М О Т И В И
към присъда № 69 от
03.06.2020
година
по н.о.х.дело № 3486
на Старозагорския районен съд
по описа за 2019 година
Обвиненията против подсъдимия Г.Х.Х.,
ЕГН **********, са за това, че:
на 04.03.2019 год. в с.Дълбоки,
община Стара Загора, се заканил на К.С.Д. с убийство с думите
„Ще ви избия!
Ще ви нарежа
на парчета!“ и с действия – държал брадва, гледайки пострадалия, и това заканване
би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му – престъпление чл.144, ал.3
във връзка с ал.1 от
НК;
на 04.03.2019 год. в с. Дълбоки, община Стара Загора, се
заканил на Р.К.К.
с убийство с думите
„Ще ви избия!
Ще ви нарежа
на парчета!“ и с действия – държал брадва, гледайки пострадалата, и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването
му – престъпление чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура
Стара Загора поддържа обвиненията.
Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и за
всяко едно от извършените от него престъпления да му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок около три години, съответно на основание чл.23, ал.1 от НК да му бъде
определено и наложено едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок около
три години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложено за срок от четири години, като на основание чл.92, ал.1 от НК бъде
постановено принудителното му лекуване в ДПБ-Раднево.
Защитникът адв.Радоствета Г. оспорва
обвиненията, като пледира подзащитния й да бъде
оправдан и да не бъде постановявано принудителното му лекуване по реда на
чл.92, ал.1 от НК.
Подсъдимият Г.Х.Х. не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения, поддържа пледоарията
на защитника си и моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните
доказателства, намери за установено
следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
Г.Х.Х. е неосъждан.
Подсъдимият
живее в с. Дълбоки, община Стара Загора, ул. „Илия Ралев“ № 33. Същият е съсед
на св. Р.К.К. и нейния съпруг – имотите им били един
срещу друг, като ги деляла улица. Отношенията между тях били обтегнати, тъй
като подсъдимият често злоупотребявал с употребата на алкохол, в резултат на
което вдигал скандали, отправял обиди и закани към св. К. и близките й. Такива
скандали той предизвиквал и спрямо други жители на с. Дълбоки.
На
04.03.2019 год. в дома на св. К. *** бил нейният син – св. К.С.Д.. Около 13,30
часа подсъдимият, който се намирал в двора си, започнал да крещи към свидетелите
К. и Д., че ще ги избие. През това време св. К. била в двора си, а св. Денева
на улицата пред двора на родителите си, и лично възприели заканите на подсъдимия. После подсъдимият се прибрал, взел
брадва и с нея отново излязъл в двора си. Държейки брадвата и гледайки към свидетелите
К. и Д., подсъдимият им крещял „Ще ви избия! Ще ви нарежа на парчета“. Тези
действия на подсъдимия принудили св. Д. да подаде сигнал по телефон за спешни
повиквания 112. На място били изпратени свидетелите К.М.П. и Н.Г.Н. – служители на Първо РУ към ОД
на МВР гр. Стара Загора, на които свидетелите К. и Д. разказали за случилото се. През това
време подсъдимият бил влязъл в къщата си, но след като бил потърсен от полицейските
служители за изясняване на случая, излязъл навън и започнал пак да крещи, като
обиждал свидетелите К. и Д.. На
полицейските служители им направило впечатление, че подсъдимият е във видимо
нетрезво състояние и от него се носела миризма на алкохол, и тъй като той, въпреки
разпорежданията им, не преустановил агресивното си поведение спрямо свидетелите
К. и Д., бил отведен в Първо РУ към ОД на МВР гр. Стара Загора, където бил
задържан по ЗМВР.
От
заключенията на изготвените в хода разследването, изслушани в съдебно
заседание, неоспорени от страните и приети от съда съдебно-психологични
експертизи, се установява, че:
свидетелите
К. и Д. са в състояние правилно да
възприемат фактите, имащи значение за делото, и да дават достоверни показания
за тях;
в
резултат от действията на подсъдимия св. К. е изпитал страх и притеснение здравето
и живота си, в частност – повишена тревожност, безпокойство и страх, породени
от бъдещи опасения и очаквания за агресивни действия към нея и семейството й,
като тези й преживявания са нарушили
психичното й равновесие и ежедневно функциониране, но не са повлияли
дългосрочно здравословното й състояние и цялостното й поведение, и
представляват нормалпсихологична защитна реакция, но
не покриват критериите на юридическото понятие „основателен страх“;
в
резултат от действията на подсъдимия св. Д. е изпитал обида, притеснение и
страх за себе си и за близките си, в частност – повишена тревожност, безпокойство
и страх от опасения и бъдещи очаквания за конфликтни и агресивни действия към
него и семейството му, като тези му преживявания са изиграли ролята на сигнал и
предупреждение за опасност в същото време на импулс за нейното преодоляване и
са нарушили психичното му равновесие, но не са повлияли дългосрочно
здравословното му състояние и цялостното му поведение, а на
емоционално,когнитивно и поведенческо ниво същият е преживял
нормално-психологичен страх, който не покрива критериите на юридическото понятие
„основателен страх“.
От
заключението на изготвената в хода разследването, изслушана в съдебно
заседание, неоспорена от страните и приета от съда комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертизи, се установява, че подсъдимият страда от „Разстройство вследствие употреба на алкохол. Синдром на зависимост.
Заболяване в напреднал стадий”, но е разбирал свойството и значението на
извършеното от него на 03.04.2019 год. и е могъл да ръководи постъпките си,
като е в
състояние правилно да възприема фактите и обстоятелствата от значение за делото
и да дава достоверни обяснения за тях, поради което спрямо него могат да се
извършват действия по разследването, но с оглед на здравословното си състояние
представлява опасност за себе си и за околните, поради което се нуждае от
болнични грижи и лечение по принудителен ред, каквото би могло да се проведе в специализирано противоалкохолно отделение в Държавна психиатрична болница
гр.Раднево.
Изложените обстоятелства се установяват
от съвкупната преценка на, както следва:
обясненията на подсъдимия Г.Х.Х.,
дадени в хода на съдебното следствие;
показанията на свидетелите К.С.Д., Р.К.К., К.М.П., дадени в хода на съдебното следствие, и
показанията им, дадени пред органа на досъдебното производство, прочетени в
съдебно заседание със съгласието на подсъдимия и защитника му на основание чл.
281, ал. 7 във връзка с ал. 5 във връзка с ал. 1, т.2, предложение второ от НПК
– свидетелите твърдят в съдебно заседание, че ни си спомнят конкретни
обстоятелства, за които са дали показания пред органа на досъдебното
производство, т.е. показанията им, дадени пред органа на досъдебното
производство, допълват показанията им в съдебно заседание, но между тях не са налице
съществени противоречия;
показанията на свидетелите Й.А.И., С.Д.С., Христо Д.Х. и Н.Г.Н.,
дадени в хода на съдебното следствие;
заключенията на съдебно-психологичните експертизи от
03.10.2019 год. и 02.10.2019 год. и на комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза от 19.09.2019 год., изслушани и приети в хода на
съдебното следствие;
приетите в хода на съдебното следствие писмени
доказателства – справки за съдимост на подсъдимия, попълнена бланка по образец
за осъществен на 21.08.2017 год. прием на подсъдимия
по ЗМВР и съдебномедицинско
удостоверение № 1998-2017;
протоколите и другите документи, приложени към досъдебното производство и имащи значение за изясняване
на обстоятелствата по делото,
прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.283 от НПК (протокол за предупреждение от 05.03.2019 год., протокол за предупреждение
от 05.03.2019 год., определение № 780 от 27.06.2019 год. по ч.н.дело
№ 1741/2019 год. на РС-Стара Загора, протокол
за претърсване и изземване от 17.06.2019 год., писмо № 1959р-8131 от 17.04.2019 год. на МВр, писмо
рег. № 10584р-757 от
22.04.2019 год., справка №
1959р-8421 от 22.04.2019 год.,
писмо изх. №461 от 28.05.2019 год., писмо изх. № 1659 от 13.05.2019 год. на ДПБ-Раднево, характеристична справка на подсъдимия, протокол за предупреждение
от 26.07.2019 год., протокол за предупреждение
от 23.08.2019 год., протокол за предупреждение
от 29.08.2019 год., протокол за предупреждение
от 29.09.2019 год.);
веществено доказателство 1 бр. CD с надпис „10584р-757/22.04.2019
г.“, приложено на л.51а от досъдебното производство, предявено
в хода на съдебното следствие на основание чл.284 от НПК чрез възпроизвеждане
на съдържащия се в него звукозапис с помощта на компютъра, с който е оборудвана
залата, и обясненията на подсъдимия и св. Динев при предявяването му.
В случая показанията на свидетелите Д. и К. кореспондират
помежду си в частта им, според която на 04.03.2019 год. в с.Дълбоки,
община Стара Загора, подсъдимият им се е заканил с убийство с думите
„Ще ви избия!
Ще ви нарежа
на парчета!“ и с действия – държал брадва, гледайки към тях. В подкрепа на показанията им в тази им част са фактът, че именно
св. Д. е сигнализирал за случилото се на тел. 112 според справката на л. 52 от
досъдебното производство и показанията на св. Д. при предявяване на
вещественото доказателство (логично и
житейски правдоподобно е потърпевшият от конкретен инцидент да подаде сигнал за
това), съдържанието на самия сигнал според записа на последния, съдържащ се в
предявеното веществено доказателство (съсед заплашвал св. Д. и родителите му с
брадва), показанията на свидетелите К.П. и Н.Н. за
разказаното им от свидетелите Д. и К., когато са посетили местопроизшествието,
и заключенията на съдебно-психологичните
експертизи, според които свидетелите Д. и К. в резултат на случилото се на 04.03.2019 год. са преживели повишена тревожност,
безпокойство и страх, породени от бъдещи опасения и очаквания за агресивни
действия към тях и семейството им, ако и изпитаният от тях страх да не покрива
критериите на юридическото понятие „основателен страх“. Индиция
за достоверността на показанията на свидетелите Д. и К. в тази им част са
също:
показанията на св. Й.И., характеризиращи подсъдимия като
конфликтна и агресивна личност, който многократно е обиждал и заплашвал,
включително с убийство, не само свидетелите Д. и К., но и други жители на
селото, в подкрепа на което са харектеристичната
справка за подсъдимия от кмета на селото (л. 63 от досъдебното производство) и
множеството издавани му протоколи за предупреждение по ЗМВР (л. 66, 68, 70 и 73
от досъдебното производство);
показанията на св.С.Д.С., който е чул викове откъм мястото
на инцидента, ако и поради разстоянието, на което се е намирал – на около 150
метра, да не е успял да чуе всичко и в частност отправената на свидетелите Д. и
К. закана за убийство, включително да не е успял да възприеме действията на
подсъдимия – държането на брадва, докато заплашвал съседите си, но е
категоричен, че виковете са били само на едно лице и това лице не е бил св. Д.
и баща му;
показанията на свидетелите К.П. и Н.Н.,
според които, когато са посетили местопроизшествието, единственият, който е
имал агресивно поведение, е бил подсъдимият, който е бил във видимо нетрезво
състояние, и това негово поведение е било насочено изцяло към съседите му,
подали сигнала на тел. 112, като не е било преустановено дори в тяхно
присъствие – на свидетелите К.П. и Н.Н., което е
наложило същият да бъде отведен и задържан по ЗМВР;
заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертизи, според което подсъдимият страда от „Разстройство
вследствие употреба на алкохол. Синдром на зависимост. Заболяване в напреднал
стадий” (според свидетелите, възприели поведението на подсъдимия по време или
непосредствено след инцидента, същият е бил в нетрезво състояние), като здравословното му
състояние представлява опасност не само за него, но и за околните.
Следователно показанията на свидетелите К.П., Н.Н., Й.И. и С.Д.С., изготвените в хода на разследването и
приети в съдебно заседание експертизи, характеристичната справка на подсъдимия
от кмета на селото, приложените към досъдебното производство протоколи за
предупреждение на подсъдимия по ЗМВР и подаденият от св. Д. сигнал на тел. 112
съдържат данни, свързани с основния факт по делото – отправените от подсъдимия
на свидетелите Д. и К. закани за убийство,
и в своята съвкупност представляват система от факти в подкрепа на
основния факт, твърдян от свидетелите Д. и К., респективно – потвърждаващи
достоверността на показанията на последните.
Относно обясненията на подсъдимия и показанията на баща
му – св. Христо Х., че скандалът е бил между тях двамата и именно св. Х. е
подал сигнала за случая, респективно – подсъдимият не е заплашвал по никакъв
начин свидетелите Д. и К., то същите, видно от изложеното по-горе, се
опровергават изцяло от останалите доказателства по делото, поради което и съдът
не ги кредитира с доверие.
Що се отнася до представените в съдебно заседание
доказателства за подаден от подсъдимия сигнал против св. Д. и за причинените на
подсъдимия телесни увреждания, то същите нямат отношение към разглеждания
казус, тъй като касаят случай от 2018 год., и освен това не установяват
достоверността на твърденията на подсъдимия в подадения от него сигнал, че
именно св. Д. му е нанесъл побой, в резултат на който са му били причинени
телесните увреждания, описани в представеното от него съдебно-медицинско
удостоверение.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЯТА:
При така установените обстоятелства по делото съдът
намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 04.03.2019 год. в с.Дълбоки,
община Стара Загора, подсъдимият Г.Х.Х., се е заканил, както следва:
на К.С.Д. – с убийство с думите
„Ще ви избия!
Ще ви нарежа
на парчета!“ и с действия (държал брадва, гледайки пострадалия), и това заканване
би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците от
престъпния състав на чл.144, ал.3
във връзка с ал.1 от
НК;
на Р.К.К.
– с убийство с думите „Ще ви избия! Ще
ви нарежа на парчета!“ и с действия (държал брадва, гледайки пострадалата), и това заканване
би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците от
престъпния състав на чл. 144,
ал. 3 във
връзка с ал.1 от НК.
За съставомерността на деянието
по чл. 144, ал. 3 във връзка
с ал.1 от НК не е необходимо заплашеното лице действително да се
е изплашило, т.е. да е изпитало основателен страх за осъществяването на
заканата за убийство. Достатъчно е заканата да е такова естество, че да би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й. Именно такъв, видно
от изложената фактическа обстановка, е и настоящият случай – подсъдимият е
отправил на свидетелите Д. и К. словесна закана за убийство, държейки брадва,
т.е. предмет, годен да послужи за осъществяване на заканата му. Ето защо в
случая е без правно значение, че изпитаният от Д. и К. страх не покрива
критериите на юридическото понятие „основателен страх“, тъй като това се дължи
изцяло на субективните им възприятия и оценка на ситуацията, а не на естеството
на отправената им от подсъдимия закана.
За да признае подсъдимия за виновен по повдигнатите му
обвинения, съдът прие, че той е извършил престъпните си деяния виновно – под
формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния
им характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
им последици и е искал настъпването им. На този извод навеждат, както
употребените от подсъдимия изрази – „Ще ви избия! Ще
ви нарежа на парчета!“, недвусмислено характеризиращи
заканата му като закана за убийство, но и действията му – държането на брадва,
т.е. подсъдимият е целял възприемането на заканата му от лицата, към което тя е
била отправена, като реална закана за убийство, ако и те да не са я възприели
като такава. Същевременно, както вече беше отбелязано, подсъдимият е разбирал
свойството и значението на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките
си, ако и да страда от алкохолизъм („Разстройство вследствие употреба на
алкохол. Синдром на зависимост. Заболяване в напреднал стадий”) и към момента
на извършване на деянията си да е бил в нетрезво състояние.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:
При определяне на вида и размера на наказанието
съдът взе предвид:
принципът за законоустановеност
на наказанието, залегнал в чл. 54 от НК, изхождайки от предвиденото наказание в
чл. 144, ал. 3 от НК – „лишаване от свобода до шест години”;
принципът за индивидуализация на наказанието, визиран
отново в чл. 54 от НК, изхождайки от наличието в случая на баланс на смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства (като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
съдът отчете чистото му съдебно минало и ниската обществена опасност на
конкретните деяния с оглед на липсата на реално възбуден основателен страх у
заплашените за осъществяване на отправената към тях закана, а като отегчаващи
отговорността му обстоятелства – лошите му характеристични данни, имайки
предвид събраните в тази насока гласни доказателства, характеристична справка и
протоколи за предупреждение по ЗМВР, и употребата на алкохол, под влияние на
който са били извършени деянията предвид събраните в тази насока гласни доказателства,
т.е. подсъдимият сам се е поставил в ситуация на по-слаби емоционално-волеви
задръжки);
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – т.нар.
генерална и специална превенции.
При тези данни съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия Г.Х.Х. следва на последния за всяко едно от извършените от него престъпления да
бъде наложено наказание в средния предвиден от закона размер, поради което му
определи и наложи за всяко едно от извършените от него престъпления наказание „лишаване
от свобода“ за срок три години, респективно на основание чл. 23, ал. 1 от НК му
определи и наложи за двете престъпления
едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок три години, като
намери, че не са налице основания за увеличаване на размера му и не приложи чл.
24 от НК.
Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на подсъдимия не се налага същият ефективно да
търпи определеното и наложено му общо наказание, но имайки предвид, че то му се
налага за две тежки умишлени престъпления против личността следва да му бъде
определен изпитателен срок в средния предвиден от закона размер, поради което
на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието за срок от
четири години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
Тъй като според заключението на приетата комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза подсъдимият страда от „Разстройство
вследствие употреба на алкохол. Синдром на зависимост. Заболяване в напреднал
стадий”, като здравословното
му състояние представлява опасност за него и за околните, поради което се
нуждае от болнични грижи и лечение по принудителен ред, каквото би могло да се
проведе в специализирано противоалкохолно отделение в Държавна
психиатрична болница гр.Раднево, съдът на основание чл. 92, ал. 1 от НК постанови
принудително лекуване на подсъдимия Г.Х.Х. в специализирано противоалкохолно отделение в Държавна психиатрична болница
гр.Раднево, като задължи Директора на ДПБ гр.Раднево в случай на промяна в
състоянието на подсъдимия, налагаща прекратяване на постановената принудителна
медицинска мярка, незабавно да уведоми за това настоящия съд с цел прекратяване
на принудителното му лекуване на основание чл. 92, ал. 5 от НК.
С оглед на постановената осъдителна присъда съдът осъди подсъдимия да заплати на
Държавата, както следва:
в
полза на МВР по бюджетната сметка
на ОД на МВР гр.Стара Загора – сумата от
789,60 лева, представляваща направени разноски по досъдебно производство № 1959-зм-333/2019 год.
по описа на Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара
Загора;
в
полза и по сметка на Националното бюро за правна помощ гр.София, ул.„Развигор“
№ 1 – сумата от
520
лева, представляваща изплатено възнаграждение на служебно назначения му защитник адв.С.М. в хода на досъдебно производство № 1959-зм-333/2019
год. по описа
на Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара
Загора, представлявала го на
досъдебното производство и в съдебното заседание на 23.01.2020 год.;
в
полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Районен съд Стара Загора – сумата от 90 лева, представляваща направени съдебни и деловодни разноски в хода на настоящото
съдебно производство.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: