РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. Перник, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
в присъствието на прокурора М. Люб. Ц.
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500398 по описа за 2024 година
., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивни жалби, подадени от Прокуратура на Република България,
представлявана от прокурор в Районна прокуратура – Перник, и от Областна дирекция на
МВР Перник, представлявана от директора Милчо Викторов Милчов, чрез пълномощник
главен юрисконсулт, против Решение № 377/07.05.2024 г. по гр. д. № 5785/2023 г. по описа
на Районен съд - Перник.
С обжалваното решение Районен съд - гр. Перник е осъдил Прокуратура на
Република България, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Витоша” № 2, и Областна
дирекция на МВР – Перник, с адрес за призоваване: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1,
представлявана от директора й, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ солидарно да
заплатят на Ц. М. М., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 800,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи
се в унижаване на честта и достойнството му, злепоставяне на доброто му име пред
обществото, довело до понасяне на притеснения и страдания и преживените във връзка с
това отрицателни емоционални състояния, всички посочени, настъпили, вследствие на
воденото срещу него досъдебно производство за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК,
наказателното производство по което - ДП № 298/2023 г. по описа на Първо РУ при ОД на
МВР- Перник, е прекратено, поради това, че деянието не съставлява престъпление, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2023 г. до окончателното й изплащане,
като отхвърля иска до пълния претендиран размер от 4000,00 лв. като неоснователен и
недоказан. Съдът е постановил, че вземането е при условията на солидарност с „Областна
дирекция на МВР - Перник. Със същото решение съдът се е произнесъл и относно
разноските.
1
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК София Д. - прокурор в Районна прокуратура -
Перник е обжалвала постановеното от Районен съд – гр. Перник решение. С жалбата се
сочи, че постановеното решение е неправилно, тъй като не са съобразени и отчетени някои
обстоятелства от значение за основателността и справедливостта на обезщетяването. Сочи,
че първоинстанционният съд е посочил единствено показанията на двамата свидетели,
разпитани в хода на производството, които подкрепят изложеното в исковата молба, но
същите сочат данни, непотвърдени с други доказателства. В показанията си свидетелите не
са посочили конкретни факти във връзка с предмета на воденото производство, от които да
биха могли да се направят изводи относно евентуалното причиняване на вреди, а се правят
оценки на това как се е чувствал ищецът, както и какво е било отношението на околните към
него. Счита, че кредитирането на тези показания представят субективна преценка, която не
би следвала да се взема предвид. Жалбоподателят твърди, че не са представени и никакви
обективни доказателства за медийно отразяване на случая, както и възможност за узнаване
за случая и самоличността на дееца от евентуално налични такива публикации, както
твърдят свидетелите, както и че не е съобразено обстоятелството, че разпитаните свидетели
са в близки родствени и приятелски отношения с ищеца и отразяват лична заинтересованост
на свидетеля по смисъла на чл. 172 от ГПК. Твърди, че първоинстанционния съд не е
съобразил факта, че М. никога не е разпитван и с негово участие действия по разследването
не са извършвани, съответно няма налагани мерки за неотклонение и лицето не е търпяло
ограничения на личната си свобода, нито ограничения във връзка с упражняването на
професията си. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от отчетените.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменен изцяло постановения от първата
инстанция съдебен акт, като бъде постановено друго решение, с което да се отхвърлят
предявените искове като недоказани по размер или алтернативно да бъде намален размера
на присъденото обезщетение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на
нови доказателства.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Областна дирекция на
МВР Перник, представлявана от директора Милчо Викторов Милчов, чрез пълномощник
главен юрисконсулт З. В.. Заема становище, че решението е неправилно и необосновано в
осъдителната му част спрямо ответниците по делото. Счита, че отправеният иск по реда на
ЗОДОВ е изцяло неоснователен и недоказан и като такъв е следвало да бъде отхвърлен
изцяло. Не се съгласява с направените изводи в първоинстанционния акт за наличие само на
две предпоставки за възникване на съответната обективна отговорност - повдигане на
обвинение и наказателното производство да е приключило поради това, че деянието не е
извършено от него. Твърди, че приложените спрямо ищеца мерки имат административен
характер, не са регламентирани в НПК, не предполагат наличието на досъдебно
производство и не са с интензитет, който може да въздейства съществено върху личната,
социалната и обществената сфера, тъй като ищецът не е бил привличан в качеството на
обвиняем, по отношение на него не е реализирана наказателна репресия и не са извършвани
действия с такъв интензитет, който е съизмерим с реалните последици по отношение на
привлеченото в качеството на обвиняем лице при протекло наказателно производство.
Счита, че в хода на проведеното съдебно производство не е постигнато успешно главно и
пълно доказване на вредите и причинната връзка, което е довело до неправилно и
необосновано присъждане на обезщетение за вреди. Твърди, че налагането на принудителни
административни мерки по реда на ЗДвП е извън основанията и процедурата по търсене на
наказателна отговорност, поради което е недопустимо подобно разширяване на обхвата на
предвидените в чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ основания върху процедури, които нямат връзка с
образуваното наказателно производство и прекратяването на същото, още повече същото не
е било оповестено публично по начин, който да води до обявяване на предполагаемия автор
на деянието, до засягане на социалния статус и отношението на околните лица спрямо
ищеца, тъй като приложените административни мерки по ЗДвП не се обявяват публично или
на трети лица, които не са техен адресат. Счита, че кредитираните показания на разпитаните
свидетели сочели на емоционална обвързаност и приятелски отношения с ищеца, както и
липсата други доказателства, които дори косвено могат да бъдат показател за преживени от
него страдания и душевни тревоги. Твърди, че образуването и прекратяването впоследствие
наказателно производство самостоятелно не могат да бъдат основание за търсене на
обезвреда по реда на ЗОДОВ - противното би означавало всяко прекратено такова
автоматично да води до заплащане на обезщетение на обвиняемия или заподозрения. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
2
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия ответник Ц. М.
М..
В съдебно заседание въззивният жалбоподател – Прокуратура на Република
България, чрез прокурор в Окръжна прокуратура - Перник, поддържа въззивната жалба.
Изразява становище, че постановеното от първоинстнционния съд решение е неправилно,
като излага съображения в тази насока. Моли настоящата инстанция за отмяна на
атакуваното решение, като се постанови ново, с което предявената искова претенция да бъде
отхвърлена като недоказана. Прави се алтернативно искане да се определи по-нисък размер
на обезщетение.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател – ОД МВР – Перник не изпраща
представител. Същият е депозирал писмено становище, чрез юрисконсулт, която моли да се
даде ход на делото, като въззивнта жалба бъде уважена, а предявеният иск – отхвърлен.
Претендират се юрисконсулско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемият ответник Ц. М. М. не се явява. Представлява се от
адвокат. Пълномощникът оспорва въззивните жалби и моли съда да постанови съдебен акт,
с който постановеното от първата инстанция решение да бъде потвърдено. Допълва, че
размерът на присъденото обезщетение е определен по справедливост, след като са доказани
претърпените от негова страна имуществени вреди.
Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Всяка от въззивните жалби се явява редовна и процесуално допустима – подадена е
от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е
постановено от първоинстанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е
подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните
предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените
претенции, поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от
страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи
от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС).
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено
престъпление. Ищецът сочи в исковата молба, че срещу него било образувано бързо
производство, за това, че на 20.05.2023 г. около 03. 00 часа в *** на улица без име
управлявал лек автомобил марка „***“ модел „***“, с peг. № *** след употреба на
наркотични вещества - амфетамин, установено по надлежен ред с техническо средство „Дръг
тест 5000“, проба № 00252 от 20.05.2023 г. Издаден му бил талон за медицинско изследване
№ *** за да бъде изготвена съдебно-химическа експертиза. След проверката Ц. М. бил
задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане в Първо РУ към ОДМВР гр. Перник.
Наложени му били принудителни административни мерки, а именно:
Със Заповед за прилагане на ПАМ № *** от *** по отношение на М. е наложена
санкция - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, както са отнети СУМПС и контролен
талон.
Със Заповед за прилагане на ПАМ № *** - ***, на молителя е наложена санкция
прекратяване на регистрация на МПС за срок от 6 месеца и отнети два броя регистрационни
табели.
От заключението на изготвената съдебно - химическа експертиза е установено, че в
представената за изследване проба на кръв, взета от Ц. М., не се установява наличие на
3
наркотични или други упойващи вещества, поради което с постановление от 30.10.2023 г.,
постановено по пр. пр. № 1688/2023 г. наблюдаващ прокурор при Районна прокуратура – гр.
Перник е прекратил наказателното производство на основание чл. 199, чл. 243 ал. 1 т. 1 във
вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК /поради липса на престъпление/.
Твърди, че е претърпял неимуществени вреди от незаконно обвинение, за което
претендира обезщетение в размер на 4000,00 лв. Излага , че случаят е имал обществен
резонанс, тъй като е станал известен сред много хора и е предизвикал негативни оценки за
личността му. Освен твърденията, че преживяното, във връзка с наказателното преследване е
довело до дълготрайно състояние на тревожност и депресия, от друга страна, свързаните с
производството принудителни административни мерки - временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС и прекратяване на регистрация на МПС за срок от 6
месеца са създали затруднения за М. при осъществяването на трудовата му дейност. Сочи, че
висящото наказателно производство е продължило повече от пет месеца, като същото
представлява ограничаване на гражданските му права и е довело до определени негативни
психични преживявания за него и неговото семейство.
Ответниците оспорват иска като неоснователен и недоказан.
Прокуратурата на Република България в лицето на прокурор при Районна
прокуратура – гр. Перник излага съображения, че претендираните неимуществени вреди не
са доказани, както и, че не са представени никакви доказателства, относно действително
претърпени такива. Оспорва се наличието на причинна връзка между образуваното и
водено срещу ищеца досъдебно производство и твърдените вреди, изразяващи се в
преживян стрес, смущение, притеснения и тревожност. Сочи, че ищецът не е привличан в
качеството на обвиняем, както и, че наказателното производство е приключило в разумен
срок /5 месеца/. Алтернативно излага съображения за завишеност на претендираното
обезщетение.
Областна дирекция на МВР Перник, представлявана от директора Милчо Викторов
Милчов, чрез пълномощник, по подробно изложени съображения оспорва като
неоснователно претендирането на вреди от законосъобразно приложени принудителни
мерки извън наказателния кодекс. Отбелязва, че образуваното досъдебно производство не е
отразено публично по начин, който да води до засягане на социалния статус и отношението
на околните.
От приетото като доказателство по делото досъдебно производство № 298/2023 г. по
описа на 01 РУ - Перник, се установява, че същото е било образувано за това, че на
20.05.2023 г. около 03.00 часа в *** на улица без име управлявал лек автомобил марка „***“
модел „***“, с peг. № *** след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установено
по надлежен ред с техническо средство "Дръг тест 5000", проба № 00252 от 20.05.2023 г. -
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Установява се също така, че въззиваемят е бил
задържан за 24 часа, издаден му е бил АУАН, както и са му били наложени принудителни
административни мерки – „временно отнемане на СУМПС до решаване на отговорността,
но не повече от 18 месеца" и „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.
По досъдебното производство въззиваемият е дал кръв за изследване на наличието на
наркотични вещества. Видно от протокол за извършена експертиза № *** с дата 04.10.2023
г., в представената за изследване кръвна проба, взета от лицето Ц. М. М. не е установено
наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците-
приложения към чл. 3 от Наредба за реда за квалифициране на растенията и веществата като
наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП. С постановление за прекратяване на наказателно
производство, с дата 30.10.2023 г. на Районна прокуратура - Перник е прекратено досъдебно
производство № 298/2023 г. по описа на 01 РУ - Перник, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във
вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление.
4
От показанията на разпитаните по делото свидетели С. С. И. - майка на въззиваемия,
и Д. П. С. – приятел на Ц. М., се установява, че последният е понесъл тежко задържането за
24 часа, отнемането на свидетелството за управление на МПС и прекратяване на
регистрацията на автомобила му, както и воденото срещу него наказателно производство.
Въззивната инстанция намира, че при така установените данни, правилно
решаващият съд е достигнал до извода, че предявеният иск е частично основателен и
доказан до размера на 800,00 лв. Правилно, обосновано и мотивирано е решението на съда в
преценката относно размера на присъденото обезщетение и като такова следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е престъпление. Отговорността на държавата/общините по
ЗОДОВ е специална деликтна отговорност спрямо общата деликтна отговорност, уредена в
чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност произтича от общото задължение на държавата да
спазва правата и законните интереси на гражданите, респ. на юридическите лица, за разлика
от деликтната отговорност по ЗЗД, произтичаща от общото задължение да не се вреди
виновно и противоправно другиму. Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер –
възниква при наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е
обусловена от наличието на вина (виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно
лице, причинило с поведението си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност
по чл. 45 и сл. от ЗЗД е виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на
причинителя на вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД,
като вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Обемът на отговорност на държавата по ЗОДВОВ е определен с разпоредбата на чл.
4 от закона – държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди
се определя по общото правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост.
Съдебната практика е установила кои обстоятелства следва да се установят и преценят от
решаващия орган, за да може след това да се прецени какво обезщетение да се присъди. Така
например, според Определение № 1 от 6.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1260/2021 г., IV г. о.,
ГК, докладчик председателят Зоя Атанасова, в което са цитирани:...... тежестта на
повдигнатото обвинение,... по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните
негови преживявания и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен
отзвук и пр. Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме,
че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване
на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване.
В настоящия случай наказателното производство е било образувано за престъпление
по чл. 343б, ал. 3 от НК, за управление на лек автомобил марка „***“ модел „***“, с peг. №
*** след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установено по надлежния ред.
Прекратяването на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК
поради това, че деянието не съставлява престъпление обосновава извод за незаконност по
смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение. Незаконността на обвинението
съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на
нейните правозащитни органи по чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от
ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от
5
незаконното обвинение. Неоснователни са в тази връзка изложените във въззивните жалби
доводи, че не е налице фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ поради това, че на
ищеца не е било повдигано обвинение в извършване на престъпление. Действително, по
досъдебното производство въззиваемият не е бил привлечен като обвиняем и не му е било
повдигано обвинение, като същият е имал само качеството на свидетел. Въпреки това, обаче
лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното
срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без
да му е повдигнато обвинение. Или, фактът на прекратяване на наказателното производство
поради липса на доказателства за извършено престъпление, осъществява хипотезата на чл. 2,
т. 2 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице не е привлечено в
качеството на обвиняем, в който смисъл е и константната съдебна практика - решение № 127
от 21.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1881/2018 г., IV г. о., ГК, решение № 341/05.10.2012 г. по
гр. дело № 1310/2011 г. на IV-то г. о. на ВКС, решение № 187/13.06.2012 г. по гр. дело №
1215/2011 г. на III-то г. о. на ВКС.
От събраните по делото доказателства се установява, че въззиваемият е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение и подлежат на обезщетяване от Прокуратурата на Република България солидарно
с Областна дирекция на МВР – гр. Перник, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. При
определяне на размера на дължимото обезщетение съдът съобрази предвид тежестта на
престъплението, за което е образувано досъдебно производство и предвиденото за него
наказание, продължителността на наказателното преследване около пет месеца (от
20.05.2023 г. до 30.10.2023 г.), задържането за 24 часа, наложените принудителни
административни мерки - забрана за управление на МПС и прекратяване на регистрацията
на същото.
Предвид изложеното, и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, за обезщетяване
неимуществените вреди на въззиваемия е определена сума в размер на 800,00 лв., която не е
обжалвана от него и въззивният съд счита, че същата му се дължи, ведно със законната
лихва, считано от прекратяване на наказателното производство до окончателното й
изплащане. Като е достигнал до такива фактически и правни изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият не е претендирал разноски, поради които такива не следва да се
присъждат.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Перник
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 377/07.05.2024 г. по гражданско дело № 5785/2023 г.
по описа на Районен съд - Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7