№ 154
гр. Свиленград, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Татяна Г. Терзиева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200241 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 001641 от
13.04.2023година на Директора на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при
Комисия за защита на потребителите, с което на „МАКСИМА
БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Подуяне, бул. Ботевградско шосе №247,ет.2 -
представлявано от управителя Петър Петров Павлов , за нарушение на
чл.210в във вр.с чл.68л,ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на
основание чл.210в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на
3000лв.
Дружеството-жалбоподател моли за отмяна на обжалвания акт,като
счита същият за неправилен и незаконосъобразен. Оспорва се извършеното от
дружеството нарушение,като се твърди,че напълно неправилно
проверяващите са стартирали адм.производство,без да са констатирали
извършено нарушение и без да изискат становище, обяснение и т.н. Твърдят
още,че липсвали доказателства в адм.производство относно разминаване на
цената на етикета, с тази посочена в касовия бон за конкретния продукт. В
подаденото възражение срещу съставения АУАН били представени
доказателства,че цената посочена в брошурата съответствала на цената при
закупуването й на касата. Оспорва се,че дружеството използва нелоялни
търговски практики,като излага съображения в тази насока.Сочат се и
допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП,а именно
разминаване в датата на твърдяното нарушение,тъй като в АУАН била
посочена дата 26.10.2022г. /за която дата периода на промоцията в брошурата
не важал ,тъй като промоцията била в периода 18-24.10.2022г.,а в НП за
1
датата на нарушението било посочено -23.10.2022г.. По изложените доводи
моли съда да уважи жалбата и да отмени обжалвания акт.
В съдебната фаза, дружеството жалбоподател редовно призовано, не
изпраща представител.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита
на потребителите, редовно призовани, не изпращат представител .
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
По делото е постъпило становище от АНО,с което моли съда да остави
жалбата без уважение. Претендира присъждане на разноски,без да се
ангажират доказателства за сторени такива,вкл. и за представителство по
делото от страна на юрисконсулт.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 26.10.2022г. в КЗП е постъпила жалба на потребител, заведена с вх.
№П-03-1252/26.10.2022г. ,в която имало изложени твърдения ,че в търговски
обект- Т МАРКЕТ ,находящ се в гр.Свиленград се предлагат за продажба на
потребители продукти на цени ,несъответстващи на обявената цена .
Към жалбата били приложени –страница от рекламната брошура на
процесният магазин,валидна за периода от вторник 18.10.2022г. до
24.10.2022г., фискален бон №********** от 23.10.2022г.,като съответно в
рекламната брошура било налице снимка на слънчогледово олио „EXTRA
LIAN“ 1л. и текст -22% ,цена 4,89лева,която била зачертана,а под нея била
посочена нова цена на олиото ,а именно 3,85лева. В приложения към жалбата
фискален бон,обаче олиото било маркирано на цена 3,99лева,а не на цената
посочена в рекламната брошура.
Въз основа на постъпилата жалба е разпоредено с резолюция да се
извърши проверка по случая .
Във връзка с това св.А. П. К. и св.А. М. К. на 02.11.2022година посетили
обект,представляващ магазин „Т-маркет, находящ се в гр.Свиленград,улица
Гео Милев №2, стопанисван от „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК
*********.
По време на проверката двамата свидетели в присъствието на управителя
Д.М.П. установили ,че в нарушение на издадена Заповед№135 от 20.02.2017г.
на Председателя на КЗК в сила от 19.09.2017г. бил приложил повторно
забранената му да прилагане заблуждаваща нелоялна търговска практика-
търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената
на предлаганите стоки ,включително и на бонбони Airwaves чрез поставен
етикет , в нарушение на чл.68д,ал.1 ,предложение 1во/съдържа невярна
информация и следователно е подвеждащо/, във вр.с чл.68г,ал.4 във вр. с
чл.68в от ЗЗП.
Свидетелите приели за установено,въз основа на приложените към
жалбата писмени доказателства,че в търговски обект- Т МАРКЕТ ,находящ се
2
в гр.Свиленград се предлагат за продажба на потребители продукти на цени ,
несъответстващи на обявената цена, тъй като от рекламната брошура на
процесния магазин,валидна за периода от вторник 18.10.2022г. до
24.10.2022г., било налице снимка на слънчогледово олио „EXTRA LIAN“ 1л.
и текст -22% , цена 4,89лева,която била зачертана,а под нея била посочена
нова цена на олиото , а именно 3,85лева, но от фискален бон №********** от
23.10.2022г. ,обаче слънчогледово олио „EXTRA LIAN“ 1л. било маркирано
на цена 3,99лева,а не на цената посочена в рекламната брошура от 3,85лева.
При това положение свидетелите приели за безспорно установено,че в
търговския обект се предлага за продажба на потребителите слънчогледово
олио „EXTRA LIAN“ 1л. с обявена цена на етикета,несъответстваща на
маркираната във фискалния бон цена, което обстоятелство безспорно
доказвало ,че информацията на етикета по отношение цената е
невярна.Същата информация била предназначена за потребителите ,за да
вземат решение за покупка.
Наличието на информация за невярна цена/по ниска/ можело да е
основание , потребителя да вземе решение за покупка,което не би взел без
прилагането на практиката. Заблуждаващата нелоялна търговска практика се
изразявала в предоставяне чрез етикет на невярна и подвеждаща информация
за цената на слънчогледово олио „EXTRA LIAN“ 1л, прилагането на която
средния потребител не би взел без използването на търговската практика.
Във връзка с Решение на КЗП по Протокол №05/01.02.2017г.,
Председателя на КЗП издал Заповед №135/20.02.2017г./прието като
доказателство по делото/ с която заповед било забранено на дружеството –
жалбоподател при упражняване на своята дейност за използва заблуждаваща
нелоялна търговска практика,а именно : Търговецът да предоставя невярна и
подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки,вкл. и за
бонбони Airwaves чрез поставен етикет , в нарушение на чл.68д,ал.1
,предложение 1во/съдържа невярна информация и следователно е
подвеждащо/, във вр.с чл.68г,ал.4 във вр. с чл.68в от ЗЗП. Процесната заповед
била връчена и обжалвана,като с Решение №5367 от 10.04.2019г.
постановено по адм.д.№12657/2017г. по описа на ВАС е било потвърдено
Решение №5420/19.09.2017г. постановено по адм.дело №3563/2017г. по
описа на Адм.съд София град./прието като доказателство по делото/ ,с което е
отхвърлена жалбата на дружеството срещу оспорената Заповед
№135/20.02.2017г.,поради което проверяващите свидетели приели ,че на
26.10.2022г. дружеството жалбоподател не е изпълнило Заповедта на
председателя на КЗП по чл.68л,ал.1 от ЗЗП,с което е нарушило чл.210в от
ЗЗП.
За така извършената проверка бил съставен Констативен протокол №К-
2744807/02.11.2022г.,подписан от двамата свидетели и от присъствалото по
време на проверката лице.
Изпратена била покана до представляващия -дружеството жалбоподател
да се яви на 19.01.2023г. в 10.00ч. в КЗП гр.Хасково за съставяне на АУАН
във връзка с констатираното нарушение описано с Констативен протокол
посочен по горе,като поканата е връчена на управителя на дружеството на
21.12.2022г.
На 19.01.2023г . в КЗП гр.Хасково не се явил представител на
дружеството жалбоподателя,поради което на 20.01.2023г. св.А. К. съставила
АУАН №001641/20.01.2023г. в присъствието на колегата си –св.А. М. К. и в
3
отсъствие на представител на дружеството.
В съставения АУАН е прието,че дружеството е извършило нарушение на
чл.210в от ЗЗП,като подробно е описано нарушението,кореспондиращо с
гореизложеното,прието от съда.
На 27.01.2023г.акта е връчен на пълномощник на дружеството, който
вписал че се е запознал със същия и с правото да направи възражение по него.
В 7дневния срок е постъпило писмено възражение по така съставения
АУАН, в което се излагат подробни съображения за липса на извършено
нарушение,като се ангажират доказателства,че на датата на фискалния бон
предоставен от страна на подателя на сигнала, цената на процесното олио
,след приспадане на отстъпката е в размер на 3,85лева,а не както се твърдяло
в АУАН 3,99лева,тъй като отстъпката се начислявала при финализиране на
сделката,а в случая купувач се бил отказал .
Изготвен е доклад от 15.02.2023г. от актосъставителя,в който е
заключено,че подаденото възражение е неоснователно,поради което за
извършеното нарушение е предложено да се издаде НП.
Въз основа на така съставения АУАН, на 13.04.2023г. било издадено и
процесното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.210в във
вр.с чл.68л,ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на дружеството
на основание чл.210в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на
3000лв.
Наказателното постановление е било връчено на представител на
дружеството жалбоподател на 28.04.2023г.видно от известие за доставяне,а
жалбата срещу процесното е изпратена по пощата на 12.05.2023г./ видно от
разписката на куриерска служба еконт ,находящ се на л.13 от
делото/,респективно в 14 дневния срок.
Материалната компетентност на издателя на НП, като
административнонаказващ орган с делегирана санкционна власт, се доказва
от представената и приета по делото Заповед № 118/02.02.2023г. на
Председателя на КЗП. Със същата, този орган –овластен по силата на закон е
делегирал на Соня Емилова Ориоли- и.д. Директор на Регионална дирекция
за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора при Комисия за защита на потребителите правомощието да налага
адм.наказания и да издава НП за нарушения по на Закона за защита на
потребителите,Закона за туризма,ЗТТСИ/с предишно име ЗТТИ/ и т.н.
Налична е и Заповед№397ЛС/22.04.2015г. на Председателя на КЗП, с
която оправомощава А. П. К. да извършва проверки и да съставя АУАН за
констатирани нарушения на територията на цялата страна във връзка с
извършени нарушения по законите и подзаконовите нормативни
актове,контрола по приложението на които е възложено на КЗП или на
нейния председател.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и НП, се установява по категоричен
начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание, свидетели – св.А. П. К. и св. А. М. К..
Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
4
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на
посочените двама свидетели, които са безпротиворечиви, логични и взаимно
допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на
свидетелите. Не се установява свидетелите А. П. К. и А. М. К. да имат
личностно отношение към представителят на дружеството-жалбоподател,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на свидетелските показания на А. П. К. и А. М. К. не се намериха,
а единствено поради служебното им качество – служител на КЗП, в този
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо
АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от
конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
дружеството -жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията и на двамата посочени свидетели не са и не се
считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
така както е описано в НП и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото извършване от
дружеството-жалбоподател, поради това Съдът ги кредитира изцяло за
достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано
лице и е процесуално допустима.
Преценена по същество, същата се явява основателна, за което се
излагат следващите правни съображения:
Настоящата инстанция счита, че в случая има допуснати съществени
процесуални нарушения при описание на нарушението, и конкретно относно
визиране на датата на извършване на нарушението, които опорочават
административнонаказателното производство и се явяват се самостоятелно
основание за отмяната на Наказателното постановление. Датата на
извършване е съставомерен признак на административното нарушение,
относно който следва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране правото на
защита на наказаното лице, както и за обезпечаване преценката на съда по
същество в рамките на осъществения контрол за законосъобразност, и за това
тя следва не само да се сочи безпротиворечиво в АУАН и в НП, но и да е
правилно определена от наказващия орган. Точното и недвусмислено
посочване на датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим
5
реквизит на АУАН, съответно на НП, тъй като чрез него се описва и
индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради
което неизясняването му води до ограничаване на правото на защита на
наказаното лице и възможността му да разбере за какво конкретно нарушение
е наказано по административноправен ред. Следва да се посочи, че предвид
правораздавателния характер на наказателните постановления, тези реквизити
не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, или
да бъдат извличани по тълкувателен път от съдържанието на други документи
по преписката./в същият смисъл Решение№443/29.06.2022г. постановено по
КАНД №125/2022г. по описа на АС Хасково/.
Безспорно в АУАН, като дата на извършване на нарушението е записана
26.10.2022г., докато в НП като дата на нарушението е записана 23.10.2022г. В
този смисъл, безспорно е налице несъответствие, което препятства както
нарушителя, така и съда да узнаят на коя точно дата е извършено
нарушението – тази посочена в АУАН или тази в НП. В този смисъл, така
констатираното несъответствие съставлява процесуално нарушение от
категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита на
лицето привлечено към административнонаказателна отговорност.
С оглед на така установеното, съдът приема, че погрешното посочване на
датата на извършване на административното нарушение съставлява
нарушение на задължителен реквизит на акта за установяване на
административно нарушение, съобразно изискванията на чл. 42,ал.1, т.3 от
ЗАНН, довело от друга страна до разминаване между акта и наказателното
постановление по отношение датата на извършване на нарушението.
Безспорно с различно посочване в АУАН и НП на датата на извършване
на нарушението, се засяга правото на защита на санкционираното лице.
Следва да се отбележи, че коректното посочване на датата на нарушението е
абсолютно необходим реквизит на АУАН и НП, тъй като чрез него се описва
и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради
което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на
обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на
правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво конкретно
нарушение е наказан по административноправен ред. Не може елемент от
обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на
извършването му, да се извлича от данните по преписката, предвид
правораздавателния характер на наказателните постановления. Така
допуснатото процесуално нарушение е съществено и представлява
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Това процесуално нарушение не е от категорията нарушения, които могат
да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като е опорочено
установяване датата на извършване на нарушението, поради което и не би
могло да се санира в последващ стадий на производството, а съставлява
формална предпоставка за отмяна на оспореното наказателно постановление.
Само на това основание оспореното наказателно постановление следва да
бъде отменено, тъй като при издаването му е допуснато съществено
процесуално нарушение, засягащо правото на защита на наказаното лице.
При условията на алтернативност,ако се приеме,че липсва
коментираното допуснато съществено процесуално нарушение,то съдът
би приел следното:
Според сочената като нарушена норма на чл. 210в от ЗЗП, който не
6
изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се
наказва с глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и
юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 70
000 лв.
След като нарушението се изразява в нарушение на ИАА, то от
съществено значение е съдържанието на последния и сравняване на
съдържанието на възникналите от него задължения за субекта, с описаното в
процесното НП негово поведение.
Безспорно такава в случая е Заповед №135/20.02.2017г. на председателя
на КЗП, потвърдена с Решение №5367 от 10.04.2019г. постановено по адм.д.
№12657/2017г. по описа на ВАС ,с което е било потвърдено Решение
№5420/19.09.2017г. постановено по адм.дело №3563/2017г. по описа на
Адм.съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу
оспорената Заповед №135/20.02.2017г. и с която на въззивния жалбоподател
е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща
нелоялна търговска практика,а именно : Търговецът да предоставя невярна и
подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки,вкл. и за
бонбони Airwaves чрез поставен етикет , в нарушение на чл.68д,ал.1
,предложение 1во/съдържа невярна информация и следователно е
подвеждащо/, във вр.с чл.68г,ал.4 във вр. с чл.68в от ЗЗП.
Така наложената със заповедта принудителна административна мярка
има освен преустановителна и превантивна функция, имаща за цел да бъде
предотвратено за в бъдеще прилагането на същата практика, като действието
й не е ограничено с определен срок и нейният адресат е задължен да се
въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения
от контролния орган начин.
От събраните в хода на производството пред съда гласни и писмени
доказателства се установи, че на 02.11.2022година двете свидетелки Н са
извършили проверка на обект,представляващ магазин „Т-маркет, находящ се
в гр.Свиленград,улица Гео Милев №2, стопанисван от „МАКСИМА
БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК *********. Повод за проверката е жалба на
потребител от 26.10.2022г. на потребител, твърдящ, че се предлагат за
продажба на потребители продукти на цени , несъответстващи на обявената
цена, тъй като от рекламната брошура на процесния магазин,валидна за
периода от вторник 18.10.2022г. до 24.10.2022г., било налице снимка на
слънчогледово олио „EXTRA LIAN“ 1л. и текст -22% , цена 4,89лева,която
била зачертана,а под нея била посочена нова цена на олиото , а именно
3,85лева, но от фискален бон №********** от 23.10.2022г. ,обаче
слънчогледово олио „EXTRA LIAN“ 1л. било маркирано на цена 3,99лева,а не
на цената посочена в рекламната брошура от 3,85лева.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
намира за безспорно доказано, че дружеството –жалбоподател е предлагало
на потребителите слънчогледово олио „EXTRA LIAN“ 1л. и текст -22%. в
стопанисвания от "МАКСИМА БЪЛГАРИЯ" ЕООД търговски обект на
обявена цена върху етикета, несъответстваща на маркираната във фискалния
бон цена, дружеството е приложило заблуждаваща нелоялна търговска
практика, с което не се е изпълнило издадена спрямо него заповед по чл. 68л,
ал. 1 от ЗЗП и по този начин е нарушило разпоредбата на чл. 210в от ЗЗП.
Съгласно нарушената разпоредба, който не изпълни заповед по чл. 68л,
ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба в размер от 2000 до
7
50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага
имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв.
Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и
критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в
разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, според която "Търговска практика е
заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й
представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния
потребител, дори и ако представената информация е фактически точна
относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е
възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не
би взел без използването на търговската практика. "
Съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП заблуждаващите и агресивните търговски
практики по чл. 68д-68к са нелоялни търговски практики, които са забранени,
предвид разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП.
Предвид констатираната с окончателно Решение на ВАС, при упражнен
пряк съдебен контрол, превантивна функция на Заповед № 135/20.02.2017 г.,
същата се явява основание за ангажиране административнонаказателната
отговорност на санкционираното дружество при констатирано в бъдеще
нарушение на постановената с нея забрана.
Заповедта е издадена от Председателя на КЗП и по своя характер и
съдържание представлява заповед по смисъла на чл. 68л от ЗЗП, към която
препраща чл. 210в от ЗЗП.
Заповедта е преминала през редовен институционен контрол и е оставена
в сила с окончателно решение на ВАС, поради което за настоящия съдебен
състав съществува процесуална забрана да я подлага на косвен съдебен
контрол.
Относно въпросите за законосъобразността, обосноваността и
действието на процесната заповед съдът е обвързан от силата на присъдено
нещо на окончателното Решение на ВАС, в което е изяснено, че със Заповед
№ 135 от 20.02.2017 г. на търговеца е забранено да прилага изобщо в
търговската си дейност нелоялна търговска практика, състояща се в
представяне на потребителите на невярна информация относно цената на
стоките, чрез отпечатване върху етикетите им на цена, различна от
продажната, като забраната не е обвързана с конкретен вид стока или
конкретен времеви период.
Предвид на това съдът би приел, че жалбоподателят е допуснал същата
нелоялна търговска практика, като тази която му е забранена с
горепосочената Заповед, доколкото в процесния случай е вменено
представяне на невярна и заблуждаваща информация на потребителите,
касаеща цената на стоката и то именно по начина описан в Заповедта, чрез
обозначаване върху етикета на стоката на цена, която не отговаря на
действителната.
За така установеното нарушение дружеството жалбоподател е
санкционирано на основание чл. 210в, от ЗЗП, като му е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на
3000лв.,което наказание е в минимален размер,поради което съдът би
приел,че няма правна възможност същото да бъде изменено.
Съдът би приел,че в случая не са налице обстоятелства, които да
8
обосновават извода за по-ниска степен на обществена опасност на деянието,
което не се отличава съществено от обичайните случаи на административни
нарушения от същия вид и не би било предпоставка за приложение на чл. 28
от ЗАНН по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Нарушението засяга
съществено защитаваните от закона обществени отношения, предвид обема
на дейност на търговеца и потенциално големия брой клиенти, които биха
били засегнати от нелоялната търговска практика, подведени да извършат
покупка заради обявената в брошурата по ниска цена, без да забележат
несъответствието при плащането на каса и да поискат възстановяване на
разликата. Процесният случай не е инцидентен, тъй като е била установена
заблуждаваща нелоялна търговска практика на дружеството и за предходен
период, забранена със заповед по чл. 68л на Председателя на КЗП, с която
заповед търговецът не се е съобразил. Ето защо съдът би приел, че не са
налице предпоставките случаят да бъде квалифициран като маловажен, за
което да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
При това положение и доколкото се констатира допуснато съществено
процесуално нарушение,то обжалваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
От страна на дружеството жалбоподател,не се претендират разноски,а от
страна на АНО е налице такава претенция .
С оглед изхода на делото, искането на АНО следва да бъде оставено без
уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1
вр с ал. 3, т.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП)
№ 001641 от 13.04.2023година на Директора на Регионална дирекция за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора
при Комисия за защита на потребителите, с което на „МАКСИМА
БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Подуяне, бул. Ботевградско шосе №247,ет.2 -
представлявано от управителя Петър Петров Павлов , за нарушение на
чл.210в във вр.с чл.68л,ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на
основание чл.210в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на
3000лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
9
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10