№ 714
гр. Велико Търново, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20244110102281 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл.415 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за устаняваване на
вземане за сумата 1729.91 лв., включваща: 800 лв. главница по договор за паричен заем,
40.05 лв. договорна лихва, 380 лв. неплатени дължими такси, 409.95 лв. неустойка и 99.91
лв. лихва за забава, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1346/2024г.
на ВТРС.
Ищецът „АПС Бет България“ ЕООД гр.София, чрез пълномощника си юрисконсулт Б.
Т. твърди в исковата си молба, че на **.**.**** година Длъжникът Д. Й. Г., ЕГН:
**********, сключил Договор за потребителски кредит № *** със „Сити Кеш" ООД, по
силата на който е получил сумата от 800 лева, срещу което се съгласил да върне 1 броя
вноски в по 840,05 лв., в срок до 07.04.2022 г., когато е падежирала последната вноска,
съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 48.62 %. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен
заем № *** на **.**.**** г. по безспорен начин установяват сключения между страните
договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно
условията на договора. Ищецът твърди, че процесният договор бил действителен като
сключен според повелителните нор ми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.В чл. 31, ал. 3 от
Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът
ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената
сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски
кредит било уговорено „Сити Кеш" ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани,
съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат
изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция,
посочени от него при подписването на договора за кредит. Горепосочените договори са по
електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до
сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При
1
сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация,
изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която
от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дори и съдът да не
приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора
за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано
от датата на получаване на паричната сума. Ответникът Д. Й. Г., ЕГН ********** не е
изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 05.04.2023 г. „Сити
Кеш" ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор
за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България" № 81В, ап. 3.
Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано на стр. № 32 от
Приложение № 1 към договора за цесия. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от
него имейл адрес на дата 11.04.2023 година, както и със CMC на посочения от него
телефонен номер. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
потребителски кредит до изтичането на крайняя срок за погасяване на кредита. Връчването
на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел
длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и
съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С
цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения
кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде
извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма
характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено
и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият
кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да
извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и
специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Ако се
приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е
извършено надлежно, надлежно било връчването на уведомлението, извършено с исковата
молба. Ответникът Д. Й. Г., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по
договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия
момент задължението все още не е погасено.
Ответникът Д. Й. Г. чрез назначеиня му особен представител адвокат Л. З. В. оспорва
сключения договор за заем между старните, както и получаването на сумата по него.
Оспорва дължимостта на неустойката от 409.95 лв. по договора, като счита същата да
прекомерна и необосонвано висока. Оспорва дължимостта на сумата 380 лв. за такси, тъй
като нямало направени никакви такси по договора и такива не можело да бъдат изисквани.
Оспорва и твърденията за извършената цесия на вземането по договора за заем. Счита
клаузите в договора за неравноправни и противоречащи на закона – чл.146 от ЗПК, чл.143,
ал.2, т.10 от ЗПК, чл.22 от ЗПК и чл.19, ал.1 от ЗПК, касаещ размера на ГПР. Моли съда да
отхвърли иска.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното и прави следните правни изводи:
Със заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1346/2024г. на ВТРС е разпоредено
длъжникът Д. Й. Г., ЕГН ********** Настоящ адрес: гр. ***, ул. „***” № ***, да заплати на
кредитора „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* Адрес на управление: гр.
2
София, бул. „България” № 81В, ап. 3 Пълномощник: Д.Б. – юрисконсулт сумата от 1729.91
лева, от които: главница в размер на 800.00 лева, неплатени дължими такси в размер на
380.00 лева и 409.95 лева неустойка по чл. 6.2. от Договор за потребителски кредит ***,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.04.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 40.05 лева – дължима се договорна лихва за периода
от 21.02.2022 г. до 07.04.2022 г., сумата от 99.91 лева – дължима се законна лихва за периода
от 07.04.2022 г. до 20.04.2024 г.
На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Безспорно се установи по делото сключения между страните на **.**.**** г. договор
за паричен заем кредирект № *** при условията на ЗПФУР и чрез платформа на посочения
електронен адрес според Общите условия на „СИТИ КЕШ“ ООД за заеми кредирект в сила
от 8.3.2019г. Безспорно се установява, че на 21.2.2022г. по на ответника Д. Й. Г. е изплатен
чрез „ИЗИПЕЙ“ превод с наредител „СИТИ КЕШ“ ООД и основание „съгл. Дог. № ***“, за
сума 800 лв. Според погасителния план кредитът се издължава на вноски с краен падеж
7.4.2022г. Ответникът се задължил да върне предоставената сума заедно с възнаградителна
лихва, съгласно договора.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата
на чл.18, ал.2 от същия закон предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от ТЗ, а
за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис.
Според ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е
била изцяло чрез е-майл и телефон. Безспорно се установява по делото, че е сключен
договор за кредит от разстояние, като ответника е дал съгласие, чрез електронно подписване
през интернет платформа https. credirect. bg. Предвид доказателствата за получаване на
ответника на сумата 800 лв. и изложеното по-горе, съдът приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит №
***, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние.
Вземанията по процесния договор са цедирани от „СИТИ КЕШ“ ООД на „АПС Бета
България“ ЕООД - според рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
5.4.2023 г. и приложение към договор за продажба и прехвърляне на вземания. При липса на
други доказателства за връчване на уведомление, разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е
изпълнена още веднъж с връчването на препис от приложенията към исковата молба на
ответника по производството.
Възраженията на ответника чрез особения му представител за липса и нищожност на
клаузи в договора поради противоречието им с ЗПК и ЗЗП, са основателни. Видно от
сключения договор за заем между страните, същия не съдържа чл.6, ал.2 за заплащане на
неустойка. Дори и да има такава, същата, заедно с начислените такси, са уговорени в
3
нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК. Тъй като тези неустойки и такси не са включени в ГПК,
след включването им същия многократно ще надвиши законния размер на ГПР от 50%.
Поради това и съдът следва да приеме за установано, че Д. Й. Г., ЕГН **********
Настоящ адрес: гр. ***, ул. „***” № ***, дължи на кредитора „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК ********* Адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3,
главница в размер на 800.00 лева, по Договор за потребителски кредит ***, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 24.04.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 40.05 лева – дължима се договорна лихва за периода от 21.02.2022 г.
до 07.04.2022 г., както и сумата от 99.91 лева – дължима се законна лихва за периода от
07.04.2022 г. до 20.04.2024 г. Искът за установяване на вземане за неплатени дължими такси
в размер на 380.00 лева и 409.95 лева неустойка по чл. 6.2. от същия договор, е
неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищeца заплащането на сумата
от 189 лева за разноски по настоящото дело за държавна такса и особен представител, както
и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважения иск
На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело и сумата, за която е предявен
иска, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 45.68 лв.,
представляваща разноски по ч.гр.д. № 1346/2024г. на ВТРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, че Д. Й. Г., ЕГН
********** с настоящ адрес: гр. ***, ул. „***” № ***, дължи на кредитора „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* с адрес на управление: гр. София, бул. „България” №
81В, ап. 3, главница в размер на 800.00 лева по Договор за потребителски кредит ***, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 24.04.2024 г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 40.05 лева – дължима договорна лихва за периода от 21.02.2022
г. до 07.04.2022 г., както и сумата от 99.91 лева – дължима се законна лихва за периода от
07.04.2022 г. до 20.04.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1346/2024г. на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за неплатени
дължими такси в размер на 380.00 лева и 409.95 лева неустойка по чл. 6.2. от същия
договор, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. Й. Г., ЕГН ********** Настоящ адрес: гр. ***, ул. „***” № ***, да
заплати на кредитора „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* Адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3, сумата от 189 лв. /сто осемдесет и
девет лева/, разноски и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, както и сумата 45.68 лв. /четиридесет и пет лева и щестдесет и осем
стотинки/, разноски и по ч.гр.д. № 1346/2024г. на ВТРС.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на решението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5