№ 69
гр. Ботевград, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря Л.Б.П.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20241810200781 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д- 63д от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия К № **** издаден от ОДМВР-София, с които на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, на Й. Г. Ш., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на
300 (триста) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от
ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от Й. Г. Ш. е описано искане за отмяна на така
издадения Електронен фиш. Според въззивника са налице нарушения при
издаването на оспорвания фиш, които са основания за неговата отмяна –
противоречие при описание на нарушението в обжалвания ЕФ и неяснота в
изписване на нарушената норма
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, се
явява. В съдебна прения се излагат допълнителни съображения за отмяна на
обжалвания ЕФ.
Ответната страна ОД на МВР - София редовно призована не изпраща
1
представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита вх. № ****г.
на ОД на МВР- София, чрез гл. юрик. Й.Г., с която моли Съдът да остави без
уважение жалбата на жалбоподателя като неоснователна и недоказана.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за
прекомерност на разноските на противната страна.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 01.07.2024г. в 09.29 часа, в Софийска област,
община Ботевград, АМ-Хемус 41+300 км, посока към гр. Варна, при
ограничение на скоростта от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС
влекач ДАФ ФТ ХФ, с регистрационен номер ****, собственост на „****“
ООД, гр. С., е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
мобилна радарна система TFR1-М. При разрешена стойност на скоростта 80
км/ч., е установена скорост на движение на описания автомобил от 120 км/ч
(след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км), като превишената
стойност на скоростта е 40 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № **** г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015
г. /.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на „****“ ООД, гр. С..
Първоначално е издаден електронен фиш на законния представител на
търговското дружество, собственик на влекача. Същият в декларация по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП е посочил, че на процесната дата влекачът е управляван от
жалбоподателя. Поради това първоначално издаденият фиш е анулиран и е
издаден втори, което е оспореният в настоящето производство.
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на
собственика на автомобила.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
2
жалбоподателят, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол „TFR-1M”; заповед № ****г. и заповед
№****г., и двете на Министъра на МВР, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №10.02.4835, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата
01.07.2024г., протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-
1М, справка за собственост на МПС, снимков материал; справка за
регистрация на МПС, отговор-справка от ОПУ-София, ведно със схема за
организация на движението на АМ Хемус в района на км 41+300 посока гр.
Варна, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни,
последователни и кореспондиращи по между си.
От справката на АПИ и схемата към нея се установява, че към датата
на извършване на нарушението /01.07.2024г./ при км 41+300 пътното платно в
посока гр. Варна е действал знак „В26” /Забранено е движението със скорост,
по-висока от означената 80км/, поставен на км 41+220 и с обхват на действие
до км 42+520.
Противно на възраженията на жалбоподателя от приложеното
удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по
метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът
на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно
нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението 24.02.2010г.
и срок на валидност на същото - 24.02.2020г. По делото са представени данни
за осъществена последваща проверка по смисъла на чл. 43 от Закона за
измерванията /ЗИ/ с дата 19.11.2020г. с протоколен номер № 3.40.20.
Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили,
чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на
3
автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15
от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес
и като такова бе приобщено по делото.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на
жалбоподателя Кашавелов и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил
за него, то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП и е допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано
лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило
посоченото нарушение по ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от
2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /,
4
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните
писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и
комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския
институт по метрология съгласно удостоверение № 10.02.4835. Съгласно чл.
30 от ЗИ срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е десет
години, но съгласно ал.5 на същия член когато срокът на валидността на
одобрения тип средство за измерване е изтекъл и то се намира в употреба, ако
отговаря на характеристиките указани в закона то се счита за одобрен тип.
Раздел 3-ти на същия закон предвижда осъществяването на първоначални и
последващи проверки от страна на оправомощени лица от Българския
институт по метрология, чрез които да бъде установена годността на
съответния тип средство за измерване. Посочения по делото АТСС е преминал
такава последваща проверка, в чието заключение е отразено, че конкретното
средство съответства на одобрения тип. Следователно е било годно по
смисъла на чл. 30, ал.5 от ЗИ.
Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
TFR1-M, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за
измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз
основа на това Съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5
от Наредба № **** г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
5
Същевременно използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в
който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е
относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване на
техническото средство – АМ Хемус, км. 41+300 с посока към гр.Варна,
времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни
средства, установеният скоростен режим.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението
му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложените снимки, в които са означени дата и час,
точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и
ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство – 124 км/ч.
Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е
доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното
нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се
наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш, заснет при
приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на
жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало
АТСС е изключено, поради което възраженията на жалбоподателя в обратна
посока се явяват неоснователни.
В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в
каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № **** г. до
отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ ****г. и заповед №****г. на Министъра на МВР образец, носи лимитивно
установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е
редовен от процесуална страна.
6
В случая правилно е определен и субектът на нарушението. Съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. Дружеството „****“ ООД, гр. С. е вписано като
собственик на процесния лек автомобил в постъпилата по делото справка за
собственост. Първоначално е издаден електронен фиш на законния му
представител. Същият в декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е посочил, че на
процесната дата влекачът е управляван именно от жалбоподателя, доколкото в
законния срок същият не е представил писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от
ЗДвП.
Според чл. 8 от Наредбата, а именно "При контрол на въведено с пътен
знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя
така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство
в зоната с ограничение на скоростта". В случая в протокола по чл. 10 от
Наредбата е записано, че разстоянието от пътния знак с въведено ограничение
до АТСС е 300 метра. По делото обаче несъмнено е доказано (от справката на
АПИ и трите схеми към нея), че автомобилът е бил позициониран на
разстояние 80 метра след знака за ограничение на скоростта. При така
установените изходни факти и при събразяване на обстоятелството, че
разстоянието на действие, или обсегът на радара е от 60 до 120 метра в
зависимост от избрания режим се налага извод, че движението на
жалбоподателя, би могло да е било осъществено извън обхвата на действие на
пътния знак В26. За да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по посочената правна квалификация, следва
това предположение да бъде интерпретирано в полза на административно-
наказващия орган, което е недопустимо. Нещо повече, то не кореспондира с
представените доказателства. Задължение на административнонаказващият
орган е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че при контрол
на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на
АТСС е било определено така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта.
Обстоятелството, че в приложения към административнонаказателната
преписка видеоклип са посочени географски координати на измерената
7
скорост на движение, не променят изводите в тази насока. При наличие
единствено на подобни данни, съдът не е в състояние да прецени дали
скоростта на движение е установена в зоната на въведеното ограничение,
респективно дали нарушението е съставомерно по посочения за нарушен
текст на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, което нарушение е самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш.
По разноските:
За заплащане на разноски следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса, но такива не са били претендирани в настоящето производство и
съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № **** издаден от ОДМВР-София,
с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/, на Й. Г. Ш., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер
на 300 (триста) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1
от ЗДвП.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8