Р Е Ш
Е Н И Е № 460
гр.Пловдив,07.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение,
в открито заседание на петнадесети юли през
две хиляди и тринадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря Р.Ч.,като
разгледа докладваното от съдията търг. дело № 39/2013 г. по описа на същия
съд,ХІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация по чл.422
във вр. с чл.415 от ГПК и по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Универсум
енерджи”ООД-гр.София,ЕИК ********* моли да бъде постановено съдебно решение,с
което да се признае за установено,че съществува,че е ликвидно и изискуемо и че
следва да бъде заплатено ведно с лихвите до окончателното плащане вземането на
ищеца спрямо ответника „ЕВН-КАВАРНА”ЕООД-гр.Пловдив,ЕИК ********* в размер на
827 000 евро,представляващо част от договорената с ответника цена на
продадените му от ищеца отделни недвижими имоти по сключената помежду им
покуп-продажбена сделка от 30.05.2009 г.,обективирана в нотариален акт № ***,том
І,рег.№1311,дело №131 на Нотариус с рег.№*** на НК,вписан като акт №127,том
VІ,дело №920/2009 г. с вх. Рег.№1953 от 30.05.2009 г. в Службата по
вписванията-Каварна при АВ.Моли,поради това,че ответникът е изпаднал в забава
след датата на падежа-18.06.2012 г.,на основание чл.86 от ЗЗД да бъде осъден да
заплати на ищеца законна лихва върху горната главница за времето от 18.06.2012
г. до 31.10.2012 г. в размер на 34 235 евро.Моли да му се присъдят и
направените по делото разноски.
Исковете се основават на следните твърдения:
Твърди се,че с горопосочения нотариален акт
ищецът е продал на ответното дружество /тогава ЕВН-Енертраг Каварна ООД/
недвижим имот,представляващ част от вятърноенергиен парк,а именно
ветрогенератори построени в груб строеж,заедно с правото на строеж за тях и
поземлен имот за изграждане на подстанция,находящ се в землището на
с.Българево,Община Каварна и в землището на гр. Каварна,подробно описан в пункт
първи на същия нотариален акт,ведно с всички притежавани от ищеца права към
момента на сключване на сделката.В пункт първи от нотариалния акт бил уговорен
и начина на плащане,размера на отделните части от цената,които да бъдат платени
на продавача и сроковете,в които следва да бъдат извършени плащанията.Твърди
се,че е останала неплатена последната част от цената,а именно-сумата от
827 000 евро,които е следвало да бъдат изплатени в 10-дневен срок след
въвеждане на вятърноенергийния парк в експлоатация,удостоверено чрез разрешение
за ползване,издадено от ДНСК.Такова разрешение за ползване било издадено на
ответника под №ДК-07-СИР-91 от 08.06.2012 г.,подписано от началника на
РДНСК-Североизточен район,но в рамките на договорения 10-дневен срок дължимата
сума не била платена на ищеца,нито пък след това.Твърди се,че ответникът е в
забава относно плащането на сумата,считано от 18.06.2012 г. и след като не
извършил плащането,въпреки отправената от ищеца покана,последният подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК до РС-Пловдив и с
разпореждане от 06.11.2012 г. по ч.гр.д.№17243/2012 г. на РС-Пловдив,VІІІ-ми
гр.с.,е била издадена заповед №10983 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 гПК,като било разпоредено длъжникът „ЕВН
Каварна”ЕООД да заплати на кредитора-настоящ ищец сумата от 827 000
евро.Твърди се,че на 12.11.2012 г. в полза на ищеца бил издаден и изпълнителен
лист за тази сума,а впоследствие е било образувано и цитираното в ИМ
изпълнително дело за принудителното й събиране.По частно гражданското дело
обаче постъпило възражение от длъжника за недължимост на сумата по заповедта за
изпълнение и искане за спиране на изпълнението на основание чл.420,ал.1 ГПК,като е предоставил обезпечение във вид на внесена сума по сметка на
РС-Пловдив.Вследствие на това съдът спрял принудителното изпълнение по
образуваното изп. дело и ищецът заявява,че има интерес да установи
съществуването на вземането му по заповедта за изпълнение,неговата лидвидност и
изискуемост.В тази връзка излага следните аргументи:
Поддържа,че при сключването на сделката,от
която произтича вземането му от 827 000 евро,са спазени всички особени
изисквания на закона и тя е породила целеният вещноправен ефект,а ищецът като
продавач е изпълнил всички свои задължения по сделката,но ответникът не е
изпълнил задължението си като купувач за заплащане на последната част от
договорената цена по сделката,макар до предявяването на процесния иск да не е
оспорвал никога дължимостта на сумата от 827 000 евро.Оспорвал,че с
разрешението за ползване от 08.06.2012
г. ветроенергийният парк е бил въведен в експлоатация и от тази гледна точка
оспорвал момента,в който следва да се направи плащането,като поддържал,че не е
настъпил падежа за издължаване на вземането,че то не е станало изискуемо.Ищецът
излага доводи за несъстоятелност на това твърдение на длъжника.Поддържа,че
плащането на последната част от цената на продадените недвижими имоти е
поставено под условие-след въвеждане на вятърно енергийния парк в
експлоатация,удостоверено по посочения по-горе начин и че страните по сделката
са договорили определяем в зависимост от настъпването на това събитие
срок-десет дни след неговото настъпване.Този срок бил настъпил и вземането
станало изискуемо веднага,след като ДНСК е разрешила ползването на строежа с
разрешението за ползване от 08.06.2012 г.,което според твърденията на ищеца е
било издадено от компетентния за това орган и е влязло в сила относно целия
строеж,респ. относно посочения по-горе парк.Излага в исковата си молба и
доводи,че волята на страните при сключването на сделката не е обвързала
плащането на последната част от цената със заработването на всички продадени на
ответника ветрогенератори във въпросния парк,противно на поддържана обратна
теза от ответника. Счита,че идинственото условие за плащането на тази част е
посоченото по-горе и то според твърдението на ищеца вече се е
сбъднало,съответно е настъпила и изискуемостта на спорното вземане.
Ответникът е подал писмен отговор на ИМ в
законоустановения срок,с който е оспорил онователността на процесните искове и
е поискал те да бъдат отхвърлени като неоснователни.Счита,че правният
спор,предмет на настоящото дело-съществува ли или не ликвидно и изискуемо
вземане в полза на ответника,се обуславя изцяло от отговора на въпроса-какво
съдържание са вложили страните в термина „Вятърно енергийния парк”,използван в
изречение последно от т.1 от горецитирания нотариален акт.Съдържанието на този
термин,според ответника,следва да бъде установено от съда чрез тълкуване на
нотариалния акт по правилата на чл.20 от ЗЗД и че чрез такова тълкуване се
достига до извода,че според „действителната обща воля на страните”
изискуемостта на вземането за 827 000 евро е поставена от страните в
зависимост от настъпването на бъдещо несигурно събитие,а именно:въвеждането в
експлоатация на целия проект,т.е. най-малкото на всички „25 броя
ветрогенератори тип Вестес В 90,временни пътища,подземни електропроводи и
подстанция 110/20 кВ”,удостоверено с изискуемия съгласно българското
законодателство официален документ.Според ответника настъпването на бъдещото
несигурно събитие в „непълен” обем и по-конкретно въвеждането в експлоатация на
по-малък брой ветрогенератори,в сравнение с този,който страните сами са
определили при сключването на сделката,не е достатъчно и не води до изискуемост
на вземането,тъй като в тази ситуация е налице хипотеза,при която по същество
липсва необходимото условие за изискуемостта на вземането.
Излага доводи,че целта на договора е била
ответникът да придобие енергийния инвестиционен проект в цялост,както е определен
в нотариалния акт,с оглед на което последната част от цената е било предвидено
да се заплати след въвеждането в експлоатация на целия ветроенергиен парк,за да
бъдат защитени правата на ответника предвид съществуващите проблеми относно
„регулаторния статус” на проекта.Описва в отговора си какви в най-общ план са
били тези проблеми и до какво развитие са били доведени /излага подробни
обстоятелства в тази връзка/,но в крайна сметка счита,че те нямат значение
относно изискуемостта на вземането,а по отношение на същата е релевантна само
действителната обща воля на страните по сделката,която следва да бъде тълкувана
в посочения по-горе смисъл.
. При условията на евентуалност спрямо горното и
само в случай,че съдът прецени,че тълкуването на отделните клаузи на договора в
тяхната систематическа връзка и с оглед целта на договора не дава категоричен
извод за изискуемост на вземането само при въвеждане в експлоатация на всички
25 броя ветрогенератори,то ответникът счита,че с оглед на
добросъвестността-проявление на принципа на справедливост и критерий по чл.20
от ЗЗД в конкретната хипотеза,вземането следва да се счете за изискуемо само до
размер от 264 640 евро.Това според ответника е така,тъй като предмет на
сделката са общо 25 броя ветрогенератори,последната част от цената за които е
поставена в зависимост от вевеждането в експлоатация само на 8 от тях,с оглед
на което следва да се присъди единствено частта от последната вноска,припадаща
се според броя на въведените в експлоатация ветрогенератори /827 000 :25/х
8=264 640 евро/.
В допълнителната си искова молба ищецът
излага контрадоводи срещу поддържаните от ответника възражения.Ищецът отново
заявява позицията си,че настъпването на условието за заплащане на дължимата му
сума е поставено в зависимост от едно единствено условие и краен срок,а именно:”...в
10 дневен срок от въвеждане на вятърно енергийния парк в
експлоатация,удостоверено чрез разрешение за ползване,издадено от ДНСК”.
В отговора си на допълнителната искова молба
ответникът отново заявява позицията си относно момента на настъпване
изискуемостта на процесното вземане,каквато я е изложил подробно в първия си
писмен отговор. Претендира разноски.
ПОС,като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност,както и доводите на страните,прие за
установено следното:
По приложеното ч.гр.д.№17423/2012 г. по описа на
РС-Пловдив,VІІІ-ми състав,е издадена заповед №10984 от 06.11.2012 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,съгласно която е разпоредено ответното дружество като длъжник да заплати на
дружеството-ищец като крудитор сумата от 827 000 евро,представляваща
последна част от цената н(за недвижими имоти,представляващи ветроенергиен
парк,находящ се в землището на с.Българево,Община Каварна и в землището на
гр.Кричим,състоящ се от 25 на брой ветрогенератори,временни пътища,подземни
електропроводи и подстанция,ведно с всички право,необходими за
проектирането,изграждането и дългосрочната експлоатация на ветроенергийния
парк,която цена е дължима в срок до 18.06.2012 г. /десет дни след издаване на
разрешение за ползване №ДК-07-СИР-91 от 08.06.2012 г. на ДНСК/ по силата на
нотариален акт за продажба на недвижим имот,ветрогенератори и право на строеж №***,том
І,рег.№1311,дело №131 от 2009 г. на П.М.-нотариус рег.№*** на Нотариалната
камара и с район на действие РС-Каварна,ведно със законната лихва върху горната
сума от датата на подаване на заявлението-31.10.2012 г. до окончателното й
изплащане.
На 22.11.2012 г. по посоченото частно гражданско дело е
депозирано възражение от длъжника,с което е заявена недължимост на вземането по
издадената заповед за изпълнение,а едновременно с това е подадена от него и
молба за спиране изпълнението по същата заповед по реда на чл.420 от ГПК.С
определение от 23.11.2012 г. районният съд е спрял принудителното изпълнение по
образуваното въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист,издадени по ч.гр.д.№17423/2012 г. по описа на същия съд,VІІІ-ми гр.с.,като
е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си срещу длъжника в
едномесечен срок от съобщението,като довнесе дължимата държавна
такса.Определението от 23.11.2012 г. е потвърдено с окончателно определение от
12.03.2013 г. по ч.гр.д.№561/2013 г. на Окръжен съд-Пловдив и е влязло в
сила.Процесният установителен иск по чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК е
предявен за установяване съществуването именно на вземането по горната заповед
за незабевно изпълнение и е предявен в срока,даден на заявителя /настоящ ищец/
с определението от 23.11.2012 г.Вследствие на всички изложени обстоятелства
искът се явява допустим и ще следва да бъде разгледан по същество.
По съществото на установителния иск:
Между страните е безспорно,че са сключили помежду си
процесния договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №***,том
І,рег.№1311,дело №131 на Нотариус рег.№*** на Нотариалната камара,вписан като
акт №127,том VІ,дело №920/2009 г. с вх. рег.№1953 от 30.05.2009 г. в Службата
по вписванията-Каварна при АВ.С този договор,представен в заверено копие и
приет като доказателство по делото,ищецът е продал на ответника недвижими имоти,които
са част от ветроенергиен парк,находящ се в землището на с.Българево,Община
Каварна и в землището на град Каварна и които представляват описаният в пункт
26-ти от нотариалния акт поземлен имот и общо двадесет и пет броя
ветрогенератори тип Вестас В 90,всеки един от които е поотделно описан в
двадесет и пет пункта на нотариалния акт, ведно с правото на строеж върху съответни крадратни метри от поземления
имот,върху който е построен съответния ветрогенератор и с правото на изграждане
на временни пътища върху съществуващите селскостопански пътища и върху
поземлени имоти съгласно актовете,изброени в нотариалния акт и ведно с всички
други,описани в същия акт права,притежавани от дружеството-ищец към момента на
сключване на покупко-продажбената сделка.
В нотариалния акт е договорена покупната цена на всеки от
имотите,подробно описани от пункт 1-ви до пункт 26-ти от същия акт,като общата
продажна цена на имотите възлиза на 12 960 002,34 евро без ДДС и на
15 973 747,54 евро с включен ДДС.Уговорено е,че на продавача следва
да бъдат заплатени общо 15 622 293,60 евро,като е удостоверено в
нотариалния акт,че към датата на подписването му купувачът е заплатил на продавача
500 000 евро с включен ДДС,а останалата част от продажбената цена е
уговорено да се изплати след прихващане на сума в размер на
6 491 889,58 евро,като плащането се осъществи на три вноски,в
конкретно посочен размер на всяка от тях и срок за плащането на отделната
вноска.Няма спор между страните,че с изключение на последната вноска от
покупната цена,останалата част от тази цена е платена от ответника-купувач на
ищеца-продавач.С предявения по делото установителен иск ищецът претендира
установявяне дължимостта,ликвидността и изискуемостта на неговото вземане за
последната част от покупната цена по договора,обективиран в цитирания
нотариален акт.Видно от съдържанието му,последната вноска от същата цена
възлиза на сумата от 827 000 евро и е уговорено да бъде заплатена „в десетдневен
срок след въвеждане на вятърно енергийния парк в експлоатация,удостоверено чрез
разрешение за ползване,издадено от Дирекцията за национален пртоителен контрол”.
Ответникът не
оспорва,че не е платил тази вноска от цената по договора.Счита обаче,че тя е
неизискуема и че поради това не дължи плащането й на ищеца,развивайки доводи за
това в двата си писмени отговора-на първоначалната и на допълнителната искова
молба.Съдът намира процесната сума за изискуема.Както вече се посочи по-горе,постигнатата
между страните уговорка е плащането на сумата от 827 000 евро да бъде
осъществено в десетдневен срок след въвеждането на вятърно енергийния парк в
експлоатация,удостоверено с разрешение за ползване,издадено от ДНСК.Конкретното
такова разрешение,с издаването на което ищецът обвързва изискуемостта на
вземането му в посочения размер,е разрешение за ползване №ДК-07-СИР-91 от
08.06.2012 г. на ДНСК,което е представено и прието като доказателство по
настоящото дело /в надлежно заверено копие/.Съгласно същото,е разрешено
ползването на строеж,представляващ „ветроенергиен парк „Каварна” 40 МW”,находящ се в землището на гр.Каварна и с.Българево,Община
Каварна,област Добрич”,етап:вятърни генератори-8 броя от посочения в
разрешението тип плюс описаните в разрешението кабелни линии,оптична
мрежа,оптична линия за присъединяване,подстанция и водопровод.Това съдържание
на документа ясно сочи,че разрешението за ползване действително касае не всички
вятърни генератори,които са били предмет на продажбата по нотариалния акт и
изобщо-всички включени в ветроенергийния парк вятърни генератори,а само 8 броя
от тях,както ответникът
поддържа.Обаче,въпреки това,съдът намира за настъпил падежа на плащането на
последната част от покупната цена по договора,защото уговорката между страните
обвързва падежа на последната вноска от цената по договора с издаване на
разрешение за ползването на ветроенергийния парк,без да се визира въвеждането в
експроатация на контретен брой или на всички ветрогенератори,включени в
парка.От тази гледна точка съдът не споделя позицията на ответника,че
изискуемостта на плащането на сумата от 827 000 евро настъпва след издаване
на разрешение за въвеждане в експлоатация на всички 25 броя вятърни генератори,предмет
на продажбата.Такава изрична уговорка не се съдържа в нотариалния акт и затова
не може да бъде прието,че волята на страните е била плащането на последната
вноска от покупната цена да бъде обвързано с издаване разрешение за ползването
на всички вятърни генератори,предмет на продажбата.Според волята на
страните,падежа на това плащане е предпоставено от сбъдването на едно
условие:въвеждането в експлоатация на ветроенергийния парк,удостоверено с
издадено от ДНСК разрешение,а такова разрешение е налице,макар и да касае осем
броя вятърни генератори плюс съответните съоръжения за експлоатацията им.Ако
волята на страните е била,както ответникът поддържа,плащането на последната
част от цената да се обвърже с разрешаване ползването на всички строителни
етапи от ветроенергийния парк,то това е следвало изрично да бъде одективирано в
договора,но такава уговорка в същия няма.Затова съдът приема,че издаването на
горното разрешение за ползване от 08.06.2012 г. е достатъчно да бъде счетено за
свъднато отлагателното условия за плащането на последната вноска ов размер на 827 000
евро и с изтичането на уговорения 10-дневен срок,считано от датата на издаване
на разрешението за ползване-08.06.2012 г.,е настъпила изискуемостта на
вземането на ищеца в размер на 827 000 евро.С други думи,падежа на
плащането на тази сума е настъпил на 18.06.2012 г. и оттогава тя е станала
изискуема,съответно-оттогава ответникът е изпаднал в забава относно
неиздължаването й и предвид безспорния факт,че същата сума е била останала
неплатена и към момента на подаване на заявлението в горепосоченото заповедно
производство,то процесният установителен иск по чл.422,ал.1 във вр. с
чл.415,ал.1 от ГПК се явява основателен и доказазан и като такъв ще се уважи
изцяло.
Относно
осъдителния иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД:
Искът е
доказан по основание.Забавата в изпълнаването на главницата в размер на
827 000 евро е установена и е настъпила от 18.06.2012 г.От този момент до
31.10.2012 г.,т.е. за целия исков период главницата не е платена и затова за
същия период лихва за забава върху същата главница се дължи от ответника.Искането
за присъждането й в заповедното производство е отхвърлено със заповедта за
изпълнение от 06.11.2012 г. по горното частно гражданско дело поради това,че
самото искане не е било надлежно формулирано по размер.Това обаче не преклудира
възможността ищецът /заявител в заповедното производство/ да предяви осъдителен
иск по общия ред за присъждането на същата лихва,какъвто е процесния иск за
заплащането й и той,както се прие,е доказан по основание.Същият иск обаче е
недоказан по размер и като такъв ще се отхвърли.Ищецът не е ангажирал никакви
доказателства за установяване размера на този иск и съдът не разполага с достъп
до електронна система за изчисляване размера на законната лихва в евро /както
се претендира/ върху главница,дължима в евро.Поради това не би могъл да се
позове и на разпоредбата на чл.162 от ГПК,като сам определи размера на
дължимата лихва за забава върху гарната главница.Предвид
изложеното,осъдителният иск за заплащане на законни лихви за забава ще се
отхвърли като недоказан по размер.
На основание чл.78,ал.1
от ГПК ищецът има право на разноски съобразно на уважената част от исковете,а
на основание ал.3-та от посочената разпоредба ответникът има право на съдебни
разноски съобразно отхвърлената част от исковете.При съобразяване на изложените
правила и предвид доказателствата по делото за размера на направените от всяка
страна разноски,получава се така,че ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 57 361,68 лв. съдебни разноски по компенсация /платена ДТ и
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от един адвокат
по настоящото дело.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че е съществуващо,ликвидно
и изискуемо вземането на ищеца „УНИВЕРСУМ ЕНЕРДЖИ”ООД,с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,ул.”Алабин”№38,ет.2 спрямо ответника
„ЕВН-КАВАРНА”ЕООД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив,ул.”Христо Г. Данов”№37 в размер на 827 000 евро /осемстотин
двадесет и седем хиляди евро/,представляващо последна част от договорената
покупко-продажбена цена по нотариален акт за продажба на недвижим
имот,ветрогенератори и право на строеж №***,том І,рег.№1311,дело №131 от 2009
г. на П.М.-нотариус рег.№*** на Нотариалната камара,вписан като акт №127,том
VІ,дело №920/2009 г. с вх. рег.№1953 от 30.05.2009 г. в Службата по
вписванията-Каварна при АВ,която част от цената е с настъпил падеж на плащане
на 18.06.2012 г. /десет дни след издаване на разрешение за ползване
№ДК-07-СИР-91 от 08.06.2012 г. на ДНСК/ и за която сума е издадена по
ч.гр.д.№17423/2012 г. по описа на РС-Пловдив,VІІІ-ми гр.състав заповед №10984
от 06.11.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК,ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението
в заповедното производство-31.10.2012 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан по размер предявеният от „УНИВЕРСУМ ЕНЕРДЖИ”ООД-гр.София,с ЕИК
********* против „ЕВН-КАВАРНА”ЕООД-гр.Пловдив,с ЕИК ********* осъдителен иск за
заплащане на сумата от 34 235 евро като дължимата законна лихва за забава за
периода от 18.06.2012 г. до 31.10.2012 г. върху неизплатената главница от
827 000 евро по нотариален акт за продажба на недвижим
имот,ветрогенератори и право на строеж №***,том І,рег.№1311,дело №131 от 2009
г. на П.М.-нотариус рег.№*** на Нотариалната камара,вписан като акт №127,том
VІ,дело №920/2009 г. с вх. рег.№1953 от 30.05.2009 г. в Службата по
вписванията-Каварна при АВ.
ОСЪЖДА „ЕВН-КАВАРНА”ЕООД,с ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив,ул.”Христо Г. Данов”№37 да заплати на
„УНИВЕРСУМ ЕНЕРДЖИ”ООД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.”Алабин”№38,ет.2 сумата от 57 361,68 лв. /петдесет и седем
хиляди триста шестдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/ съдебни
разноски по компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :