№ 105
гр. гр. ***, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20241620101811 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, с ЕИК ***, представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д.
и М.М., чрез юрисконсулт П. П., срещу К. Й. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.
***,
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД - за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
по договор № ********* от 14.05.2018 г. със системен партиден номер М6001196 за периода
27.09.2022 г. до 09.04.2023 г. вземането, присъдено в заповедното производство по ч.гр.дело
№ 602/2024 г. по описа на РС-***, за сумата общо 740,94 лв., от които: 656,96 лв. главница,
включваща: 174,60 лв. - неплатени суми за предоставени и неплатени електронни
съобщителни услуги, 144,18 лв. - неплатени суми за устройства по договор за продажба на
изплащане, 338,18 лв. общ размер неустойки, както и мораторна лихва от 83,98 лв. върху
главницата в първоначалния й присъден със заповедта за изпълнение размер от 719,96 лв.,
начислена от датата, представляваща първи ден на забавата за плащане по всеки отделен
документ, първият от които с падеж – 17.10.2022 г., до датата, предхождаща датата на
подаване на заявлението – 19.02.2024 г., както и законната лихва върху главницата от датата
на образуване на ч.гр. д. № 602/2024 г. по описа на РС - *** - 20.02.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 602/2024 г., по описа на на РС - ***.
1
Твърди се в исковата молба, че между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование
„Мобилтел” ЕАД) и К. Й. А., с ЕГН: **********, е бил сключен договор за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане, идентифициран с неговия уникален номер
********* от 14.05.2018 г., със системен партиден номер М6001196. Към горепосочения
договор са сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги с
тарифен план без ДДС, както следва: Мобилна услуга (1 бр.) с тарифен план 17.50 лв. -
Опе Unlimited Special 21 ***, и Пакет от услуги с тарифен план 16.35 лв. за Домашен
интернет 101001132358 и Телевизия 201001132357. Към горепосочения договор са
закупени следните устройства на изплащане: Апарат Xiaomi Redmi 10 4 -128 Wh +HF TTEC
с договор от 17.02.2022 г. На изплащане с първоначална вноска в размер на 17,98 лв. и 23
последващи равни месечни вноски съгласно погасителен план. За периода от 23.08.2022 г. -
22.01.2023 г. е било извършено изпълнение от страна на дружеството-ищец по
горепосочения договор. Ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в
сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и е натрупал
просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на
изплащане, за посочения период. Междувременно на 07.10.2022 г. ответникът е депозирал
заявление за пренос на национално значим номер *** от мрежата на ищеца в мрежата на
друг мобилен оператор. На 11.10.2022 г. номерът е пренесен в другата мрежа, вследствие на
което договорът по отношение на посочения номер е прекратен преди края на срока на
същия и е начислена неустойка в размер на 161,62 лв. В връзка с натрупаните просрочени
задължения на 23.02.2023 г. договор № ********* от 14.05.2018 г. със системен партиден
номер М6001196 е прекратен и по отношение на останалите услуги поради неплащане
продължило повече от 124 дни съгласно ОУ, и е начислена неустойка в размер на 236,56 лв.
След завеждане на заповедното производство и депозиране на възражението по ч. гр. д.
602/2024, по описа на 5 с-в. на РС - *** длъжникът е върнал част от предоставеното му
оборудване, чиято неустойка за невръщането му е присъдена в заповедта, поради което е
кредитирано задължение от неустойката в размер на 60,00 лв. и е заплатил 3,00 лв. от
претендирана главница за закупено устройство. В тази връзка претендираната сума в
настоящото производство е намалена с тази сума. Предвид гореизложеното ответникът
дължи по договор № ********* от 14.05.2018 г. със системен партиден номер М6001196 за
периода 27.09.2022 г. до 09.04.2023 г. сумата от 740,94 лв., от които 174,60 лв. неплатени
суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, 144,18 лв. - неплатени
суми за устройства по договор за продажба на изплащане, 338,18 лв. общ размер неустойки,
както и мораторна лихва в размер на 83,98 лв. върху главниците присъдени в заповедта за
изпълнение в общ размер на 719,96 лв. от датата, представляваща първи ден от забавата за
плащане по всеки отделен документ до датата предхождаща дата на депозиране на
заявлението предмет на издадената заповед за изпълнение по ЧГД 602/2024 г., по описа на 5
с-в. на РС - ***. От страна на „А1 България“ ЕАД е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
602/2024 г., по описа на 5 с-в. на РС - ***. В хода на заповедното производство, на
основание чл. 423 от ГПК, е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от К. Й.
2
А..
Дължимите суми, по твърдение на ищеца, са формирани, както следва:
174,60 лв. - по договор ********* от 14.05.2018 г. със системен партиден номер
М6001196 - цената на месечни абонаментни такси и предоставени електроннисъобщителни
услуги съгласно условията на договора, приложенията към него и Общите условия, за които
са издадени фактури: *********/27.09.2022 г. за 43,79 лв., *********/27.10.2022г. за 14,27
лв., *********/25.11.2022 г. за 22,61 лв., *********/29.12.2022 г. за 71,32 лв.,
*********/26.01.2023 г. за 22,61 лв.
144,18 лв. - неплатени суми за устройства на изплащане, както следва: Апарат
Xiaomi Redmi 10 4 -128 Wh +HF TTEC- с договор от 17.02.2022 г. - месечна вноска в размер
на 17,98 лв. и предсрочно изискуеми оставащи вноски в размер на 126,20 лв.
338,18 лв. - общ размер на неустойка, съставена, както следва: Фактура №
101001132358 за номер ********* - неустойка за допълнителна услуга - екстра, предоставена
към основната за посочения номер- 7,47 лв.; Фактура 101001132358 за номер ********* -
неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер - 21,66 лв.;
Фактура 101001132358 за номер ********* - отстъпка от цената на месечна абонаментна
такса за посочения номер - 29,02 лв.; Фактура 201001132357 за ********* - неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер - 50,61 лв.; Фактура
201001132357 за номер ********* - отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за
посочения номер - 67,80 лв.; Фактура *** за номер ********* - неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер - 62,49 лв.; Фактура *** за номер
********* - отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер - 54,91
лв.; Фактура *** за номер ********* - отстъпка от цена на устройство Xiaomi Redmi 10 4 -
128 Wh +HF TTEC - 44,22 лв.
Към горепосоченото задължение се претендира от ищеца и мораторна лихва в размер
на 83,98 лв. върху главниците, присъдени в заповедта за изпълнение, в общ размер на
719,96 лв., считано от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки
отделен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, предмет
на издадената заповед за изпълнение по ЧГД 602/2024 г. по описа на 5 с-в. на РС - ***.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез адв. М.
Т. от САК. Сочи, че предявеният иск е недопустим, а разгледан по същество е и
неоснователен и недоказан. Исковата молба не отговаря на императивните изисквания на
закона - чл.127 вр.чл. 124 от ГПК. Цената на иска следва да бъде ясна и точна, като
главница, лихва - вид, период и да бъде разбита по пера и периоди и сборът й да е равен на
общата претенция. Относно претенцията- тя е неоснователна и недоказана, тъй като
ответникът е прекратил гражданскоправните отношения с ищеца преди повече от три
години и евентуалното му вземане е погасено по давност. При прекратяване на договора
ответникът се е издължил за проведени разговори и месечна такса за четири месеца,
съгласно регламент и закон. Относно претенции за техника, телефон и устройство, същите
са останали за ответника предвид уговорката за сключване на срочен договор, а и
3
рекламите и брошурите преди това. Предвид това се иска отхвърляне иска на ищеца. Тъй
като към момента ответникът е в болница и е претърпял хирургична интервенция, моли за
допълнителен срок до първото по делото заседание за доразвиваме на настоящия отговор и
представяне на писмени доказателства, както и с оглед на взетото отношение от ищеца.
Счита, че все пак с представителя на ищеца могат да постигнат спогодба и без медиатор и да
уредят спорните въпроси. Претендират се разноски.
В откритото съдебно заседание за ищеца не се явява процесуален представител.
Депозирано е становище по хода на делото, като се моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът не се явява, като се представлява от адв. М. Т. от
САК, като се моли за отхвърляне на иска.
Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение с № 600 от 18.04.2024 г. по ч.гр.д.
№ 602/2024 г. по описа на ЛРС е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сума в размер
на 803,94 лв. от които: 719,96 лв. главница и 83,98 лв. мораторна лихва за забава върху
главницата за периода, представляващ първи ден на забавата по всеки счетоводен документ,
първия от които с падеж – 17.10.2022 г., до датата, предхождаща депозиране на заявлението –
19.02.2024 г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 75,00 лв. разноски по делото, представляващи платена държавна такса 25,00 лв. и
50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило
възражение по чл. 414 от ГПК, в което длъжникът изрично е посочил, че не дължи
вземането поради прекратените договорни отношения с ищеца, които са без претенции от
страна на ищеца, и предвид изтеклата абсолютна давност, както и че всяко задължение е
изплатено своевременно чрез Изипей, за което разполага с документи.
Съдът е приел в доклада, че е безспорно възникнало валидно облигационно
отношение между страните с оглед на това, че ответникът не оспорва този факт, като не
спори, че е подписал договора и приложенията към него, като няма спор и че договорът е
прекратен. Останалите обстоятелства са спорни. Ищецът следва да докаже фактите, които
сочи да обуславят исковата му претенция, в т.ч. - наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните, с твърдения предмет и посочените
параметри, съобразно сключените договори /което в случая не е спорно/; изпълнение на
договорните си задължения, включително начисленото потребление на абоната за услуги.
Ищецът следва да докаже и основанието за прекратяване на договора и датата на
прекратяването му, както и изпадането в забава на ответника за плащане на задълженията
и съответната начална дата. При успешно проведено доказване на тези факти от ищцова
страна, ответникът следва да докаже плащане на задълженията по договора, респ.
погасяване чрез други способи, включително твърденията си за изтекла погасителна давност
за вземанията, като носи тежестта да докаже правопогасяващите си възражения.
Представен е по делото договор с номер ********* от 14.05.2018 г. Договорът е с
4
рамков характер и има за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги
(мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти
(апарати) на изплащане. Различните услуги и продукти са предоставяни на абоната чрез
подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия
договор.
Представено е Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги с тарифен
план без ДДС, както следва: Мобилна услуга (1 бр.) с тарифен план 17.50 лв. - Опе
Unlimited Special 21 ***, и Пакет от услуги с тарифен план 16.35 лв. за Домашен
интернет 101001132358 и Телевизия 201001132357. Към горепосочения договор са
закупени следните устройства на изплащане: Апарат Xiaomi Redmi 10 4 -128 Wh +HF TTEC
с договор от 17.02.2022 г., на изплащане с първоначална вноска в размер на 17,98 лв. и 23
последващи равни месечни вноски съгласно погасителен план.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Съдът е сезиран с установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК след
депозирано възражение срещу заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. За допустимостта на
предявения иск исковият съд следи служебно, като извършва самостоятелна преценка за
наличието на специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по
тях на съда в заповедното производство – така т.10а от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 602 по описа за 2024 г. на Районен съд - ***, по
повод на депозирано заявление от ищеца «А1 България» ЕАД е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, съгласно която е разпоредено длъжникът - настоящ
ответник, да заплати на заявителя горепосочените суми. Претенциите, предмет на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и на настоящата искова
молба, са идентични, като не се претендира само част от сумата по заповедта за изпълнение
– 60 лв. за невърнато оборудване и 3,00 лв. за устройство на изплащане съгласно уточняваща
молба на ищеца. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника и в срока по чл.414, ал.2
ГПК ответникът е депозирал възражение. Заявителят е уведомен с разпореждане на съда за
депозираното възражение, поради което предявеният от него иск на 06.08.2024 г. е в
законовия едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Поради изложените обстоятелства съдът
намира, че предявеният установителен иск, с който е сезиран, е процесуално допустим,
отговаря на посочените специални процесуални предпоставки, поради което следва да се
разгледа по същество.
Предмет на иска са начислени от ищеца неустойки за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на абоната. Общият размер на неустойките се твърди,
че е 338,18 лв., съставена, както следва: Фактура № 101001132358 за номер ********* -
неустойка за допълнителна услуга - екстра, предоставена към основната за посочения номер-
7,47 лв.; Фактура 101001132358 за номер ********* - неустойка в размер на 3 стандартни
месечни такси без ДДС за посочения номер - 21,66 лв.; Фактура 101001132358 за номер
5
********* - отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер - 29,02
лв.; Фактура 201001132357 за ********* - неустойка в размер на 3 стандартни месечни
такси без ДДС за посочения номер - 50,61 лв.; Фактура 201001132357 за номер ********* -
отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер - 67,80 лв.; Фактура
*** за номер ********* - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за
посочения номер - 62,49 лв.; Фактура *** за номер ********* - отстъпка от цената на
месечна абонаментна такса за посочения номер - 54,91 лв.; Фактура *** за номер *********
- отстъпка от цена на устройство Xiaomi Redmi 10 4 -128 Wh +HF TTEC - 44,22 лв.
Ищецът не е ангажирал доказателства за прекратяването на договора с изрично
изявление до ответника, като в заявлението по чл. 410 ГПК се позовава единствено на
Общите условия, т. 54.12. В разпоредбата на т. 54 от Общите условия са уредени двете
възможни посочени алтернативи, съгласно която разпоредба: „А1 има право едностранно да
прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в
следните случаи: съгласно т. 54.12: „В случай, че забавата за плащането на дължимите суми
от абоната/потребителя е продължило повече от 124 дни“. В т. 27.2 от ОУ е посочено, че в
случай че неизплащането на сумите продължи след изтичане срока за плащане, А1 има
право да преустанови достъпа на абоната до мрежата/мрежите или да прекрати договора за
услуги.
В чл. 87, ал. 1 ЗЗД е посочено, че когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си по причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали
договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичане на срока ще счита договора за развален. Предупреждението следва да се направи
писмено, след като договорът е сключен в писмена форма, каквото е изискването на закона.
В случая се касае за разваляне без предизвестие поради неизпълнение на двустранен
договор. По същността си описаните хипотези в чл. 27 от ОУ покриват изцяло хипотезата на
правната норма на чл. 87 от ЗЗД, независимо дали в договора е използван израза
„прекратяване“ вместо „разваляне“. В т. 27.2 е посочено, че в случай, че неизплащането на
сумите продължи след изтичане срока за плащане А1 има право да преустанови достъпа на
абоната до мрежата/мрежите или да прекрати договора за услуги. Така изброените
предложения в т.27.2 от ОУ са посочени алтернативно, като мобилният оператор има
правото да избере коя от санкциите ще приложи спрямо потребителя. За да се приеме, че
кредиторът, като изправна страна в правоотношението, е избрал някоя от цитираните
последици, следва да уведоми неизправния длъжник за това с писмено изявление,
което да достигне до длъжника. Без наличие на такова изявление от кредитора не става
ясно коя от алтернативно изброените последици е избрал мобилният оператор като санкция
срещу неизправния длъжник, още по-малко да се твърди, че е избрал именно едностранното
прекратяване на договора. Едностранното прекратяване на сключения договор за мобилни
услуги по силата на т.27.2 от ОУ не настъпва автоматично, а дава право на мобилния
оператор да го прекрати на това основание. С оглед на изброените алтернативни
възможности в т.27.2 от ОУ не може да се заключи, че конклудентните действия на
6
оператора сочат именно за намерение същият да прекрати едностранно договора, а не
например само за ограничаване на мобилните услуги. Т.е. не става ясно без конкретно
писмено изявление до потребителя как е решил да процедира мобилният оператор и коя
опция на т.27.2 от ОУ избира. В разпоредбата на т. 54 от Общите условия също са уредени
двете възможни посочени алтернативи, съгласно която разпоредба: „А1 има право
едностранно да прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до
мрежата в следните случаи: съгласно т. 54.12: „В случай, че забавата за плащането на
дължимите суми от абоната/потребителя е продължило повече от 124 дни“. Поради това, но
и не само, следва да е налице писмено изявление, достигнало до неизправния длъжник
за това, че кредиторът едностранно прекратява договора за мобилни услуги, за да се
приложи санкционната клауза за начисляване на неустойка. Следва да стане ясно коя от
двете възможни алтернативи по т. 27.2 и т. 54 от ОУ е избрал да приложи мобилният
оператор. Разваляне на двустранен договор без предизвестие според настоящия състав би се
явило в противоречие с правната норма на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Т.е. развалянето на договора
следва да се осъществи така, както е очертала тази правна норма, включваща в състава си
достигане волеизявлението на кредитора до длъжника. По делото липсват доказателства
писмено изявление на кредитора да е изпращано и съответно достигнало до неизправния
длъжник, поради което съдът приема, че договорните отношения между страните не са
прекратени поради виновно неизпълнение на потребителя – ответник, т.е. не се доказа
именно едностранното прекратяване на договора за мобилни услуги, за да се приложи
санкционната клауза за начисляване на неустойка. Т.е. правоотношението между страните не
е прекратено по горецитирания ред – по вина на абоната, едностранно от кредитора.
Действително, в отговора на исковата молба се твърди, че договорът е прекратен, но това
може да е станало и по взаимно съгласие на страните, т.е. липсват доказателства за
изпълнение именно на горецитираната процедура, предвидена в общите условия,
равносилна на развалянето по чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл ищецът не доказа основанието
за прекратяване на договора, каквато тежест му е указана с доклада. В молба преди
приключване на съдебното дирене самият ищец сочи, че оспорва обстоятелството, че
ответникът е прекратил договора преди повече от три години. Ето защо съдът намира, че
дори да е прекратен договора между страните, както твърди ответника в отговора на
исковата молба, то не се доказа това да е станало по вина на ответника, едностранно от
ищеца. Ето защо на ищеца не се дължат неустойки, съставляващи последица от
прекратяване на договора за мобилни услуги, предвид липсата на доказателства договорът
да е прекратен по вина на ответника, като искът следва да се отхвърли в тази му част
относно претенцията за неустойки за отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за
посочения номер, неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения
номер и неустойка „екстра“. /В посочения смисъл е и решение на МОС по в.гр.д. №
228/2023 г./
От друга страна основанията за прекратяване договорната връзка между страните не
се съдържат в индивидуалния договор, а са уредени в Общи условия. Основанието за
автоматично прекратяване на договора не е индивидуално уговорена клауза, като част от
7
ОУ, без доказателства потребителят да се е запознал и съгласил с приложимите ОУ съгласно
изискванията на чл. 147а ЗЗП, като декларацията за съгласие с приложимите общи условия
не доказва, че същите действително са приети и получени от потребителя. С тази клауза на
чл. 54.12 от ОУ се нарушава принципа за равнопоставеност на страните, като не е
предвидено аналогично право на потребителя за автоматично прекратяване договорната
връзка при виновно неизпълнение задълженията на оператора. Нарушава се и изискването
за добросъвестност поради липса на посочено по ясен начин дали е приложима при частична
или пълна забава, не се отчита тежестта на неизпълнението, не е осигурена възможност на
потребителя след предупреждение да изпълни задължението си в определен срок, за да
избегне прекратяване на договора. В този смисъл клаузата, предвидена в т. 54.12 от ОУ е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и като такава е нищожна съгласно чл. 146, ал.1 от
същия закон, същата не е породила действие, поради което и облигационната връзка между
страните не се счита прекратена и в полза на ищеца не е възникнало вземане за заплащане
неустойки на соченото основание – прекратяване на договорната връзка по вина на
потребителя. /В този смисъл Решение № 258/25.10.2024 г. по в.гр. д.№ 306/2024 г. по описа
на МОС/.
Общият размер на неустойките е 333,18 лв., като ищецът сочи, че тази сума
съставлява общ размер на неустойки, формирани, както следва: Фактура № 101001132358 за
номер ********* - неустойка за допълнителна услуга - екстра, предоставена към основната
за посочения номер- 7,47 лв.; Фактура 101001132358 за номер ********* - неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер - 21,66 лв.; Фактура
101001132358 за номер ********* - отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за
посочения номер - 29,02 лв.; Фактура 201001132357 за ********* - неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер - 50,61 лв.; Фактура 201001132357
за номер ********* - отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер -
67,80 лв.; Фактура *** за номер ********* - неустойка в размер на 3 стандартни месечни
такси без ДДС за посочения номер - 62,49 лв.; Фактура *** за номер ********* - отстъпка
от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер - 54,91 лв.; Фактура *** за
номер ********* - отстъпка от цена на устройство Xiaomi Redmi 10 4 -128 Wh +HF TTEC -
44,22 лв. Ищецът не е обосновал дължимостта на неустойката за допълнителни услуги –
«Екстра» и на какво основание се дължи такава неустойка, но с оглед на това, че тази сума
за «неустойка –екстра» се причислява към дължимите такива поради прекратяване на
договора по вина на абоната, такава неустойка също не се дължи, с оглед на това, че
правоотношението между страните не се доказа да е прекратено именно по вина на
ответника.
С оглед изложеното следва да бъде отхвърлен искът за сумата 338,18 лв. общо
неустойки.
Претендираната сума от 174,60 лв. е по договор ********* от 14.05.2018 г. със
системен партиден номер М6001196, съставляваща цената на месечни абонаментни такси и
предоставени електроннисъобщителни услуги съгласно условията на договора,
8
приложенията към него и Общите условия, за които са издадени фактури:
*********/27.09.2022 г. за 43,79 лв., *********/27.10.2022г. за 14,27 лв.,
*********/25.11.2022 г. за 22,61 лв., *********/29.12.2022 г. за 71,32 лв.,
*********/26.01.2023 г. за 22,61 лв. Сумите за потребление на мобилни услуги се дължат от
ответника, като в противен случай би се достигнало до неоснователно обогатяване на
ответника за сметка на ищеца. Т.е. ответникът дължи заплащане на далекосъобщителните
услуги по издадените фактури, като дължи сумите по предоставените услуги на основание
действащото правоотношение. В откритото съдебно заседание по делото представителят на
ответника не е оспорил потреблението на далекосъобщителните услуги, като не сторил това
и в отговора на исковата молба Също така в подаденото възражение по чл. 414 ГПК
длъжникът – ответник изрично е посочил, че се позовава на изтекла абсолютна
погасителна давност, на плащане и на това, че е прекратен договора, но не и на
твърдения, че не е потребил далекосъобщителни услуги. Ето защо следва да бъде уважен
искът за сумата от 174,60 лв. главница по издадени фактури: *********/27.09.2022 г. за 43,79
лв., *********/27.10.2022г. за 14,27 лв., *********/25.11.2022 г. за 22,61 лв.,
*********/29.12.2022 г. за 71,32 лв., *********/26.01.2023 г. за 22,61 лв.
Към горепосочения рамков договор са закупени следните устройства на изплащане:
Апарат Xiaomi Redmi 10 4 -128 Wh +HF TTEC с договор от 17.02.2022 г., на изплащане с
първоначална вноска в размер на 17,98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски съгласно
погасителен план, видно от приложения Договор за продажба на изплащане /л.18/. Видно от
подписания от ответника приемо-предавателен протокол /л.20/ същият е получил
посоченото устройство. Ответникът в отговора си посочва, че „относно техника, телефон и
устройство същите останаха за мен предвид на уговорката за сключване на срочен
договор…“, т.е.. не оспорва, че е получил и задържал за себе си посоченото устройство на
изплащане. Не е представил доказателства за изплащане на сумата от 144.18 лв. остатък за
неплатени суми за това устройство, поради което и тази сума е дължима от ответника.
По отношение на мораторната лихва: По силата на чл. 26.5 от Общите условия А1
предоставя на абоната 15-дневен срок след издаването на фактурата за плащането на
посочената в нея сума. Съгласно чл. 27.1 от ОУ в случай на частично или цялостно
неизплащане абонатът дължи законната лихва за забава за всеки ден закъснение. Фактура №
*********/27.09.2022 г. за 43,79 лв. е с падеж - 17.10.2022 г., т.е. дължи се законната лихва
от дата 18.10.2022 г. до 19.02.2024 г. /датата, предхождаща подаване на заявлението/.
Изчислено от съда обезщетението за забава върху тази главница възлиза на 7,20 лв.
Фактура № *********/27.10.2022г. за 14,27 лв. е с падеж - 16.11.2022 г., т.е. дължи се
законната лихва от дата 17.11.2022 г. до 19.02.2024 г. /датата, предхождаща подаване на
заявлението/. Изчислено от съда обезщетението за забава върху тази главница възлиза на
2,23 лв. Фактура № *********/25.11.2022 г. за 22,61 лв. е с падеж - 15.12.2022 г., т.е. дължи
се законната лихва от дата 16.12.2022 г. до 19.02.2024 г. /датата, предхождаща подаване на
заявлението/. Изчислено от съда обезщетението за забава върху тази главница възлиза на
3,35 лв. Фактура № *********/29.12.2022 г. за 71,32 лв. е с падеж - 18.01.2023 г., т.е. дължи
се законната лихва от дата 19.01.2023 г. до 19.02.2024 г. /датата, предхождаща подаване на
9
заявлението/. Изчислено от съда обезщетението за забава върху тази главница възлиза на
9,84 лв. Фактура № *********/26.01.2023 г. за 22,61 лв. е с падеж - 15.02.2023 г., т.е. дължи
се законната лихва от дата 16.02.2023 г. до 19.02.2024 г. /датата, предхождаща подаване на
заявлението/. Изчислено от съда обезщетението за забава върху тази главница възлиза на
2,92 лв.
Относно сумата от 144,18 лв., дължима за устройството на изплащане: Апарат
Xiaomi Redmi 10 4 -128 Wh +HF TTEC, по делото не е приложена една от издадените
фактури, цитирани в заявлението по чл. 410 ГПК, поради което остава недоказано
обстоятелството от кога започва да тече 15-дневен срок след издаването на фактурата за
плащането на посочената в нея сума по силата на чл. 26.5 от Общите условия. Видно е от
заявлението, че тази сума /144,18 лв./, от която 3,00 лв. са платени според твърдението в
уточняваща молба /л.91/, съставлява сбор от 129,20 лв. по цитиран в заявлението документ
№ *********/11.10.2022 г. /липсващ по делото/ и 17,98 лв. по документ №
*********/27.09.2022 г., без въпросните 3,00 лв. За сумата от 129,20 лв. няма приложена
фактура, а в заявлението се цитира документ № *********/11.10.2022 г., който е с падеж от
същата дата на издаването – 11.10.2022 г. за сумата от 129,20 лв. Поради това върху тази
сума не следва да се присъжда мораторна лихва поради непредставяне на счетоводния
документ, въз основа на който да се прецени падежът и съответно забавата на длъжника.
Ищецът е следвало да докаже изпадането в забава на ответника за плащане на задълженията
и съответната начална дата, което с доклада му е указано.
Фактура № *********/27.09.2022 г. с падеж 17.10.2022 г. е представена /л.25/, поради
което върху тази сума от 17,98 лв. следва да се начисли мораторна лихва, считано от
18.10.2022 г. до 19.02.2024 г. /датата, предхождаща подаване на заявлението/. Изчислено от
съда обезщетението за забава върху тази главница възлиза на 2,95 лв.
Т.е. общо мораторна лихва за периода по всички изброени фактури се дължи
28,49 лв., като искът над тази сума до претендираната от 83,98 лв. мораторна лихва за
забава върху главницата за периода, представляващ първи ден на забавата по всеки
счетоводен документ, първия от които с падеж – 17.10.2022 г., до датата, предхождаща
депозиране на заявлението – 19.02.2024 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Възражението за изтекла погасителна давност, абсолютната такава, за вземането не
се поддържа от ответника в откритото съдебно заседание, поради което не следва да се
разглежда. Но с оглед прецизност и с оглед първата падежна дата на вземането по първата
фактура – 17.10.2022 г., то не са изтекли три години до датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – на 19.02.2024 г., поради което не е изтекла дори кратката тригодишна
погасителна давност по чл. 111 ЗЗД.
По разноските:
Искът е уважен за сумата от 347,27 лв., като е отхвърлен до пълния предявен размер
от 740,94 лв. Т.е. уважената част е 47 %, а отхвърлената 53 %.
Ищецът е сторил разноски в исковото производство 231,00 лв. за държавна такса.
10
Съобразно уважената част от претенцията се дължи 108,57 лв. за държавна такса.
Юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. С оглед на материалния
интерес- 388,88 лв., следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер от
100,00 лева, като същото, след определянето му по НЗПП, следва да се определи съобразно
уважената част на претенцията /47%/, или 47,00 лева се дължат за юрисконсултско
възнаграждение на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В заповедното производство: Съгласно чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от
28.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) от НЗПП за защита по бързи
производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск
възнаграждението е от 50 до 180 лв. В заповедното производство съдът определя
възнаграждение в размер на 50 лв. с оглед размера на претенцията, като с оглед уважената
част от претенцията се дължи 23,50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заявителят е
заплатил държавна такса 25 лева, като от същата се дължат 11,75 лв. от ответника, или
общо разноски - 35,25 лв.
Чрез процесуалния си представител ответникът е поискал присъждане на разноски,
като по правилото на чл.78, ал. 3 ГПК при този изход на спора му се дължат - такива за
адвокатското възнаграждение, но доказателства за платено такова не са представени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че К. Й. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. ***,
дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, с ЕИК ***,
представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М., 174,60 лв. /сто
седемдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ главница за предоставени мобилни услуги
по договор ********* от 14.05.2018 г. със системен партиден номер М6001196 - цената на
месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги по издадени
фактури: № *********/27.09.2022 г., № *********/27.10.2022г., № *********/25.11.2022 г., №
*********/29.12.2022 г., и № *********/26.01.2023 г.; 144,18 лв. /сто четиридесет и четири
лева и осемнадесет стотинки/ главница за неплатени суми за устройства на изплащане:
Апарат Xiaomi Redmi 10 4 -128 Wh +HF TTEC съгласно договор от 17.02.2022 г., 28,49 лв.
/двадесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/ мораторна лихва за забава върху
главницата за периода, представляващ първи ден на забавата по всеки счетоводен документ,
първия от които с падеж – 17.10.2022 г., до датата, предхождаща депозиране на заявлението –
19.02.2024 г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 20.02.2024 г., до окончателното изплащане на вземането,
11
като ОТХВЪРЛЯ иска за неустойки за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на абоната в общ размер от 338,18 лв. /триста тридесет и осем лева и
осемнадесет стотинки/, както и за мораторна лихва над уважения размер от 28,49 лв.
/двадесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/ до претендирания размер от 83,98 лв.
/осемдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/ мораторна лихва за забава върху
главницата за периода, представляващ първи ден на забавата по всеки счетоводен документ,
първия от които с падеж – 17.10.2022 г., до датата, предхождаща депозиране на заявлението –
19.02.2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 602/2024 г. по описа на
ЛРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К. Й. А., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: с. ***, да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, с ЕИК ***, представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д.
и М.М., 155,57 лв. /сто петдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/ общо разноски по
исковото производство и 58,75 лв. /петдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
12