Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2018 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести
март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
К. ВАСИЛЕВ
при секретар Марияна
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 329 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е въззивно за проверка на
решение № 5069 от 04.12.2017 г., постановено по гражданско дело № 11484 по
описа за 2017 г. на двадесет и четвърти състав на Районен съд – Варна.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Д.П.Г. в следните
части:
1/ с която е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Месо и месни продукти ЖАР“ ЕООД –
Варна иск по член 200, алинея 1 от Кодекса на труда /КТ/ за разликата над
присъдената сума от 30 000 лева до пълния претендиран размер от
45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на претърпяна на 22.12.2015 г.
трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба /09.08.2017 г./ до окончателното изплащане на задължението;
2/ с която е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Месо и месни продукти ЖАР“ ЕООД –
Варна иск по член 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за
разликата над сумата от 4 976,60 лева до пълния претендиран размер от
5 796,29 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 45 000 лева за периода от датата на увреждането /22.12.2015
г./ до деня, предхождащ подаване на исковата молба - 08.08.2017 г.,включително.
Във въззивната жалба се твърди, че в атакуваните части
решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон, тъй
като съдът не е приложил правилно разпоредбата на член 52 от ЗЗД и е присъдил
обезщетение за неимуществени вреди, което не отговаря на критерия за
справедливост, доколкото не съответства на характера, степента и обхвата на
претърпените вреди и не се отчитат негативните последици от травмата към
момента, така и неблагоприятната прогноза за отзвучаването им.
Иска се отмяната на решението в обжалваните му части и
постановяване на ново, с което да бъдат уважени исковете в пълния им предявен
размер.
Срещу така подадената въззивна жалба е постъпил
отговор от насрещната страна, в който се излага, че същата е неоснователна,
като се сочи, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, поради което се
иска оставяне на въззивната жалба без уважение.
Постъпила е и въззивна
жалба от „Месо и месни продукти ЖАР“ ЕООД срещу решението в следните части:
1/ с която е осъдено дружеството да заплати на Д.П.Г. сумата от 863,10 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна
загуба от настъпила на 22.12.2015 г. трудова злополука, включваща следните
суми: 72 лева за закупуване на ортеза на коляно на 28.12.2015 г.; 34,80 лева –
потребителска такса за престой в БДПП Филиал – Варна, МИ МВР за времето от
07.07.2016 г. до 14.07.2016 г.; 75,40 лева – потребителска такса за престой в отделение
по ортопедия и травматология в МБАЛ „Света Анна“ – Варна за времето от
22.12.2015 г. до 04.01.2016 г.; 96 лева – заплатена такса за извършени 16
процедури по физиотерапия в Медицински център „Младост – Варна”; 398,50 лева,
заплатени на основание протокол ********** от 24.09.2016 г. услуги по
профилактика и рехабилитация „Про” ЕАД - клон Павел баня, включващи храна за
десетдневен престой – 50 лева, нощувки 10 дни – 180 лева, медицински процедури
в общ размер на 159,50 лева; 54,19 лева - стойност на закупен медикамент Ксарелто;
51,99 лева за закупуване на медикаменти Ксаралто и Небилет; 38 лева за
закупуване на медикамент ПрохПатБаст; 25,09 лева за закупуване на медикамент Синтривал;
7,40 лева за закупуване на пластмасова подлога; 12,93 лева за закупуване на
препарати /медикаменти Небилет и Норваск/; 2,90 лева потребителска такса
заплатена в СМДЛ – Исперих, отделение по образна диагностика, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /09.08.2017 г./ до
окончателното изплащане на задължението, на основание член 200, алинея 1 от КТ;
2/ с която е осъдено дружеството да заплати на Д.П.Г. сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания в резултат на претърпяна на 22.12.2015 г. трудова злополука, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /09.08.2017 г./
до окончателното изплащане на задължението, на основание член 200 от КТ;
3/ с която е осъдено дружеството да заплати на Д.П.Г.
сумата от 4 976,60 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 30 000 лева за периода от датата на увреждането
/22.12.2015 г./ до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 08.08.2017 г.,
включително, на основание член 86, алинея 1 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се твърди, че в атакуваните части
решението е неправилно и необосновано, а размерът на присъденото обезщетение –
прекомерен и некореспондиращ с претърпените болки и страдания. Излагат се две
групи доводи: на първо място – че в длъжностната характеристика на ищеца няма
възложени действия по товаро-разтоварване, при каквито той е получил травмата;
на второ място – че е налице съпричиняване, като е проявил груба небрежност.
Също така се сочи, че е налице и извършено от първоинстанционния съд процесуално
нарушение, тъй като е поискан разпит на свидетел, с чиито показания да бъде
установено, че ищецът е управлявал автомобил и след злополуката, което
противоречи на твърденията на разпитаните свидетели, но това доказателствено
искане е оставено без уважение, както и не са обсъдени в мотивите на решението
противоречивите свидетелски показания.
Иска се отмяната на решението изцяло и постановяване
на ново, с което да бъдат отхвърлени исковете в пълния им предявен размер.
Срещу така подадената въззивна жалба е постъпил
отговор от насрещната страна, в който се излага, че същата е неоснователна,
както и се възразява против събирането на поисканите доказателствени средства,
тъй като липсва преддпоставката по член 266, алинея 3 от ГПК.
Въззивните жалби са подадени от лица, легитимирани да
обжалват първоинстанционното решение като неизгодно за тях. Правото си на жалба
са упражнили в срок. Жалбите отговарят на изискванията на член 260 и член 261
от ГПК. При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение
съобразно нормата на член 269 от ГПК съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от
Д.Г. срещу „Месо и месни продукти ЖАР“ ЕООД - искове с правно основание член
200 от КТ за заплащане на сумата от 45 000 лева, претендирана като обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
претърпяна на 22.12.2015 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба /09.08.2017 г./ до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 5 796,29 лева, претендирана като
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 45 000
лева за периода от датата на увреждането /22.12.2015 г./ до деня, предхождащ
подаване на исковата молба /08.08.2017 г., включително/ и сумата от 863,10
лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна
загуба от настъпила на 22.12.2015 г. трудова злополука, включваща следните
суми: 72 лева за закупуване на ортеза на коляно на 28.12.2015 г.; 34,80 лева –
потребителска такса за престой в БДПП -филиал в град Варна, МИ МВР за времето
от 07.07.2016 г. до 14.07.2016 г.; 75,40 лева – потребителска такса за престой
в Отделение по ортопедия и травматология в МБАЛ „Света Анна“ – Варна за времето
от 22.12.2015 г. до 04.01.2016 г.; 96 лева – заплатена такса за извършени 16
процедури по физиотерапия в Медицински център „Младост – Варна”; 398,50 лева,
заплатени на основание протокол № ********** от 24.09.2016 г. услуги по
профилактика и рехабилитация „Про” ЕАД - клон Павел баня, включващи храна за
десетдневен престой – 50 лева, нощувки 10 дни – 180 лева, медицински процедури
в общ размер на 159,50 лева; 54,19 лева - стойност на закупен медикамент –
„Ксаралто“; 51,99 лева за закупуване на медикаменти „Ксаралто“ и „Небилет“; 38
лева за закупуване на медикамент „ПрохПатБаст“; 25,09 лева за закупуване на
медикамент „Синтривал“; 7,40 лева за закупуване на пластмасова подлога; 12,93 лева за закупуване на медикаменти
„Небилет“ и „Норваск“; 2,90 лева потребителска такса, заплатена в СМДЛ –
Исперих, отделение по образна диагностика; ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба /09.08.2017 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
В
исковата молба се твърди, че на 22.12.2015 г. в резултат на трудова злополука
при и по повод изпълнение на трудовите си функции в ответното дружество, с
което ищецът бил в трудовоправни отношения, заемайки длъжността „шофьор
лекотоварен автомобил”, е претърпял имуществени и неимуществени вреди, за които
претендира заплащане на обезщетение. Излага се, че със заповед № 709 от
22.12.2015 г. работодателят е възложил на Д.Г. извършването на превоз на стоки
/хранителни продукти/ по маршрут Слънчево – Добрич – Тервел – Слънчево с
автомобил марка „Ивеко”, модел „Дейли”, рег.№ В9631ВА, част от които е следвало
да достави в магазин на ЦБА – Добрич, разположен на територията на град Добрич.
В изпълнение на нареждания на работодателя на 22.12.2015 г. в 12 часа
служителят пристигнал с поверения му автомобил пред магазин ЦБА - Добрич за
разтоварване на част от превозваната стока. Непосредствено след като паркирал
служебния автомобил до търговския обект на ЦБА – Добрич, ищецът отворил
товарния сектор, подготвяйки издаването /разтоварването/ на касите със стока.
Предприел действия по слизане от товарната част на автомобила, стъпвайки на
монтирана на пода метална лайсна. В този момент се подхлъзнал, загубил
равновесие и паднал на пътната настилка от височина от около 1 метър. В
резултат на падането ищецът не могъл да се изправи сам, изпитвайки силна болка в левия долен крайник,
осъзнавайки, че кракът му е счупен. С помощта на лекари бил отведен в Спешния
център на МБАЛ – Добрич, в което здравно заведение било установено закрито
счупване на горния край на фибията на левия крак, налагащо обездвижване.
Състоянието на ищеца налагало оперативно лечение, извършено в Клиниката по
ортопедия и травматология при МБАЛ „Света Анна“ ЕАД – Варна в деня на
инцидента, след транспортирането му в посоченото болнично заведение. В периода
от 22.12.2015 г. до 04.01.2016 г. ищецът бил подложен на множество прегледи,
при които била установена многофрагментна фрактура на проксималната тибия на
левия крак, съмнения за фрактура в ляв радиус. За времето на престоя движенията
на левия крайник били силно ограничени, съпроводени с болки в коляното и оток.
Едва на 28.12.2015 г. ищецът бил
подложен на операция под анестезия за наместване на фрактура с вътрешна
фиксация на тибията и фибула. На 04.01.2016 г. Г. бил изписан от здравното
заведение с назначена медикаментозна терапия - антитромботична и
болкоуспокояваща. На 04.02.2016 г. злополуката била обявена за трудова по
смисъла на член 55, алинея 1 от КСО с разпореждане на компетентно длъжностно
лице при ТД на НОИ – Варна, влязло в законна сила на 20.02.2016 г.
Ищецът
твърди, че за период от около два месеца след изписването му от болницата не
бил в състояние да се придвижва сам в дома си, а само с помощни средства.
Нуждаел се от придружител, който да се грижи за личната му хигиена и ежедневния
му тоалет. Претърпяната злополука предизвикала непрекъснати болки в счупения
крайник, въпреки приема на обезболяващи, общо неразположение, разстроила съня
му. Възстановяването протичало бавно и мъчително, отразявайки се по негативен
начин на социалните му контакти, имащо за последица продължителна изолация. В
резултат на силните болки в областта на лява колянна става и ограничени
движения на счупения крайник на 07.07.2016 г. ищецът постъпил за допълнително
лечение и рехабилитация във филиал към Медицински институт на МВР в град Варна
- КК „Св. Св. Константин и Елена”. За времето на престоя, продължил до
14.07.2016 г., ищецът бил подложен на медикаментозно лечение и диета, която
следвало да спазва и след изписването му. На 01.03.2017 г. ищецът постъпил в
Клиника по ортопедия и анестезиология в МБАЛ „Света Анна“ ЕАД – Варна, в която
бил подложен на операция за премахване на остеосинтезиращия материал
/имплантирани уреди/. По време на престоя, продължил до 06.03.2017 г., били
констатирани остеосклеротични промени на костните структури на долния крайник. С
решение на ТЕЛК от 27.06.2016 г. на ищеца е била определена 50 % трайно намалена
работоспособност за срок до 01.06.2019 г. Въпреки проведеното медикаментозно и
физиотерапевтично лечение прогнозата за пълното възстановяване функциите на
крайника остава песимистична. И към настоящия момент е налице сериозен дефицит
във функцията на долния крайник, непозволяващи сгъването на крака повече от 90
градуса и сериозна слабост в мускулатурата. Твърди, че не е в състояние да се
придвижва продължително време сам, да носи тежести и да извършва работа,
съпроводена с тежък физически труд. Освен върху физическото му състояние,
злополуката се е отразила по негативен начин и на психиката на ищеца – и сега се
чувствал слаб, безпомощен, неуверен във възможностите си, непълноценен и в
тежест на членовете на семейството си. Получената физическа травма провокирала
и усещане за безизходица – без възможност за пълно възстановяване и усещане, че
не би могъл да заеме подходяща длъжност при наличие на констатирания дефицит
във възможностите на увредения крайник.
В
срока по член 131 от ГПК ответникът признава, че между страните е съществувало
трудово правоотношение по трудов договор, по силата на който ищецът е заемал
длъжността „шофьор лекотоварен автомобил”, прекратено от работодателя по
инициатива на Д.Г.. Релевира се възражение за съпричиняване от страна на
служителя на вредоносния резултат, допускайки груба небрежност при изпълнение
на служебните си задължения. Служителят не паркирал лекотоварния автомобил на
определеното за това място - рампа на разтоварване, а встрани от нея. Не
предприел подготвителни действия по разтоварване, без да използва предвидената
за издърпване на касите със стока кука, минимизираща в голяма степен рисковете
от злополуки. Отделно, се поддържа, че шофьорът по своя инициатива е предприел
действия по разтоварване на стоки, които не са му вменени като функции,
съобразно длъжностната му характеристика, вместо да изчака представител на
купувача, натоварен с това задължение. Оспорва се ищецът да е търпял болки и
страдания в резултат злополуката в продължение на два месеца, както и
твърденията за наличен към настоящия момент дефицит във функциите на левия
крак. Оспорва се, че болкоуспокояващите се намират в причинно – следствена
връзка с получената травма и тяхното закупуване, както и че тя е рефлектирала
неблагоприятно върху психиката му и качеството му на живот. Поддържа се, че
оздравителният процес е приключил за не повече от 60 дни. В условие на
евентуалност се поддържа, че претендираният от ищеца размер на неимуществените
вреди е завишен и несъобразен с принципа за справедливост, установен в член 51 от
ЗЗД.
Правната квалификация на предявените в
производството искове е член 200, алинея 1 от КТ и член 86 от ЗЗД.
Подлежащите
на установяване факти по главния иск са: причинени имуществени и неимуществени вреди
по вид и размер в резултат на трудова злополука и наличие на трудовоправни
отношения между ищеца и работодателя – ответник по иска. Тежестта за
установяване на посочените обстоятелства е за ищеца по делото съобразно
принципа за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес,
визиран в член 154, алинея 1 от ГПК.
Тъй като
ответникът твърди, че ищецът е пострадал в резултат на груба небрежност от
негова страна, изразяваща се в неспазване на вменените му задължения по
безопасност на труда, то тези твърдения следва да се докажат от него.
Не се спори
между страните, че по силата на сключен между страните трудов договор ищецът е
заемал длъжността „шофьор лекотоварен автомобил”, считано от 01.12.2015 г.
Със
заповед № 709 от 22.12.2015 г. работодателят е възложил на работника
извършването на превоз на стоки /хранителни продукти/ на 22.12.2015 г. с
лекотоварен автомобил марка „Ивеко”, модел „Дейли”, рег.№ В9631ВА от базата в село
Слънчево по маршрут Слънчево – Добрич – Тервел – Слънчево. В посочения ден
работникът е следвало да достави стока в магазин ЦБА, намиращ се на територията
на град Добрич. След извършване на подготвителни действия, предприети от ищеца,
при слизане от фургона на управлявания товарен автомобил по време на изчакване да
се освободи мястото за разтоварване на стоката /рампа/, същият стъпва върху
метална лайсна, подхлъзва се и получава закрито счупване на горния край на
тибията на ляв крак.
Спорни
по делото са били въпросите дали е налице трудова злополука, при която е
увредено здравето на работника, станало през време и във връзка или по повод на
извършената работа, тъй като не е била налице заповед на управителя на
дружеството-работодател за извършване от страна на ищеца на товаро-разтоварни
дейности, нито тези функции са били включени в длъжностната му характеристика,
което води до извод, че злополуката не е трудова.
С
разпореждане № 5104-03-27 от 04.02.2016 г. на НОИ – ТП Варна описаната
злополука по отношение на ищеца е приета за трудова, като разпореждането е
влязло в законна сила на 20.02.2016 г. Трудовата злополука, настъпила на
22.12.2015 г., е установена по надлежния ред, определен в член 57 от КСО и
Наредбата за установяване, разследване регистриране и отчитане на трудовите
злополуки. Разпореждането на органа по член 60 от КСО представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, както и e
официален удостоверителен документ за установените в него факти, в частност за
наличие на трудова злополука. Този акт е влязъл в законна сила и следователно правоизключващите
възражения на работодателя, че в кръга на трудовите функции на работника не се
включват товаро–разтоварни дейности, тъй като това би изключило квалификацията
на злополуката като трудова, са преклудирани, доколкото възраженията е следвало
да бъдат направени в производството пред административния орган.
В
деня на инцидента ищецът бил хоспитализиран в болнично заведение в град Добрич,
а оттам транспортиран за оперативно лечение в МБАЛ „Света Анна“ АД – Варна, където
му е поставена окончателната диагноза – „счупване на горния край на тибията,
закрита в ляво”. За времето на престоя му в Клиниката по ортопедия и
травматология е извършено наместване на фрактурата с вътрешна фиксация тибия и
фибула, след което на 04.01.2016 г. бил изписан. Ищецът е ползвал отпуск за
временна нетрудоспособност от 22.12.2015 г. до 03.02.2016 г.
По
инициатива на работодателя трудовото правоотношение е прекратено на основание
член 71, алинея 1 от КТ със заповед № 447 от 11.01.2016 г., считано от
12.01.2016 г.
С експертно
решение № 02792 от 27.06.2016 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна на
ищеца е определена 50 % трайно намалена работоспособност, поради счупване на
горния край на тибията за срок до 01.06.2019 г.
В
периода от 07.07.2016 г. до 14.07.2016 г. ищецът е провел лечение, включващо
рехабилитационни процедури във връзка със злополуката в Болница за долекуване,
продължително лечение и рехабилитация към Медицински институт на МВР – филиал в
град Варна.
В
МБАЛ „Света Анна“ АД – Варна в периода от 01.03.2017 г. до 06.03.2017 г. под
анестезия и след щателно почистване на оперативното поле са отстранени
имплантираните уреди /2 броя заключващи плаки/.
За периода
от 28.12.2015 г. до 15.01.2017 г. ищецът е извършил разходи за закупуване на
ортеза, лекарства, прегледи, физиотерапия и такива за заплащане на
потребителски такси, медицински процедури, нощувки и храна в общ размер на
863,10 лева.
Съгласно
заключението на вещото лице по проведената пред първата инстанция съдебно–медицинска
експертиза вследствие на инцидента ищецът е получил закрито вътреставно
счупване на горния крайник на лявата голямо пищялна кост обусловило трайно
затруднение на функциите на левия долен крайник за повече от месец, като е констатиран
е и цикатрикс /белег/ около 25 см по предното ляво коляно. Вещото лице
пояснява, че вътрествана фрактура е налице, когато фрактурната ивица навлиза в
ставата, тоест ставната повърхност не е цяла, а ивицата минава през ставата,
обстоятелство утежняващо изхода на лечението. Каквото и наместване да бъде
направено, хрущялът загива, образува се млада съединителна тъкан, която се
импрегнира с калциеви соли. Фрактурната ивица разкъсва и ставните връзки, и
ставната капсула, при зарастването на които се губи еластичност. Структурите
стават по–твърди, вследствие на което се ограничава движението, а ставата се
натоварва. След инцидента е проведено оперативно лечение за съединяване на
счупените кости с метал и операция за отстраняване на метала при зараснала
фрактура. Провеждана е физиотерапия и профилактика на емболията. Възстановителният
процес протича за период от около една година. След операцията е необходимо
обездвижване на левия долен крайник за период от около два месеца, последван от
курс по рехабилитация и след костното срастване, протичащо за период от около
година, следва нова интервенция за отстраняване на метала фиксиращ костите. Вещото
лице дава мнение, че по този начин е протекъл и възстановителния процес при
ищеца Д.Г.. Функцията на лявата колянна става не е възстановена напълно поради
естеството на счупването, тъй като е налице дефицит в свиването на лявата
колянна става, пречещ на пълноценното клякане и бягане. При по–високи стъпала
ищецът следва да изкачва първо едното, а след това другото. Изключена е
възможността за естествено физиологично тичане, а би могъл да тича, замятайки
единия си крак. Към момента на прегледа от вещото лице ищецът е бил в добро
здравословно състояние, но по отношение на колянната става е налице
ограничаване на свиването до 90 градуса, при норма от 110 градуса. Налице е
хипотрофия на мускулатурата на левия крайник вследствие на обездвижването,
което е намалило обема на мускулатурата, като перспективата за пълно
възстановяване е песимистична с оглед получената травма. Според експерта, би
могло да се получи подобрение функциите на левия крайник, но никога пълно
възстановяване. Ищецът е бил обездвижен повече от шест месеца, което влече и
по–дълъг възстановителен процес. Възможна е и появата на болки, защото ставата
не е възстановена на 100 %, а и при натоварване или при промяна на времето. В
конкретния случай, по–голямо физическо натоварване би имало за последица освен
болка и артроза на самата става и нужда от подмяната й на по–късен етап с
изкуствена към 55–60-годишна възраст. Болки би могло да предизвика носенето на
по–тежки предмети и продължителното стоене прав. Експертът счита, че ищецът би
могъл да шофира, но не и да извършва товаро–разтоварни дейности. Ставата е
зараснала, а лечението е проведено правилно. Ищецът е извършил всичко
необходимо, дори и повече, провеждайки допълнителни процедури по рехабилитация
срещу заплащане. Кракът е напълно изправен, което сочи значително подобряване
състоянието на крайника. Дали изправянето на крака ще се запази или не,
последното изключително неблагоприятно и сочещо невъзможност за пълно
възстановяване, на този етап не би могло да се отговори категорично. Експертът
е категоричен, че всички предписани медикаменти, изследвания, проведени
медицински процедури, включително и физиотерапията, имат отношение към
възстановителния процес.
За
установяване размера на имуществените вреди са ангажирани касови бонове,
придружени от фактури и протоколи установяващи, закупуване на медикаменти и
ортеза, провеждане на профилактика и рехабилитация и други средства.
От
заключението на вещото лице по проведената пред първата инстанция съдебно–психологична
експертиза се установява, че продължителният ход на болковия синдром, свързан с
операциите и рехабилитацията, социалната изолация от загубата на професионална
ангажираност, усещането за непълноценност за себе си и семейството си, се
явяват психотравмен момент за ищеца. Изминалият двугодишен период го поставя в
състояние на постоянна фрустрация, невъзможност да бъдат задоволени значими
потребности, което се явява пречка за всякакви изживявания, които могат да го
удовлетворят в личен и професионален план. Този продължителен период е
обусловил актуалното към датата на прегледа психично състояние: невротичност с
песимистични изживявания, тоест невъзможност да се адаптира нито професионално,
нито да се чувства пълноценен в семейството си, емоционална уязвимост,
избухливост и физическа и психическа слабост, съпроводени с безсъние,
раздразнителност, изпотяване, сърцебиене и тревожност. Волевите направления са
съхранени, но сами по себе си са недостатъчни да компенсират социалната загуба
след травмата и дългосрочното лечение. Докато съществува травмата на крайника и
докато не бъде възстановена функцията му, освидетелстваният ще поддържа това
ниво на невротичност и емоционален дисбаланс.
Освен
заключението по СПЕ, ищецът е ангажирал и гласни доказателства за установяване
на твърдените от него неимуществени вреди чрез разпита на Стефка Георгиева /съпруга
на ищеца/ и Донка Мачева /леля на съпругата на ищеца/, преценени при условията на
член 172 от ГПК, които установяват, че преди инцидента Д.Г. е бил опора на
семейството си, осигурявайки по–големият доход в него; работата му като шофьор,
която е извършвал цял живот, му носела и значително удовлетворение; бил
общителен и весел, помагал на семейството и приятелите си. През първата седмица
след злополуката ищецът приемал непрекъснато обезболяващи заради изпитваната
болка, кракът му се подул и станал почти двоен. На 28.12.2015 г. била извършена
операция, по време на която поставили планки и дренаж. Болките не отшумявали. В
този момент отказал и да се храни. За период от три месеца и половина бил
абсолютно обездвижен. След операцията ищецът се сринал и психически поради
обездвижването. Лежал с поставена метална шина на крака от коляното до глезена.
Съпругата му помагала за ежедневния тоалет и с нейна помощ ползвал и подлога.
Уринирал в уринатор. Болката не изчезнала, а отделно и накуцвал. Към настоящия
момент не може да кляка и продължава да приема „Ксериал”, за да не се съсирва
кръвта. Болките намалели през лятото на 2017 г. Проведените процедури за
раздвижване, първоначално в клиника „Марешки”, после в санаториум в КК ”Св.Св.
Константин и Елена” и накрая в град Павел баня не повлияли благоприятно на
състоянието му и терапиите не били осъществени напълно, предвид поставените
планки в крайника, които пречели. На провежданите снимки на 6-ия и 9-ия месец
след злополуката ищецът не бил в състояние да се движи с патерици, тъй като нямал
опора, а бил подпомаган от сина си и зет си. Самостоятелно, но с помощта на
патерици, ищецът бил в състояние да се движи едва през месец октомври 2016 г. Към
момента на разпита пред първата инстанция ищецът продължавал да е психически
сринат - не спял и отслабнал; не желаел да разговаря, стоял сам, чувствал се
непълноценен и безпомощен, защото не бил в състояние да издържа семейството си
и не можел да си намери работа; изпитвал несигурност за бъдещето си; бил изнервен
и не „търпял” хора около себе си. Търсил работа като охранител или шофьор, но
работодателите не желаели да го назначат, защото е с трайно намалена работоспособност.
Лекарите не давали шансове за подобряване. В състояние бил да ходи, накуцвайки,
без почивка около 5 минути. Когато видел стълби, по които трябва да се качи или
слезе, изпадал в панически страх. Държал се за парапета и обмислял с кой крак
да потегли. Качвал се или слизал, използвайки само здравия си крак. Не се движел
като другите хора, които са без увреждания. Едва през зимата на тази година
започнал да шофира автомобила си. Първо сядал на седалката, а след това с две
ръце премествал крака си. За да скриел белега, през лятото ищецът носел дълги
панталони. Работодателят му дал в заем сумата от 2 700 лева, като с 1 300
лева била заплатена първата операция. Ищецът не бил върнал заетата сума. От
показанията на свидетелката Мачева се установява, че в деня на злополуката пред
болницата в град Варна ищецът стенел и виел от болка. Бил по слипове, а кракът
му разположен по диагонал в автомобила. От жизнено момче, готов да помогне,
ищецът се променил и затворил. Споделял, че вече е „неспособен за абсолютно
нищо” и че е „по–добре да умре”. Заявявал, че болката не е отминала. Сам успял
да напусне дома си едва преди 2 – 3 месеца. В дома си винаги лежал и „вечно е с
патерици”. Не може да стои дори седнал. Настъпилата промяна се е отразила на посещенията
на свидетелката в дома на ищеца, които намалели драстично.
Въззивният
съд намира, също, както и първоинстанционния, че показанията на свидетелката М. не
следва да бъдат кредитирани в частта, в която сочи, че Д.Г. бил в състояние да се
движи сам едва от преди два–три месеца, тъй като те противоречат на показанията
на съпругата на ищеца, които са в резултат на преки и непосредствени наблюдения
върху състоянието на ищеца.
Съгласно
разпоредбата на член
200, алинея 1 от КТ работодателят отговаря имуществено
пред работника за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или
служителя, независимо дали има вина за настъпването им. Тази отговорност има
обективен и безвиновен характер. При разглеждането на споровете по член 200 от КТ за
съда съществува задължението само да установи наличие на трудовоправни
отношения между страните, наличие на трудова злополука или професионално
заболяване, а въпросът в резултат на какво се е стигнало до трудовата
злополука, респективно налице ли са виновни действия или бездействия от
съответни длъжностни лица от предприятието - работодател, както и причинна
връзка между последните и трудовата злополука, не представлява задължителен
елемент от състава на отговорността пред пострадалия работник. По общото
определение, възприето от законодателя и съдебната практика, трудова злополука
са травматичните увреждания, станали през време и във връзка или по повод на
извършената работа, тоест такива, които се намират в причинна връзка с
трудовата дейност на пострадалия работник и са обусловили временна или трайна
загуба на трудоспособност, както е и в настоящия случай и за което няма спор
между страните. Наличието на
причинна връзка между трудовата злополука и настъпилата временна
нетрудоспособност се установява от
събраните по делото доказателства.
С
оглед на така изложеното разходите за медикаменти и процедури съставляват за
ищеца имуществена вреда под формата на претърпяна загуба, намираща се в
причинно–следствена зависимост от претърпяната трудова злополука, поради което
претенцията за репарирането им се явява основателна, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба /09.08.2017 г./ до окончателното
изплащане на задължението.
Размерът
на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства -
характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено,
продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, включително козметични и други външни
дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си
кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа
конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се
постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в
бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие.
Справедливостта трябва да почива на анализа на фактите по делото, защото макар
и субективна, тя не е абстрактно понятие и има за цел да убеди страните и
обществото в наличието на съответствие между установената неимуществена вреда и
нейният имуществен еквивалент. При определянето му в конкретния случай съдът
изхожда от характера на полученото травматично увреждане, последиците и
прогнозата за възстановяване. Ищецът е получил закрито вътреставно счупване на
горния крайник на лявата голяма пищялна кост, цикатрикс около 25 см по предното
ляво коляно и хипотрофия на мускулатурата на левия крайник, като във връзка с
уврежданията са и съпътстващите болки и страдания – физически такива,
дискомфорт, преживян стрес от случилото се, от оперативните интервенции, от
обездвижването, психическото страдание, включително и невъзможността за
самостоятелно справяне с елементарни житейски нужди за водене на пълноценен
живот, тревожността, безпомощността и безизходицата, засилени от невъзможността
от намиране на работа във все още трудоспособна възраст и ограниченията в
социалния живот с всички, произтичащи от това неудобства. Необходимо е да се
има предвид и интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания
- последвалият период на обездвижване от 22.12.2015 г. до месец октомври 2016
г., от които три месеца и половина на легло, а след това придвижване само с
патерици и чужда помощ, продължилото лечение от две години и три месеца, през
които ищецът е чувствал болка при движение и при промяна на времето, която ще
продължи, макар и с отслабващ интензитет за дълъг период от време, който не
може да бъде определен. Следва да се съобрази и неблагоприятната прогноза за
възстановяване функциите на крайника и възможността в по–късен момент да се
наложи подмяна на тазобедрената става, бъдещите
неудобства от невъзможността да ползва пълноценно увредения
крайник – да тича, бяга и извършва тежък физически труд, полагането на труд
като шофьор, извършващ ръчно товаро – разтоварни дейности. Всички тези вреди са
пряка и непосредствена последица от трудовата злополука и следователно в
причинна връзка с нея и за обезвредата им се дължи обезщетение в размер на
30 000 лева, който размер въззивният съд намира, че съответства на
обществения критерий за справедливост и е достатъчен да овъзмезди претърпените
от ищеца болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. В полза на ищеца
следва да се присъди и обезщетение, съизмерима със законната лихва, поради
изпадането му в забава по член 84, алинея 3 от ЗЗД, считано от датата на
злополуката /22.12.2015 г./ до деня, предхождащ подаване на исковата молба
/08.08.2017 г., включително.
Съобразно
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС при определяне размера на имуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, което
настоящата инстанция намира, че е сторено от първоинстанционния съд. Вярно е,
че поради естеството на счупването на долния крайник на ищеца, прогноза за
пълно възстановяване функцията на колянната става не може да бъде направена,
напротив – становището на вещото лице е в обратен смисъл. Също така е вярно, че
понастоящем ищецът е почти на 49 години, но тези обстоятелства, върху които се
акцентира във въззивната жалба, са взети предвид, както от първата, така и от
въззивната инстанция при определяне на размера според нормата на член 52 от
ЗЗД. Неимуществените вреди не могат да се изчислят точно, а концепцията на
законодателят е, че макар и да са несъизмерими в стойностно изражение, то те
следва да бъдат възмездени с известна сума, която да облекчи страданията на
лицето.
Отговорността
на работодателя по член
200 от КТ може да бъде изключена или намалена
само в хипотезата и при доказване на предпоставките по член 201, алинея 1 и алинея 2 от КТ. В конкретния случай, ответната страна поддържа възражение,
че следва да се намали отговорността й по иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като ищецът с поведението си е допринесъл за станалата
трудова злополука, допускайки при изпълнението на трудовите си задължения "груба
небрежност". Представените по делото писмени доказателства и свидетелските
показания не сочат, че при настъпване на инцидента ищецът да не е изпълнил
някои от задълженията си, свързани с безопасността на труда. Разпоредбата на член 201, алинея 2 от КТ
предвижда намаляване отговорността на
работодателя, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност и тогава той отговаря като съпричинител на
вредоносния резултат при наличие на груба небрежност. Не всяко нарушение на
правилата на безопасността на труда обаче мотивира приложението на член 201,
алинея 2 от КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довели
до осъществяване на грубата небрежност от негова страна като елемент от
неговото виновно действие, тоест пострадалият работник да е знаел, че с тези
свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал
да го предотврати. От представената длъжностна характеристика не е изрично
посочено, че задълженията на ищеца включват и товаро-разтоварни работи, но
както бе посочено по-горе това възражение на работодателя е преклудирано. Освен
това следва да се има предвид, че констатациите в протокол № 5101–03–8#4 от 29.01.2016 г., в който е посочено,
че в непосредствена близост до вратите на фургона фабрично е монтирана
П–образна дръжка, закрепена на страничната му стена, подпомагаща качване и
слизане, а на пода и от вътрешната страна на вратите на фургона фабрично е
монтирана лайсна с ширина около 0,1 м, са опровергани от свидетелските
показания на Камен Иванов, дадени пред първата инстанция, от които се установява,
че фургонът на камиона, управляван от Д.Г., е хладилен с две врати с височина
от около 1,20 м, но в него никога не е имало стълба за качване или дръжка; със
стълба или дръжка не е бил снабден и фургонът на автомобила, управляван от
самия свидетел; отделно самата врата на фургона е нестабилна и не е предвидено
на нея да бъде монтирана фабрично или допълнително дръжка, подпомагаща
качването или слизането, като свидетелят е категоричен, че дръжката на фургона
на камиона, ползван от ищеца, е била монтирана от механик след инцидента. Превозът
на специфичната стока /месни продукти/ е изисквал поддържане на определена
температура в хладилния фургон, а честото му отваряне и затваряне е водело до
появата на конденз и влага на пода. Всеки един от шофьорите е имал като
задължения освен да превози стоката, първо да я натовари, а след това да я
разтовари в обекта. Товаро–разтоварните дейности били улеснени от кука, която
позволява придърпване на стоката – каси с тегло 15–20 кг от дъното към изхода
на фургона, тъй като кашоните били твърде тежки, за да бъдат преместени без
подобни помощни средства. В първото съдебно заседание пред първоинстанционния
съд процесуалният представител на ищеца Д.Г. е признал, че в деня на инцидента ищецът
е паркирал лекотоварния автомобил на паркинг в близост до мястото на
разтоварване – магазин ЦБА Добрич, а не на подхода към магазина, не само защото
бил зает от друг автомобил, но и по причина, че габаритите на товарния фургон
не позволявали да се достигне до края на бетонния път към склада. Ищецът издърпал
с помощта на кука стоката от дъното на фургона към изхода на товарния сектор.
Предприел е действия по слизане от фургона, стъпвайки на метална технологична
лайсна на пода, при което е паднал на земята и получил травматични увреждания.
Показанията на свидетеля Камен Иванов - шофьор при ответника и ангажиран в деня
на инцидента с доставка на стоки до обекти, намиращи се също в град Добрич, установяват,
че за да се достигне до магазин ЦБА–Добрич, е необходимо да се навлезе в
паркинг, от който по наклон, по–нисък от нивото на паркинга, се достига до
задните врати на обекта; от едната страна на наклона, по който следва да
премине лекотоварния автомобил, се намира бетонова стена, която задържа големия
паркинг, а от другата страна се намира тръба или винкел. Така създадените ограничения
/от една страна бетонова стена, а от друга - тръба/ не позволявали на
лекотоварния камион, в частност този, управляван от Д.Г., с височина 1,20 м да
премине по бетоновия път към склада. Свидетелят е категоричен, че рампа на ниво,
по–високо от земята, позволяваща лекотоварният камион да се опре в нея, за да
се разтовари стоката в магазин ЦБА - Добрич, не съществува.
С
оглед така събраните доказателства по делото не се установява проявена от
пострадалия работник груба небрежност – трудовата злополука е настъпила в
момент на слизане от фургона, последвано от падане от височина 1 метър поради
подхлъзване на мокра лайсна след приключване на подготвителни действия по
разтоварване на стоката, чрез преместването им с кука от дъното на фургона към
неговия изход, без да е установено работникът да е допуснал нарушение на
основни правила за безопасност.
С
оглед на това съдът преценява, че определеното обезщетение за неимуществени
вреди не следва да бъде намалявано поради съпричиняване от страна на
пострадалия.
Въз основа на направените идентични
крайни изводи и на двете инстанции, решението следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271,
алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 5069 от 04.12.2017 г., постановено по гражданско
дело № 11484 по описа за 2017 г. на двадесет и четвърти състав на Районен съд –
Варна.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.