№ 325
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330200346 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4562926, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на Д.
К. Т. е наложена глоба в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си
представител адв. П. сочи конкретни пороци на ЕФ, като моли за неговата
отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение, а обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен да бъде
потвърден. Претендира разноски, релевира възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че
доколкото въззиваемата страна не е представила, въпреки изричните указания
1
на съда, нарочно съставена разписка за връчване на процесния ЕФ, то следва
да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и
жалбата е подадена в срок.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай, както вече беше посочено, предвид невъзможността
на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то
следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да
тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от
правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите на жалбоподателя служебно провери правилността на атакувания
ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в
тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 03.03.2021 г. в 20,34 часа, на път
II - 64, км. 49 + 600, извън населено място, посока север, при въведено
ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост за
движение по пътя от 60 км/ч, МПС – лек автомобил, ОПЕЛ АСТРА, с рег. №
***, при отчетен толеранс от минус 3 км/ ч в полза на водача, се движел с
установена наказуема скорост 96 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 36
км/ч.
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава
от събраните по делото доказателства.
Видно от служебно изисканото от страна на съда и приложено като
доказателство писмо от ОПУ-Пловдив към АПИ /л. 13/ км. 49 + 600 на
републикански път II – 64, посока Пловдив – Труд попада в отсечката с две
платна за движение. Нарастването на километража е в посока Труд –
Пловдив.
Посочено е, че пътен знак В26 е монтиран на 07.10.2020 г. приблизително
на км. 49 + 860. Действието на знака се изчерпва при км. 49 + 736.
Следователно описания в писмото на ОПУ - Пловдив като наличен пътен знак
2
„В26“ има действие от километър 49 + 860 до километър 49 + 736 – която зона
на действие не съвпада с мястото на нарушението – км. 49 + 600.
Гореизложеното води до единствено възможния извод, че след като на
въпросния пътен участък липсва въведено ограничение на скоростта 60 км/ч,
то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато
превишение на режима на скоростта.
В аспект на горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че
именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция,
която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от
републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена
дата и каква е зоната му на действие.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на
движението се одобрява, както следва:
1.за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията на
скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане
и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август
2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80
и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение
от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна
маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Втори клас, то
компетентен да одобри плана за организация на движението по него
3
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще
изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по
процесния път.
Действително в ЕФ, и в приложения по делото протокол по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства е отбелязано че пътен знак В 26 е
наличен. В тази връзка и след запознаване с приложения по делото протокол
съдът намира, че в процесния случай не е спазено изискването на чл. 10, ал.1
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
По делото чисто формално е представен екземпляр от Протокол за
използване на АТСС, но с посочено място на контрол път II – 64, км. 49 + 800.
Изрично съдът е изискал Протокол за посочения в ЕФ пътен участък, а
именно – км. 49 + 600 от път II – 64. С писмо вх. № 8205/ 01.02.2022 г. по
описа на РС – Пловдив, въззиваемата страна отново е представила препис на
Протокола приложен в административно наказателната преписка /л. 26 от съд.
дело/, като в графата за отбелязване място на контрол е нанесена поправка –
конкретно км. 49 + 800 е поправен на км. 49 + 600. Посоченото обуславя, че в
съдържанието на процесния протокол са допуснати съществени пороци, които
на практика го лишават от легитимиращото му действие и същият следва да
се приравни на несъществуващ.
Горепосочената корекция не е извършена по надлежния ред, така щото да
става ясно по несъмнен и категоричен начин кога е била извършена и от кого,
поради което е налице и неяснота относно мястото на използване на
процесното АТСС, респективно мястото на извършване на вмененото
административно нарушение. От тук възниква и обосновано съмнение за това
дали протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., реално е
бил създаден за конкретното използване на АТСС.
Допуснатия порок в дейността на наказващия орган е особено съществен,
доколкото законовото изискване за всяко използване на АТСС да се съставя
протокол по чл. 10 от Наредбата не е самоцелно. Съгласно трайната съдебна
практика, протокола по чл. 10 представлява официален свидетелстващ
документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на
видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за
неговата законосъобразност. Така изрично Решение № 848 от 15.04.2019 г. по
4
к. а. н. д. № 156 /2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
При липса на доказателства за надлежно попълнен протокол само може да
се предполага, че са спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. и АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и
технологични изисквания, а както е добре известно административно-
наказателната отговорност не може да почива на предположения.
Всичко гореизложено налага извод за неправилност и незаконосъобразност
на обжалвания ЕФ, поради което същият следва да бъде отменен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски
има жалбоподателят. Такава претенция е своевременно направена, като по
делото надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК,
пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от
същия, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 300,00
лева, което е било изплатено изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните
разноски ще бъдат присъдени в полза жалбоподателя, като възражението на
процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 4562926, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на Д.
К. Т. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300,00 лева за нарушение
на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Т. ЕГН
********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен
съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5