№ 617
гр. гр. Добрич, 14.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четиринадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500413 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.396 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от
ГПК.Подадена е частна жалба от М. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.Добрич
срещу определение №612/15.03.2022 г. по ч.гр.д.№784/2022 г. на Добричкия
районен съд,с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на „***“,Булстат
***,със седалище и адрес на управление гр.В. срещу М. Г. Д. от гр.Добрич с
правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сума в размер на 11 000 лв,представляваща обезщетение за настъпили
вреди за ВУМ-В. вследствие неправомерно поведение на М. Г. Д.,чрез
налагане на обезпечителна мярка „ЗАПОР” върху банкова сметка на
бъдещата ответница в „Банка ДСК” АД до размера на горната сума.Изложени
са съображения за неправилност на атакуваното определение като
постановено при липса на предпоставките по чл.391 ал.1 от ГПК.Настоява се
за отмяната му и за отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение.
Ответникът по частната жалба ***-гр.В. в писмен отговор изразява
становище за неоснователност на жалбата и настоява за оставянето й без
уважение,респ.за потвърждаване на атакуваното определение.Претендира
сторените от него разноски в настоящото производство.
Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият
окръжен съд установи следното:
Според представената разписка към съобщение на ЧСИ Д.И.
1
жалбоподателката е уведомена за допуснатото обезпечение и наложената
обезпечителна мярка на 16.04.2022 г.Преклузивният едноседмичен срок по
чл.396 ал.1 от ГПК за обжалване на първоинстанционното определение
изтича на 26.04.2022 г. /23,24 и 25 април са почивни дни/,на която дата е
подадена и частната жалба.Частна жалба вх.№6847/26.04.2022 г. по описа на
ДРС е подадена в законоустановения срок по чл.396 ал.1 от ГПК и като
изхождаща от активно легитимирано лице с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от
категорията по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.396 ал.1 от
ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за
законосъобразност,е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата
е частично основателна.
Ч.гр.д.№784/2022 г. на ДРС е образувано по повод молба на ***-гр.В. за
допускане обезпечение на бъдещия му иск на основание чл.45 и сл. от ЗЗД
срещу М. Г. Д. от гр.Добрич с цена 11 000 лв,който е за осъждане на
ответницата да му заплати посочената сума,представляваща обезщетение за
имуществени вреди,формирано от размера на адвокатски хонорари,които
поради прекратяване на дела,инициирани неоснователно от М.Д.,не са могли
да бъдат претендирани от училището.Районният съд е допуснал
обезпечението,като е определил едномесечен срок за предявяване на бъдещия
иск /последният вече е предявен в срока с искова молба вх.№5610 пред ДРС/.
Основателността на молба по чл.390 и сл. от ГПК за допускане
обезпечение на бъдещ иск се обуславя от кумулативното наличие на няколко
предпоставки.Съобразно разпоредбата на чл.391 ал.1 от ГПК обезпечение на
иск може да се допусне,когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще
се затрудни осъществяването на правата по решението,т.е.следва да е налице
обезпечителна нужда,като искът следва да е допустим и вероятно
основателен,т.е.подкрепен с писмени доказателства,а при липса на
убедителни писмени доказателства неговата вероятна основателност следва
да е удостоверена от молителя чрез внасяне на гаранция в определен от съда
размер.На следващо място претендираната обезпечителна мярка следва да е
подходяща и да води до оправдано накърняване правната сфера на
ответника,съответстващо на вида на търсената с обезпечения иск защита.
Молбата по чл.390 ал.1 от ГПК действително е нередовна,както сочи и
2
частната жалбоподателка,доколкото в нея липсват изложени конкретни
обстоятелства,обосноваващи бъдещата искова претенция.Не е посочено кои
са конкретните неправомерни действия на бъдещата ответница Д.,от които
произтичат твърдяните имуществени вреди за молителя-кои са тези
дела,които били инициирани неоснователно от Д.;в какво се изразява според
молителя неправомерността в действията на ответницата при завеждане на
тези дела;адвокатски възнаграждения в какъв размер са платени по
делата;какъв е изходът по делата;каква е причинно-следствената връзка
между действията на ответницата и претърпяната от молителя имуществена
загуба,изразяваща се според него в размера на платени по делата адвокатски
възнаграждения;липсват изложени обстоятелства по каква причина сторените
разноски по тези дела не са присъдени от съда в полза на молителя-бъдещ
ищец в рамките на съответните съдебни производства.В производството по
обезпечаване на бъдещ иск съдът следва да е наясно с бъдещата искова
претенция,за да прецени дали същата е допустима и вероятно основателна и
за да се произнесе по основателността на молбата за допускане на исканото
обезпечение.В случая първоинстанционният съд не е разполагал с изложение
от молителя на обстоятелствата,на които се основава бъдещата искова
претенция,като последната е била напълно неясна.Въззивният съд обаче
следва да съобрази настъпили впоследствие след постановяване на
атакуваното определение обстоятелства,а именно,че в указания от ДРС
едномесечен срок бъдещият иск вече е предявен,като към ч.гр.д.№784/2022 г.
на ДРС е приложена подадената искова молба,в която посочените липсващи в
молбата за обезпечение обстоятелства са вече налични и исковата претенция
е формулирана с нужда единствено от известно детайлизиране на същата с
посочване на размера на вредата вследствие неправомерни действия на
ответницата по всяко от цитираните административни дела на
Административен съд-Добрич и обосноваване на посочената в исковата
молба дата на увреждането по всяко от делата,от която се претендира
законната лихва върху обезщетението.
От изложеното в приложената искова молба,която фактически пояснява
молбата за обезпечение,може да се обоснове извод,че обезпечената искова
претенция е допустима.Извод за вероятната й основателност обаче не може да
бъде направен въз основа на представени към молбата писмени
доказателства.В приложената искова молба за предявяване на исковата
3
претенция е посочено,че са представени актовете на административните
съдилища /ДАС и ВАС/ по цитираните дела,както и
документи,удостоверяващи плащанията от страна на ВУМ-В. към
упълномощено по делата адвокатско дружество.Тези писмени доказателства
обаче не са били представени с молбата за обезпечение.Депозирана е само
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между училището и
Мирослава Г.Д.,с която се обосновава единствено обезпечителната нужда-
евентуална невъзможност поради липса на трудова заетост на ответницата
учебното заведение да реализира правата си по бъдещо за него позитивно
решение по обезпечения иск.
При липса на убедителни писмени доказателства в подкрепа на иска
вероятната основателност на същия следва да се засвидетелства чрез внасяне
от молителя на гаранция в определен от съда размер,както навежда и частната
жалбоподателка.При това положение обезпечението следва да бъде
допуснато,както е процедирал и първоинстанционният съд,но само при
условие,че молителят внесе гаранция,която в случая според въззивния съд
следва да е в размер на 1 100 лв.При тази хипотеза обжалваното определение
следва да бъде потвърдено,но под условие-ако молителят внесе гаранция в
горния размер в едноседмичен срок от съобщението до него.При невнасяне на
гаранцията в указания срок въззивният съд ще обезсили издадената от ДРС
обезпечителна заповед.
Следва да се подчертае,че претендираната обезпечителна мярка е
подходяща.Искът е осъдителен за сума,поради което и обезпечаването му
чрез налагане на запор върху банкова сметка на ответницата Д. ще гарантира
бъдещото събиране на присъдено със съдебно решение обезщетение за
имуществени вреди.
Разноски за настоящото производство не са претендирани от частната
жалбоподателка.Такива са претендирани от насрещната страна в
производството ВУМ-В.,но не следва да й се присъждат.Съгласно т.5 от ТР
№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноските в
обезпечителното производство се присъждат на страните с окончателното
съдебно решение по съществото на обезпечения иск с оглед крайния изход от
спора.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №612/15.03.2022 г. по ч.гр.д.№784/2022
г. на Добричкия районен съд,с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск
на ***-гр.В.,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.В.,ул.“***“
№13А срещу М. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.Д. с правно основание чл.45 от
ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 11 000
лв,представляваща обезщетение за имуществени вреди,формирано от размера
на адвокатски хонорари,които поради прекратяване на дела,инициирани
неоснователно от М.Д.,не са могли да бъдат претендирани от училището,чрез
налагане на обезпечителна мярка „ЗАПОР” върху банкова сметка на М. Г. Д.
в „Банка ДСК” АД,а именно IBAN BG12STSA93000016131944,до размера на
сумата от 11 000 лева,като
ПОСТАНОВЯВА,че обезпечението се допуска при условие,че
молителят в обезпечителното производство ***-гр.В. внесе по сметка на
Добричкия окръжен съд гаранция в размер на 1 100 лв /хиляда и сто
лева/ в едноседмичен срок от получаване на съобщение за настоящото
определение,респ. в същия срок представи в деловодството на Добричкия
окръжен съд документ за внесената сума.
ПРЕДУПРЕЖДАВА молителя ***-гр.В.,че при неизпълнение на
горните задължения в указания срок следва обезсилване на издадената
му обезпечителна заповед.
Преписи от определението да се връчат на страните чрез
пълномощниците им.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5