Р Е
Ш Е Н
И Е № 260818
гр.Пловдив,
17. 06. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на седемнадесети май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : Светлана
Изева
Членове :
Радостина Стефанова
Светлана
Станева
Секретар
Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от
съдия Радостина Стефанова
възз. гр.д. № 818/2021г.
И за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.55 ал.1 пр.3 и чл.92 от ЗЗД.
Образувано е по въззивна жалба на „К.“ ООД, ЕИК -*********,
със седалище и адрес на управление в
Пловдив, ул. „Чернишевски“ № 27, чрез адв. В.К. – Б., против Решение №
260104/11.01.2021г., постановено по гр.д.№ 14678/2019г. по описа на Районен съд
– Пловдив, XII гр.с.,
с което е осъдено да заплати на ЕТ „***“, с ЕИК – *********, представляван от Е.
Ю. Е., ЕГН ********** сумата от 6
000 лв., платена без основание цена по развален договор от дата
05.01.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба – 09.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 900 лв.- неустойка по чл.18 от същия договор; както и е осъдено
дружеството да му заплати сумата от 876
лв. - разноски по делото. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се
постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове. При условията на
евентуалност, прави искане за намаляване на присъдената неустойка от 900 лв. на сума в по-нисък размер.
Въззиваемата страна ЕТ „***“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в К., ЖК В. – 2, бл. 1В вх. Б ет. 3 ап.25,
представляван от Е. Ю. Е., ЕГН **********, не депозира писмен отговор по
въззивната жалба.
Окръжен
съд –Пловдив, констатира, че въззивната
жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото в законния срок по
чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:
Първоначално пред Районен съд – К. от ЕТ „***“ – Е. Ю. Е., с
пълномощник адв. Т.Б.,***, против „К.“ ЕООД е заведена искова
молба и е образувано гр.д.№ 563/2019г., с която посочва, че между страните по
делото е сключен Договор от 05.01.2016 г., по силата на който ищецът
възложил, а ответникът приел да изработи технологичен проект за „Обект за
преработка на плодове и зеленчуци“. Договорено било възнаграждение за
извършената работа в общ размер от сумата 6 000 лв., платими при одобрение на
идейния проект; сумата била изцяло платена на същата дата, като за плащането
била издадена фактура с № **********/
06.01.2016 год. Договорени били точно определени етапни срокове за
изработване на заданието, както и неустойка при неспазване на договорените по
етапи срокове - по 0.2 % на всеки ден забава,
но не повече от 15% от стойността на съответния етап от разработката. Ответникът
не изпълнил по никакъв начин възложеното. Затова ищецът развалил договора
поради неизпълнение. Претендирал е да бъде осъдено ответното дружество да върне даденото по договора в размер на сумата
6 000 лв. и да му заплати 15% от тази
сума под формата на неустойка по чл. 18 по договора - 900 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 6 000 лв. от датата на подаване на исковата
молба – 09.05.2019 год. до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът „К.“
ЕООД е депозирал в срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете изцяло. Отрекъл
е съществуването на договора или неизпълнение на задължения по него, ако имало
такова, то било резултат от кредиторова забава, като ищецът създавал пречки при
изпълнението. Не отрича изрично получаването на сума от 6 000 лв. по договора,
но от тях ответника се бил обогатил само със сумата 1 500 лв., тъй като
останалите били платени под формата на комисионна за посредничество в полза на
„Новек“ ЕООД, посредничил между страните за сключването на договора.
С
Определение № 892/07.08.2019г. на Районен съд – К. на осн. чл.118 ал.2 във вр.
с чл.105 от ГПК по повод на направено възражение от ответника за липса на
подсъдност, е прекратено производството по гр.д.№ 563/2019г. и е изпратено
делото по подсъдност на РС –Пловдив.
В производството, образувано
с № 14678/2019г. пред Районен съд – Пловдив е разгледано делото като са
допуснати до разпит свидетели. В съдебно заседание на 20.02.2020г. /протокол –
на л.29/ е разпитана св. Х. И. /живуща във фактическо съжителство от 2012г.
с Е. Е./, а в съдебно заседание на
20.10.2020г. /протокол на л.51/ е разпитан свидетелят Д. К. /без родство и служебни
отношения със страните/.
Районният съд,
за да уважи предявените искове, излага основни съображения, че е констатирал,
че заверено копие от договора от дата 05.01.2016г. е представено
на л. 4 от дело № 563/19г. по описа на РС- К., като подписите на страните под
него не са оспорени и затова се приема приема съществуването му. Макар да е
договорено да се извърши в по – късен момент /след одобрение на инвестиционен
проект/, извършването на плащане на сумата от 6 000 лв. в полза на ответното дружество не се оспорва. Районният
съд посочва, че индикации за него има и
в издадената фактура, представена на л. 6 от същото дело, където е отбелязано,
че е платено „по банков път“. Тази начин на плащане е закрепен и в
договора и затова се налага извод, че плащането е
осъществено. Независимо от плащането на сума от 4 500 лв. в полза на трето лице
/това обстоятелство е неотносимо към предмета на спора/, ответното дружество се
обогатило със 6 000 лв., на каквато стойност е процесната фактура. Районният съд аргументира, че по делото липсват
доказателства, договорът между страните да е развален от ищеца по смисъла на
чл. 87 от ЗЗД, което да е станало преди датата на подаването на исковата молба.
Свидетелите не са коментирали в конкретика доведено до знанието на ответника
изявление за разваляне. Твърдяно е абстрактно, че „Е. се отказа“ /свид. И. и
свид.К./, като отказът му е направен през юли 2016г, след като са изтекли сроковете
по чл. 3 от договора /показания на свид. И./.
Районният съд е констатирал също така, че между страните е липсвала
пряка комуникация при или по повод изпълнение на задължението им по договора;
същевременно, договорено е изявленията на страните по изменението на
договорените им отношения да се извършват в писмен вид /чл.25 от договора/. Предвид
на това, налага извод, че поражда действие едва инкорпорираното в исковата
молба изявление на ищеца, че разваля договора, доколкото същото е доведено до знанието на ответника по
реда на чл. 131 от ГПК. Районният съд изтъква, че изпълнението на задълженията
на ответника по договора е също спорно. Липсва изготвен в цялост технологичен
проект по смисъла на чл. 1 от договора, което е всъщност същественото
задължение на ответното дружество, но е възразено, че неизпълнението е
вследствие на липса на необходимо съдействие от страна на възложителя. Затова,
Районният съд посочва, че дори да е налице хипотеза по чл. 83 от ЗЗД, тя
не възпрепятства правото на възложителя
да развали договора поради неизпълнение. Коментираната разпоредба само дава
възможност на съда да намали обезщетението за вреди от неизпълнението или да
освободи изцяло длъжника от такова, включително от неустойка по смисъла на чл.
92 от ЗЗД /доколкото същата служи също за обезщетение на вредите от
неизпълнението/, но не и от задължението да върне получената без основание
насрещна престация, ако договора е развален. Районният съд налага извод, че не
се установява действие или бездействие на възложителя, което да е поставило
пречка пред изпълнението на задължението на ответната страна. По делото
фигурира единствено изготвена
обяснителна записка, което изготвяне не съставлява пълно изпълнение по
договора, тъй като в самия договор няма
заложено допълнително задължение на
възложителя да уточнява параметрите на проекта. Налага извод за
основателност на иска за сумата 6 000 лв.- заплатена без основание цена по
развален договор от 05.01.2016г.
По отношение на иска по чл.92 от ЗЗД за присъждане
на неустоечно обезщетение Районният съд посочва, че е достатъчно е да се
установи, че има неизпълнение на задължение по договор, за да възникне правото
на страната да получи неустоечното плащане. В чл. 18 от Договора е уговорена клауза между
страните за заплащане на неустойка от страна на изпълнителя в случай на
закъснение от договорените срокове за предаване на работите, в размер от 0,2 %
за всеки просрочен ден, но не повече в размер от 15 % общо
от стойността на съответния етап на разработката. Доколкото неизпълнението е
пълно, понеже няма довършен нито един етап, искът за заплащане на неустойка е
основателен в пълен размер за 900 лв.
С въззивната жалба на „К.“
ЕООД се възразява срещу направените с решението правни изводи, за
които счита, че са неправилни.
Окръжен
съд – Пловдив, V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази
насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Първото
основно възражение е това, че М.К., управител и представляващ на дружеството –
жалбоподател не е имала личен контакт с представител на ищеца. М.К. е била
поканена през 2015г. от консултантска фирма „Новек“ ЕООД да изготви
технологичен проект за преработка на плодове и зеленчуци, като й било обяснено,
че той не живее в България, но желае да му бъде подготвен проект за
кандидатстване за финансиране по мярка 4.2. М.К. е подготвила договор и фактура
и ги е предала на консултантска фирма, но не е присъствала лично при
разписването. На следващо място, с въззивната жалба се посочва, че едва на
03.04.2018г. М.К. е получила част от
необходимите документи, за да започне проектиране, но без задание точно какви
ядки ще се преработват, но въпреки това са били изготвени и предоставени на
консултантската фирма фирите при преработка на различните видове ядки и са
събрани оферти за част от машините, необходими за оборудване по проекта, а за
другата част от машините е имала информация от предишни проекти. След
необходимите уточнения с консултантите на вида на преработвани ядки, М.К. е
написала и изпратила обяснителна записка, която стои в основата на бизнес план.
Свързала се е с архитекта на проекта, от който е получила подложка с габаритите
на сградата и е подготвила разстановката на технологичното оборудване. Въпреки
предприетите действия и осъществена работа, възложеното е нямало как да бъде завършено
без да бъде уточнено дали заложените количества са достатъчни за бизнес плана,
колко работници минимум са били необходими за получаване на повече точки при
оценка на проекта, скъпи ли са предложените машини, необходимо ли е да се
снабди с още оферти, както и да получи одобрение от възложителя на извършеното
до момента. Поддържа, че именно това е съществената информация, която Е. Е. е
следвало да предостави, но не е направил, защото, както се било установило от
разпита на свидетелите самият той се е отказал от участие в мярката. Възразява,
че в тази насока Районният съд е следвало да кредитира показанията на св. К.. Реално
е налице неизпълнение на договорните задължения от страна на възложителя. Позовава
се на чл.3 от процесния договор, съобразно които клаузи след изготвяне на идеен
проект, същият следва да бъде одобрен от възложителя в срок да 19.01.2016г.
Според чл.5 от договора – Възложителят организира приемането на техническата
документация, за което съставя на протокол. Поддържа, че и претенцията за
заплащане на неустойка в размер на 900 лв. също следва да се остави без уважение,
евентуално счита, че следва бъде намалена.
Въззивната
инстанция намира, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Няма спор
по делото, че между страните в гр.Пловдив е подписан Договор от 05.01.2016г.
между ЕТ „***“/възложител/ и „К.“ ЕООД /изпълнител/, по силата на който Възложителят
възлага, а Изпълнителят приема за изготви технологичен проект за „Обект за преработка на плодове и
зеленчуци в имоти № 362 и 363, местност „Язлъ“ по КВС на с.П., община К.. Няма
спор между страните, че е извършено плащане от ЕТ „****“ на сумата от
6 000 лв. по банков път в полза на „К.“ ЕООД, като е била издадена фактура
с № 151/06.01.2016г., подписана лично от
М.К.. В тази връзка, следва да се отбележи, че за делото е неотносимо
обстоятелството какво е направила с получената сума К. и дали част от тази сума
/в размер на 4 500 лв./ след това е изплатила на друго трето лице, което
не е страна по договора. По делото не са събрани доказателства, ответникът да е
изпълнил поетите задължения. Липсват данни ответникът да е уведомявал /устно
или в писмена форма/ ищеца, че е възникнала необходимост от неговото съдействие
за изпълнение на поетите задължения. Изявлението на ЕТ „****“, че разваля
договора поради неизпълнение, е инкорпорирано в исковата молба, допустимо е да
се извърши по този начин, и е достигнало до ответника „К.“ ЕООД. Районният съд
правилно е преценил и показанията на разпитаните свидетели. По-конкретно св.Д.
К. също е потвърдил, че не са успели да подадат проекта за кандидатстване, като
причината е била до някаква степен
промените, които е трябвало да се съобразят. Комуникация между М. и Е.
не знае дали е имало. Като цяло имало забавяне, защото чакали да се смени
статута на парцела, за да може да се кандидатства. Не си спомня дали в
сроковете се е получило.
Въззивната
инстанция намира, че породи неизпълнение на договора, получената сума от
6 000 лв. по разваления договор подлежи на връщане. Следва да се остави
без уважение искането за отмяна на решението в частта за присъдената неустойка,
респ. евентуално да бъде намалена, тъй
като същата е определена стриктно съгласно чл.18 от Договора /в
размер от 0,2 % за всеки просрочен ден, но не повече в размер от 15 % общо
от стойността на съответния етап на разработката/. В случая общата стойност е в
размер на 6 000 лв. и не се доказа да е приключил и респ. да е приет от
Възложителя определен етап от договорения предмет.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и
подлежи на потвърждаване изцяло.
Разноски
във въззивната инстанция не са претендирани от въззиваемата страна ЕТ „***“ – Е.
Ю. Е., а и няма данни да са направени по
делото.
По
мотивите, Пловдивският окръжен съд – V
възз. гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава
Решение №
260104/11.01.2021г., постановено по гр.д.№ 14678/2019г. по описа на Районен съд
– Пловдив, XII гр.с.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател :
Членове :