Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ІІІ - 61 20.06.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА
ПЕНЕВА
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1246 по описа за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 1468 /
06.07.2018 год. по гр.д. № 5884 / 2017 год. по описа на Бургаския районен съд,
Е ОТХВЪРЛЕН ИСКА на ищеца Й.В.К., гражданин на Полша, роден на ***г., със
съдебен адрес по делото гр.Царево ул.“Иван Асен“ ІІ 6, адвокат Лъчезар Ковачев
от АК Бургас, против ответника „Сичес Полска СП. З.О.О.“, БУЛСТАТ:********* със
седалище в гр.Бургас, със съдебен адрес по делото гр.Варна ул.“София“ 3,
адвокат Иван Люцканов от АК Върна, за заплащане на 4 144,48 лв., представляващи
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2014г. до
24.09.2014г., въз основа на трудов договор между страните от 22.01.2014г.,
заедно със законната лихва за забава върху тази сума от 09.08.2017г. до
окончателното и изплащане. ОТХВЪРЛЕН Е ИСКА на ищеца Й.В.К. против ответника
„Сичес Полска СП. З.О.О.“, за заплащане на 1 168, 50 лв. изтекли лихви за
забава върху горната главница, за периода от 10.11.2014г. до 08.08.2017г.
ОТХВЪРЛЕН Е ИСКА на ищеца Й.В.К. против ответника „Сичес Полска СП. З.О.О.“, за
заплащане на 1 999,72 лв., представляващи обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск 13 дни, за 2014г., въз основа на трудов договор между страните от
22.01.2014г., заедно със законната лихва за забава върху тази сума от
предявяването на иска до окончателното и изплащане. ОТХВЪРЛЕН Е ИСКА на ищеца Й.В.К.
против ответника „Сичес Полска СП. З.О.О.“, за заплащане на 563,80 лв. изтекли
лихви за забава за периода от 10.11.2014г. до 08.08.2017г., върху главницата от
1 999.72лв. УВАЖЕНО Е възражението за прихващане на ответника „Сичес Полска СП.
З.О.О.“, срещу ищеца Й.В.К., с вземането на ответника на стойност 1 999,72лв.,
представляващи част от сумата, с която К. се обогатил без основание за сметка
на „Сичес Полска СП. З.О.О.“, чрез заплащани от ответника за ищеца разходи за
настаняване в хотел и храна, за периода на трудовото правоотношение между
страните, с което прихващане е погасено вземането на ищеца срещу ответника за
заплащане на 1 999.72лв., представляващи обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск 13 дни за 2014г. ОСЪДЕН Е Й.В.К. да заплати на „Сичес Полска СП.
З.О.О.“ 2 816,40лв. разноски по делото.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от Й.В.К., гражданин на Полша, роден на ***г., със
съдебен адрес: гр.Царево, ул.”Иван Асен ІІ” № 6 – адвокат Лъчезар Димитров
Ковачев, чрез процесуален представител адв. Ковачев. Във въззивната жалба се
твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при неизяснена
фактическа обстановка поради пропуск на съда. Твърди се, че ответникът не е
представил доказателства находящи се при него, които е бил задължен от съда да
представи. Твърди се, че за непредставените доказателства, който ответникът е
бил задължен да представи, съдът е следвало да приеме за установени твърдените
от ищеца факти и обстоятелства за положен извънреден труд. Изложени са съображения,
че районният съд е следвало да събере и поисканите от ищеца свидетелски
показания. Относно отхвърлянето на претенцията за обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск поради извършено прихващане са изложени възражения срещу
изводите на съда за основателност на претенциите на ответника по възражението.
Твърди се, че тези претенции са недоказани, а също – че не са налице условия за
прихващане. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за решаване
на спора по същество с уважаване на предявените искове и присъждане на разноските
по делото.
С въззивната жалба
са направени искания по доказателствата, на осн. чл.190, ал.1 от ГПК, вр.
чл.128а, ал.1 от КТ, да бъде задължен работодателя – ответник по предявените
искове, да представи намиращи се у него документи, а именно: 1. Книга за
ежедневен инструктаж съгласно приложение № 1 към Наредба № РД-07-2 / 16.02.2009
год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, за всички работни дни, в които ищецът е работил, както и за
извънредните такива – в почивни дни и официални празници. 2. Периодични доклади
на ръководителите на групи в строителството
/формални/ до ръководството на ответника, в които фигурират реално
изработени часове за целия процесен период. 3. Заверена справка за ищеца от
карта за достъп на системата за контрол и управление на достъпа на работното му
място за целия процесен период, включително данни за влизане и излизане на
територията на Лукойл Нефтохим Бургас по дни и часове. Направено е искане за
разпит по делегация от полски съд на двама свидетели – полски граждани.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК е подаден писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемия „СИЧЕС
ПОЛСКА СП.З.О.О.“, място на стопанска дейност България”, Булстат *********,
адрес на управление: гр.Бургас, Индустриална зона „Лукойл Нефтохим Бургас” АД,
представляван от Клаудио Пала, чрез процесуален представител адв.Иван Люцканов,
в който е изразено становище за правилност на обжалваното решение, като
постановено при спазване на процесуалните правила, обосновано и
законосъобразно. Отречено е твърдението на въззивника относно бездействие на
работодателя за събиране на релевантните доказателства по делото, като е
посочено, че работодателят е представил по делото всички релевантни
доказателства, които е задължен по закон да съхранява, но не би могъл да
представи доказателства, които не съществуват и които по закон той няма
задължение да съставя и съхранява. Възразено е по доказателствените искания
направени с въззивната жалба. Посочено е, че по заявеното по т.1
доказателствено искане работодателят вече е взел становище пред районния съд,
че извършените ежедневни инструктажи на работника са само за работни дни, но не
и за почивни дни и официални празници, поради което ежедневни инструктажи за
почивни дни и официални празници не са съставяни и няма как да бъдат
представени. Заявено е също, че представянето на всички ежедневни инструктажи
за целия период на работа на ищеца за работните дни които ведно с инструктажите на останалите
работници са в значителен обем от 10 000 страници, с нищо не би довело до допълнително
изясняване на спора. По т.2 и т.3 е заявено, че ответникът не разполага с
доклади на бригадирите на строителните групи за работните часове на ищеца, че
не съхранява данни от карта за пропуск на ищеца на територията на Лукойл
Нефтохим Бургас, а също – пропусквателният режим на територията на Лукойл
Нефтохим Бургас не е организиран от работодателя. Възразено е срещу допускането
на събиране на гласни доказателства от въззивния съд, като се твърди, че
несъбирането им от районния съд е поради бездействието на ищеца. Направено е
искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивната жалба е
подадена чрез куриерска служба, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано
лице и е допустима .
С обжалваното
решение Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно съединени искове с
правни основания чл.150 от КТ, вр. чл.262, ал.1 т.1 от КТ, чл.262, ал.1,т.2 от КТ, чл.262, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.264
от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД .
С мотивирано
определение №V-1597/14.08.2018 год. по делото въззивният съд се е произнесъл по
доказателствените искания на въззивника. До разпит по реда на Регламент (ЕО)
№1206/2001г. на Съвета, по въпросите поставени от ищеца, са допуснати
свидетелите В.С.П., с адрес: ул. „С.
Г.“ №**, ап.**, гр.Г., п.к.38-300, Г. окръг, Република Полша и З.Б., гражданин на Република Полша с
адрес: Република Полша, Й., ул.“П.“ № **, п.к.28-300.
По искане на ищеца
е отменено допускането до разпит на първия свидетел. Вторият свидетел З.Б. е
дал свидетелски показания, обективирани в съдебен протокол, който в оригинал и
в превод на български е приложен по делото.
Обжалваното решение
е постановено по исковете предявени от Й.В.К., гражданин на Полша, роден на ***г.,
със съдебен адрес по делото гр.Царево ул.“Иван Асен“ ІІ 6, адвокат Лъчезар
Ковачев от АК Бургас, против ответника „Сичес Полска СП. З.О.О.“,
БУЛСТАТ:********* със седалище в гр.Бургас, със съдебен адрес по делото
гр.Варна ул.“София“ 3, адвокат Иван Люцканов от АК Върна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца парични
суми /след извършено изменение на първоначално заявената претенция-л.127/, както следва:
1. възнаграждения
за положен извънреден труд през периода 01.07.2014 г. – 24.09.2014 г., въз основа на трудов договор между страните от 22.01.2014г.,
както следва : 1566,25
лв. - за извънреден труд полаган след работно време в работни дни, 2270,58 лв. - за извънреден труд
полаган през почивни дни, 307,65 лв. – за извънреден труд полаган през
дните на официални празници – т.е. главница
в общ размер от 4144,48 лв., ведно със законната лихва върху сборната
главница, считано от предявяването на иска –
09.08.2017 год. до окончателното изплащане на
сумата.
2. 1 168, 50 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземанията за извънреден труд, дължимо за
периода 10.11.2014г. до предявяване на иска – 09.08.2017г.;
3. 1 999,72 лв. - обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 13 дни за 2014г., въз основа на трудов
договор между страните от 22.01.2014г., заедно със законната лихва за забава
върху тази сума от предявяването на иска до окончателното и изплащане.
4. 563,80 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземането за обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, дължимо за периода от 10.11.2014г. до 09.08.2017г.,
Ищецът твърди, че
за периода от 22.01.2014 год. до 24.09.2014 год. е бил на работа по трудово
правоотношение при ответника на длъжност „монтьор, тръби за продуктопроводи” с
договорено месечно възнаграждение от 1 740,52 евро, при осемчасов работен
ден – от 8 до 17 часа. Ищецът твърди, че за процесния период от 01.07.2014 год.
до 24.09.2014 год. е полагал извънреден труд всеки работен ден – по един или
два часа извън работното време, през почивните съботни дни - между пет и десет
часа, както и през дните обявени за официални празници за България, което за
процесния период включва само 22.09.2014 г. Ищецът твърди, че ответникът не е
заплатил положения от него извънреден труд, както и начисленото му обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск, моли за уважаване на исковете, ангажира доказателства,
моли за присъждане на направените по делото разноски .
Ответникът е
оспорил предявените искове, твърди, че за времето на действие на трудовото
правоотношение не е изисквал от ищеца полагане на извънреден труд и не му е
известно ищецът да е полагал такъв труд. Ответникът сочи, че за процесния
период ищецът е работил на обект на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД,
за който се прилага стриктен режим за достъп – чрез преминаване при влизане и
излизане през пропускателен пункт, при което се извършва проверка на
преминаващите. Тази дейност в началото и в края на работния ден, придвижването
от пропускателния пункт до съблекалните и обратно, преобличането на работниците
и достигането до конкретното работно място и обратно отнема общо около 2 часа и
5 минути /50 минути сутрин и около 1 час и 15 минути в края на деня/. Ответникът
възразява, че времето за придвижване и
подготовка за работа не следва да се включва в редовното работно време и за
него не се дължи възнаграждение за извънреден труд. Счита, че в случая не е
налице извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ, тъй като работодателят
не е издавал разпореждания за полагането на такъв труд, нито е знаел за полаган
труд извън установеното работно време. Ответникът признава, че за периода на
действие на трудовото правоотношение работникът не е ползвал полагаемия му се
платен годишен отпуск от 13 работни дни. Излага твърдения, че обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск в общ размер от 1999,72 лв. е начислено по
ведомостите за заплати за последния отработен месец, не ангажира доказателства
за реалното му плащане.
Ответникът е
направил евентуално възражение за
прихващане със следните вземания : 1. 2 575,69
лв. – разходи за настаняването на
ищеца в хотел за срока на трудовото правоотношение; 2. 3001,31 лв. - разходи за предоставена
на ищеца храна в хотела и 3. 896 лв.
- разходи за осигурен от работодателя транспорт и за заплатени на ищеца от
работодателя автобусни и самолетни билети. Ответникът моли за отхвърляне на
исковете и за присъждане на направените по делото разноски, ангажира
доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното
по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
От представения
трудов договор сключен на 22.01.2014 год. в гр.София, при условията на
българското законодателство, е видно, че считано от 23.01.2014 год. /началният
момент на трудовото правоотношение е посочен в т.4 от договора/ страните са били в трудово правоотношение.
Считано от 23.01.2014год. ищецът е изпълнявал длъжността „м., т. за п.” с място
на работа на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“АД - Бургас, с договорено
по т.5.3 месечно възнаграждение от 1 740,52 евро, при осемчасов работен
ден, с работно време от 8 до 17 часа, с прекъсване на обяд за един час почивка
.
Видно от
представената и неоспорена заповед за прекратяване на трудов договор - л.30, трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на 19.09.2014 год. на осн. чл.325, ал.1,
т.1 от КТ - по взаимно съгласие. Съгласно посоченото в т.5 от заповедта
19.09.2014 год. се счита последен работен ден за ищеца, поради което съдът не
споделя твърдението му, че последният му работен ден е 23.09.2014 год.
Не се установи по
делото за процесния период работодателят да е отразил в книгата за отчитане на
извънреден труд полагане на извънреден труд от ищеца. Не са издадени заповеди
от работодателя за полагане на извънреден труд от ищеца за процесния период.
Районният съд е
изискал от дружеството оператор на системата за контрол и управление на достъпа
на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД - „Ер Ен Чи“ ЕООД, информация
относно данните за влизане и излизане от страна на ищеца на територията на
предприятието за процесния период , но по делото не е представено писмо с
отговор от „Ер Ен Чи“ ЕООД. Независимо от това, поради множеството дела с
идентични предмети, известен факт за съда и за страните е, че дружеството „Ер
Ен Чи“ ЕООД не съхранява данни във връзка с достъпа на работниците, тъй като
ответното дружество е преустановило дейността си на територията на „Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД още през 2014 год.
Пред районния съд е
разпитан свидетеля Б. – работил за периода м.08.2014 год. до м.10.2014 год. към
„Ер Ен Чи“ ЕООД, отговарял за пропусквателния режим на територията на завода и
за координацията на транспорта по италианския проект. Свидетелят сочи, че
всички работници са били настанени в хотели в гр.Бургас и пристигали на
територията на завода с автобуси. Свидетелят сочи, за на пристигане от КПП-то
до работното място на работниците са изминавали от 5-10 минути до 40 мин. На
излизане автобусите минавали по друг маршрут и отнемало повече време – още 5-10
минути. Всеки работник имал магнитна карта, която чекирал на влизане на
територията на завода и на излизане от него.
Ищецът е уточнил по
делото, че претенциите му за извънреден труд не включват времето необходимо за придвижване
до работното място, съответно - за напускането му .
Настоящият съд е
събрал гласни доказателства по делото по
реда на Регламент (ЕО) № 1206/ 2001г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки
при събирането на доказателства по граждански или търговски дела. Пред Районен
съд – гр.Йенджейнов, Република Полша е разпитан свидетеля З. Б.- колега на
ищеца, който е работил пред процесния период с него на обекта на ответното
дружество в гр.Бургас.
Свидетелят е работил
при ответника на длъжност „м.“ заедно с ищеца, а също - живял е с ищеца в
хотела, отивал е заедно с ищеца на работа с автобуса и се връщал заедно с ищеца
с автобуса.
Свидетелят сочи, че
за целия период на действие на трудовия договор на ищеца работното време е било
удължено - от средата на март, чак до юли или август работили по 10 часа, а
след това до края – по 9 часа. Работили в почивните дни – в съботите, и по
време на празниците. През някои съботи работили толкова часове, колкото и през
седмицата, а в други съботи, но по- рядко, по 5-6 часа. Не работили в неделите.
Работодателят им казвал колко време да работят. Били предупредени, че който не
иска да работи извънредно ще бъде принуден да се върне. Свидетелят сочи, че
всеки от работниците си водел бележки за извънредния труд и той е виждал
бележките на ищеца. Свидетелят сочи, че по предварителна уговорка работодателят
им осигурявал нощувките, транспорта и храната. В Полша си ходели в неплатен
отпуск. След прекратяване на трудовото правоотношение свидетелят не е получил
от работодателя обезщетение за неизползвания платен отпуск, знае, че такова
обезщетение не е получил и ищеца.
Вещото лице Джалева
по приетата от районния съд съдебно-икономическа експертиза е дало заключение
за остойностяване на положен извънреден труд по заявените претенции и твърденията на ищеца
за положен извънреден труд, въз основа на документите приложени по делото и на
базата на документи предоставени от ответника.
Работодателят не
оспорва твърдението на ищеца, че не му е заплащал възнаграждение за извънреден
труд. Не са представени доказателства, които да сочат заплащане на извънреден
труд на ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време .
В случая трудовият
договор сключен между страните е предвиждал нормална продължителност на
работното време по смисъла на чл.136 от КТ от осем часа на ден, пет дни в
седмицата, като събота и неделя са почивни дни. Съгласно възприетото с Решение №
14/27.03.2012 г. по гр.дело
№ 405/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о. при подневното
отчитане на работното време, когато работник или служител отработи в повече от
законоустановеното работно време за длъжността, то се отчита като извънреден
труд във всеки отделен месец. При сумираното изчисляване, установената нормална продължителност
на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и
седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време
през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се
компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на
работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато
в края на отчитане, нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден
труд. Положеният труд в събота и неделя не се явява извънреден, ако по график
се пада на дадения работник или служител да бъде на работа през тези дни. Във всички случаи
на работа - и при нормиран и при ненормиран работен ден, през официалните
празници положеният труд се заплаща според уговореното, но не по-малко от
удвоения размер на трудовото възнаграждение, определено по трудовия договор.
Така че няма значение дали се касае за извънреден труд или не. За времето, през
което се полага извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение според времетраенето
или според изработеното. Това зависи от прилаганата, според сключения трудов
договор система на заплащане на труда.В тежест на работника е да установи
завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са
допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски.
Неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не
прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност
сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя хипотезите на чл.
143, ал. 1 КТ. Въпрос на конкретна преценка, с оглед становищата на страните,
доводите им и събраните по делото доказателства е установяването или не на
положен извънреден труд. В тежест на работодателя е да докаже заплащането на
извънредния труд, ако такъв в действителност е положен, като са допустими
писмените доказателства и съдебните експертизи.
Предвид горното
съдът приема, че въпреки липсата на надлежно водена документация от
работодателя, полагането на извънреден труд може да бъде установено със
свидетелски показания. В случая свидетелските показания на разпитания по делото
колега на ищеца - свидетелят Б. е
годно доказателство, което дава отговор на въпроса, поставен за разглеждане и
пред въззивния съд – Положил ли е ищецът извънреден труд за процесния период и
в какъв обем ?
Съдът зачита
показанията на свидетеля Б. като достоверни, тъй като се отнасят до лични
възприятия и преживявания на свидетеля и за пряко възприети от него факти и
обстоятелства относно релевантните въпроси по делото, а също – тъй като по
делото не са ангажирани опровергаващи свидетелските показания доказателства.
От свидетелските
показания се установява твърдението на ищеца, че от началото на заявения от
ищеца период – 01.07.2014 год. до момента на прекратяване на трудовото
правоотношение – 19.09.2014 год., през работните дни, в които ищецът е бил на
работа /съгласно твърденията по исковата молба/, той, както и свидетелят са
полагали извънреден труд – извън осемте часа дневен труд, след приключване на
работното време, наетите работници са били заставяни от работодателя да остават
допълнително поне 1 час дневно. От показанията на свидетеля, че понякога са
работили над този един час – не може да се установи точно кога и точно колко над
този един час е работил ищеца, поради което съдът приема за установена работа
над установените осем часа дневно, от по един час дневно за отработените дни от
ищеца през целия горепосочен период.
Свидетелят сочи, че
както той, така и ищецът са работили в събота. Установи се от свидетелските
показания, че в събота ищецът е полагал труд от 5 часа, а понякога и повече.
Тъй като свидетелят не сочи точно през кои дни ищецът е работил повече от 5
часа в събота, въз основа на неговите показания може да се приеме за
установено, че всяка събота, през седмиците, през които е бил на работа за
горепосочения период от 01.07.2014 год. до 19.09.2014 год., ищецът е полагал
извънреден труд в почивни дни по 5 часа.
От 01.07.2014 год.
до момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца – 19.09.2014
год. няма официални български празници, които да се падат в работни дни
/06.09.2014 год. е неработен ден – събота/. Тъй като по делото се установи, че
трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на 19.09.2014 год., не може да
бъде прието за установено твърдението му, че е положил извънреден труд на дата
след прекратяването на трудовото правоотношение – на 22.09.2014 год. Ето защо
претенцията на ищеца основана на твърдение за положен извънреден труд по време
на официални български празници за процесния период е изцяло неоснователна.
От изложеното
по-горе става ясно, че претенцията на ищеца следва да бъде приета за доказана
за положен извънреден труд за часове,
както следва :
За м.07.2014 год. :
за 23 часа извънреден труд в работни дни
и за 20 часа извънреден труд през почивни дни - четирите съботи.
За м.08.2014 год. :
за 10 часа извънреден труд в десетте посочени от ищеца работни дни и за 15 часа извънреден труд през
почивни дни - първата и последните две
съботи.
За м.09.2014 год. :
за 12 часа извънреден труд в работни дни /за 12 отработени дни до 19.09.2014
год. включително/, за 10 часа извънреден труд през почивни дни - за двете съботи преди прекратяване на
трудовото правоотношение.
Съгласно чл.262,
ал.1 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение не по-малко от : 50
% за работа през работните дни , 75% за работа през почивните дни.
След преизчисляване
извършено от настоящия съд съгласно приетите за доказани положени часове
извънреден труд, на базата на заключението на вещото лице Джалева става ясно, че стойностите на положения от ищеца
извънреден труд са както следва :
За м.07.2014 год. :
за 23 часа извънреден труд в работни дни
и за 20 часа извънреден труд през почивни дни - четирите съботи, съответно : 605,59 лв.
плюс 614,40 лв. равно на 1219,99 лв.
За м.08.2014 год. :
за 10 часа извънреден труд в десетте посочени от ищеца работни дни и за 15 часа извънреден труд през
почивни дни - първата и последните две
съботи, съответно: 288,4 лв. плюс 672,8 лв. равно на 961,2 лв.
За м.09.2014 год. :
за 12 часа извънреден труд в работни дни / за 12 отработени дни до 19.09.2014
год. включително/, за 10 часа извънреден труд през почивни дни - за двете
съботи преди прекратяване на трудовото правоотношение, съответно : 346,08 лв.
плюс 336,4 лв. равно на 682,48 лв.
Въз основа на
изложеното по-горе съдът намира за доказано по делото, че работодателят е
следвало да заплати на ищеца сумата от общо 2 863,67 лв. за положен извънреден труд за процесния период от
01.07.2014 год. до 19.09.2014 год., поради което, претенцията за главница за
извънреден труд е основателна до горепосочения общ размер. За размера над 2863,67 лв. до претендирания размер от
общо 4144,48 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването
на иска – 09.08.2017 год. до окончателното и
изплащане претенцията е неоснователна като недоказана, поради което в тази част
следва да бъде отхвърлена.
Предвид частичната
основателност на претенцията за главница за извънреден труд, частично основателна
се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва, която се претендира върху
тази главницата. Дължимата мораторна лихва върху вземанията за извънреден труд
за процесните месеци, за периода от 10.11.2014 год. до 09.08.2017 год. /до
08.08.2017 год. включително/ е общо 798,38
лв., до който размер претенцията е основателна и следва да бъде уважена, а
над този размер, до претендирания размер от 1168,50 лв., като неоснователна,
претенцията следва да бъде отхвърлена.
От заключението на
вещото лице Джалева се установи, че за 2014 год. на ищеца е бил полагаем платен
отпуск от 13 дни, за който не се спори, че не е ползван. На осн. чл.224 от КТ към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е следвало да
изплати на ищеца обезщетение за неизползван платен отпуск, което съобразно
заключението на вещото лице е в размер на 1999,72
лв. Сумата е начислена от работодателя с последния фиш за заплата, но е
отразена като удържана, поради което и поради липсата на доказателства за
плащането и съдът приема, че не е платена на ищеца. Ето защо тази претенция на
ищеца е изцяло основателна и следва да бъде уважена. Основателна е и
акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва върху неизплатената в
срок главница, за претендирания период от 10.11.2014г. до 09.08.2017г. /до
08.08.2017 год. включително/, която е в размер на 557,45 лв. Съдът извърши самостоятелни изчисления на дължимата
мораторна лихва върху сумата дължима за обезщетение по чл.224 от КТ, тъй като
заключението на вещото лице в тази част е посочило дължимата сума, но за период
различен от заявения от ищеца по предявения иск. Ето защо за размера над 557,45
лв. до претендирания размер от 583,8 лв. претенцията е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Предвид частичната
основателност на заявените претенции съдът следва да се произнесе по
евентуалното възражение за прихващане на ответника. Ответникът е направил
възражение за прихващане със следните твърдени свои вземания от ищеца : 1. 2575,69 лв. – разходи за настаняването
на ищеца в хотел за срока на трудовото правоотношение; 2. 3001,31 лв. - разходи за предоставена
на ищеца храна в хотела и 3. 896 лв.
- разходи за осигурен от работодателя транспорт и за заплатени на ищеца от
работодателя автобусни и самолетни билети. Не се установи по делото ответникът
да е имал задължения спрямо ищеца за заплащане на горепосочените разходи.
Съгласно заключението
на вещото лице Джалева, при анализ на представените по делото разходни
документи и фактури се установява, че работодателят е направил в полза на ищеца
разходи, както следва : 1. 2575,69 лв.-
разходи за настаняването на ищеца в
хотел за срока на трудовото правоотношение и 2. 3001,31 лв. - разходи за
предоставена на ищеца храна в хотела. Недоказано остана твърдението на
ответника за извършени от негова страна разходи за осигурен транспорт и за
заплатени на ищеца от работодателя автобусни и самолетни билети в размер на 896 лв. В този смисъл работодателят не
е представил доказателства по делото, като не е предоставил разходни документи
и на вещото лице, поради което съдът
намира възражението за прихващане в тази част за неоснователно като недоказано.
Общият размер на сумите, с които следва да бъде извършено прихващане е 5577
лв. Разходите в този размер са
извършени от работодателя в полза на ищеца извън задълженията му по трудовия
договор, поради което са предоставени на ищеца без основание и подлежат на
връщане на осн. чл.59 от ЗЗД.
Настоящият съдебен
състав намира, че не са налице пречки за извършване на прихващането по
възражението на ответника. В случая е неприложима разпоредбата на чл.272 от КТ,
уреждаща забрана за работодателя да прави удръжки от трудовото възнаграждение
на работника без съгласието му, освен в посочените в ал.1 случаи . Както е прието
и в съдебната практика – Определение № 1042 /25.10.2010 год. на ВКС по гр.д. №
745 / 2010 год. , ІІІ г.о., забраната по чл.272 от КТ е установена само за
работодателя, но не и за съда по направено пред него възражение за прихващане.
Както е посочено в Решение № 295/18.06.2012 год. на ВКС, по гр.д. № 251 /2012
год., ІV г.о. , работодателят не е длъжен да предяви иск, когато може да се
брави с възражение /дори, когато възражението за прихващане касае реализиране
на пълна имуществена отговорност на работника , какъвто не е настоящия случай/,
обаче решението на съда трябва да е съобразено с правилата на
несеквестируемостта, към които чл.105 от ЗЗД препраща.
Разпоредбата на чл.105 от ЗЗД предвижда, че не могат да се
прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска
принудително изпълнение. Въпросът, който се поставя в случая е, дали върху
конкретното вземане на ищеца за извънреден труд е допустимо принудително
изпълнение. Вземането за извънреден труд за съответния месец е част от
вземането за трудово възнаграждение за съответния месец, като двете вземания
формират общия размер на работната заплата на ищеца за съответния месец /чл.3
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/. Предвид
посочените по-горе размери съдът намира, че
вземанията на ищеца за извънреден труд по месеци след добавяне към
съответното вземане за всеки месец на останала част от полученото трудовото
възнаграждение от ищеца са извън
предвидения несеквестируем доход съгласно правилата на чл.446 от ГПК,
поради което не попадат в хипотезата на чл.105 от ЗЗД и с тях може да бъде
извършено съдебно прихващане с други установени и доказани насрещни вземания на
работодателя.
При общ размер на
вземанията на ищеца от ответника от 6219,22
лв. и при общ размер на вземанията на ответника от ищеца от 5577 лв. прихващането следва да бъде
извършено в реда на погасяване съгласно чл.76 от ЗЗД. Действието на
прихващането е от момента на извършването му от съда. Съгласно установените по-
горе дължими размери по претенциите на ищеца сумата от 5577 лв. следва да бъде
прихваната за погасяване на задълженията на работодателя за мораторни лихви в
съответни размери от 798,38 лв. и 557,45 лв., изцяло за главницата за положен
извънреден труд от 2863,67 лв. /като по-старо задължение/ и за погасяване на
1357,5 лв. от главницата от 1999,72 лв.
Ето защо след
извършеното прихващане, работодателят следва да бъде осъден да заплати на ищеца
само разликата от дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от
642,22 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяване на иска на 09.08.2017 год. до
окончателното изплащане на сумата. Останалите претенции, до посочените по-горе
размери следва да бъдат отхвърлени поради извършеното съдебно прихващане.
Предвид изложеното
по-горе и тъй като изводите на настоящия съд съществено се различават от
изводите на районния съд, включително по отношение на установените размери на
вземанията както по претенциите на ищеца така и по извършеното прихващане, а
също и относно реда по който прихващането следва да бъде извършено, обжалваното
решение като изцяло неправилно – постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства, следва да бъде отменено, а спорът следва да бъде решен от
настоящия съд по начина посочен по-горе.
Съобразно уважената
част от исковете извън извършеното прихващане, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски от 1546 лв.,
които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Съобразно отхвърлената
част от исковете извън извършеното прихващане, в полза на ответника са дължими
разноски от общо 614 лв., които
следва да бъдат присъдени в тежест на ищеца .
В полза на
Бургаския окръжен съд работодателят дължи държавна такса върху уважената част
от исковете в размер на общо 75 лв.
- за двете съдебни инстанции. Върху ответника следва да бъдат възложени и
разноските платени от бюджета на съда за превод от полски на български, от общо
30 лв. Останалите преводни разноски
са заплатени от ищеца и са включени при определяне размера на дължимите в
негова полза разноски.
Тъй като всеки от
обективно съединените искове с които е сезиран съда, е с цена под 5000 лв., на
осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението на въззивния съд не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд ,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 1468 / 06.07.2018 год. по гр.д. № 5884 / 2017
год. по описа на Бургаския районен съд,
ВМЕСТО ОТМЕНЕНОТО РЕШЕНИЕ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПРИХВАЩАНЕ, със сумата от общо 5577 лв. /пет хиляди петстотин седемдесет и седем лева/,
представляваща признато от съда вземане
на ответника „Сичес Полска СП. З.О.О.“, БУЛСТАТ: ********* със седалище в
гр.Бургас, със съдебен адрес по делото: гр.Варна ул.“София“ 3, адвокат Иван
Люцканов от АК Варна от ищеца Й.В.К.,
гражданин на Полша, роден на ***г., със съдебен адрес по делото гр.Царево
ул.“Иван Асен“ ІІ 6, адвокат Лъчезар Ковачев от АК Бургас, от която : 1. 2575,69 лв.
– разходи за настаняването на ищеца в хотел за срока на трудовото
правоотношение и 2. 3001,31 лв.
- разходи за предоставена на ищеца храна
в хотела, ИСКОВЕТЕ НА ищеца Й.В.К.,
гражданин на Полша, роден на ***г., със съдебен адрес по делото гр.Царево
ул.“Иван Асен“ ІІ“ 6, адвокат Лъчезар Ковачев от АК Бургас, против ответника „Сичес Полска СП.
З.О.О.“, БУЛСТАТ:********* със седалище в гр.Бургас, със съдебен адрес по
делото: гр.Варна ул.“София“ 3, адвокат Иван Люцканов от АК Варна, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца :
1. възнаграждения
за положен извънреден труд през периода 01.07.2014 г. – 24.09.2014 г., въз основа на трудов договор между страните от 22.01.2014г.,
както следва: 1240,07 лв. - за извънреден
труд полаган след работно време в работни дни, 1623,6 лв.- за извънреден труд полаган през почивни дни, ведно със законната лихва върху сборната
сума, считано от предявяването на иска –
09.08.2017 год. до окончателното и изплащане.
2. 798,38 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземанията за извънреден труд, дължимо за
периода 10.11.2014г. до предявяване на иска – 09.08.2017г.;
3. 1357,5 лв. - част от дължимо обезщетение от общо 1999,92 лв. за
неизползван платен годишен отпуск от 13 дни за 2014г., въз основа на трудов
договор между страните от 22.01.2014г., заедно със законната лихва за забава
върху тази сума от предявяването на иска-09.08.2017г. до окончателното и
изплащане.
4. 557,45 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземането за обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, дължимо за периода от 10.11.2014г. до 09.08.2017г.,
ОСЪЖДА „Сичес Полска Сп. з.о.о.” – Полша - чуждестранно
юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, индустриална зона „Лукойл Нефтохим
Бургас”, представлявано от Фабрицио Зароли, Клаудио Пала и Джовани Батиста
Бона, със съдебен адрес: гр.Варна ул.“София“ 3, адвокат Иван Люцканов от АК
Варна да заплати на Й.В.К., гражданин на Полша, роден на ***г., със
съдебен адрес по делото гр.Царево ул.“Иван Асен“ ІІ 6, адвокат Лъчезар Ковачев
от АК Бургас, сумата от 642,22 лв./
шестстотин четиридесет и два лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща остатъка от дължимо обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от ищеца за 2014 год., от общо 1999,72 лв., за което за сумата от
1357,50 лв. е извършено прихващане, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на иска на 09.08.2017 год. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ поради неоснователност ИСКОВЕТЕ на Й.В.К., гражданин на Полша, роден
на ***г., със съдебен адрес по делото гр.Царево ул.“Иван Асен“ ІІ 6, адвокат
Лъчезар Ковачев от АК Бургас, против
ответника „Сичес Полска СП. З.О.О.“, БУЛСТАТ:********* със седалище в
гр.Бургас, със съдебен адрес : гр.Варна ул.“София“ 3, адвокат Иван Люцканов от
АК Варна, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца :
1. възнаграждения
за положен извънреден труд през периода 01.07.2014 г. – 24.09.2014 г., въз основа на трудов договор между страните от 22.01.2014г.,
както следва :
За сумата над 1240,07 лв. до претендирания
размер от 1566,25
лв. - за извънреден труд полаган след работно време в работни дни,
За сумата над 1623,6 лв. до претендирания размер от 2270,58 лв. - за извънреден труд
полаган през почивни дни,
За сумата от 307,65 лв. – за извънреден труд полаган през дните на официални празници,
ведно със законната лихва
върху сборната главница от 1280,81
лв. за която претенцията е отхвърлена поради неоснователност, считано от
предявяването на иска - 09.08.2017 год. до окончателното изплащане на
сумата.
2. За сумата над 798,38 лв. до претендирания размер от 1 168, 50 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземанията за извънреден труд, дължимо за
периода 10.11.2014г. до предявяване на иска – 09.08.2017г.;
4. За сумата над 557,45 лв. до претендирания размер от 563,80 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземането за обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, дължимо за периода от 10.11.2014г. до 09.08.2017г.
ОСЪЖДА „Сичес Полска Сп. з.о.о.” – Полша - чуждестранно
юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, индустриална зона „Лукойл Нефтохим
Бургас”, представлявано от Фабрицио Зароли, Клаудио Пала и Джовани Батиста
Бона, със съдебен адрес: гр.Варна ул.“София“ 3, адвокат Иван Люцканов от АК
Варна. да заплати на Й.В.К.,
гражданин на Полша, роден на ***г., със съдебен адрес ***, адвокат Л.К. ***
направени по делото разноски за двете съдебни инстанции съобразно уважената
част от исковете извън извършеното прихващане, в размер на общо 1546 лв. /хиляда петстотин четиридесет и
шест лева/.
ОСЪЖДА Й.В.К., гражданин на Полша, роден на ***г., със съдебен
адрес по делото гр.Царево ул.“Иван Асен“ ІІ 6, адвокат Лъчезар Ковачев от АК
Бургас да заплати на „Сичес Полска Сп. з.о.о.” – Полша -
чуждестранно юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, индустриална зона
„Лукойл Нефтохим Бургас”, представлявано от Фабрицио Зароли, Клаудио Пала и
Джовани Батиста Бона, със съдебен адрес: гр.Варна ул.“София“ 3, адвокат Иван
Люцканов от АК Варна, направени по
делото разноски за двете съдебни инстанции съобразно отхвърлената част от
исковете извън извършеното прихващане, в размер на общо 614 лв. /шестстотин и четиринадесет лева/.
ОСЪЖДА „Сичес Полска Сп. з.о.о.”- Полша - чуждестранно
юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, индустриална зона „Лукойл Нефтохим
Бургас”, представлявано от Фабрицио Зароли, Клаудио Пала и Джовани Батиста
Бона, със съдебен адрес: гр.Варна ул.“София“ 3, адвокат Иван Люцканов от АК
Варна, да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд държавна такса за двете инстанции в размер на общо 75 лв. /седемдесет и пет лева/, както и
сумата от 30 лв./ тридесет лева/
представляваща разноските платени от бюджета на съда за превод от полски език
на български език.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
:1. 2.