Решение по дело №17474/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2975
Дата: 3 август 2022 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20211110217474
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2975
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110217474 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от „О Т “ ЕООД, ЕИК , със седалище
и адрес на управление с.К, общ.С, ул.“Л“ №, представлявано от управителя Г
В Д, чрез адв.Л.П. от САК, срещу наказателно постановление №611178-
F618066/16.11.2021 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“-София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.59А
от Наредба №Н-18/13.12.2006 на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят навежда доводи за необоснованост и недоказаност на
процесното НП, поради издаването му в нарушение на закона и допуснати
съществени процесуални нарушения.
На първо място се твърди, че в процесното НП не е посочено ясно
какво нарушение е извършено, по кой ред и с какъв конкретен документ е
следвало да стане отчитането на доставките, доколкото е посочено само, че
доставките не са декларирани по съответния ред.
1
На второ място се твърди, че дружеството се явява получател на
доставки на течни горива за посочените в АУАН и НП дати, като за него
важат изключенията по чл.118, ал.11 от ЗДДС и конкретно – това по т.5,
според която данни по ал.10 не се подават от получателя на доставки, които е
отчел като получени, чрез електронната си система с фискална памет. Сочи,
че съответно приложима е разпоредбата на чл.59А, ал.3, т.1 от Наредбата,
съгласно която лицето по ал.1 – получател по доставка на течни горива,
подава ЕДП, съгласно приложение 23 за потвърждаване на полученото
гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП,
като за обектите с ЕСФП се подават данни за доставени количества горива по
документ, чрез въвеждането им в електронната система с фискална памет.
Сочи, че дружеството е притежател на такава електронна система за фискално
отчитане и чрез нея отчита доставените количества горива, че е изпълнило
задълженията си по чл.3, ал.3 от Наредбата, като е подало своевременно
нужните данни за доставка по установената дистанционна връзка на данни,
които от своя страна дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обекта, както и че при
наличие на такава система по всяко време може да се направи справка за
наличните течни горива. С оглед на изложеното счита, че дружеството не е
укривало информация от контролните органи, а обратното – предоставя
редовно и в пълнота такава.
Допълнително твърди, че в търговския обект продажбите на течни
горива се извършват чрез средства за измерване на разход, а регистрацията на
продажбите се осъществява посредством издаване на касови бонове, а в
случая не е установено дружеството да е нарушило тези изисквания. Сочи, че
отчитането на приходите е обвързано с продажбата, а не с покупка на стока, с
оглед на което неправилно се твърди, че е целяло или укрило приходи,
ощетило, целяло да ощети или би могло да нанесе щета на фиска.
Допълнително твърди, че на основание чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС,
разпоредбата на чл.118, ал.10 от същия е неприложима за случаите, в които в
търговския обект се използва ЕСФП, както и че не може да се приеме за
неправомерно поведение, изразяващо се в ръчно невъвеждане на данните за
УКН, което от своя страна е в противоречие с чл.59А, ал.1 от Наредбата,
която императивно определя, че въвеждането на УКН на еАДД става
2
единствено чрез баркод четец. В тази връзка навежда доводи, че нормата е
цитирана от административния орган, но без да е анализирано нейното
съдържание и тя да е приложена в съответствие с него.
Навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
образуване на административнонаказателното производство. В този смисъл
счита, че в АУАН не са посочени съществени елементи от фактическия
състав на нарушението – не е посочена дата на извършване на нарушението,
което е задължителен реквизит от неговото съдържание по силата на чл.42,
т.3 от ЗАНН, а последното е ограничило правото му на защита да узнае в
какво нарушение е уличен.
Навежда доводи, че дори да се приеме, че дружеството е извършило
вмененото нарушение, то следва да се приложи разпоредбата на чл.28, б.“а“
от ЗАНН, при съобразяване с разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от
НК.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.П. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени изцяло обжалваното НП на посочените в жалбата
основания, като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира присъждане на направените разноски в настоящото
производство – заплатеният адвокатски хонорар, посочен в приложените
договор и пълномощно.
Ответната страна по жалбата, чрез надлежно упълномощения си
процесуален представител – юрк.Л И, след приключване на съдебното
следствие, моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното
НП, като правилно и законосъобразно.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление. Наказателното постановление е връчено лично на управителя
на дружеството- жалбоподател на 19.11.2021 г. /съгласно разписката върху
3
НП/, а жалбата против него е подадена в съда на 26.11.2021 г. /видно от
поставената дата на пощенското клеймо/, т.е., в законоустановения 14-дневен
срок за обжалване, считано от датата на връчване, с оглед на което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 19.04.2021 г., длъжностни лица при ЦУ на НАП – инспектори по
приходите - Т.С. и Ц Ц, извършили оперативна проверка на място в търговски
обект – бензиностанция, находящ се в с.Я, ул.“Б ш“, стопанисвана от „О Т “
ЕООД. В хода на проверката контролните органи констатирали, че в
търговския обект са монтирани два броя колонки за зареждане на гориво и
два броя резервоари за съхранение на гориво, катто и че в обекта е налична
нивомерна система, фискален принтер и ЕСФП – Ойл Сис вер.2.0 Д-KL с ИН
на ФУ OS005452 и ИН на ФП58005452, с рег.№4196635/20.05.2019 г.
След извършена проверка за периода от 01.01.2021 г. до 19.04.2021 г. в
информационната система на НАП „Контрол на горивата“, свидетелят С.
установил, че дружеството, като получател на доставка на течни горива, не е
подало данни за доставки с въвеждане на УКН на еАДД за доставени
количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, с баркодов четец.
Вместо това, дружеството е въвеждало номерата на издадените фактури на
изпълнителя на заявката „Интерспийт“ ЕООД с Б-т 13137446, като записвало
вида на горивото и количеството. Установил още, че за пет дати – 23.02.2021
г., 26.02.2021 г., 02.03.2021 г., 09.03.2021 г. и 14.03.2021 г., са получени пет
броя доставки, които са въведени чрез ЕСФП с номер на издадена фактура, а
не както е следвало с УКН на еАДД – АДД с №0000000005867139/18.02.2021
г. за 19523 литра дизелово гориво и АДД с №0000000005871238/22.02.2021 г.
за 25191 литра дизелово гориво, фактура с №**********/23.02.2021 г. за
12040 литра дизелово гориво с доставчик „Интерспийт“ ЕООД с Б-т
*********, 2 броя декларации за качество, 2 броя експедиционна бележка и
товарителница.
При извършена проверка на фискален бон 0073853/23.02.2021 г.,
свидетелят С. констатирал, че задълженото лице е въвело чрез ЕСФП
документални доставки на гориво, като вместо УКН на АДД
4
№0000000005867139 и №0000000005871238, е въвело номера на фактурата -
№000000006000007319 – АДД с №0000000005876797/25.02.2021 г. за 8551
литра дизелово гориво и АДД с №0000000005875710/24.02.2021 г. за 23104
литра дизелово гориво, фактура с №**********/26.02.2021 г. за 10035 литра
дизелово гориво с доставчик „Интерспийт“ ЕООД с Б-т *********, 2 броя
декларации за качество, 2 броя експедиционна бележка и товарителница.
При извършена проверка на фискален бон 0074312/26.02.2021 г.,
свидетелят С. констатирал, че задълженото лице е въвело чрез ЕСФП
документални доставки на гориво, като вместо УКН на АДД
№0000000005876797 и №0000000005875710, е въвело номера на фактурата -
№000000006000007360 – АДД с №0000000005878009/25.02.2021 г. за 23106
литра дизелово гориво и АДД с №0000000005880914/27.02.2021 г. за 7561
литра дизелово гориво, фактура с №**********/02.03.2021 г. за 10063 литра
дизелово гориво с доставчик „Интерспийт“ ЕООД с Б-т *********, 2 броя
декларации за качество, 2 броя експедиционна бележка и товарителница.
При извършена проверка на фискален бон 0075026/02.03.2021 г.,
свидетелят С. констатирал, че задълженото лице е въвело чрез ЕСФП
документални доставки на гориво, като вместо УКН на АДД
№0000000005878009 и №0000000005880914, е въвело номера на фактурата -
№000000006000007411 – АДД с №0000000005901235/08.03.2021 г. за 12050
литра дизелово гориво и АДД с №0000000005901212/08.03.2021 г. за 7547
литра дизелово гориво, фактура с №**********/09.03.2021 г. за 12100 литра
дизелово гориво с доставчик „Интерспийт“ ЕООД с Б-т *********, 2 броя
декларации за качество, 2 броя експедиционна бележка и товарителница.
При извършена проверка на фискален бон 0076246/09.03.2021 г.,
свидетелят С. констатирал, че задълженото лице е въвело чрез ЕСФП
документални доставки на гориво, като вместо УКН на АДД
№0000000005901235 и №0000000005901212, е въвело номера на фактурата -
№000000006000007512 – АДД с №0000000005919598/12.03.2021 г. за 13643
литра дизелово гориво, фактура с №**********/14.03.2021 г. за 12026 литра
дизелово гориво с доставчик „И“ ЕООД с Б-т , 2 броя декларации за качество,
2 броя експедиционна бележка и товарителница.
При извършена проверка на фискален бон 0077195/14.03.2021 г.,
свидетелят С. констатирал, че задълженото лице е въвело чрез ЕСФП
5
документални доставки на гориво, като вместо УКН на АДД
№0000000005919598, е въвело номера на фактурата - №000000006000007596.
За направените констатации в хода на проверката, контролните органи
съставили Протокол за извършена проверка в обект №0456139/19.04.2021 г. и
ПИП №0039572/30.06.2021 г.
Въз основа на така направените констатации от извършените проверки
в обекта, компетентно длъжностно лице – инспектор по приходите при ЦУ на
НАП – Т. ИЛ. СЛ., в присъствието на един свидетел при съставяне на акта – Ц
М Ц, съставил АУАН №F618066 на 30.06.2021 г., против „О Т “ ЕООД, за
това, че в качеството си на дружество, което извършва продажби на течни
горива по чл.3, ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е допуснало
нарушение на Наредбата, като в подадените към НАП данни за доставки на
горива не се съдържа уникален контролен номер /УКН/ на еАДД за доставени
количества гориво по документ, с което е нарушило разпоредбата на чл.59А,
във вр. с чл.59А, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на управителя на
дружеството, на датата на неговото съставяне – 30.06.2021 г, без възражения
по направените в него констатации. Жалбоподателят представил писмени
обяснения, в които изложил доводи, че от момента, в който акцизния склад, с
който дружеството работи, е сменило начина на работа и спряло да издава
АДД и започнало да издава фактури, след консултации с тях и фирмата,
поддържаща ЕСФП, стигнали до извода, че трябва да се въвеждат доставките
на горива по фактури, но от 21.04.2021 г., след поредни спорове и неясноти
започват да въвеждат доставките с УКН на АДД, което получават с фактурите
на доставчика.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН,
компетентно длъжностно лице – Началник на отдел „Оперативни дейности“-
София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, издал процесното НП №611178-F618066/16.11.2021 г., с което на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС наложил на „О Т “ ЕООД имуществена
санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.59А от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена,
въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на
6
свидетеля С., които кредитира с доверие, тъй като кореспондират на данните
от събраните по делото писмени доказателства, обективно и точно отразяват
непосредствените му впечатления, във връзка с изпълнение на служебни
задължения, без да са налице данни за заинтересованост от изхода на делото;
от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП;
ПИП №0456139/19.04.2021 г.; ПИП №0039572/30.06.2021 г.; 43 броя писмени
документи – 5 броя фактури, 5 броя товарителници, 9 броя еАДД, 5 броя
служебни бонове за доставка, 9 броя декларации за съответните течни горива,
9 броя експедиционни бележки; писмени обяснения от дружеството-
жалбоподател, чрез управителя; Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП.


При извършена служебна проверка за законосъобразност на процесните
АУАН и НП, съдът намира, че и двата акта са издадени от териториално и
материално компетентни органи, съобразно представената Заповед №ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г., в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в
кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.
Съгласно разпоредбата на чл.59а, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, лицата по чл.118, ал.9 и ал.10 от ЗДДС подават в НАП
данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) - приложение №22, или
електронен документ за получаване (ЕДП) - приложение №23, за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от
него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен
данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са
задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и
подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез
ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД
или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на
еАДД за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, се
извършва чрез баркод четец.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС, данъчно задължено
7
лице – получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в НАП
данни за доставката и движението на доставените/получените количества
течни горива по документ, както и за промяната в тях. Данните се подават на
датата на данъчното събитие и на датата на възникване на промяната в
обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че като
получател на гориво жалбоподателят е адресат на цитираната норма, поради
което направеното възражение, относно неприложимостта на посочената като
виновно нарушена разпоредба в АУАН и НП, доколкото е само получател по
доставка на течни горива, съдът намира за неоснователно. Безспорно се
установява и обстоятелството, че в обекта, стопанисван от жалбоподателя е
монтирано фискално устройство. Предвид горното, нормата на чл.59а, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ му вменява задължение да въведе в
информационните масиви на НАП данните за получените количества гориво
на датата на тяхното получаване /датата на данъчното събитие/, и като не е
изпълнил това си задължение по предвидения от законодателя начин, е
осъществил от обективна страна състава на вмененото нарушение.
Видно, обаче, от обстоятелствените части на АУАН и НП е, че са
посочени пет дати, на които се твърди, че жалбоподателят е получил пет броя
доставки на течни горива – на 23.02.2021 г., 26.02.2021 г., 02.03.2021 г.,
09.03.2021 г. и 14.03.2021 г., за които е отразило документално доставки на
горива /стоки с висок фискален риск/, посредством посочване номерата на
издадените пет броя фактури за тях, а не чрез УКН на еАДД за доставените
количества горива по документи. Същевременно, с процесното НП
жалбоподателят е санкциониран само за едно извършено нарушение на
разпоредбата на чл.59а, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с
чл.118, ал.4 от ЗДДС, при положение, че в обстоятелствените части и на двата
акта са описани в пет пункта пет самостоятелни административни нарушения
на вменената разпоредба, извършени от дружеството на различни дати, с
оглед датата на настъпване на данъчното събитие. Очевидно, при описание на
нарушението е допуснато вътрешно противоречие, което внася неяснота във
волята на наказващият орган и в предмета на доказване по делото. При това
положение, съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено по тежест процесуално нарушение,
8
довело до накърняване правото на защита на санкционираното юридическо
лице до степен да не може да разбере за какво точно нарушение е наказан и
кога го е извършил. В тази връзка направеното възражение, че в АУАН и НП
на практика липсва посочена дата на извършване на нарушението, се явява
напълно основателно. Процесното НП е издадено в нарушение на
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, доколкото са налице пет отделни деяния,
всяко самостоятелно осъществяващо състава на едно и също
административно нарушение. Следва да се посочи, че в
административнонаказателния процес не съществува т.нар. продължавано
административно нарушение, изводимо от изричното правило на чл.18 от
ЗАНН. В конкретния случай, налагайки само едно административно
наказание на жалбоподателя, административният орган от една страна е
допуснал съществено и неотстранимо процесуално нарушение, а от друга –
неправилно е приложил материалния закон, което съставлява самостоятелно
основание за отмяна на издадения санкционен акт.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателното
постановление следва да бъде отмено, като неправилно и незаконосъобразно
издадено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото,
право на разноски има жалбоподателят. Същият е направил своевременно
изрично искане в този смисъл, като представя доказателства за заплатено в
брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
настоящото производство в размер на 400 лева /съгласно договор за правна
защита и съдействие и пълномощно/. Претенцията на жалбоподателя е
доказана и основателна, поради което следва да се присъдят разноски в целия
претендиран размер от 400 лева. Разноските следва да бъдат възложени за
заплащане на ЦУ на НАП, в чиято структура е органът, издал процесното НП.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
чл.58д , т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№611178-F618066/16.11.2021 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“-София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „О Т“ ЕООД, ЕИК , със седалище и
адрес на управление с.К, общ.С, ул.“Л“ №, представлявано от управителя Г В
Д, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева, за нарушение на чл.59А от Наредба №Н-18/13.12.2006 на
МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, ЦЕНТРАЛНО
УПРАВЛЕНИЕ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, да
заплати на „О Т “ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление с.К,
общ.С, ул.“Л“ №, представлявано от управителя Г В Д, сумата от 400 лева
/четиристотин лева/, представляваща направени разноски в настощото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, посочени в НПК, и по реда
на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

10

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от „О Т “ ЕООД, ЕИК , със седалище
и адрес на управление с.К, общ.С, ул.“Л“ №, представлявано от управителя Г
В Д, чрез адв.Л.П. от САК, срещу наказателно постановление №611178-
F618066/16.11.2021 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“-София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.59А
от Наредба №Н-18/13.12.2006 на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят навежда доводи за необоснованост и недоказаност на
процесното НП, поради издаването му в нарушение на закона и допуснати
съществени процесуални нарушения.
На първо място се твърди, че в процесното НП не е посочено ясно
какво нарушение е извършено, по кой ред и с какъв конкретен документ е
следвало да стане отчитането на доставките, доколкото е посочено само, че
доставките не са декларирани по съответния ред.
На второ място се твърди, че дружеството се явява получател на
доставки на течни горива за посочените в АУАН и НП дати, като за него
важат изключенията по чл.118, ал.11 от ЗДДС и конкретно – това по т.5,
според която данни по ал.10 не се подават от получателя на доставки, които е
отчел като получени, чрез електронната си система с фискална памет. Сочи,
че съответно приложима е разпоредбата на чл.59А, ал.3, т.1 от Наредбата,
съгласно която лицето по ал.1 – получател по доставка на течни горива,
подава ЕДП, съгласно приложение 23 за потвърждаване на полученото
гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП,
като за обектите с ЕСФП се подават данни за доставени количества горива по
документ, чрез въвеждането им в електронната система с фискална памет.
Сочи, че дружеството е притежател на такава електронна система за фискално
отчитане и чрез нея отчита доставените количества горива, че е изпълнило
задълженията си по чл.3, ал.3 от Наредбата, като е подало своевременно
нужните данни за доставка по установената дистанционна връзка на данни,
които от своя страна дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обекта, както и че при
наличие на такава система по всяко време може да се направи справка за
наличните течни горива. С оглед на изложеното счита, че дружеството не е
укривало информация от контролните органи, а обратното – предоставя
редовно и в пълнота такава.
Допълнително твърди, че в търговския обект продажбите на течни
горива се извършват чрез средства за измерване на разход, а регистрацията на
продажбите се осъществява посредством издаване на касови бонове, а в
случая не е установено дружеството да е нарушило тези изисквания. Сочи, че
отчитането на приходите е обвързано с продажбата, а не с покупка на стока, с
1
оглед на което неправилно се твърди, че е целяло или укрило приходи,
ощетило, целяло да ощети или би могло да нанесе щета на фиска.
Допълнително твърди, че на основание чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС,
разпоредбата на чл.118, ал.10 от същия е неприложима за случаите, в които в
търговския обект се използва ЕСФП, както и че не може да се приеме за
неправомерно поведение, изразяващо се в ръчно невъвеждане на данните за
УКН, което от своя страна е в противоречие с чл.59А, ал.1 от Наредбата,
която императивно определя, че въвеждането на УКН на еАДД става
единствено чрез баркод четец. В тази връзка навежда доводи, че нормата е
цитирана от административния орган, но без да е анализирано нейното
съдържание и тя да е приложена в съответствие с него.
Навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
образуване на административнонаказателното производство. В този смисъл
счита, че в АУАН не са посочени съществени елементи от фактическия
състав на нарушението – не е посочена дата на извършване на нарушението,
което е задължителен реквизит от неговото съдържание по силата на чл.42,
т.3 от ЗАНН, а последното е ограничило правото му на защита да узнае в
какво нарушение е уличен.
Навежда доводи, че дори да се приеме, че дружеството е извършило
вмененото нарушение, то следва да се приложи разпоредбата на чл.28, б.“а“
от ЗАНН, при съобразяване с разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от
НК.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.П. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени изцяло обжалваното НП на посочените в жалбата
основания, като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира присъждане на направените разноски в настоящото
производство – заплатеният адвокатски хонорар, посочен в приложените
договор и пълномощно.
Ответната страна по жалбата, чрез надлежно упълномощения си
процесуален представител – юрк.Любомир Илиев, след приключване на
съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да потвърди
процесното НП, като правилно и законосъобразно.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление. Наказателното постановление е връчено лично на управителя
на дружеството- жалбоподател на 19.11.2021 г. /съгласно разписката върху
НП/, а жалбата против него е подадена в съда на 26.11.2021 г. /видно от
2
поставената дата на пощенското клеймо/, т.е., в законоустановения 14-дневен
срок за обжалване, считано от датата на връчване, с оглед на което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 19.04.2021 г., длъжностни лица при ЦУ на НАП – инспектори по
приходите - Т С и Ц Ц, извършили оперативна проверка на място в търговски
обект – бензиностанция, находящ се в с.Я, ул.“Б ш“, стопанисвана от „О Т“
ЕООД. В хода на проверката контролните органи констатирали, че в
търговския обект са монтирани два броя колонки за зареждане на гориво и
два броя резервоари за съхранение на гориво, катто и че в обекта е налична
нивомерна система, фискален принтер и ЕСФП – Ойл Сис вер.2.0 Д-KL с ИН
на ФУ OS005452 и ИН на ФП58005452, с рег.№4196635/20.05.2019 г.
След извършена проверка за периода от 01.01.2021 г. до 19.04.2021 г. в
информационната система на НАП „Контрол на горивата“, свидетелят
Славков установил, че дружеството, като получател на доставка на течни
горива, не е подало данни за доставки с въвеждане на УКН на еАДД за
доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, с баркодов
четец. Вместо това, дружеството е въвеждало номерата на издадените
фактури на изпълнителя на заявката „И“ ЕООД с Б-т 13137446, като
записвало вида на горивото и количеството. Установил още, че за пет дати –
23.02.2021 г., 26.02.2021 г., 02.03.2021 г., 09.03.2021 г. и 14.03.2021 г., са
получени пет броя доставки, които са въведени чрез ЕСФП с номер на
издадена фактура, а не както е следвало с УКН на еАДД – АДД с
№0000000005867139/18.02.2021 г. за 19523 литра дизелово гориво и АДД с
№0000000005871238/22.02.2021 г. за 25191 литра дизелово гориво, фактура с
№**********/23.02.2021 г. за 12040 литра дизелово гориво с доставчик „И“
ЕООД с Б-т , 2 броя декларации за качество, 2 броя експедиционна бележка и
товарителница.
При извършена проверка на фискален бон 0073853/23.02.2021 г.,
свидетелят Славков констатирал, че задълженото лице е въвело чрез ЕСФП
документални доставки на гориво, като вместо УКН на АДД
№0000000005867139 и №0000000005871238, е въвело номера на фактурата -
№000000006000007319 – АДД с №0000000005876797/25.02.2021 г. за 8551
литра дизелово гориво и АДД с №0000000005875710/24.02.2021 г. за 23104
литра дизелово гориво, фактура с №**********/26.02.2021 г. за 10035 литра
дизелово гориво с доставчик „Интерспийт“ ЕООД с Б-т *********, 2 броя
декларации за качество, 2 броя експедиционна бележка и товарителница.
При извършена проверка на фискален бон 0074312/26.02.2021 г.,
свидетелят Славков констатирал, че задълженото лице е въвело чрез ЕСФП
документални доставки на гориво, като вместо УКН на АДД
3
№0000000005876797 и №0000000005875710, е въвело номера на фактурата -
№000000006000007360 – АДД с №0000000005878009/25.02.2021 г. за 23106
литра дизелово гориво и АДД с №0000000005880914/27.02.2021 г. за 7561
литра дизелово гориво, фактура с №**********/02.03.2021 г. за 10063 литра
дизелово гориво с доставчик „И“ ЕООД с Б-т , 2 броя декларации за качество,
2 броя експедиционна бележка и товарителница.
При извършена проверка на фискален бон 0075026/02.03.2021 г.,
свидетелят Славков констатирал, че задълженото лице е въвело чрез ЕСФП
документални доставки на гориво, като вместо УКН на АДД
№0000000005878009 и №0000000005880914, е въвело номера на фактурата -
№000000006000007411 – АДД с №0000000005901235/08.03.2021 г. за 12050
литра дизелово гориво и АДД с №0000000005901212/08.03.2021 г. за 7547
литра дизелово гориво, фактура с №**********/09.03.2021 г. за 12100 литра
дизелово гориво с доставчик „И“ ЕООД с Б-т , 2 броя декларации за качество,
2 броя експедиционна бележка и товарителница.
При извършена проверка на фискален бон 0076246/09.03.2021 г.,
свидетелят С констатирал, че задълженото лице е въвело чрез ЕСФП
документални доставки на гориво, като вместо УКН на АДД
№0000000005901235 и №0000000005901212, е въвело номера на фактурата -
№000000006000007512 – АДД с №0000000005919598/12.03.2021 г. за 13643
литра дизелово гориво, фактура с №**********/14.03.2021 г. за 12026 литра
дизелово гориво с доставчик „И“ ЕООД с Б-т , 2 броя декларации за качество,
2 броя експедиционна бележка и товарителница.
При извършена проверка на фискален бон 0077195/14.03.2021 г.,
свидетелят Славков констатирал, че задълженото лице е въвело чрез ЕСФП
документални доставки на гориво, като вместо УКН на АДД
№0000000005919598, е въвело номера на фактурата - №000000006000007596.
За направените констатации в хода на проверката, контролните органи
съставили Протокол за извършена проверка в обект №0456139/19.04.2021 г. и
ПИП №0039572/30.06.2021 г.
Въз основа на така направените констатации от извършените проверки
в обекта, компетентно длъжностно лице – инспектор по приходите при ЦУ на
НАП – Т И С, в присъствието на един свидетел при съставяне на акта – Ц М
Ц, съставил АУАН №F618066 на 30.06.2021 г., против „О Т “ ЕООД, за това,
че в качеството си на дружество, което извършва продажби на течни горива
по чл.3, ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е допуснало нарушение
на Наредбата, като в подадените към НАП данни за доставки на горива не се
съдържа уникален контролен номер /УКН/ на еАДД за доставени количества
гориво по документ, с което е нарушило разпоредбата на чл.59А, във вр. с
чл.59А, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на управителя на
дружеството, на датата на неговото съставяне – 30.06.2021 г, без възражения
4
по направените в него констатации. Жалбоподателят представил писмени
обяснения, в които изложил доводи, че от момента, в който акцизния склад, с
който дружеството работи, е сменило начина на работа и спряло да издава
АДД и започнало да издава фактури, след консултации с тях и фирмата,
поддържаща ЕСФП, стигнали до извода, че трябва да се въвеждат доставките
на горива по фактури, но от 21.04.2021 г., след поредни спорове и неясноти
започват да въвеждат доставките с УКН на АДД, което получават с фактурите
на доставчика.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН,
компетентно длъжностно лице – Началник на отдел „Оперативни дейности“-
София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, издал процесното НП №611178-F618066/16.11.2021 г., с което на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС наложил на „О Т“ ЕООД имуществена
санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.59А от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена,
въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетеля Славков, които кредитира с доверие, тъй като кореспондират на
данните от събраните по делото писмени доказателства, обективно и точно
отразяват непосредствените му впечатления, във връзка с изпълнение на
служебни задължения, без да са налице данни за заинтересованост от изхода
на делото; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните
АУАН и НП; ПИП №0456139/19.04.2021 г.; ПИП №0039572/30.06.2021 г.; 43
броя писмени документи – 5 броя фактури, 5 броя товарителници, 9 броя
еАДД, 5 броя служебни бонове за доставка, 9 броя декларации за съответните
течни горива, 9 броя експедиционни бележки; писмени обяснения от
дружеството-жалбоподател, чрез управителя; Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020
г. на изпълнителния директор на НАП.


При извършена служебна проверка за законосъобразност на процесните
АУАН и НП, съдът намира, че и двата акта са издадени от териториално и
материално компетентни органи, съобразно представената Заповед №ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г., в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в
кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.
Съгласно разпоредбата на чл.59а, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, лицата по чл.118, ал.9 и ал.10 от ЗДДС подават в НАП
данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) - приложение №22, или
електронен документ за получаване (ЕДП) - приложение №23, за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от
5
него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен
данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са
задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и
подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез
ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД
или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на
еАДД за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, се
извършва чрез баркод четец.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС, данъчно задължено
лице – получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в НАП
данни за доставката и движението на доставените/получените количества
течни горива по документ, както и за промяната в тях. Данните се подават на
датата на данъчното събитие и на датата на възникване на промяната в
обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че като
получател на гориво жалбоподателят е адресат на цитираната норма, поради
което направеното възражение, относно неприложимостта на посочената като
виновно нарушена разпоредба в АУАН и НП, доколкото е само получател по
доставка на течни горива, съдът намира за неоснователно. Безспорно се
установява и обстоятелството, че в обекта, стопанисван от жалбоподателя е
монтирано фискално устройство. Предвид горното, нормата на чл.59а, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ му вменява задължение да въведе в
информационните масиви на НАП данните за получените количества гориво
на датата на тяхното получаване /датата на данъчното събитие/, и като не е
изпълнил това си задължение по предвидения от законодателя начин, е
осъществил от обективна страна състава на вмененото нарушение.
Видно, обаче, от обстоятелствените части на АУАН и НП е, че са
посочени пет дати, на които се твърди, че жалбоподателят е получил пет броя
доставки на течни горива – на 23.02.2021 г., 26.02.2021 г., 02.03.2021 г.,
09.03.2021 г. и 14.03.2021 г., за които е отразило документално доставки на
горива /стоки с висок фискален риск/, посредством посочване номерата на
издадените пет броя фактури за тях, а не чрез УКН на еАДД за доставените
количества горива по документи. Същевременно, с процесното НП
жалбоподателят е санкциониран само за едно извършено нарушение на
разпоредбата на чл.59а, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с
чл.118, ал.4 от ЗДДС, при положение, че в обстоятелствените части и на двата
акта са описани в пет пункта пет самостоятелни административни нарушения
на вменената разпоредба, извършени от дружеството на различни дати, с
оглед датата на настъпване на данъчното събитие. Очевидно, при описание на
нарушението е допуснато вътрешно противоречие, което внася неяснота във
волята на наказващият орган и в предмета на доказване по делото. При това
положение, съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено по тежест процесуално нарушение,
6
довело до накърняване правото на защита на санкционираното юридическо
лице до степен да не може да разбере за какво точно нарушение е наказан и
кога го е извършил. В тази връзка направеното възражение, че в АУАН и НП
на практика липсва посочена дата на извършване на нарушението, се явява
напълно основателно. Процесното НП е издадено в нарушение на
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, доколкото са налице пет отделни деяния,
всяко самостоятелно осъществяващо състава на едно и също
административно нарушение. Следва да се посочи, че в
административнонаказателния процес не съществува т.нар. продължавано
административно нарушение, изводимо от изричното правило на чл.18 от
ЗАНН. В конкретния случай, налагайки само едно административно
наказание на жалбоподателя, административният орган от една страна е
допуснал съществено и неотстранимо процесуално нарушение, а от друга –
неправилно е приложил материалния закон, което съставлява самостоятелно
основание за отмяна на издадения санкционен акт.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателното
постановление следва да бъде отмено, като неправилно и незаконосъобразно
издадено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото,
право на разноски има жалбоподателят. Същият е направил своевременно
изрично искане в този смисъл, като представя доказателства за заплатено в
брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
настоящото производство в размер на 400 лева /съгласно договор за правна
защита и съдействие и пълномощно/. Претенцията на жалбоподателя е
доказана и основателна, поради което следва да се присъдят разноски в целия
претендиран размер от 400 лева. Разноските следва да бъдат възложени за
заплащане на ЦУ на НАП, в чиято структура е органът, издал процесното НП.
Водим от горните мотиви, съдът
7