№ 8
гр. С., 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
в присъствието на прокурора В. Д. Б.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно
административно наказателно дело № 20242200600730 по описа за 2024
година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 378, ал. 5 от НПК, във
връзка с глава 21 от НПК.
Образувано е по протест с вх. № 86/08.11.2024 г. на Районна
прокуратура-С. срещу Решение № 331 от 07.11.2024 г., постановено по реда на
глава 28 от НПК по АНД № 1125 по описа за 2024 г. на Районен съд С..
С протестираното решение обвиняемата Н. С. Ф., ЕГН **********,
родена на 15.07.1957 г. в с. Г., общ. К., обл. С., живуща в гр. С., ул. "А. № 41,
българка, българска гражданка, вдовица, със средно образование, управител
на търговско дружество „Н.“ ЕООД-С., неосъждана, е призната за невинна в
това, че на 29.07.2022 г. в гр. С., в качеството си на управител и представляващ
„Н.“ ЕООД-С., в 30-дневен срок от спиране на плащанията /29.06.2022/, по
публични задължения по подадени декларации обр.6, СД по ЗДДС и ГДД по
ЗКПО не е поискала от Окръжен съд-С. да открие производство по
несъстоятелност, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК е
оправдана за извършено престъпление по чл. 227б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
С постъпилия протест от прокурор при Районна прокуратура – С.,
решението се протестира като неправилно. Твърди се, че извода на съда за
невиновност не кореспондира със събраните писмени и гласни доказателства.
В протеста липсват подробен анализ на доказателствата по делото и съответно
изложение, кои доказателства според прокуратурата съда неправилно е
интерпретирал за да достигне до извода за невиновност на обвиняемата.
Същият не е допълнен след изготвянето на мотивите на съда, за което
прокуратурата е била уведомена.
1
От въззивната инстанция се иска да бъде отменено постановеното
Решение № 331/07.11.2024г. по АНД № 1125/2024г. по описа на Районен съд-
С., като незаконосъобразно.
Срещу протеста са постъпили писмено възражение и допълнение от
защитника на обвиняемата. Във възражението се сочи, че протестът е
неоснователен и несъстоятелен, изключително лаконичен без никаква
конкретика относно неправилността на протестираното решение. В
допълнението към него накратко се заявява, че към 29.07.2022г. /датата която е
посочена в обвинението/ не е бил изтекъл срока за депозиране от страна на
обвиняемата, в качеството на управител на търговското дружество, на молба
до съда с искане за откриване на производство по несъстоятелност и към тази
дата, както от обективна така и от субективна страна обвиняемата не е
осъществила престъпния състав на чл. 227б, ал.2 вр.ал.1 от НК.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура - С. поддържа подадения протест.
Излага доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно е
установено, че представлявано от обвиняемата дружеството е изпаднало в
състояние на неплатежоспособност към 29.07.2022г. Счита, че
незаконосъобразно обв.Ф. е оправдана. Прави се искане за отмяна на
протестирания съдебен акт и постановяване на нов, с който обвиняемата бъде
призната за виновна по повдигнатото обвинение, като бъде освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Алтернативно се прави искане решението да се отмени и делото да се върне за
разглеждане от друг състав на районния съд.
Обвиняемата Н. С. Ф., редовно призована, не се явява. Представлява се
от упълномощения си защитник – адвокат Е.Д., която оспорва подадения
протест като неоснователен. Счита решението на първоинстанционния съд за
правилно и законосъобразно, доколкото се установило по делото, че датата на
спиране на плащанията е 30.07.2022 г., която е релевантна за деянието,
предмет на делото. Прави се искане решението на първоинстанционния съд да
бъде потвърдено.
При извършена проверка за редовността и допустимостта на подадения
протест, въззивният съд намира, че същият е редовен и допустим, като
подаден от страна в процеса с право да протестира поставеното решение по
смисъла на чл. 318 от НПК, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и отговарящ на
изискванията на чл. 320 от НПК.
Въззивният съд, като обсъди доводите в протеста‚ както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните и събраните по делото
доказателства‚ и след като в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт намира, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
Глава 28 от НПК и е инициирано въз основа на внесено в съда постановление
на прокурор от РП-С. с предложение обвиняемата Н. С. Ф. да бъде освободена
от наказателна отговорност за това, че на 29.07.2022 г. в гр. С., в качеството си
на управител и представляващ „Н.“ ЕООД-С., в 30-дневен срок от спиране на
плащанията /29.06.2022/, по публични задължения по подадени декларации
обр.6, СД по ЗДДС и ГДД по ЗКПО не е поискала от Окръжен съд-С. да открие
производство по несъстоятелност, за извършено престъпление по чл. 227б, ал.
2, във вр. с ал. 1 от НК, като й бъде наложено административно наказание
2
Глоба на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд въз основа на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства - показанията на
разпитаната в досъдебното производство свидетелка Йована Пъдарева,
заключението на назначената СИЕ и писмените доказателства, инкорпорирани
в доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК, е приел от
фактическа страна следното:
Търговско дружество „Н.“ ЕООД било основано през 2018 год. Същото
било със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „А.“ № 41, с управител
обв. Ф.. Дружеството имало за основен предмет на дейност продажби в
питейно заведение.
През 2020 год. срещу „Н.“ ЕООД било образувано изпълнително дело №
*********/2020 год. по описа на ТД на НАП - Б., Офис С.. Дружеството имало
публични задължения по подадени Декларации Образец № 6, по СД по ЗДДС,
корпоративен данък по ГДД от ЗКПО. До задълженото лице било изпратено
съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С200020-048-
0019590/18.02.2020 год., което било връчено на 25.02.2020 год. С
постановления за налагане на обезпечителни мерки бил наложен запор и
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника.
Тъй като задълженията на „Н.“ ЕООД не били погасени, от ТД на НАП -
Б. бил подаден сигнал до Окръжна прокуратура - С., препратен до Районна
прокуратура - С. по компетентност, въз основа на който било образувано
досъдебното производство.
В хода на разследването, след допуснато от Административен съд - С.
разкриване на сведения, представляващи данъчна и осигурителна информация
по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ДОПК, били изискани справки и документи от
ТД на НАП - Б., Офис С. относно задълженията на „Н.“ ЕООД приход/кредит
на задълженото лице, извършените плащания от длъжника.
От приложеното по досъдебното производство Удостоверение с изх. №
РД-11- 174/16.01.2024 год. по описа на Окръжен съд - С., от което се
установява, че след направена справка в регистрите на съда „Н.“ ЕООД - гр. С.
няма подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност, няма
образувано производство по несъстоятелност и не е обявено в
несъстоятелност.
От заключението на изготвената по досъдебното производство съдебно -
икономическа експертиза се установява, че „Н.“ ЕООД - гр. С. има
публичноправни задължения в общ размер на 96 824,74 лева въз основа на
подадени Декларации Образец № 6 за декларирани ДОО (държавно
обществено осигуряване), вноски за здравно осигуряване, вноски към УПФ
(универсален пенсионен фонд), за данък върху доходите от трудови и
приравнени към тях правоотношения, СД по ЗДДС, наказателни
постановления. От заключението на вещото лице се установява, че взискател
по публичноправните задължения е ТД на НАП - Б., Офис С., както и че
дружеството няма изискуеми задължения по търговски сделки. От
заключението на вещото лице се установява още, че „Н.“ ЕООД е спряло
плащанията си на 29.06.2022 год., когато било направено последното
доброволно плащане от страна на дружеството за погасяване на
публичноправните му задължения. Въз основа на извършения финансов
анализ експертизата установила, че към датата на спиране на плащанията -
3
29.06.2022 год., „Н.“ ЕООД - гр. С. не е разполагало с достатъчно ликвидни
краткотрайни активи - 6 930,00 лева, с които да може да покрие сумата на
текущите си задължения от 64 491 лева и е изпаднало в неплатежоспособност.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, вземайки предвид
разпоредбата на чл. 626, ал. 2, предл. 3-то от ТЗ, първоинстанционният съд е
приел, че обвиняемата Н. С. Ф. е имала задължението да поиска от Окръжен
съд - С. да открие производство по несъстоятелност в 30-дневен срок, считано
от 29.06.2022 г. - датата на последното плащане, а именно най-късно на
29.07.2022 г., но не е направила това. Приел е, че от обективна страна не е
налице извършено от обвиняемата престъпление по чл. 227б, ал. 2, във връзка
с ал. 1 от НК, тъй като съгласно посочената разпоредба лицето, което
управлява или представлява търговското дружество е задължено в 30-дневен
срок от спиране на плащанията да поиска от съда да открие производство по
несъстоятелност. Следователно деянието се изразява в бездействие и същото
ще е довършено след изтичане на 30-дневния срок, в който управителя е бил
длъжен да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 2 от НПК срокът, който се изчислява в
дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. След
като наблюдаващият прокурор е приел, съгласно изготвената по досъдебното
производство съдебно - икономическа експертиза, че дружеството е спряло
плащанията на 29.06.2022 год., то законоустановеният 30-дневен срок започва
да тече от 30.06.2022 год. и изтича на 29.07.2022 год. (петък). Следователно
инкриминираната дата - 29.07.2022 год. се явява последния ден от
законоустановения 30-дневния срок, в който обвиняемата Ф. е следвало да
поиска от съда да открие производство по несъстоятелност, т.е. към
посочената дата - 29.07.2022 год. престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК не е
осъществено от обективна страна.
Първоинстанционният съд е счел, че не е налице ново фактическо
положение, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 378, ал. 3, изр. 2 от
НПК, която задължава съда, когато установи нови фактически положения да
прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора, без да се
произнася по същество, доколкото сам прокурорът в обстоятелствената част
на постановлението бил посочил, че последното плащане на дружеството е
било на 29.06.2022 г. и въпреки това е повдигнал обвинение на обвиняемата
Ф. за престъпление по чл. 227б, ал. 2 от НК извършено на 29.07.2022 г.,
стъпвайки на заключението на вещото лице от досъдебното производство, че
неплатежоспособността на дружеството е настъпила със сигурност на
29.06.2022 г.
Въззивният съд, възприема така описаната по-горе от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, доколкото се установява от
събраните по делото доказателства, но след цялостна проверка на събрания
фактически и доказателствен материал, счита, че атакуваното решение е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, които са
неотстраними по см. на чл. 335, ал. 2 НПК и налагат неговата отмяна на осн.
чл. 334, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 1 НПК.
Доколкото в правните норми на НПК относно производството по
освобождаване на обвиняем от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда и условията на чл. 78а от НК, няма
подробни указания и изисквания за съдържанието на прокурорския акт по чл.
4
375 от НПК, с който държавният обвинител предлага на съда да освободи
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, следва да се приеме, че изискванията към неговото съдържание не
са занижени в сравнение с тези към съдържанието на обвинителния акт и
евентуално допуснати процесуални нарушения при изготвянето му и в хода на
досъдебното производство по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 от НПК. Този извод
следва от изискването на чл.377 ал1 от НПК и на чл. 378, ал. 3, изр. 1 от НПК.
Поради това в постановлението за повдигане на обвинението, както и в
постановлението, с което делото се внася в съда с предложение за налагане на
административно наказание по чл.78а от НК не следва да бъдат допускани
процесуални нарушения, които да водят до ограничаване правата на
обвиняемия и по един ясен, точен и безпротиворечив начин трябва да бъдат
описани всички фактически данни относно времето, мястото и начина на
извършване на деянието и съответстващата му правна квалификация. Именно
по отношение някои от тези елементи, както при повдигане в досъдебното
производство на обвинение, така и при изготвяне на своето постановление
прокурорът от Районна прокуратура-С. е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, налагащи прекратяване на съдебното производство по
делото и връщането му на прокурора за тяхното отстраняване.
В диспозитива на повдигнатото обвинение срещу обвиняемата Ф. и
съответно в постановлението на Районна прокуратура С. не става ясно кога
евентуално е осъществено деянието, от управителя на кое търговско
дружество и в какъв размер са публичните задължени, което ограничава
правото на защита на обвиняемата.
С постановление за привличане в качеството на обвиняема от
28.05.2024г. обвиняемата Ф. е била привлечена към наказателна отговорност
за това, че на 29.07.2022 г. в гр. С., в качеството си на управител и
представляващ „Н.“ ЕООД-С., в 30-дневен срок от спиране на
плащанията/29.06.2022/, по публични задължения по подадени декларации
обр.6, СД по ЗДДС и ГДД по ЗКПО не е поискала от Окръжен съд-С. да открие
производство по несъстоятелност - престъпление по чл. 227б, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от НК.
На 08.07.2024 г. Районна прокуратура-С. е внесла за разглеждане
постановлението в едно с материалите по досъдебното производство в
Районен съд С. с предложение обв. Ф. да бъде освободена от наказателна
отговорност и и бъде наложено адм. наказание по чл.78а от НК. В
постановлението на стр. 2 на гърба прокурорът е отразил, че на дата
29.06.2022 г. е последното доброволно плащане на публични задължение от
страна на управляваното и представлявано от обвиняемата търговско
дружество. В постановлението за повдигане на обвинение и в диспозитивната
част на постановлението е отразено, че датата на деянието е 29.07.2022 год. и
в същото време е посочено в 30 дневен срок от спиране на плащанията, което
безспорно е друга дата. Така отразеното в постановлението създава
нелогичност при излагането на обстоятелствата и тяхната връзка с
обвинението. Датата на трайно спиране на плащанията от страна на
търговското дружество, съответно изтичането на 30-дневния срок от това
спиране, са от съществено значение за престъплението по чл. 227б, ал. 2, във
връзка с ал. 1 от НК, доколкото тази разпоредба от наказателния закон обявява
за противоправно и наказуемо престъпното бездействие на управителя на
5
търговско дружество, който в 30-дневен срок от спиране на плащанията не е
изпълнил задължението си да поиска от съда да открие производство по
несъстоятелност, когато са налице признаците на настъпила
неплатежоспособност на дружеството, съобразно разпоредбите на ТЗ,
вменяващи му това му задължение. Престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК е
на формално извършване, като фиксираният срок от 30 дни, в който деецът
следва да извърши предписаното от закона действие, в наказателноправен
аспект означава, че след пропускането на срока деянието е довършено. Едва
след изтичането на този срок, бездействащото лице осъществява
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК, като от
този момент тече и давността. Именно поради това при повдигнато обвинение
за извършване на престъпление по чл. 227б, ал. 2 от НК от съществено
значение е да се установи датата на трайното спиране на плащанията от страна
на търговското дружество и съответно точната дата на изтичане на 30 дневния
срок. Отделно от това не е точно идентифицирано търговското дружество с
посочване на неговия ЕДИНЕН ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН КОД /ЕИК/, липсва
и посочване размера на публичните задължения.
Това допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в невъзможност да се разбере какво е времето на деянието, кое
търговско дружество касае и за какъв размер на публични задължени се отнася
не е отстранено от Районен съд-С.. Съгласно последователно застъпваното от
ВКС становище служебната намеса е винаги допустима, когато се касае за
наличие на някое от абсолютните нарушения на процесуалните правила, както
и когато се касае за закононарушения, които съществено накърняват правно-
защитените интереси на подсъдимия или основните начала на
правораздаването (Р-76-04- ІІІ НО, Р-346-04- ІІІ НО). В настоящия случай
въпросът за времето на извършване на деянието е един от въпросите, който
заедно с въпросите относно автора, времето, мястото и същността на
извършеното деяние е гаранция за правото на защита на обвиняемата. В този
аспект неяснотата в датите на извършването на деянието в постановлението за
повдигане на обвинение в досъдебното производство и в постановлението, с
което делото се внася в съда с предложение за налагане на административно
наказание по чл.78а от НК и противоречието на посочената дата с
обективните данни за извършването му, не идентифицирането на търговското
дружество и размера на публичните задължения, несъмнено води до
невъзможност за обвиняемата да разбере какво е повдигнатото срещу нея
обвинение.
Районен съд-С., вместо да предприеме съответните мерки за
отстраняване на този порок, като върне делото на прокурора е постановил
решението, с което е признал за невиновна и оправдал обвиняемата Ф..
Предвид обстоятелството, че чл. 378, ал. 5 от НПК препраща към
правилата на глава 21 на НПК, съответно въззивният съд не разполага с
правомощие да върне делото директно на прокурора, настоящият съдебен
състав следва на основание чл. 378, ал. 5, във вр. с чл. 334, т. 1 от НПК да
отмени решението на първоинстанционния съд и да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който на свой ред да
процедира съобразно чл.377 ал.1 от НПК, като прекрати съдебното
производство и върне делото на прокурора.
Воден от горното и на основание чл. 378, ал. 5, във вр. с чл. 334, т. 1 от
6
НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 331 от 07.11.2024 г., постановено по АНД № 1125
по описа за 2024 г. на Районен съд - С..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – С.,
който на свой ред да процедира съобразно чл.377 ал.1 от НПК, като прекрати
съдебното производство и върне делото на прокурора.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7