РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н
И Е
№ 174
гр. Пловдив, 27 януари 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в открито заседание на първи декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Недялка Петкова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1268 по описа за 2020 год.
на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и следващите от Административно—процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.
405 от Кодекса на труда КТ).
Образувано е по
жалба на "ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Асеновград, ж.к. „Северна индустриална зона“, Асфалтова
база „Пътища“, представлявано от управителя А.В.М. против принудителна административна
мярка - задължително предписание №2 дадено с протокол за извършена проверка № ПР2007764
от 31.03.2020 г., съставен от инж. В.Н.Д. и Р.И.М. и двамата главен инспектор в
Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик, в частта свързана със
служителя С.Х., потвърдено с Решение изх.№ 20032774 от 08.05.2020г. на ЗА
изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
В жалбата е
изразено несъгласие с констатацията, че работодателят не е връчил екземпляр от
длъжностната характеристика на работника С.Х. и се поддържа, че дружеството не
е извършило нарушение на чл.127 ал.1 т.4 от КТ. Все в тази насока е посочено,
че през 2014г. С.Х. е назначен на длъжност „машинист ПСМ – челен товарач и
багер“ в „Пътища Пловдив“ АД, ЕИК ********* и тогава лицето е получило
длъжностна характеристика, на която е положил подпис. Поддържа се, че през юли
2017г. трудовото правоотношение на служителя е прехвърлено по чл.123 ал.1 от КТ
в дружеството "ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД и в този смисъл не съществува
задължение за връчване на екземпляр от длъжностната характеристика. Според
жалбоподателя, ответният орган не е съобразил, че прехвърлянето на работници от
един работодател на друг по реда на чл.123 от КТ не съставлява прекратяване на
трудовото правоотношение и на практика работникът не подписва нито нов трудов
договор, нито нова длъжностна характеристика, а запазва длъжността която е
заемал при стария работодател. Цитирана е съдебна практика на ВАС. Направено е
възражение, че предписанието е издадено от некомпетентно лице и нарушение на
чл.35 от АПК. Претендира се отмяна на предписанието.
В с.з. дружеството
не се представлява. В постъпило по делото писмено становище, управителят на
дружеството жалбоподател, поддържа жалбата. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът –
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пазарджик, чрез постъпило по делото
писмено становище от процесуалния си представител – юриск. Ш., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Изтъква, че не е доказана тезата на
жалбоподателя, че работникът С.Х. е прехвърлен по реда на чл.123 от КТ.
Позовавайки се на справка в регистъра на подадените уведомления за регистрирани
трудови договори в ИС на ИАГИТ, сочи, че трудовият договор между С.Х. и
„Пътища“ АД е прекратен на 01.07.2017г. и на същата дата е сключен нов трудов
договор с "ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД. Поддържа, че липсват данни,
лицето да е променило своя работодател по реда на чл.123 от КТ, което да
обоснове непрекъснатост на трудовото правоотношение и връзка между тях.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
Съгласно
протокол № ПР2007764 от 31.03.2020 г., издаден от служители на Дирекция
"Инспекция по труда" – гр.Пазарджик, във връзка с подаден сигнал на
те.112 за инцидент със строителен работник, в периода от 13.03.2020 г. до 30.03.2020
г. е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и ЗЗБУТ на "ЕВРО СТРОЙ
КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД – превантивен ремонт на път 1-8 София – Белово – Пазарджик –
Пловдив от км.191+795 до км. 206+780 обл.Пазарджик, общ.Пазарджик,
гр.Пазарджик, главен път 1-8 Пазарджик – Пловдив, км.201.089., при която са констатирани 5 нарушения. Второто от
нарушенията е, че работодателят не е връчил екземпляр от длъжностната
характеристика на А.С., С.Х. и А.М., а само ги е запознал с нея – нарушение на
чл.127 ал.1 т.4 от КТ.
За
отстраняване на констатираните нарушения, на основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ на
"ЕВРО
СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД са дадени две задължителни
предписания, с второто от които на работодателя е предписано да връчи екземпляр
от длъжностната характеристика на А.С., С.Х. и А.М. срещу подпис и отбележи
дата на връчването, като е даден срок за изпълнението му – 08.04.2020г. Като
основание за това предписание е посочен чл.127 ал.1 т.4 от КТ.
По
делото е приложено съпроводително писмо с поставен номер 20019409/01.04.2020г.
(лист 66) за изпращане на протокол № ПР2007764 от 31.03.2020 г., както и
извадка от абв.бг поща – изпратени съобщения (лист 67) с отразена дата на
изпращане 01.04.2020г. На лист 68 по делото е приложено писмо по ел.поща с дата
07.04.2020г. до „Дирекция Пазарджик“ от "ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД, с
приложени два броя писма (лист 96-70).
С писмо вх.№
20031178 от 13.04.2020г. (лист 71), "ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД е
уведомило Дирекция ИТ – Пазарджик за действията извършени във връзка с
предписанията в протокол № ПР2007764 от 31.03.2020 г.,
като във т.2 е подчертано, че дружеството няма практика да не връчва екземпляр
от длъжностната характеристика на работниците и служителите, както е
констатирано в предписанията. Към писмото са приложени Трудов договор №78/01.08.2018г.
(лист 72-73), Трудов договор №67/09.07.2018г.(лист 74-75), Допълнително
споразумение към трудов договор № 175/08.08.2014г. (лист 76), Трудов договор №
175/08.08.2014г. (лист 77) и длъжностна характеристика на С.Х., подписана на
08.08.2014г., с удостоверено получаване (лист 78-80).
От страна на
"ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД е подадена жалба до
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
чрез ДИТ - Пазарджик вх.№ 20031967 от 15.04.2020г. (лист 82-84) срещу
Предписание №2 към протокол № ПР2007764 от 31.03.2020 г. С писмо изх.№ 20024241
от 16.04.2020г. жалбата с приложените към нея доказателства е изпратена по
компетентност.
В
резултат на това с решение с изх. № 20032774 от 08.05.2020 г. горестоящият
административен орган е отменил предписание №2 дадено с протокол № ПР2007764 от
31.03.2020 г., издаден от Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, в частта
свързана със служителите А.С. и А.М. и е отхвърлил жалбата срещу предписание №2
дадено с протокол № ПР2007764 от 31.03.2020 г., в частта свързана със служителя
С.Х. по съображения, че не се установява изпълнение на задължението на
работодателя, свързано с връчване на екземпляр от длъжностната характеристика
на С.Х. към момента на възникване на трудовото правоотношение – 01.07.2017г. Именно
в тази част предписание №2 е обжалвано пред съда и е предмет на разглеждане в
настоящото административно производство.
При така установената факти се налагат следните правни
изводи:
Оспорването е
направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената принудителна
мярка по чл.404 ал.1 от КТ. "ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД е обжалвало по
административен ред пред Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, задължително предписание №2 дадено с Протокол за извършена
проверка № ПР2007764 от 31.03.2020 г., каквато възможност е указано в самия
протокол. В резултат на това горестоящият административен орган по същество е
отхвърлил жалбата против, задължително предписание №2 дадено с Протокол за
извършена проверка № ПР2007764 от 31.03.2020 г., в частта свързана със
служителя С.Х., а в останалата част предписание №2 е отменено. Решението на
горестоящия административен орган е връчено на адреса на дружеството
жалбоподател на 12.05.2020г., а жалбата е подадена до Пловдивски
административен съд чрез органа на 26.05.2020г. (видно от приложения лист от
куриер за приемане на пратката – лист 2), т.е. в предвидения в чл.149 от АПК
срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
По своята правна
същност задължителните предписания представляват принудителни административни
мерки и имат характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21
ал.1 от АПК. Следователно прилагането на ПАМ и съответно издаването на
задължителните предписания по чл.404 ал.1 от КТ, следва да е съобразено с
изискванията на АПК.
Оспореното
задължително предписание по чл.404 ал.1 от КТ, дадено с Протокол за извършена
проверка № ПР2007764 от 31.03.2020 г. изхожда от компетентни органи - длъжностни
лица на Дирекция "Инспекция по труда" – Пазарджик. Издателите инж. В.Н.Д.
и Р.И.М. заемат длъжност главен инспектор в Дирекция "Инспекция по
труда" Пазарджик и като такива са контролни органи по см. на чл.21 ал.1 и
ал.4 т.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" във вр. с чл.399 ал.1 от КТ. Ораните са издали
предписанията при изпълнение на служебните си задължения в териториалния им
обхват, в района на Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик, на чиято
територия дружеството жалбоподател е имало обект - главен път 1-8 Пазарджик –
Пловдив, км.201.089.
Предписанието е
дадено при спазване на общите изисквания за форма на индивидуалните
административни актове по чл.59 ал.2 от АПК. Съдържа фактически и правни
основания за неговото издаване, посочен е органа-издател, адресата, датата на
издаване, ясна разпоредителна част, посочен е реда за оспорване и подписи на
издателите. Органите са формирали мотиви за процесното нарушение.
Предписанията са
издадени след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая в
съответствие с нормата на чл.35 от АПК и събиране на относимите доказателства
по чл.36 от АПК. В изпълнение на специфичните контролни правомощия по чл.402
т.1 и т.2 от КТ инспекторите са посетили мястото
на проверката, изследвали са фактите, запознали са се със съответните писмени
документи имащи отношение към проверката. В производството по издаване на
оспореното предписание не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, при недопускането на които
административният орган да достигне до различен от постановения краен резултат.
Съгласно
разпоредбата на чл.404 ал.1 т.1 от КТ,
за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавна служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи
на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и чл.401 по своя инициатива
или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни
административни мерки, а именно да дават задължителни предписания на
работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и
длъжностните лица за отстраняване нарушенията на трудовото законодателство, на
законодателството, свързано с държавната служба, вкл. и на задълженията по
социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за
информиране и консултиране на работниците и служителите по този
кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и
служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски
дружества /ЗИКРСМПГПЕД/, както и за отстраняване на недостатъците по
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.
От тази разпоредба
следва, че законово регламентираната материалноправна предпоставка за
прилагането на ПАМ по чл.404 ал.1 от КТ е наличието на нарушение на трудовото
законодателство, като основание за даване на задължителни предписания от
контролните органи на Инспекцията по труда за тяхното отстраняване.
Спорът между страните
в настоящото производство се концентрира относно, допуснал ли е жалбоподателя
нарушение на чл.127 ал.1 т.4 от КТ.
Съгласно чл.127
ал.1 т.4 от КТ, работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя длъжностна
характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при
сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата на връчването.
По отношение на
работника С.Х. няма спор, че е бил назначен на длъжност „машинист ПСМ – челен
товарач и багер“ с работодател „Пътища Пловдив“ АД, за което по делото е
представен трудов договор №175 от 08.08.2014г. Няма спор и че на 08.08.2014г. С.Х.
е получил екземпляр от длъжностната характеристика, което получаване е
удостоверено с подпис на работника (лист 80).
По делото е
представено и Допълнително споразумение към трудов
договор № 175/08.08.2014г. (лист 76), сключено на 01.07.2017г. между
дружеството жалбоподател в качеството му на работодател и С.Х., като длъжността
на работника не е променена. В т.3 на допълнителното споразумение е посочено,
че при подписване на допълнителното споразумение, служителят е запознат с
длъжностната характеристика.
Възраженията
на жалбоподателя са, че трудовото правоотношение на служителя е прехвърлено по
чл.123 ал.1 от КТ и в този смисъл дружеството не дължи повторно връчване на
длъжностната характеристика.
Съгласно чл.123 ал.1 от КТ, трудовото правоотношение с
работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат
на: 1. сливане на предприятия; 2. вливане на едно предприятие в друго; 3.
разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;
4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго; 5. промяна на
правноорганизационната форма на предприятието; 6. смяна на собственика на
предприятието или на обособена част от него; 7. преотстъпване или прехвърляне
на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални
активи. Следователно само в изброените хипотези трудовото правоотношение с
работника или служителя не се прекратява и за новия работодател приобретател няма
да възникне задължението по чл.127 ал.1 т.4 от КТ за връчване на екземпляр от
длъжностната характеристика на служителя срещу подпис и отбелязване на датата
на връчване.
В
тази връзка следва да се подчертае, че жалбоподателят не е
ангажирал доказателства за твърдението си за наличие/възникване на някое от
обстоятелствата изброени в чл.123 ал.1 от КТ, нито в хода на административното
производство, нито в хода на съдебното. Позоваването на справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с вх.№ 16389173000113/07.07.2017г.
(лист 7-13) не е доказателство, че в трудовото правоотношение на служителя е
прехвърлено по реда на чл.123 от КТ. В действителност в справката е отразено
„уведомление по чл.123 ал.1 от КТ, но доколкото работодателят е попълвал
справката, това не означава, че само на това основание за него е отпаднало
задължението да връчи екземпляр от длъжностната характеристика на служителя
срещу подпис.
Нито
в жалбата пред горестоящия административен орган, нито в сезиращата съда се
твърди възникване на обстоятелствата по чл.123 ал.1 от КТ - сливане
на предприятия, вливане на едно предприятие в друго, разпределяне на дейността на едно предприятие
между две или повече предприятия, преминаване на обособена част от едно
предприятие към друго, промяна на правноорганизационната форма на предприятието
и т.н.
Следователно по силата представеното допълнително
споразумение към трудов
договор № 175/08.08.2014г. е възникнало ново трудово правоотношение между С.Х.
и работодателя "ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД, който по силата на чл.127
ал.1 т.4 от КТ е имал задължението да връчи екземпляр от длъжностната характеристика
на служителя срещу подпис и отбелязване на датата на връчване.
В разглеждания
случай не са представени доказателства за връчен на С.Х. екземпляр от
длъжностна характеристика, именно при сключване на трудовия договор. За пълнота
следва да се отбележи, че вписването в трудовия договор, че „при подписване на допълнителното
споразумение, служителят е запознат с длъжностната характеристика“, не
представлява надлежно изпълнение на задължението на работодателя, създадено с
чл.127 ал.1 т.4 от КТ. Екземпляр от
длъжностната характеристика следва да се връчи при сключване на трудовия
договор, а не само да се запознае служителят, като връчването се удостовери с
подписа на работника или служителя и с отбелязана точна дата на връчване.
Що се отнася до
приложената на лист 118-122 длъжностна характеристика за длъжността „машинист
ПСМ – челен товарач и багер“ подписана от С.Х. на 27.10.2017г. (т.е. три месеца
и половина след възникване на трудовото правоотношение), следва да се отбележи,
че дружеството-жалбоподател е имало възможност да представи същата при проверката
извършена в периода 13.03.2020г. – 30.03.2020г., което не е сторено, а същата е
представена едва при обжалването по административен ред, поради което се налага
извода, че тази длъжностна характеристика е с недостоверна дата. Нещо повече,
жалбоподателят не излага изобщо твърдение такава длъжностна характеристика да е
връчвана на служителя С.Х., а поддържа, че няма такова задължение по аргумент
от чл.123 от КТ.
Отделно от това
дори и да се приеме, че така представената длъжностна характеристика за
длъжността „машинист ПСМ – челен товарач и багер“ не е антидатирана и в
действителност е връчена на служителя, то отново е налице нарушение на чл.127
ал.1 т.4 от КТ, доколкото същата е връчена три месеца и половина след
възникване на трудовото правоотношение, а не при сключването трудовия договор.
Въз основа на всичко
изложено съдът приема, че задължително предписание №2, дадено с Протокол за
извършена проверка № ПР2007764 от 31.03.2020 г., в частта свързана със
служителя С.Х., потвърдено с Решение изх.№ 20032774 от 08.05.2020г. на
горестоящия административен орган е правилно, а жалбата като неоснователна следва
да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и своевременно направено искане за разноски, в
полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ,
както и съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Административен съд - Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕВРО СТРОЙ
КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, ж.к. „Северна индустриална зона“, Асфалтова база „Пътища“,
представлявано от управителя А.В.М. срещу принудителна административна мярка -
задължително предписание №2 дадено с Протокол за извършена проверка № ПР2007764
от 31.03.2020 г., съставен от инж. В.Н.Д. и Р.И.М. и двамата главен инспектор в
Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик, в частта свързана със
служителя С.Х., потвърдено с Решение изх.№ 20032774 от 08.05.2020г. на ЗА
изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
ОСЪЖДА „ЕВРО СТРОЙ
КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, ж.к. „Северна индустриална зона“, Асфалтова база „Пътища“,
представлявано от управителя А.В.М., да заплати на
дирекция "Инспекция по труда" – Пазарджик, съдебни разноски в размер
на 100 лв. /сто лева/.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от получаването на съобщение за това с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: