РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 09.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното заседание на десети декември през две хиляди и
деветнадесетата година в състав:
Председател: Невена Калинова
при
секретаря Анелия Янчева разгледа докладваното от съдията гр.д. N 936 по описа за 2019г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът С.Н.Н. чрез упълномощен адвокат твърди,
че работи при ответника „Текстил Груп“ ООД гр.Кърджали на длъжност „главен
счетоводител“ с основно трудово възнаграждение в размер на 1 500 лв. по
безсрочен трудов договор N 50/01.01.2001г.,
прекратен от 04.03.2019г. на основание чл.325, ал.1 т.1 от КТ със заповед N
13/04.03.2019г. Твърди, че по време на действие на договора не са му
изплатени в пълен размер полагащите му се нетни трудови възнаграждения за
месеци декември 2018г., януари, февруари и март 2019г. в размер съответно от
4 660.89 лв., 1 645.64 лв., 1 282.69 лв. и 73.85 лв., общо
7 663.07 лв., а при прекратяване на трудовия договор не му е изплатено
обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 1 329.21 лв. за неизползван платен
годишен отпуск за 2018г. – 16 работни дни и за 2019г. - 2 работни дни. Твърди,
че трудовото възнаграждение ответникът следвало да му заплаща на всяко последно
число на месеца, следващ този, за който е дължимо, а претендираното обезщетение
при прекратяване на договора, с оглед на което релевира, че същият дължи
мораторни лихви от 350 лв. за забавата да изплати процесните суми.В съдебно
заседание ищецът чрез адвокат пълномощник поддържа исковете, изменя ги по
размер и претендира за уважаването им в изменените размери.
Ответникът „Текстил
Груп“ ООД гр.Кърджали с отговора на исковата молба оспорва предявените искове
чрез упълномощен адвокат като неоснователни, при
възражение, че не дължи процесните суми и не става
ясно как ищецът формира тези суми с оглед уговореното възнаграждение в трудовия договор,
и при възражение, че през процесния
период ищецът не изпълнява точно и добросъвестно трудовите си задължения и
злоупотребява с доверието на работодателя, поради която причина ответникът не
дължи плащане на възнагражденията и на обезщетения за
неизползван платен годишен отпуск. В съдебно заседание
ответникът чрез упълномощен адвокат претендира за отхвърляне на исковете.
Районният съд като обсъди доказателствата по делото и
доводите на страните, приема следното:
Предявените
искове са по чл.124 и сл. от КТ и
чл.224 от КТ, вр с чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД.
Ищецът работи при ответника по трудов договор N
50/01.10.2001г., последно изменен с допълнителни споразумения NN
62/30.01.2014г. и 272/15.10.2014г., за изпълнение на
длъжността „гл. счетоводител“, клас професии: аналитични специалисти, за
неопределено време, при пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение
от 1 500 лв. и определено към 30.01.2014г. допълнително трудово възнаграждение
за клас трудов стаж и професионален опит 7.80 % в размер на 117 лв., до
прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед на управителя на ответника
с N
13/04.03.2019г.,
считано от 04.03.2019г., на основание чл.325, ал.1 т.1, вр. чл.326 от КТ и
молба- предизвестие с вх. N 01/03.01.2019г., при уговорен с допълнителното
споразумение от 15.10.2014г. срок на предизвестие от 60 дни при прекратяване на
трудовия договор. В заповедта е посочено да се изплати на ищеца обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск от 16 работни дни за 2018г. и от 2 работни дни за 2019г..
Посочените обстоятелства се установяват от трудовото досие на ищеца, в което е
налична молба от 19.09.2018г. на ищеца до ответника за освобождаване от
длъжност, в т.ч. и при условията на предизвестие, като последното е оттеглено
на 18.11.2018г., след което отново е отправено предизвестие на 03.01.2019г., за
прекратяване на трудовия договор след изтичане на уговорения срок от два
месеца.
От основното заключение на ССчЕ се установява, че на
03.01.2019г. ищецът депозира пред ответника писмено предизвестие с вх. N
01/03.01.2019г. за
прекратяване на трудовото му правоотношение, след което то е прекратено,
считано от 04.03.2019г. със Заповед с N 13, издадена
на основание чл.325, ал.1 т.1 от КТ.Последното получено от ищеца БТВ за пълен
работен месец/отработен/ е за м.февруари 2019г., което според начисленията във
ведомостите за заплати при ответника и определено съгласно чл.228 от КТ е в
размер на 1 312 лв., от което 1 159 лв. основна работна заплата и 153
лв. допълнително трудово възнаграждение за клас прослужено време и
професионален опит.За определянето му вещото лице взима трудовите възнаграждения
с постоянен характер-основна работна заплата и допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит съобразно броя на работните дни от месеца,
които през през м.февруари 2019г. са 20 и ищецът е отработил пълен работен месец. Вещото лице констатира, че за 2018г. и за 2019г.
ищецът има неизползван платен годишен отпуск съответно от шестнадесет и от два
работни дни, за които нетният дължим размер възлиза в брутен размер на
1 180.80 лв./18 дни х 65.60 лв./, начислен по ведомост, с удържан и внесен
от осигурителя данък по чл.42 от ЗДДФЛ, при нетен размер на обезщетението от
1 062.72 лв.. По отношение на претендираните от ищеца нетни трудови
възнаграждения експертизата констатира, че първоначално по ведомост за заплати
за м.декември 2018г. са начислени 7 485.95 лв. БТВ и 6 360.89 лв.
НТВ, за м.януари 2019г. са начислени 3 353 лв. БТВ и 2 645.64 лв. НТВ, за
м.февруари 2019г. 1 312 лв. БТВ и 1 018.09 лв. НТВ, и за м.март
2019г. 65.60 лв. БТВ и 50.90 лв. НТВ, общо 10 075.52 лв., от които са
изплатени чрез банкови преводи на 21.01.2019г. аванс за м.декември 2018г. от
700 лв., на 01.02.2019г. заплата за м.декември 2018г. от 1000 лв. и на
14.02.2019г. аванс за м.януари 2019г. от 1 000 лв..Преводите са наредени от
„Герис Консулт“ ЕООД –довереник на ответника по договор за поръчка от
01.03.2018г., с който последното като доверител възлага на довереника да приема
и да прави плащания от негово име и за негова сметка.Експертизата установява,
че от заплатата за м.декември 2018г. по ведомост е удържан платеният аванс и
заплата от 700 лв. и от 1000 лв., и неплатена е сумата 4 660.89 лв./6
360.89 лв. – 1 700 лв./, а от заплатата за м.януари 2019г. е удържан
платен аванс от 1 000 лв. и запор по производствени причини от 1 645.64
лв., за причините за който на вещото лице не са представени документи, и по
ведомост за заплата не е налична сума за получаване.За м.февруари 2019г. по
ведомост е дължимо НТВ от 1018.09 лв., което не е платено, така както и за
м.март 2019г. НТВ от 50.90 лв. не е платено.Експертизата установява, че впоследствие
БТВ на ищеца за м.декември 2018г. е коригирано на основание Заповед N
14А/10.12.2018г.
във връзка с чл.6, ал.12 от Вътрешните правила за работна заплата на ответника
с приспадане на сума от 6 000 лв. премии, за която корекция ответникът е подал
заявление в НАП с N 7316/08.01.2019г.
на годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2018г. на основание чл.75,
ал.3 от ЗКПО-открита счетоводна грешка.Коригираните данни за трудови
възнаграждения са както следва: за м.декември 2018г. 1 485.95 лв. БТВ и
1 229.45 лв. НТВ, за м.януари 2019г. са начислени 3 353 лв. БТВ и
2 645.64 лв. НТВ, за м.февруари 2019г. 1 312 лв. БТВ и 1 018.09
лв. НТВ, и за м.март 2019г. 65.60 лв. БТВ и 50.90 лв. НТВ, общо 4 944.08
лв., от които както е посочено са изплатени чрез банкови преводи на
21.01.2019г. аванс за м.декември 2018г. от 700 лв., на 01.02.2019г. заплата за
м.декември 2018г. от 1 000 лв. и на 14.02.2019г. аванс за м.януари 2019г. от 1
000 лв., със запор от 1 645.64 лв., след който е дължимо НТВ от 598.44 лв.По тези два
варианта без и с посочената корекция, вещото лице определя дължими от ответника
на ищеца суми в нетен размер за трудови възнаграждения, а в съответствие с това
определя и обезщетението за забава в размер на законната лихва.В съдебно
заседание вещото лице сочи, че определя дължимите суми по ведомост, а не на
база уговорено трудово възнаграждение, както и, че начислената на ищеца през м.декември
2018г. премия от 6000 лв. е коригирана впоследствие във връзка със заповед и
вътрешни правила, че премии не се дължат на администрация, но няма документ,
даващ основание за начисляване на премия, няма заповед за удръжки за посочения
запор, няма досие на ищеца в ответното предприятие.
Заключението, при изслушването му в съдебно заседание, е
оспорено от ищеца като непълно, и по допуснатата допълнителна задача за
изчисляване на претендираните суми съобразно трудовия договор между страните и
сравняването им в табличен вид с начислените по ведомост за заплата, вещото
лице дава допълнително заключение както следва: уговореното съобразно трудовия
договор възнаграждение при пълен отработен месец, в случая м.февруари 2019г., е
основна работна заплата от 1 500 лв. и 153 лв. допълнително възнаграждение за
професионален опит/7.80 %, увеличено с 0.6 % за всяка година трудов стаж/, общо
1 653 лв., от което среднодневно
БТВ е 82.65 лв./1 653 лв.:20 р.дни/, при което обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск за 18 дни е в брутен размер от 1 487.70 лв. и в
нетен размер от 1 403.06 лв., а трудовите възнаграждения са както следва:
за м.декември 2018г. 1 653 лв. БТВ и 1 282.71 лв. НТВ, при платено
1 700 лв.; за м.януари 2019г. 1 653 лв. БТВ и 1 282.71 лв. НТВ, при
платено 1000 лв.; за м.февруари 2019г. 1 653 лв. БТВ и 1 282.71 лв. НТВ, и
за м.март 2019г. 82.52 лв. БТВ и 64.13 лв. НТВ, като по ведомост за заплати за
м.декември 2018г. и м.януари 2019г. са начислени 6 000 лв. и от 1 700 лв.,
от които както е посочено са изплатени чрез банкови преводи на 21.01.2019г.
аванс за м.декември 2018г. от 700 лв., на 01.02.2019г. заплата за м.декември
2018г. от 1 000 лв. и на 14.02.2019г. аванс за м.януари 2019г. от 1 000 лв.,
със запор от 1 645.64 лв..
Допълнителното заключение на ССчЕ не е оспорено от
страните по реда на чл.200, ал.3 от ГПК.
След приемането на заключението на ССчЕ, по искане на
ищеца е допуснато изменение на размера на исковете както следва: намаление на иска за неплатено
нетно трудово възнаграждение за м.03.2019г. от сумата 73.85 лв. на сумата
64.13лв.; увеличение на иска по чл.224 от КТ за обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от сумата 1 329.21 лв. на сумата 1 403.06 лв.; и
увеличение на иска за обезщетение за забава от сумата 350 лв. на сумата 421.09
лв., представляваща общия сбор на претендираните обезщетения за забава върху
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетение.
В съдебно заседание страните представят доказателства за
подадения осигурителен доход на ищеца в НАП, за който според ищеца няма
корекция с премии, а според ответника има такава корекция, като съдът приема за
достоверна представената от ответника
справка, която изхожда от орган при приходите при НАП-ТД-Пловдив, за разликата
от справката на ищеца, представляваща разпечатка от регистъра на НАП.Справката
на ответника установява корекции в хода на делото-на 09.12.2019г. и на
10.12.2019г.
Установените от заключението на
вещото лице начисления по ведомост на трудови възнаграждения, дължими от
ответника на ищеца, за процесния период, опровергават възражението на
ответника, че ищецът не изпълнява трудовите си задължения, както и това за злоупотреба с доверието на работодателя, при липса на основание за посочения запор.
Съгласно чл.270, ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по
писмено искане на работника или служителя-на негови близки или на влог в
посочена от него банка, а съгласно чл.271, ал.1 от КТ работникът или служителят
не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по
трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно.
При изчисляване размера на обезщетенията по КТ за база се
взема брутното трудово възнаграждение, получено за месеца, предхождащ месеца, в
който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното
получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение,
доколкото друго не е предвидено в чл.228 от КТ.Съобразно правилата на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/-чл.17, ал.1, в
брутното трудово възнаграждение в случаите на чл.228 от КТ се включва основната
работна заплата за отработеното време, възнаграждението над основната работна заплата,
определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг
нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен
акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ, и други изрично
изброени възнаграждения в т.4-7.В чл.15 от НСОРЗ, като допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер наредбата определя тези, които се заплащат
за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален
опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно
с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост
единствено от отработеното
време.Следователно, в брутното трудово възнаграждение се включват основното
трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер-предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във
вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния
трудов договор.Целевата награда и месечната премия поради предназначението си
да стимулира трудовото участие и да наградят показан висок резултат не спадат
към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.
Съобразно сключения на 01.10.2001г. трудов договор,
изменен с допълнителни споразумения, нетното трудово възнаграждение за м.декември
2019г. възлиза на 1 282.71 лв., при което предвид неоспореното и
установеното от експертизата плащане на сумата 700 лв. като аванс за м.януари
2019г. на 21.01.2019г. и заплата от 1 000 лв. на 01.02.2019г. по банкова сметка
***, следва да се приеме, че дължимото нетно трудово възнаграждение за м.декември
2018г., предметът на което не обхваща сочената от вещото лице начислена и
впоследствие отчислена премия, е изцяло заплатено, и искът за неизплатено нетно
трудово възнаграждение за м.декември 2018г. в претендирания му размер от 4 660.89 лв. е изцяло погасен поради
плащане преди предявяването му на 15.07.2019г., при което недължимо е и
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 01.02.2019г., предвид
неоспореното от ответника твърдение на ищеца в исковата молба, че трудовото
възнаграждение ответникът изплаща на ищеца на всяко последно число на месеца,
следващ този, за който е дължимо възнаграждението.За дължимо за м.декември 2018г.
съдът приема нетното трудово възнаграждение в размер на 1 282.71 лв., тъй
като начисленията по ведомост на ответника са несъответни на уговореното с
трудовия договор, при неоспорването му от ответника и липса на възражение за
изменение на уговорките за размера на основното и допълнителното трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Нетното трудово
възнаграждение за м.януари 2019г.
съобразно трудов договор е 1 282.71 лв., от което на 14.02.2019г. е
изплатено авансово 1 000 лв., при което дължимо от ответника на ищеца е 282.71
лв., с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 01.03.2019г. до
14.07.2019г. включ., възлизаща на 10.68 лв., и искът за разликата над сумата
282.71 лв. до пълния му предявен размер от 1 645.64 лв. подлежи на
отхвърляне.Ищецът претендира за м.декември 2018г. и за м.януари 2019г. нетни
трудови възнаграждения, елемент на които не са начислените по ведомост премии, при
което същите, доколкото такива не се претендират като дължими над трудовите
възнаграждения за тези месеци, не се следват с оглед формулираните искове. Нетното
трудово възнаграждение за м.февруари 2019г.
съобразно трудов договор е 1 282.71 лв., което е изцяло дължимо от
ответника на ищеца до размера на предявения иск от 1282.69 лв., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 01.04.2019г. до 14.07.2019г.
включ., възлизаща на 37.41 лв.. Нетното трудово възнаграждение за м.март
2019г. съобразно трудов договор е 64.13
лв., което е изцяло дължимо от ответника на ищеца до намаления размер на
предявения иск, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
01.05.2019г. до 14.07.2019г. включ., възлизаща на 2.42 лв. С отговора на
исковата молба ответникът не заявява материално-правно прихващане със свое
вземане към ищеца с претендираните от ищеца процесни вземания, настъпило до
изтичане на срока за отговор по чл.131 от ГПК, нито съдебно прихващане до
приключване на съдебното дирене/чл.371 от ГПК и т. 4 на ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, при което предметът
на делото не включва сочените от вещото лице обстоятелства по неправилно
начисляване на премия и коригиране на същата едва след прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца, а в НАП на 09.12.2019г. и на 10.12.2019г.
съгласно справката за това, представена
от ответника, като премията/премиите не е и елемент на претендираните от ищеца нетни трудови възнаграждения.За надплатената
сума през м.януари 2019г. като възнаграждение за м.декември 2018г. приложение не
може да намери правилото на чл.272, ал.1 т.1 от КТ, тъй като експертизата не установява,
че работодателят да прави удръжки от трудовото възнаграждение за надплатен аванс
или на други заявени като част от предмета на делото основания, посочени в
чл.217, ал.1 от КТ, а като запор по производствени причини, при което сумата е
получено добросъвестно от ищеца.Изцяло дължимо е обезщетението по чл.224 от КТ
за неизползван платен годишен отпуск в увеличения му размер от 1 403.06
лв., изчислено съобразно последното дължимо трудово възнаграждение по трудов
договор за пълен отработен месец, дължимо от ответника и предвид признание за
дължимостта със заповедта за прекратяване на договора, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва съгласно определения в чл.228, ал.3 от КТ
момент- от деня следващ последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, т.е. от 01.05.2019г. до 14.07.2019г. включ.,
възлизаща на 29.03 лв., като за изчисление на обезщетението за забава съдът
използва Калкулатор НАП, като за разликата над общия дължим размер на всички
обезщетения за забава от 68.86 лв. до пълния им увеличен размер от 421.09 лв.,
искът следва да се отхвърли. Приетите за дължими суми от ответника на ищеца
следва да се присъдят със законна лихва от предявяване на исковете за тях на
15.07.2019г. и до окончателното им изплащане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ищецът има право на разноски съразмерно
с уважената част от исковете, при което в тежест на ответника се възложи
сумата 392.70 лв. от заплатеното адвокатско възнаграждение от 1200 лв.Ответникът
има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, но не
представя доказателства за направа на такива. Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК в
тежест на ответника следва да се възложат държавните такси по делото съразмерно
на уважената част от предявените искове, но не по-малко от 50 лв. /чл.1 от ТДТГПК/,
при което ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали сумата
168.74 лв., от която 62.62 лв. държавна такса по иска за неплатени
възнаграждения, 56.12 лв. по иска за обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск и 50 лв. по иска за обезщетение за забава, както и съразмерно с
уважената част от исковете бъде осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали
заплатеното от бюджетните средства на съда възнаграждение на вещо лице в размер
на 67.09 лв.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се уважи
искането на ищеца за допускане на предварително изпълнение на решението, но
само в частта относно присъденото нетно трудово възнаграждение и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, ведно с обезщетение за забавата им от
15.07.2019г., тъй като другите обезщетения не са за работа.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Текстил Груп” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представляван от управителя Г.С.Г., да заплати на С.Н.Н. с ЕГН **********,***
***, сумите, произтичащи от неизпълнение на трудов договор N
50/01.10.2001г., прекратен със Заповед N 13/04.03.2019г., считано
от 04.03.2019г., на основание чл.325, ал.1 т.1, вр. чл.326 от КТ, както следва:
1. 282.71
лв., представляваща частично неплатено нетно трудово възнаграждение за м.януари
2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 15.07.2019г. до
окончателното му изплащане, както и с обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 01.03.2019г. до 14.07.2019г. включ. в размер на 10.68 лв.,
2. 1 282.69
лв., представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за м.февруари
2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 15.07.2019г. до
окончателното му изплащане, както и с обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 01.04.2019г. до 14.07.2019г. включ. в размер на
37.41 лв.,
3. 64.13
лв., представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за м.март 2019г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска на 15.07.2019г. до
окончателното му изплащане, както и с обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 01.05.2019г. до 14.07.2019г. включ. в размер на
2.42 лв.,
4.
1 403.06 лв., представляваща неплатено в нетен размер обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2018г./16 работни дни/ и за 2019г./2
работни дни/, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 15.07.2019г.
до окончателното му изплащане, както и с обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 01.05.2019г. до 14.07.2019г. включ. в размер на
29.03 лв.,
като
ОТХВЪРЛЯ исковете както следва:
1. за
неплатено нетно трудово възнаграждение за м.декември 2018г. в размер на
4 660.89 лв.,
2. за
неплатено нетно трудово възнаграждение за м.януари 2019г., за разликата над
сумата 282.71 лв. до пълния му предявен размер от 1 645.64 лв.,
3. за обезщетение за забава върху неплатените нетни трудови
възнаграждения за м.декември 2018г. , януари, февруари и март 2019г., както и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за разликата над сумата 68.86 лв. до пълния им предявен размер от
421.09 лв.
ОСЪЖДА “Текстил Груп” ООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Г.С.Г.,
да заплати на С.Н.Н. с ЕГН **********,*** ***, сумата 392.70 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА “Текстил Груп” ООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Г.С.Г.,
да заплати по сметка на РС-Кърджали сумата 235.83 лв., представляваща разноски по делото,
от която 168.74 лв. за държавни такси по делото и 67.09 лв. за възнаграждение
на вещо лице.
Допуска
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените нетно
трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
ведно с обезщетение за забавата им от 15.07.2019г.
Решението подлежи на обжалване от страните в 2-седмичен
срок от връчването му, а определението, с което е допуснато предварително изпълнение на решението
в горепосочените му части, подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд-Кърджали.
Съдия: