№ 72
гр. Ихтиман, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело №
20231840100230 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 95 и сл. от ЗСУ.
Oбразувано e по молба от Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.
Ихтиман за настаняването на лице, поставено под пълно запрещение – С. Ж.
С., в специализирана институция Център за настаняване от семеен тип за
пълнолетни лица с психични разстройства (ЦНСТПЛПР) „С. И. Б“ – гр. Д. б.
за срок от три години.
В исковата молба се твърди, че състоянието на лицето не позволява да
бъде доведено в съдебно заседание в сградата на РС – Ихтиман, поради което
на основание чл. 97, ал. 4 ЗСУ съдебното заседание e проведено в
специализираната институция, където се намира, а именно: ЦНСТПЛПР „С.
И. Б“ – гр. Д. б..
Молителят - Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ихтиман, в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител поддържа депозираната молба
и моли да бъде уважена.
Настойникът редовно призован не се явява в съдебно заседание,
депозира писмено сведение чрез което заявява, че желае лицето да бъде
настанено в центъра с цел помощ при прием на лекарства, постоянно
наблюдение и контрол от специалисти, осигуряване на постоянна качествена
1
грижа за поддържане на лична и битова хигиена след изчерпване на всички
възможности за обгрижване на лицето, чието настаняване е поискано в
домашна среда и отказа й за доброволно лечение.
Лицето, чието настаняване се иска, в съдебно заседание, проведено в
ЦНСТПЛПР „С. И. Б“ – гр. Д. б., заявява, че е удовлетворена от полаганите в
центъра грижи, но предпочита да бъде в семейна среда с настойника си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
В чл. 95, ал. 1 ЗСУ е уредена процедурата по настаняване в
специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от
резидентен тип на пълнолетни лица постановени под пълно запрещение.
Нормативно установено е изискването настаняването в специализирана
институция да бъде осъществено само ако то би било в интерес на лицето и
ако не могат да бъдат полагани грижи в домашна среда, както и да бъдат
изчерпани възможностите за предоставяне на социални услуги в общността.
В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства и въз
основа на личните си впечатления, придобити от съдебния състав в изнесено
съдебно заседание, съдът намира, че молбата за настаняване на С. Ж. С. за
срок от 3 години е основателна.
Касае се за пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение с
Решение № ****/18.12.2015 г., постановено по гр.д. № 1721/2015 г. на ОС –
Варна, влязло в сила на 26.01.2016 г. Неин настойник е Н. Д. Н., видно от
приложеното удостоверение от органът по настойничество и попечителство
при община Варна от 26.02.2021 г. При анализ на приложената медицинска
документация следва извод, че към момента на приключване на съдебното
дирене страда от заболяване – параноидна шизофрения. Заболяването
препятства възможностите й за пълноценна социална адаптация и живот при
липсата на непрекъсната грижа. Лицето е с 80 % нужда от чужда помощ.
Родителите й са починали, няма братя и сестри. По сведение на настойника й
през 2022 г. двукратно е настанявана в психиатрично заведение, вторият път
по реда на чл. 162, ал. 2 ЗЗ. Лицето, чието настаняване се иска, отказва да
приема лекарства в домашни условия и в амбулаторна форма, тъй като счита,
че не е болна, затваря се в дома си, не допуска никого и се налага да бъде
осигуряван достъп чрез органите на МВР. Понякога е агресивна, активна и
2
шумна нощем. Има оплаквания на съседи, включително пред РП – Варна.
Настойникът й изпитва страх във връзка с доставяне на храна и лекарства,
поради отправяни заплахи. Твърди, че не разполага с капацитет да полага
грижи за поднастойната си нито в дома й, нито в собствения си дом. Не се
установяват роднини, които могат да полагат грижи за лицето. Всички
социални услуги с област Варна са със запълнен капацитет.
Съдът приема, че здравният статус на лицето и спецификите на
поведението му предполага постоянно наблюдение, медицинска грижа и
битово обслужване, каквато близки на лицето не могат да осигурят. В
ЦНСТПЛПР „С. И. Б“ – гр. Д. б. на лицето се предоставя благоприятна
жизнена среда, както и адекватна медицинска и друга помощ предвид
необходимостта от индивидуална грижа от съответните специалисти.
Условията са близки до семейните, налице е екип от специалисти, който
следи за физическото и психическото й здраве, подпомага организирането на
бита и осъществяването на обичайните дейности от ежедневието, с които тя
не може да се справи, като се упражнява системен контрол изпълнение на
назначената терапия. В резултат на това лицето изглежда в добър външен вид,
с адекватно и спокойно поведение и твърди, че е удовлетворено от
полаганите грижи, в което съдът се увери непосредствено.
Искането на предложената за освидетелстване да не бъде настанявана в
ЦНСТПЛПР и се върне в дома си не може да бъде удовлетворено, тъй като не
се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за
лицето в домашна среда и в общността.
За пълнота следва да се посочи, че доказателственото искане на лицето,
чието настаняване се иска, за изискване на съдебно решение от РС – Варна и
ОС – Варна, с което поставянето й под запрещение е било отменено е
неоснователно, тъй като видно от представеното по делото съдебно
удостоверение на органа по настойничество и попечителство, което
представлява официален удостоверителен документ, ползващ се с материална
доказателствена сила, която не е оборена, то следва по време периодът, в
който предложената за настаняване твърди, че са влезли в сила решенията.
Това сочи, че липсва възможност за постановяване на подобен акт, а
твърденията й са основани на спецификата на здравословното й състояние, в
който смисъл и наличните данни по делото.
3
С оглед установеното от фактическа страна съдът намира, че искането
за настаняването е основателно, Налице са предпоставките по чл. 101, ал. 1
вр. чл. 95, ал. 1 ЗСУ. Удължаване на срока на настаняване е в интерес на
лицето, тъй като чрез него ще му бъдат обезпечени адекватни условия за
живот, включващи хранене, тоалет, медицински грижи и най-вече системен
прием на лекарства. Липсва възможност тези условия да бъдат осигурени в
семейна среда или в общността. Ето защо искането е основателно, като
настаняването следва да бъде за срок от 3 години, считано от влизане в сила
на съдебното решение.
Водим от горното и на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА С. Ж. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Д. б.,
местност „Ц.м“ № 3 социална услуга – Център за настаняване от семеен тип
за пълнолетни лица с психични разстройства (ЦНСТПЛПР) „С. И. Б“ – гр. Д.
б., за срок от три години.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седемдневен срок, от
връчването му пред Софийски окръжен съд.
След влизане в сила на решението нов препис с отбелязване на датата на
влизане в сила да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Ихтиман и на директора на Център за настаняване от семеен тип за
пълнолетни лица с психични разстройства (ЦНСТПЛПР) „С. И. Б“ – гр. Д. б..
Препис от решението да се връчи на страните (ДСП-Ихтиман, С. Ж. С.
и Н. Д. Н.).
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4