доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се за
целите на фиска, че той е включен в договорната цена. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице основания за начисляване
на ДДС върху дължимото обезщетение, тъй като същото не представлява облагаема доставка по смисъла на чл.2 от ЗДДС. ДДС би се дължало само в случай, че ищецът вече бе заплатил ремонтно-възстановителни
дейности, за стойността на които е начислено и ДДС, ако за доставчика на услугата тази сделка е облагаема. В
случая само заявеното намерение за това не е достатъчно за начисляване на ДДС
върху стойността на вредите и съответно неговото присъждане в полза на ищеца.
Ето защо исковата
претенция следва да се уважи до размера от 1 422, 60 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба –
25.11.2020 г. до окончателното плащане /както е поискано в исковата молба/, а
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 7 620 лева следва да
бъде отхвърлена.
Ответникът следва да
заплати разноски на ищеца в размер на 234, 30 лева съобразно на уважената част
от исковите претенции, а ищецът дължи на ответника – 772, 64 лева съобразно отхвърлената част от
исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА П.И.Г. с ЕГН ********** ***, да
заплати на Н.Е.К. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адв. А. Д., обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1 422, 60 лева по лек автомобил „***”,
модел *** с рег. № ***, собственост на Н.Е.К. с ЕГН **********, причинени вследствие възникнал на 18.10.2019 г.
взрив на газова бутилка в жилището, стопанисвано от П.И.Г. с ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 25.11.2020 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата
част – за размера над уважените 1 422, 60 лева до
претендираните 7 620 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 25.11.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.И.Г. с ЕГН ********** ***, да
заплати на Н.Е.К. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адв. А. Д., съдебно деловодни разноски в размер на 234, 30 лева
съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА Н.Е.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез
адв. А. Д., да заплати на П.И.Г. с ЕГН **********
***, съдебно деловодни разноски в размер на 772, 64 лева съобразно
отхвърлената част от исковите претенции.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от решението
да се връчи на страните.
Районен съдия: