№ 151
гр. Русе, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20224500500162 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Община Две Могили против решение №
210/17.12.2021 г., постановено по гр. д. № 426/2021 г. на Районен съд Бяла, с
което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 220 от КТ и е признато за установено съществуване на вземане в полза на
С.В.П. в размер на 2 156.00 лв., представляващо обезщетение в размер на
двумесечно брутно трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестие
от два месеца по чл. 220, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение,
постановена по ч. гр. д. № 241/2021 г. на БРС, ведно със законната лихва,
считано от 15.03.2021 г. – дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК,
като е осъдена и да плати разноските по делото. Твърди се, че решението е
незаконосъобразно и неправилно по съображенията, изложени в жалбата и се
претендира неговата отмяна. Претендира и направените разноски за
производството.
Ответникът по жалбата С.В.П. е подала отговор на въззивната жалба по
реда на чл. 263 от ГПК и взема становище за неоснователността , като моли
за нейното отхвърляне и потвърждаване на решението. Претендира разноски
за въззивната инстанция.
След преценка доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
1
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – страна по
спора, в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивен контрол акт,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
Районният съд в обжалваното решение, след обоснован анализ на
събраните по делото доказателства е направил и законосъобразни правни
изводи, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща
към мотивите на обжалваното решение.
Производството по делото е образувано по предявения от С.В.П. от с.
Бъзовец, общ. Две Могили против жалбоподателя иск с правно основание чл.
422 от ГПК за установяване на вземането по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В полза на ищцата е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по приложеното ч. гр. д. № 241/2021 г. по
описа на БРС, оспорено с възражение от длъжника, което е породило и
правния интерес от претендираната искова защита. Искът е предявен в
законоустановения срок и се явява допустим, поради което правилно е
разгледан от първоинстанционният съд по същество. Това обуславя
валидността и допустимостта на обжалваното решение.
Решението е правилно. При разглеждане на спора съдът не е допуснал
процесуални нарушения, установил е релевантните за спора факти и правилно
е приложен материалния закон.
По делото не се спори, че съществувалото между страните трудово
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ с Акт за
прекратяване № 94/18.12.2020 г., считано от 01.01.2021 г., като на лицето
следвало да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест
брутни работни заплати и такова по чл. 224, ал. 1 от КТ – за един ден
неизползван платен годишен отпуск. Не е спорно, а и видно от акта за
прекратяване, в него не е посочено, че на същата следва да бъде изплатено
обезщетение и по чл. 220, ал. 1 от КТ – за неспазен срок на предизвестие в
размер на двумесечното брутно възнаграждение от 2 156 лева, съобразно чл.
9, ал. 1 от КТД от 13.07.2020 г.
По делото е представен Колективен трудов договор, сключен на
13.07.2020 г. между Община Две Могили, като работодател и РС на КНСБ
Русе, като синдикат, с който е признато правото на синдикатите да
представляват и защитават интересите на работещите във функция
„Здравеопазване“, към която се числят здравните кабинети в детски градини,
училища и яслени групи. В чл. 9, ал. 1 от КТД е предвидено при прекратяване
на трудовите правоотношения по чл. 328 от КТ, с изключение на случаите по
чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, работодателят задължително да отправя
предизвестие до работника или служителя, което се отработва или заплаща по
чл. 220, ал. 1 от КТ, като срокът на предизвестието при прекратяване на
безсрочен трудов договор е три месеца. От приложеното допълнително
2
споразумение за изменение на трудовото правоотношение от 24.10.2013 г. се
установява, че ищцата е заемала длъжността детска медицинска сестра с
място на работа СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Две Могили. От
заключението на вещото лице е видно, че обезщетението по чл. 220, ал. 1 от
КТ за два месеца, дължимо на ищцата за неспазен срок на предизвестие, би
било в брутен размер на 2 173.60 лв.
Съвкупната преценка на доказателствата дава основание да се приеме,
че ищцата се ползва от закрилата на КТД, чиито норми при прекратяване на
трудовия договор са по-благоприятни от разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от КТ.
От приложения списък на синдикалните членове на Федерацията на КНСБ –
гр. Две Могили, се установява членството на ищцата към периода 01.12. –
31.12.2020 г. В писмен отговор до първоинстанционния съд,
представляващият КНСБ Пламен Димитров посочва, че основните
колективни членове в конфедерацията – федерации, отраслови, браншови
синдикати и съюзи, подават на шестмесечие (два пъти в годината) справка за
синдикалните си организации. Към м. януари 2020 г., към м. юли 2020 г. и
към м. януари 2021 г. на територията на Община Две Могили има действащи
синдикални организации, между които и тази в общинската администрация,
направление здравеопазване (детско и училищно здравеопазване) към
Федерация на синдикатите в здравеопазването (ФСЗ).
Тези факти дават основание да се приеме, че ищцата е установила
съществуването в нейна полза на вземане, представляващо обезщетение по
чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие от два месеца, а
доводите на жалбоподателя са изцяло неоснователни. Те се свеждат до
неправилно възприета фактическа обстановка от първоинстанционния съд,
въз основа на която били формулирани грешни изводи от съда. В жалбата се
излагат доводи, че не е възприето писмо изх. № 92/16.12.2020 г. на ФСЗ към
КНСБ, приложено към трудовото досие на ищцата, с което се уведомявала
общината за прекратеното членство на синдикалната организация към
Община Две Могили във ФСЗ към КНСБ. Наред с това, районният съд не
обсъдил и приложеният като доказателство протокол от 27.04.2021 г. от
събрание на синдикалната организация, с който се доказвало, че на тази дата
тя е възстановена.
Настоящият състав констатира точно обратното – тези възражения са
поддържани и в първоинстанционното производство и съдът се е произнесъл
по тях изчерпателно и аргументирано. Следва да се посочи, че изложеното в
писмо изх. № 92/16.12.2020 г. на ФСЗ към КНСБ противоречи на
информацията, предоставена по реда на чл. 192 от ГПК от КНСБ. От нея се
установява, че към месеците януари 2020 г., юли 2020 г. и януари 2021 г., към
Община Две Могили има действаща синдикална организация в направление
здравеопазване към ФСЗ, а обстоятелството, че ищцата членува в
синдикалната организация се установява от изисканите и постъпилите по
делото протоколи от събрания на синдикалната организация към ФСЗ,
проведени на 07.02.2018 г. и 06.07.2020 г. (л. 72 – л. 75 от
3
първоинстанционното дело). Протоколът от 27.04.2021 г. от събрание на
синдикалната организация е неотносим, тъй като със взетото решение за
възстановяване на синдикалната организация не се установява към коя дата
преди това е престанала да съществува.
Като е достигнал до същите изводи районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 78 от ГПК
разноските по делото са изцяло в тежест на жалбоподателя.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 210/17.12.2021 г., постановено по гр. д.
№ 426/2021 г. на Районен съд Бяла.
ОСЪЖДА Община Две Могили с ЕИК *********, гр. Две Могили, бул.
„България“ № 84, представлявана от Б.Д.Б. – кмет, да заплати на С.В.П. с ЕГН
********** от с. Бъзовец, общ. Две Могили, ул. „Г.Д.“ № 23, сумата в размер
на 300 лв. –адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4