№ 44
гр. Ловеч, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20214300500598 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
ГПК).
Постъпила е въззивна жалба с вх.№2161/12.07.2021, с пощенско клеймо
09.07.2021г., подадена от ПЛ. ЕМ. П., ЕГН **********, с.О., общ. Т., ул.
„С.П.“ № 264 и „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление с.Б., общ. Ч., ул. „Ч.“ № 23, и двете лица представлявани чрез
процесуалния им представител адв. ИВ. АРН., АК – П., със съдебен адрес:
гр.П., ул. П. № 5, срещу Решение № 41/04.06.2021г. по гражданско дело №
20214340100086 по описа за 2021 на РС - Т., с което „А.“ ЕООД и ПЛ. ЕМ. П.
са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Н. ДР. СТ., ЕГН **********,
гр.Т., ул. „Д.И.-Д.“ № 14, ет.4, ап.4, следните суми:
21 000.00 (двадесет и един хиляди лева) лева, дължими съгласно
Споразумение от 30.10.2020г. за прекратяване на Договор за изграждане
на жилищна сграда, сключен на 05.10.2015г., ведно със законната лихва
1
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в РС –
Т. (29.01.2021г.) до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.
1596.00 (хиляда петстотин деветдесет и шест лева) лева, представляваща
дължима неустойка за периода от 14.11.2020г. до 28.01.2021г.,
включително, съгласно т.8 от сключеното на 30.10.2020г. споразумение
за прекратяване на Договор за изграждане на жилищна сграда, сключен
на 05.10.2019г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в РС – Т. (29.01.2021г.) до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД
сумата 2316.07 (две хиляди триста и шестдесет лева и седем стотинки)
лева, сторени по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно
приложен по реда на чл.80 ГПК списък на разноските, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди, че решението е постановено при нарушаване на съществени
процесуални правила. Сочи, че всички изводи на съда досежно възникването
на облигационното правоотношение (Договор за изграждане на жилищна
сграда), неговото разваляне със споразумение по чл.87 ЗЗД, обратното
действия, въз основа на което възниква реституцията по чл.55, ал.1, предл.
трето ЗЗД, както и дължащите се суми по договора и мораторната неустойка,
изводите на съдебно-счетоводното експертиза (ССчЕ), са неправилни. Счита,
че съдът е нарушил процесуалните правила, тъй като е отхвърлил всяко едно
доказателствено искане, с аргумента, че страната е пропуснала да уточни
имената и обстоятелствата, за което иска да се допуснат свидетели. Оспорва
твърдението на съда, че е настъпила преклузията за доказателства, тъй като с
едно от съобщенията на съда освен, че е вписаната датата за първото по
делото съдебно заседание е и изпратено проекто-доклад, съдържащ исканията
на страните и изводите на съда. Твърди, че доладът не е достигнал до
знанието на ответника. Евентуално прави възражение, че дори и да е стигнал
доклада до ответника, съдът е следвало да даде възможност за уточнение на
задачите към експертизата като укаже кои обстоятелства ще бъдат доказани
със свидетелски показания, съответно колко и кои да бъдат евентуално
допуснатите свидетели. Сочи се, че е ограничено правото на защита. Твърди,
че с отговора било направено твърдение, клонящо към възможността му да
2
извърши прихващане, било то с възражение, било по пътя на иск в рамките на
същия или друг процес. Твърди, че прихващането се квалифицирало като
задържане на многоброен строителен инвентар. Моли да се допусне
комплексно техническа и оценителна експертиза, чиито задачи ще уточни в
по-късен момент.
Моли съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно Решение №
41/04.06.2021г. по гр.д. 86/2021г. по описа на РС – Т.. Претендира разноски
във възивното производство. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на въззиваемата страна в случай, че не бъде уваена
въззивната жалба.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Н. ДР. СТ. чрез процесуалния си
представител адв. Г. ИЛ. от АК – Ловеч, е изразил становище за
неоснователност и недоказаност на жалбата, а постановеното решение за
законосъобразно, правилно и обосновано. Възразява срещу направените
доказателствени искания от страна на въззивника като твърди, че не са
налице основанията на чл.266 ГПК и преклузията е била настъпила с отговора
на ИМ. Моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба,
направените доказателствени искания и да потвърди атакуваното решение.
Въззивниците ПЛ. ЕМ. П. и „А.“ ЕООД, ЕИК ******* редовно
призовани за открито съдебно заседание (о.с.з.) се явяват лично и чрез
процесуален представител адв. ИВ. АРН., АК – П.. Поддържат въззивната
жалба. Претендира разноски, съгласно представен списък.
Въззиваемият Н. ДР. СТ. редовно призован, не се явява. Вместо него се
явява адв. Г. ИЛ. от АК – Ловеч. Съгласно дадени указания в о.с.з.,
въззиваемият уточнява, че претендираната исковата сума се търси на
основание на сключено Споразумение от 30.10.2020г. за прекратяване на
Договор за изграждане на жилищна сграда, сключен на 05.10.2019г. Твърди,
че в това споразумение е уговорена солидарната отговорност и
претендираната неустойка. Счита, че жалбата е неоснователна, необоснована
и недоказана. Моли съда да постанови решение, с което да се потвърди
първоинстанционното решение. В писмени бележки твърди, че
претендираните суми следва да бъда присъдени, тъй като са уговорени със
Споразумение от 30.10.2020г. Твърди, че жалбата е неоснователна и некозана.
Моли съда да постанови решение, с което да потвърдени обжалваното
3
решение като правилно и законосъобразно.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното от правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Атакуваният съдебен акт е недопустим, поради по-
долу дадените съображения.
Подадена е искова молба с вх. № 208/29.01.2021г. от Н. ДР. СТ. срещу
„А.“ ЕООД и ПЛ. ЕМ. П.. В обстоятелствената част на исковата молба се
твърди, че на 05.10.2019г. между Н. ДР. СТ., като възложител, и „А.“ ЕООД,
като изпълнител, е сключен договор за построяване на жилищна сграда.
Ищецът сочи, че поради неизпълнение от страна на „А.“ ЕООД на договора за
строителство, на 30.10.2020г. е сключено споразумение между двете страни и
ПЛ. ЕМ. П. като физическо лице, с което прекратяват този договор и уреждат
финансовите си отношения. Видно от текста на исковата молба ищецът е
посочил изрично, че ответницитсъс споразумението ответниците „А.“ ЕООД
и ПЛ. ЕМ. П. солидарно са се задължили да му заплатят сумата от 21 000
лева, поради прекратения договор за строителство и неустойка за забава
върху тази сума, считано от 14.11.2020г. В исковата молба е описано
обстоятелството, че претендираната сума е договорена след направено
прихващане между изплатената престация от възложителя и разходите и
възнаграждението на изпълнителя. Посочено е изрично, че ответниците, сега
въззивници, не са изпълнили задължението си по споразумението, за което им
е изпратена нотариална покана и същата била връчена на 25.01.2021г.
В петитума на исковата молба ищецът иска от съда „да ни призовете на
съд д едноличното дружество с ограничена отговорност „А.“ ЕООД, ЕИК
4
*******, и с ПЛ. ЕМ. П. с ЕГН **********, и след като докажа
основателността на предявените от мен искове, да постановите решение, с
които на основание чл.55, ал.1, предложение трито, от Закона за
задълженията и договорите, да осъдите „А.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление: с. Б., п.к. 3462, община Ч., област Монтана, ул. „Ч.“ № 23,
вписано в Търговния регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел при Агенция по вписванията с ЕИК *******, представлявано
от управителя ПЛ. ЕМ. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О.,
община Т., област Ловеч, ул. „С.П.“ 264, и ПЛ. ЕМ. П., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. О., община Т., област Ловеч, ул. „С.П.“ 264, солидарно
да ми заплятат сумата 21 000 лева (двадесет и една хиляди лева), дължима
от „А.“ ЕООД и от ПЛ. ЕМ. П. съгласно Споразумение от 30.10.2020г. за
прекратяване на договор за играждане на жилищна сграда, сключен на
05.10.2019г. заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на настоящата молба в Районен съд – гр.Т.
(29.01.2021г.) до окончателното изпращане на сумата“.
В търсената защита, ищецът моли съда „на основание чл.92, ал.1 да
осъдите ЗЗД „А.“ ЕООД със седалище и адрес на управление: с. Б., п.к. 3462,
община Ч., област Монтана, ул. „Ч.“ № 23, вписано в Търговния регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по
вписванията с ЕИК *******, представлявано от управителя ПЛ. ЕМ. П. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., община Т., област Ловеч, ул.
„С.П.“ 264, и ПЛ. ЕМ. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О.,
община Т., област Ловеч, ул. „С.П.“ 264, солидарно да ми заплатят сумата
1596.00 лева (хиляда пестотин деведесет и шест лева), представляващи
неустойка, дължима от „А.“ ЕООД и от ПЛ. ЕМ. П. неустойка за периода
от 14.11.2020г. до 28.01.2021г. включително, съгласно т.8 от сключеното на
30.10.2020г. Споразумение за прекратяване на договор за играждане на
жилищна сграда, сключен на 05.10.2019г. заедно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на настоящата молба в Районен
съд – гр.Т. (29.01.2021г.) до окончателното изпращане на сумата“.
С определение № 57/01.04.2021г. първоинстанционният съд се е
произнесъл, че са предявени обективно икумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация – чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.
Именно по тях съдът е разпределил доказателствената тежест.
5
В мотивите на Решение № 41/04.06.2021г. по гр.д. 86/2021г. по описа на
РС – Т., съдът е разгледал разместването на блага на отпадналото основание.
В диспозитива, който дава сила на присъдено нещо, е написано, че
ответниците се осъждат да заплатят солидарно на ищеца претендираните
суми, на основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Ясна е волята на
първоинстанционният съд, че е разгледал исковата претенция на
извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване, реституция, въз
основа на отпаднало основание, а не както е заявено в исковата молба
Споразумение от 30.10.2020г. за прекратяване на Договор за изграждане на
жилищна сграда, сключен на 05.10.2019г.
В открито съдебно заседание пред настоящия съд ищецът уточнява и
потвърждава, че претендира исковите суми именно на сключено
споразумение от 30.10.2020г. Същото твърди и в представени писмени
бележки по настоящото дело. Навежда доводи, че жалбата е неоснователна и
недоказана.
Всички изтъкнати данни по исковата молба навеждат на извода, че са
възникнали облигационни отношения между страните, чиито предмет са
претендираните суми. Ето защо правилата на неоснователното обогатяване,
са неприложими. Няма такива навеждани факти от страните нито в исковата
моба, нито в хода на процеса пред районния съд. При това положение
претендираните суми от 21 000 лева и 1596 лева, следва да се обсъдят, като
връщане на възнаграждението и разходите (чл.265, ал.1, предл. ЗЗД) и
намаляване на уговореното мораторна неустойка с нова (чл.92, ал.1 ЗЗД) и
уговорени в писмено съглашение.
Затова съдът намира, че е сезиран с два обективно кумулативно
съединени иска. Иск с правна квалификация чл.265, ал.1, предл. 3 ЗЗД за
намаляване на възнаграждението на изпълнителя, обективирано в
споразумение от 30.10.2020г. за прекратяване на договор за изграждане на
жилищна сграда, сключен на 05.10.2019г. и иск с правна квалификация чл.92,
ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторната неустойка за периода от 14.11.2020 до
28.01.2021г. Претендира се и законната лихва върху сумите от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане и по двата иска.
В обжалваното решение съдът неправилно е възприел дадената правна
квалификация от ищеца, посочена в петитума, а именно чл.55, ал.1, предл. 3
6
ЗЗД – претендират се суми на отпаднало основание. Напротив, навсякъде в
исковата молба се твърди, че сумите са въз основа на споразумение от
30.10.2020г. Същото е записано и в петитума.
Това налага единственият възможен правен извод, че районният съд
неправилно е субсумирал фактите и е дал грешен доклад по чл.146 ГПК. По
този начин е нарушил служебното начало (чл.7 ГПК) и възприел исковата
квалификация по чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Съгласно константната и
задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ТР №
1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 45/20.04.2010 г. по т. дело №
516/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 52/22.05.2009 г. по т. дело №
695/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 145/15.12.2009 г. по т. дело №
250/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др ., съдът следва да направи правната
квалифицира иска по фактическите твърдения на ищеца, изложени в
исковата молба. Ищецът не е задължен да посочва правната квалификация на
исковете си (претенцията си). Правното основание на спора се дава от ищеца
с изложените фактически твърдения (Сталев, Ж., Българско гражданско
процесуално право, Сиела, София, 2020). Съдът е длъжен да определи
правната квалификация с доклада по чл.146 ГПК като изходи както от
фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба (които
формират правното основание на иска), така и от заявеното в петитума искане
за защита. На основание чл.6 ГПК (диспозитивно начало) съдът следва да
разреши спора, с оглед въведения от страните предмет на делото,
доказателствата и приложи материалния закон.
При тези фактически обстоятелства, въведени като основание на
исковете въззивната инстанция намира, че РС – Т. неправилно е счел, че е
сезиран с искове с правна квалификация чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД и
чл.92, ал.1 ЗЗД – присъдил е сума на отпаднало основание, върху която сума е
начислена мораторна неустойка. Поради това съдът се е произнесъл по
същество по непредявен иск.
В този насока следва да се съобрази, че неустойка не може да се
начислява върху сума, която се претендирана на извъндоговорно основание.
Неустойката възниква по силата на закон (чл.34б Закон за приватизацията и
следприватизационен контрол) или договор. Тя има обезпечителна,
обезщетителна и санкционния функция. С включването на неустоечна клауза
7
страните предварително си уговорят размера на вредите, които подлежат на
обезщетяване при наличие на непълно или неточно (забавено) изпълнение на
задължението. Недопустимо е неустойка да се присъжда за извъндоговорно
основание (delictum, condictio indebiti, negatorium gestio), освен ако не е
уговорена в закон, какъвто не е процесният случай.
С оглед изложеното съдът се е произнесъл по непредявен иск. На
основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК решение № 41/04.06.2021г. по гражданско
дело № 20214340100086 по описа за 2021 на РС – Т. следва да бъде
обезсилено, а делото да бъде върнато на РС – Т. за произнасяне по предявен
иск.
По отношение на възражението на въззивниците, че не са получили
доклада по чл.146 ГПК, същото е неоснователно. Ответниците по
първоинстанционното производство са почули препис от определението по
чл.140, съдържащ проекто-доклад по чл.146 ГПК, на 08.04.2021г.. Това е
повече от една седмица преди заседанието, което е проведено на 12.05.2021г.
(арг. чл.56, ал.3 ГПК).
По разноските
Предвид този изход от процеса страните следва да понесат разноските
така както са направени.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 41/04.06.2021г. по гражданско дело №
20214340100086 по описа за 2021 на РС – Т., като постановено по
непредявен иск, на основание чл.272, ал.3, изр. 3 ГПК.
ВРЪЩА гражданско дело № 20214340100086 на РС – Т. за ново
разглеждане от друг състав на същия съд (т.17 ППВС 1/1985г.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД чрез ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ по реда на ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГПК, в едномесечен срок от връчване му.
ПРЕПИС решението да се връчи на страните чрез техните процесуални
представители.
8
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – доклачик при постъпване на книжа
и след изтичане на срока по обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9