Решение по дело №273/2024 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 160
Дата: 30 октомври 2024 г. (в сила от 18 ноември 2024 г.)
Съдия: Атанас Василев Димитров
Дело: 20244510200273
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Бяла, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20244510200273 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. П. К., ЕГН **********, с адрес в с.Д. обл..Р, ул.“Г. И.“
№ ., чрез адв. П. Н., против Наказателно постановление № 24-0247-000290 от 28.08.2024г.,
издадено от Началник РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „Глоба” в
размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на издаденото наказателно постановление, като
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Излагат се съображения за незначителност на извършеното деяние, както и липса на вина,
поради което е налице само формално осъществяване признаците на административно
нарушение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител.
В съпроводителното писмо се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На ......г., св. Ц. – Мл. ПИ в РУ – Бяла, съвместно с колегата си К.Ц. извършвали обход
на територията на с.Д.а. Около 10:30ч., движейки се по ул.“Г. И.“, докато преминавали пред
дом № 10, видели че към тях се движи лек автомобил „Ф. Ф.“, който бил без поставени
регистрационни табели. Спрели автомобила за проверка и установили, че същият се
управлява от жалбоподателя К.. В хода на извършената проверка служителите установили,
че автомобилът бил собственост на С. Б. М., а регистрацията му била прекратена на
11.10.2022г. За установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН №
155863/03.11.2023г., който той подписал без възражение. В законоустановения срок не са
постъпвали допълнителни писмени възражения срещу съставения АУАН. С мотивирана
1
резолюция № 23-0247-М000043 от 09.11.2023г., административнонаказателното
производство било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, като материалите били
изпратени в Районна прокуратура – Русе. По случая било образувано досъдебно
производство № 208/2023г. по описа на ОДМВР – Русе, пр.пр. № 6591/2023г. по описа на РП
– Русе. След проведеното разследване, наблюдаващия прокурор се произнесъл с
постановление за прекратяване на наказателното производство от 02.08.2024г., на основание
чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК – поради липса на извършено престъпление от
общ характер. Материалите по досъдебното наказателно производство били изпратени на
РУ – Бяла при ОДМВР – Русе за произнасяне по административен ред. На 28.08.2024г.,
Началника на РУ – Бяла, издал оспореното наказателно постановление връчено лично на
жалбоподателя на 03.09.2024г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Релевираните възражения относно допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон съдът намира за
неоснователни, като при извършена цялостна проверка не се констатират допуснати
нарушения при ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Основно в жалбата се акцентира на приетото от наблюдаващия прокурор, че се касае
за малозначително деяние, което обаче не било възприето от АНО и било издадено
оспорваното НП. Излагат се доводи, че АНО е следвало да съобрази малозначителността на
деянието и да го предупреди, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде
наложено наказание. На първо място, следва да се посочи, че в случая преценката на
наблюдаващия прокурор, относно малозначителността на деянието, касае подвеждане на
извършеното под състав на престъпление, което не обвързва АНО при извършване на
преценка дали осъщественото се явява административно нарушение. Именно в различието
на степента на обществена опасност дадено деяние бива квалифицирано като престъпление
или административно нарушение. Така е и в настоящият случай, като след провеждане на
разследването, наблюдаващия прокурор е преценил, че обществената опасност на
извършеното от жалбоподателя деяние е явно незначителна и поради това не представлява
престъпление от общ характер, като целите на превенцията биха могли да бъдат успешно
постигнати с ангажиране на административнонаказателната му отговорност по ЗДвП. На
следващо място, посоченото в жалбата, че съобразявайки незначителността на извършеното,
АНО е следвало да го предупреди, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде
наложено наказание, всъщност представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. В такъв случай, съдът счита, че правилно АНО не е приложил посочената
разпоредба, тъй като съгласно ал.7 на същият член, същата не се прилага, когато в закон е
предвидено друго. А разпоредбата на чл.189з от ЗДвП е именно такъв закон, съгласно който
за нарушенията по този закон, чл.28 от ЗАНН не се прилага.
На следващо място се възразява, че деянието било субективно несъставомерно, тъй
като липсва вина. Това възражение е неоснователно и необосновано, предвид установената
фактическа обстановка, а именно че автомобилът е бил без поставени регистрационни
табели на предвидените за това места. Като правоспособен водач на МПС от 40 години и без
наложено нито едно административно наказание за нарушение на правилата за движение по
пътищата, жалбоподателят е запознат с разпоредбите на ЗДвП и е бил наясно, че по
пътищата отворени за обществено ползване е разрешено движението само на регистрирани
автомобили и с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Обстоятелството, че същият нямал намерение да управлява автомобила за по-дълъг период
2
от време не изключва вината. Още повече, че автомобилът е бил придобит от жалбоподателя
в разрез с правилата относно неговата регистрация, без да е прехвърляна собствеността,
както и че е бил бракуван още през 2022г., но очевидно същият е бил поддържан в
изправност и в движение, щом е бил установен да бъде управляван. Всичко това говори за
едно целенасочено поведение, осъществено при нарушаване правилата за движение по
пътищата.
Съгласно нормата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, наказанието е лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лева. С атакуваното
наказателно постановление, АНО е наложил наказания в минимален размер, а именно глоба
в размер на 200 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС. За постигане целите
на чл.12 от ЗАНН, както по отношение на личната, така и за генералната превенция, съдът
счита, че така определеното наказание е справедливо и съобразено с характера и тежестта на
извършеното. По тези съображения, наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0247-000290 от 28.08.2024г.,
издадено от Началник РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на А. П. К., ЕГН **********, с
адрес в с.Д. обл.Р., ул.“Г. И.в“ № ., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _____________/п/__________
3