МОТИВИ
към присъда по НОХД № 78 по описа на Карловския районен
съд за 2017год.
Районна
Прокуратура – Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимия Р.Е.Б. за това, че на 14.12.2015г. в гр.К., обл.П., в качеството си
на длъжностно лице – „****“ в търговско дружество „Д.2.“ ЕООД, с адрес ***, с
едноличен собственик и управител – А.С.З. с ЕГН **********, е присвоила чужди
пари – собственост на търговско дружество „Д.2.“ ЕООД в размер на 1477 лева и
23 стотинки, връчени й в качеството й на длъжностно лице „******“ в търговско
дружество „Д.2.“ ЕООД и поверени й да ги пази - престъпление по чл.201 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура – Карлово поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и
предлага на подсъдимия да се определи наказание за престъплението при условията
на чл. 58 а ал. 1 вр. чл. 54 от НК –
лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което да бъде
отложено за срок от три години на основание чл. 66 ал. 1 от НК.
В наказателния процес беше
конституирано в качеството на граждански ищец ощетеното юридическо лице „Д.2.“
ЕООД, от чийто процесуален представител беше предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес граждански иск за осъждане на подсъдимата за заплащане на сумата от 1477
лева и 23 стотинки, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди в резултат на престъплението, предмет на обвинението, повдигнато с
обвинителния акт, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането 14.12.2015г. до окончателното й изплащане.
Подсъдимата Р.Е.Б. се е признала за виновна по обвинението, като при
условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло е признала фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявила, че не желае да се
събират доказателства за тях. На основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е
обявил, че така направеното самопризнание от подсъдимата ще се ползва при
постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява пред съда съжаление
и критичност. Защитникът на подсъдимата
– адвокат Г. моли за наказание лишаване от свобода за срок от една
година при приложението на чл. 66 ал. 1 от НК. Подсъдимата се солидаризира със
становището на защитника си.
Съдът като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373 ал. 2 и 3 от НПК всички
събрани по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимата, дадено в
съдебно заседание, обясненията на подсъдимата от досъдебното производство,
подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК протоколи за
разпит на свидетелите Я.И.К., К.Д.М., Д.А.Г.и Т.Х.М., констативен протокол за
установяване на нарушение от 05.01.2016г., длъжностно характеристика на
длъжност секретар, трудов договор № 366/26.08.2015г., трудов договор №
19/27.02.2015г., 3 бр. длъжностна характеристика на длъжност *****, трудов
договор № 9 от 30.05.2012г., трудов договор № 21/12.10.2015г., 3 бр. дневен
отчет за игрални автомати в игрална зала, 3 бр. протокола за предаване,
протокол да предупреждение, справка за актуална състояние, характеристични справки и справки за съдимост
на подсъдимия, заключение на съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Р. М., намери за установено следното:
Подсъдимият Р.Е.Б. е родена на ***г***, обл. П., ж.к. „С.“ № **, вх. *, ет. *. *** е и е ***гражданка. ***образование е и работи
като ***
в „****” гр. С.. ** към момента на
процесното деяние, ЕГН: **********. По НОХД № 778/2016г. с влязло в законна
сила споразумение на 16.11.2016г. за престъпление по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК,
извършено на 30.10.2016г. й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
десет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено
с изпитателен срок от три години.
С трудов договор,
сключен на 12.10.2015г. между подсъдимата Б.
и работодателя - Д.2. ЕООД,
същата била назначена на длъжност „***“. Трудовите си задължения Б. изпълнявала
в игрална зала, наета от дружеството – работодател, находяща се в гр.К., ул. П.С. № *. Съгласно длъжностната
й характеристика, с която била надлежно запозната и която й била връчена
предварително, подсъдимата, в качеството си на крупие съхранявала парите /
приходите / за цялата смяна и отговаряла за опазването им / л.20 от досъдебно
производство /. Съгл. т.6 от длъжностната характеристика на крупието изрично било
забранено да извършва нарушения по време на работа като игра на машините,
вземане на материални залози, предоставяне на заеми. Постъпленията от игрите в
залата се съхранявали от крупиетата, които били на смяна за деня и се отчитали
след приключване на смяната. С оглед така възложените на подсъдимата
задължения, произтичащи от трудовата й функция по силата на сключения с
работодателя трудов договор , изпълнявала работа , свързана с пазене на чуждо
имущество в юридическо лице. Б. имала
задължение да пази и отчита паричните средства , постъпления от клиентите
в игралната зала , да ги съхранява и
впоследствие отчита. Средствата били поверени на обвиняемата именно в
качеството й на крупие в структурата на дружеството.
В края на работния ден
обвиняемата и другите крупиета изготвяли
отчет в работна тетрадка, водена и подписвана от тях, на база данните от
дневните отчети, изготвени по показанията на електронните броячи.
Тъй като седалището на
дружеството – собственик , се намирало в гр.С. , а същото стопанисвало
множество игрални зали / за което притежавало съответно разрешение / периодично
определени от управителя лица извършвали ревизии и проверки на намиращите се в
различни населени място зали.
При пристигане на клиент
същият уведомявал крупието с колко точки иска да играе и му ги заплащал в брой
предварително, а от своя страна крупието „навивало“ в брояча на автомата
точки – т.е. зареждало автомата с
толкова точки, каквато равностойност на същите в пари бил заплатил клиентът. С
тези точки играел клиентът. При спечелване,
спечеленото се осребрявало и отново от крупието му се изплащала
паричната равностойност на спечеленото. Тези операции се вписвали в дневните
отчети и впоследствие в работните тетрадки за съответната дата от крупието на
смяна. Видно от цитирания текст от
длъжностната характеристика на Б., който бил възпроизведен и в длъжностните
характеристики и на останалите служители, било наложено и в практиката както в
посочената игрална зала, така и във всички останали обекти на дружеството –
било абсолютно забранено да се играе преди клиентът да е заплатил предварително
и да е задал желаните параметри на игра.
На 14.12.2015г. Б. била
на смяна в игралната зала. В залата играел на автоматите и свидетелят Т.М.,
който тя познавала от работата си в казиното като редовен клиент. Същият при
пристигането си разполагал с парична сума в размер на 100 лв., която загубил
при играта. Въпреки беглото си познанство , св. М. и подсъдимата се разбрали
свидетелят да продължи да играе и след
изразходване на заявената и отпусната сума, без да внася други суми, а
спечеленото да си поделят , като подсъдимата употребила израза „..играем
партийно..“ именно в този смисъл. Подсъдимата Б. вземала от поверените й да
пази и отчита парични суми – оборот на залата, и зареждала – „навивала“ на
свидетеля, за да продължи играта. По този начин в резултат на уговорките с М.
тя разчитала да припечели допълнително пари, като разчитала също извършеното нея да не стане достояние на ръководството, тъй
като сама водела документацията и отчитала постъпленията от игрите за смяната
си. Свидетелят М. продължил да играе, като подсъдимата зареждала суми по
описания начин. М. обаче не печелел, а губел, а тя вземала от поверените й суми – собственост на дружеството – поверени
й в качеството на крупие, за да зарежда машините за игра. Около 22.00 часа на
инкриминираната дата подсъдимата заявила на свидетеля „стига толкова“ и той си
тръгнал. Между двамата не били правени уговорки за връщане или възстановяване
на средства, с които подсъдимата се разпоредила като със свои, преди и по време на описаните действия.
Б. предала като постъпления единствено
част от сумата, явяваща се приход от игралната зала на инкриминираната дата, а
именно сума в размер на 540.00 лева, като не отчела сума в размер на 1477.23 лева,
която била използвана от нея, за да
зарежда игралните автомати, на които
играел св.М. – по описания по-горе начин.
В началото на 2016г. от
ръководството на дружеството – собственик на автоматите и осъществяващо
хазартната дейност , било решено да се извърши ревизия на апаратите, респ.
постъпленията и отчетените приходи. За това решение се обадили предварително на
всички крупиета, за да присъстват при самото извършване на ревизията.
Подсъдимата също била уведомена и се притеснила, че вече ще бъде уличена за
липсващите средства. Притеснила се и споделила за стореното със своя приятелка
и колежка – св.К.М., като й разказала подробно какво е направила. Свидетелката
не се изненадала, тъй като и на нея, както и на другите работещи в игралната
зала колеги на Б. й били известни паричните
проблеми на последната.
На 5.01.2016г. св. Я.К.
- заместник управител на ощетеното дружество – извършила ревизия на
постъпленията от игралната зала , в която работела подсъдимата и установила, че
от касата липсват 1477.23 лева т.е. при преглед на отчетната документация се
установило, че приходите за инкриминираната дата 14.12.2015г. възлизат на
2017.33 лева, а подсъдимата отчела сума в размер на 540.00 лева, като не отчела
сума в размер на 1477.23 лева. От Б. незабавно били поискани обяснения, в които
тя признала за присвоените от оборота суми, предоставени на св.М. , разказала
за случилото се и поела изрично ангажимент да възстанови липсващите суми, което
обаче до настоящия момент не било сторено. Подсъдимата била уволнена дисциплинарно,
от страна на работодателя обаче не й било изплатено последното трудово
възнаграждение / като своеобразна „гаранция“ за възстановяване на присвоените
суми /, а не след дълго и самата игрална
зала преустановила дейността си.
Съгласно заключението на
изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза точния размер на сумата,
която подсъдимата присвоила възлиза на 1477,23лв. – при отчетен приход в размер
на 2017.23лв , отчетените от Б. суми
били в размер на 540 лв., т.е. не били отчетени суми в размер на 1477.23лв.
Така
описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от
събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно
разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът
приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът
кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите Я.И.К., К.Д.М.,
Д.А.Г.и Т.Х.М.. Показанията на тези свидетели съдът възприема като логични,
последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото писмени
доказателства. Съдът възприема
обясненията на подсъдимата от досъдебното производство, доколкото същите са в
съответствие с кредитираните от съдебния състав доказателства. В съдебно
заседание прави пълно признание на фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, което е съответно на цялата съвкупност от доказателства,
събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Така признанието на
подсъдимата намира опора, както в гласните, така и писмени доказателства
констативен протокол за установяване на нарушение от 05.01.2016г., длъжностно
характеристика на длъжност секретар, трудов договор № 366/26.08.2015г., трудов
договор № 19/27.02.2015г., 3 бр. длъжностна характеристика на длъжност крупие,
трудов договор № 9 от 30.05.2012г., трудов договор № 21/12.10.2015г., 3 бр.
дневен отчет за игрални автомати в игрална зала, 3 бр. протокола за предаване,
протокол да предупреждение, справка за актуална състояние, характеристични справки и справки за
съдимост на подсъдимия, заключение на съдебно- счетоводна експертиза, изготвена
от вещото лице Румен Минков, което заключение съдът намира за изготвено с
необходимите професионални знания и ги кредитира.
В рамките на събрания
доказателствен материал не се установяват такива противоречия и непълноти,
които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда
обвинителен акт относно наличието на характеризиращите деянията, за които е
повдигнато обвинение, белези. Ето защо и
съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като
обосновани и правилни. При тези доказателства по делото съдът приема, че с
деятелността си подсъдимата Р.Е.Б. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 201 от НК. Същата на
14.12.2015г. в гр.К., обл.П., в качеството си на длъжностно лице – „***“ в търговско дружество
„Д.2.“ ЕООД, с адрес ***, с едноличен собственик и управител – А.С.З. с ЕГН
**********, е присвоила чужди пари – собственост на търговско дружество „Д.2.“
ЕООД в размер на 1477 лева и 23 стотинки, връчени й в качеството й на
длъжностно лице „***“ в търговско дружество „Д.2.“ ЕООД и поверени й да ги
пази.
Изпълнителното деяние при длъжностното присвояване се изразява в извършване
от длъжностното лице на действия на разпореждане с повереното му имущество,
парични суми или други вещи в свой личен или чужд личен или колективен интерес,
без да има право за това или деецът - длъжностно лице се разпорежда с чуждото
имущество като със свое, защото преустановява разпоредителните действия с
имуществото, съобразно неговото предназначение, определено по надлежния ред с
акт на собственика, в случая държавата и в случая нормативно уредено във връзка
с изпълнение на задачи, включени в стопанската дейност на предприятието. Деецът
превръща държането на имуществото от името и за сметка на лицето или
организацията собственик, от посочените в чл. 93, т. 1, б. „б” от НК, във
владение за себе си, като отнема възможността на собственика да се ползува от
имуществото и започва сам да извлича облаги за себе си, а чрез фактически или
правни действия се разпорежда и в полза на друго физическо или юридическо лице,
без да има право за това. Субективната страна на изпълнителното деяние се
характеризира с това, че деецът извършва действието на своене със съзнанието,
че това действие представлява посегателство върху имущество, което му е било
поверено за пазене или управление, поради което и в резултат на
разпоредителните действия собственикът търпи щети, а деецът или третите лица,
на които се предава имуществото го получават без правно основание и това става
окончателно и безвъзмездно, при отсъствие на каквото и да е намерение
имуществото да се върне или замести.
Обстоятелствата, приети за установени и включени в предмета по чл.102 от НПК съдържат признаците именно на такова съставомерно поведение на подсъдимата.
На първо място Б., заемайки длъжността „ ****” в ощетеното юридическо лице е длъжностно лице
по смисъла на легалната дефиниция в чл. 93 т.1, б. "б" от НК, тъй
като й е възложено да изпълнява със заплата, постоянно, работа, свързана с
пазене на чужди пари в юридическо лице. Като такава тя е годен субект на
престъплението длъжностно присвояване. В качеството си на длъжностно лице на 14.12.2015 г. подсъдимата Б. е реализирала
изпълнителното деяние, като е присвоила
чужди пари- а именно сумата от 1477.23 лв. Присвоените пари са
били собственост на „Д.2.“ЕООД, ***. Изпълнителното деяние подсъдимата е
реализирала, като е взела инкриминираните пари от реализирания оборот за деня
на дружеството, без да е имала това право. По този начин е отнела възможността
на собственика да се ползва и разпорежда
повече с парите, предмет на присвояването. Длъжностното присвояване е
резултатно престъпление, като съставомерният резултат е свързан именно със засягането на възможността
на собственика на предмета да се разпорежда с него. Престъплението,
подсъдимата е извършила като длъжностно
лице, като присвоените пари са били в нейната фактическа власт, тъй като на
база на длъжностната й характеристика парите от оборота са й били поверени и е
следвало да ги отчете в края на деня.
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимата при
форма на вината пряк умисъл, тъй като
подсъдимата е съзнавала
обществено-опасния характер на деянието,
предвиждала е настъпването на обществено-опасните последици и е желаела настъпването им. Подсъдимата ясно е съзнавала, че не е собственик на
парите, а такъв е дружеството, чийто служител е, че вземайки ги от оборота
засяга патримониума на собственика, който търпи щети, както и че няма такова
право.
Предвид изложените съображения
съдът призна подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл. 201 от НК.
Относно определяне на наказанието на подсъдимата, съдът, с оглед приложението
на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивността на разпоредбата
на чл.373 ал.2 от НПК, определи същото при условията на чл.58а вр. с чл. 54 НК.
Досежно индивидуализацията на наказанието съдът се съобрази с конкретно
вмененото на подсъдимата деяние, като взе предвид размера на причинените от
деянието вреди.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид, че за
престъплението по чл. 201 от НК е предвидено налагането на наказание лишаване
от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една
втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки
6 и 7
С оглед спазване принципа на индивидуализация на наказанието съдът отчете
степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Престъплението е тежко по смисъла
на закона, с висока степен на обществена опасност. Подсъдимата Б. не може да се
счете за личност с висока степен на обществена опасност. Същата не е осъждана
към момента на деянието, на млада възраст е, изразява желание и критичност,
трудовоангажирана е, признала е вината си и е оказала съдействие за разкриване
на обективната истина в досъдебното производство. Затова съдът за това
престъпление определи на подсъдимата наказание в по- близък до минималния предвиден размер при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно девет месеца
лишаване от свобода, но не и в минималния такъв, имайки предвид, че присвоената
сума не е възстановена и до момента. При приложението на чл.58а, ал.1 от НК
следва да бъде извършено намаляване на наказанието с една трета, т. е. след
посочената редукция полученото наказание е лишаване от свобода за срок от шест
месеца, на което именно съдът осъди подсъдимата Б..
По отношение изтърпяването на така определеното наказание съдебният състав
е на становище, че не следва да постанови реалното изтърпяване за подсъдимата.
Същата не е била осъждана към момента на извършване на престъплението и са
налице формалните основания на чл. 66 ал.1 от НК, като съдът счита, че не се
налага за поправянето й да се постанови реално изтърпяване на това наказание.
Ето защо и същото бе отложено с изпитателен срок от три години.
Така определеното наказание на подсъдимата съдът счита за справедливо и
способстващо за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК
и по-специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо подсъдимата
към извършване на престъпни деяния в
бъдеще. Имайки предвид посочените смекчаващи отговорност обстоятелства съдът не наложи предвидените
по-леки наказания за престъплението, наред с наказанието лишаване от свобода.
Предвид така изложеното,
съдът намира, че предявеният от гражданския ищец „Д.2.“ЕООД, *** срещу
подсъдимата граждански иск за осъждане за сумата от 1477.23лв, претендирана
като претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението е доказан по
основание и размер и на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД следва да се уважи в
пълен размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.12.2015г.
до окончателното й изплащане.
Съдът
осъди на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимата Б. да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, вносими по сметка на КрлРС, сумата от
48.30 лева, представляваща направени разноски в досъдебното производство, както
и сумата от 59,09 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.