№ 21 / 24.4.2019 г.
М О Т И В И
НОХД № 460/19г. по описа на Районен
съд – Монтана
Подсъдимата М.Б.П.
е обвинена в това, че през периода месец юли 2009 година до месец януари
2019 година включително в гр.Монтана, след като е осъдена с решение по гр. дело
№ 237/2007 година на РС - Монтана, влязло в сила на 21.07.2009 година и с решение
по гр.дело № 70669/2014 година по описа на МРС, влязло в сила на 15.05.2015
година, да издържа свой низходящ - син Даниел Радославов Д. с ЕГН xxxxxxxxxx,
съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно: от месец юли 2009 год. до месец май 2015 година - 71
месечни вноски, по 40 лв. всяка, общо в размер на сумата от 2 840 лева; от
месец юни 2015 година до месец януари 2019 година - 44 месечни вноски, по 90
лева всяка, в размер на сумата от 3 960 лева, или общо сумата от 6 800 лева–
престъпление по чл.183, ал.1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението и
пледира конкретно по вид и размер наказание.
Подсъдимата П. дава обяснения по обвинението,
признава се за виновна.
По делото са събрани писмени доказателства
и е разпитан свидетел.
След проведено разпоредително заседание,
делото се разгледа по общия ред.
Съдът след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
С Решение от 16.05.2008
година по гражданско дело № 237/2007 година по описа на МРС е предоставено
упражняването на родителски права по отношение на малолетното дете Даниел
Радославов Д. с ЕГН xxxxxxxxxx на бащата - св.Р.В.Д. xxx. Със същото решение
майката на детето - подс.П. е осъдена да заплаща на малолетното дете Даниел Д.,
родено от съвместното съжителство между св.Д. и подс.П. месечна издръжка в
размер на сумата от 40.00 лева, считано от 16.03.2008 година. Решението е
влязло в законна сила на 21.07.2009 година.
На 03.09.2009 година св.Д.
получил изпълнителен лист, издаден по гр.дело № 237/2007 година по описа на
МРС.
С Решение от 17.04.2015
година по гр. дело № 70669/2014 година по описа на РС - Монтана размера на
дължимата издръжка по отношение на малолетното дете Даниел Д., присъдена по гр.
дело № 237/2007 година на МРС е изменен, като подс.П. е осъдена да заплаща
месечна издръжка в размер на сумата от 90.00 лева, считано от 22.12.2014
година. Решението е влязло в законна сила на 15.05.2015 година.
На 12.01.2018 година св.Д.
получил изпълнителен лист по гр. дело № 70669/2014 година по описа на РС -
Монтана.
В СИС при РС - Монтана е
налице образувано изпълнително дело № 20073/2009 година по описа на ДСИ -
Монтана, въз основа на изпълнителен лист от 01.09.2009 година по гр.д. № 237/2007
година на РС - Монтана, със страни: взискател Р.Д. и длъжник М.Б.П.. Предмет на
делото е заплащане издръжка на дете. По изпълнителното дело не са постъпвали
суми от длъжницата, които да са били превеждани на св.Р.Д., като задължение по
издръжка на низходящ.
Установява се, че за
периода месец юли 2009 година - месец май 2015 година включително подс.П. не е
изплатила дължимата издръжка на малолетното си дете Даниел Д. в размер на
сумата от 2840 лева /71 месечни вноски/, както и за периода месец юни 2015
година до месец януари 2019 година включително /44 месечни вноски/ в размер на
сумата от 3960 лева.
За да изложи горната
фактическа обстановка съдът взе предвид всички доказателства по делото, в т.ч.
тези събрани и приложени към ДП, а също и обясненията на подс.П. и показанията
на св.Р.В.Д.. Страните не оспорват доказателствата по делото, затова съдът не
излага детайлни мотиви в тази насока.
Не са налице условията на чл.183, ал.3 от НК тъй като въпреки дадената възможност на подс.П., същата не е заплатила
посочената от обвинението сума до приключване на съдебното следствие. Не са
налице и условията на обективна невъзможност да се плаща дължимата издръжка от
подс.П., респ. няма правно основание за оправдаването й. Последната живее в
гр.Варна и работи, отскоро по твърдение на подс.П., и е могла да заплаща макар
и не всеки месец, дължимата издръжка, без да стигне дотам да дължи към момента
сума дори по–голяма от посочената от обвинението имайки предвид процесния
период.
Обясненията на подс.П., също не могат да
бъдат основание за отпадане на задължението й, в т.ч. не са основание съдът да
приеме, че деянието не е осъществено от субективна страна, респ. очевидно
обясненията на П. са защитна позиция, която не намира опора в доказателствата
по делото и съгласно възприетата житейска логика – това, че подс.П. „била
спирана”, по нейно твърдение, да работи от мъжа, с който живеела, не може да
бъде правно основание за отпадане на отговорността й.
При така
установената по делото фактическа обстановка съдът намери, че с деянието си подс.М.Б.П.
е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.183,
ал.1 НК:
- през
периода месец юли 2009 година до месец януари 2019 година включително в
гр.Монтана, след като е осъдена с решение по гр.дело № 237/2007 година на РС -
Монтана, влязло в сила на 21.07.2009 година и с решение по гр.дело № 70669/2014
година по описа на МРС, влязло в сила на 15.05.2015 година, да издържа свой
низходящ - син Даниел Радославов Д. с ЕГН xxxxxxxxxx, съзнателно не е изпълнила
това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно: от
месец юли 2009 год. до месец май 2015 година - 71 месечни вноски по 40 лева
всяка, общо в размер на сумата от 2840 лева и от месец юни 2015 година до месец
януари 2019 година - 44 месечни вноски, по 90 лева всяка в размер на сумата от
3960 лева, или общо сумата от 6800 лева.
От
субективна страна подсъдимата е действала с евентуален умисъл – П. е съзнавала обществено
опасния характер на деянието, предвиждала е неговите обществено опасни
последици и е допуснала тяхното настъпване.
Причини за
извършване на престъплението се явяват - ниското правно съзнание на подсъдимата
пренебрегвайки основни родителски задължения, в т.ч. задължението да издържа не
навършили пълнолетие деца.
Предвид
горното съдът призна подсъдимата М.Б.П. за виновна по повдигнатото й обвинение
за престъпление по чл.183, ал.1 НК, като го намери за доказано по несъмнен
начин и й наложи съответно наказание - ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ
МЕРКИ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на подсъдимата за срок от
ОСЕМ МЕСЕЦА в периодичност два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на
настоящата присъда и привеждането й в изпълнение.
При
определяне видът и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства от значение за неговата индивидуализация, като го определи при
условията на чл.57, ал.1 вр. с чл.54, ал.1 и ал.2 вр. с чл.42а, ал.1 и ал.2,
т.1 и т.2 вр. с чл.42а, ал.3, т.1 вр. с ал.4 вр. с чл.42б, ал.1 и ал.2
от НК, намирайки, че най – подходящото по вид наказание за подс.П. е пробация. Съдът
отчете, че са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства – подс.П.
съдейства на съда за разкриване на обективната истина, има материални
затруднения, тъй като доскоро е била безработна, и при отегчаващите такива –
поети изцяло грижи от св.Р.В.Д. и неговата майка във възпитателен и материален
аспект за детето Даниел. Пробационните мерки и срока им са съобразени със
закона, обстоятелствата по делото и личността на подсъдимата. Съдът не наложи
други пробационни мерки освен задължителните, като изходи от обстоятелствата по
делото и обвинението. Съдът счита, че не са налице данни за налагане и на друга
пробационна мярка, а задължителните са достатъчни като отговарящи на
установената степен на опасност на конкретното деяние и личността на подс.П..
Съдът
счита, че определеното наказание спрямо подс.П. е съобразено с целите по чл.36 НК и е съответно по смисъла на чл.35, ал.3 НК.
На
основание гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: