№ 969
гр. София, 09.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110168379 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба по чл. 248 ГПК на ответника [ фирма ] ООД с искане за
изменение на Решение № 16457/12.10.2023 г. по настоящото дело, в частта за разноските,
чрез намаляване на размера на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
настоящото делото с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна е изразила становище за
неоснователност на направеното искане. Моли за оставяне без уважение на искането за
изменение на решението в частта за разноските.
Софийски районен съд, Гражданско отделение, след като обсъди доводите и исканията
на страната и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и от
лице, което е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта
за разноските.
Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ГПК е основателна по следните
съображения:
С Решение № 16457/12.10.2023 г. по гр. д. № 68379/2022 г. на СРС, 29 състав, е уважен
предявеният от А. В. М., ЕГН **********, срещу [ фирма ] ООД ЕИК *****, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и е признато за установено, че клаузите на чл.4 ал.3 и чл.6 от
договор за потребителски кредит № *******/02.03.2022 г. са нищожни поради противоречие
с добрите нрави.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ответникът е осъден да
заплати на адвокат М. В. М., с адрес на кантората: гр. Пловдив, бул. „П. ш.“ № , ет., ап.,
сумата от 1200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за правна защита и
съдействие на ищцата в настоящото производство.
1
Настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за ревизиране на
становище му в частта за разноските, като мотивите за това са следните:
В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на
правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява
да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната,
която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1 – 3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото, като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по
дело С-438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след
извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно
извършените от процесуалния представител действия. В разглеждания случай при
определяне на размера съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото,
определена от вида на предявения иск и наличието на пространна еднопосочна практика по
подобни искове.. С оглед на изложеното и отчитайки конкретно извършените от
процесуалния представител на ищеца процесуални действия и обстоятелството, че делото е
разгледано в рамките на едно съдебно заседание, без лично явяване на адвоката, съдът
определи размера на възнаграждението в общ размер от 480,00 лева. Възнаграждението се
присъжда с ДДС, доколкото процесуалният представител е регистрирано по ДДС лице, за
което са представени съответни доказателства.
2
Предвид посочените мотиви, първоинстанционното решение следва да се измени в
частта за разноските по следния начин:
По отношение на присъденото в полза на адвокат М. В. М., с адрес на кантората: гр.
Пловдив, бул. „П. ш.“ № , ет., ап., адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищцата в производството, същото следва да бъдат
намалено на сумата от 480,00 лева с вкл. ДДС.
С оглед изложеното, Софийски районен съд, I ГО, 29 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 16457/12.10.2023 г. по гр. д. № 68379/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 29 състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, [ фирма ] ООД, ЕИК *****, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М., с адрес на кантората: гр. Пловдив, бул. „П. ш.“ № , ет., ап.,
сумата от 480,00 лева с включено ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на А. В. М., ЕГН **********, в
производството по гр. д. № 68379/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3