№ 15
гр. Сливен, 23.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Търговско дело
№ 20212200900035 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М.Р.,
надлежно упълномощена с пълномощно по делото от 21.06.2021г.
Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от адв. Д. Й.
от САК, надлежно упълномощен с пълномощно по делото.
Вещото лице Р.Д. Т. – Ч., редовно призована, не се явява.
СТРАНИТЕ: Моля да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.
Адв. Р.: Поддържам исковата молба, поддържам допълнителната искова
молба. Претендираната от нас сума е 292 000 лв – частичен иск от общо
400 000лв. Не претендирам мораторна лихва до датата на завеждане, но
претендирам законна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане, като на тази сума не се дължи държавна такса. Не поддържам
подадената молба от 10.09.2021г., с която сме поискали частична отмяна на
допуснато обезпечение.
Адв. Й.: Оспорвам иска. Поддържам отговора, както и допълнителния
отговор. Уточнявам за възражението за прихващане, че се касае за вреди,
1
причинени от ищеца в качеството на управител на дружеството. Уточнявам,
че се касае за имуществени вреди, които произтичат от сключване на
договори по отношение на ДЗЗД „Промстрой Хидро”, като водеща страна в
това дружество е доверителя ми „УСМ Промстрой“ООД. Това са договори,
споразумения за прихващане на суми, които ще представя. Разполагам с тях
като копия. Тези договори са били сключени от ищеца във вреда на
дружеството. Ищецът е оттеглил и депозирана жалба пред КЗК по отношение
спечелена обществена поръчка от ДЗЗД „Промстрой Хидро”, за която има
данни като определение за прекратяване. В тази хипотеза се касае за
пропуснати ползи. В тази връзка, представям и моля да приемете определение
№ 458/04.06.20г. на КЗК по преписка КЗК-325/2020г., писмо изх. №
2/06.02.20г., подписано от ищеца, 3 бр. платежни нареждания, установяващи
плащания по представените доказателства, споразумение от 09.07.2018г. -
тристранно. Представям анекс № 2 към договор за спогодба от 10.08.2017г.,
споразумение за уреждане на парични задължения от 16.09.2019г.,
споразумение за прихващане на парични задължения от 09.05.2019г.
Представям ги в препис за връчване на другата страна. Представям същите
незаверени дотолкова, доколкото при доверителя ми са налични копия в
счетоводството, не съм видял оригиналите и не мога да положа подпис „вярно
с оригинала“. В тази връзка, с отговора на исковата молба сме направили
искане по чл. 190 ГПК, в случай че приложените документи в оригинал се
намират при ищеца, моля да бъде задължен за представи оригиналите. По
отношение на производството пред КЗК, доколкото разполагаме единствено и
само с определение, моля да ми бъде издадено съдебно удостоверение, въз
основа на което да се снабдя с незаверен препис от преписка № 325/2020г.
Както сме обявили в отговора на исковата молба, съгласно дружествения
договор, всеки от съдружниците, поемайки обект, отговаря за него. От това
извеждаме причиняването на имуществени вреди, доколкото ищецът в
настоящото производство е бивш съдружник и управител и е представлявал
„УСМ Промстрой”ООД в конкретното дружество по ЗЗД. Доверителят ми е
участник в това ДЗЗД.
Адв. Р.:. Във връзка с направените уточнения, оспорвам твърденията.
Във връзка с представените писмени доказателства, част, някои от тях
наистина се съдържат при ищеца, но не знаем конкретно кои. След като ги
представя на ищеца, ще мога да ги конкретизирам, но в момента не мога да
2
кажа. Тези, които се намират при ищеца, ако съда ме задължи, ще ги
представя, а и съгласно ГПК на съда се представят доказателства, за да
послужат като такива заверени „вярно с оригинала”. И тъй като същите са
относими с направеното възражение за прихващане, аз ги оспорвам
дотолкова, доколкото на основание чл. 144 ГПК, като направя това оспорване
ще моля съда да ми даде допълнителен срок да посоча доказателства във
връзка с направеното оспорване. Не оспорвам автентичност. Относно
възражението за прихващане също оспорвам същото, тъй като считам, че не
произтича от едни и същи факти и обстоятелства, които могат да се
прихванат помежду си и да са относими и второ - не са нанесени на
дружеството нито вреди, нито пропуснати ползи.
Съдът ПРИКАНИ страните към спогодба.
Адв. Р.: Ще направим опит.В процес на преговори сме.
Адв. Й.: Ще разговаряме за спогодба. По отношение направеното
изказване от страна на колегата във връзка с липсата на идентичност на
предмета на делото, считам, че при съдебното прихващане, за разлика от
прихващането по ЗЗД, не е налице нужда от ликвидност и изискуемост,
които произтичат от едно и също основание. В този смисъл съдебната
практика не е противоречива в това. Подал съм молба от 19.10.2021г, към
която съм представил баланс към 31.12.2020г.
Адв. Р.: Запознати сме с представения с молбата на ответника от
19.10.2021г. междинен баланс. В тази връзка не поддържам направеното
искане от наша страна да бъде задължен ответника да представи баланс към
15.12.2020г, тъй като съдът е казал, че е направено оспорване на
счетоводното записване за периода между 15 и 30 декември ще бъде
изследвано от назначената съдебно-счетоводна експертиза.
На основание чл.375 ал.1 ГПК, съдът пристъпва към устен ДОКЛАД на
делото.
В исковата молба ищецът твърди, че до 15.12.2020г е бил съдружник и
управител в „УСМ Промстрой“ООД. Считано от същата дата, членствените
му правоотношения били прекратени на основание чл. 125 ал.2 ТЗ, с изтичане
на тримесечното писмено предизвестие, подадено до другия съдружник и
управител, с което го уведомявал, че желае да прекрати участието си в
дружеството.
3
Твърди, че на проведеното на 22.12.2020г. ОС на „УСМ Промстрой“ООД
било констатирано прекратяване на членственото му правоотношение, бил
освободен като управител и съдружник в дружеството, а дружествените му
дялове се поемали от другия съдружник СТ. Р. П., който на същото ОС взел
решение и за преобразуване на дружеството от ООД на ЕООД, като стане
негов едноличен собственик на капитала и управител.
Твърди, че за проведеното на 22.12.2020г ОС бил съставен протокол с
нотариално заверен подпис и съдържание.
Твърди, че като резултат от прекратяване на членството му в
дружеството, за него се пораждало правото да получи част от имуществото,
размера на който се опредял съобразно дела му от капитала и по правилото на
чл. 125 ал.3 ТЗ, а именно: въз основа на счетоводен баланс към края на
месеца, през който е станало прекратяването, т.е. към края на м. декември
2020г.
Твърди, че на 15.01.2021г, отправил до ответника нотариална покана, с
която го канел да изготви счетоводен баланс към края на месеца, през който е
станало прекратяването на членството и да му изплати сумата,
представляваща част от имуществото, съответстваща на дружествения дял от
капитала, който притежава.
Ответникът му връчил с нотариална покана счетоводен баланс на
дружеството към 31.12.2020г, от който било видно, че дружеството му дължи
сумата 192 000лв, представляваща част от имуществото, съответстваща на
притежавания дял от капитала. Въпреки това, не били предприети действия за
изплащане на тази сума.
Същевременно, дължимата сума не била 192 000 лв, а 400 000лв, тъй като в
периода 15.12.2020г- 31.12.2020г, били извършени счетоводни записвания, с
цел да намалят стойността на имуществото на дружеството, а оттам и размера
на полагащия му се дял от имуществото на дружеството.
Оспорва извършените счетоводни записвания, довели до този резултат,
тъй като били увреждащи за него.
Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответното дружество
бъде осъдено да му заплати сумата 292 000лв - частичен иск от общо 400 000
лв, представляваща паричната равностойност на притежавания дружествен
4
дял при напускането му като съдружник, съобразно имуществото на
дружеството.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок.
Оспорва изцяло иска като неоснователен и недоказан.
Не оспорва, че ищецът е бивш съдружник в дружеството, който
прекратил участието си по реда на чл. 125 ал.2 ТЗ, считано от 15.12.2020г.
Не оспорва, че имуществените последици се уреждат съгласно чл. 125
ал.3 ТЗ, въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяване на членството, а в конкретния случай – към
31.12.2020г.
Не оспорва, че на 15.01.2021г управителят на ответното дружество е
получил нотариална покана, с която бил поканен да представи изготвен
счетоводен баланс към 31.12.2020г, но в нотариалната покана не била
посочена нито конкретна сума, нито банкова сметка, по която да бъде
изплатена на ищеца, поради което, до настоящия момент към тях не била
отправена надлежна покана за заплащане равностойността на притежавания
от ищеца дружествен дял, поради което искът бил предявен преждевременно.
Освен това, в т.2 от дружествения договор било уредено, че при всички
случаи, ликвидационния дял се намалявал с вредите, виновно причинени от
напусналия или изключен съдружник.
Счита термина „ликвидационен дял“ за неправилно употребен в
дружествения договор и следвало да се счита като дружествен дял при
напускане или изключване, тъй като ликвидационен дял се формирал
единствено при приключила процедура по ликвидация на търговец, каквато в
случая не била налице.
Счита, че на основание т.2 от дружествения договор, дължимата на
ищеца стойност на дружествения дял следва да се намали със сумата 100
000лв, колкото бил размера на вредите, причинени от ищеца на дружеството
чрез управление и представителство, поради което прави възражение за
прихващане със сумата от 100 000лв, с неговото насрещно вземане по
предявения иск по чл. 125 ал.3, вр. с чл. 127 ТЗ.
Твърди, че точен размер на вредите не можели за посочат, тъй като
всички договори и документи се намирали при ищеца.
5
В срока по чл. 372 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, с която оспорва възраженията на ответника, направени в отговора .
Счита, че нормите, уреждащи дължимостта и размера както на
ликвидационния дял, така и на имуществения дял при прекратяван на
членство, са императивни, а не диспозитивни, т.е. не дават възможност нито
размера, нито дължимостта, да бъдат уредени с уговорки в дружествения
договор и не са налице основания за извършване каквото и да прихващане на
суми, тъй като не са възникнали две насрещни, ликвидни и изискуеми
вземания.
Отново оспорва счетоводните записвания в представения от ответника
баланс, тъй като са довели до счетоводен резултат, който е увреждащ за него.
Ответникът е подал допълнителен отговор на допълнителната искова
молба в срока по чл. 373 ГПК.
В него твърди, че в чл. 125 ал.3 ТЗ липсва императивно изискване за
момента на плащане на твърдяното задължение
Твърди се, че тъй като претедираната от ищеца сума надхвърля 10 000лв
,на основание чл.3 ал.1 т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой,
претендираното плащане следвало да бъде извършено по лична банкова
сметка на ищеца. В тази връзка счита за несериозни исканията му в
допълнителната искова молба за пращане по Български пощи чрез пощенски
запис, по Еконт или Изипей.
Тъй като към ответника на била валидно отправена покана, същият не е
изпаднал в забава и разпоредбите на ЗЗД относно забавата не били
приложими.
Не оспорва твърдението на ищеца, че стойността на дружествения дял,
определен при напускане на съдружник е различна от ликвидационния дял,
който се определя само при прекратяване на дружеството чрез ликвидация.
Твърди, че в допълнителната искова молба не са посочени императивни
норми, определящи стойността на дружествения дял, а такива не
съществували. Цитираните от ищеца способи за определяне на дружествения
дял били изведени от решения на ВКС по аналогични дела.
Правна квалификация на претендираните от ищеца права:
Предявен е частичен иск за заплащане равностойността на дружествен
6
дял, с правна квалификация чл. 127 ТЗ, вр. с чл.125 ал.3 ТЗ и цена - 292
000лв. от общо 400 000лв.
Основателността на предявения иск се оспорва чрез предявено с
отговора на исковата молба възражение за прихващане на признато
задължение за заплащане равностойността на дружествения дял със спорни
вземания от ответника към ищеца в размер на сумата 100 000лв.,
представляваща нанесени от ответника в качеството му на бивш управител
вреди на ответното дружеството.
Обстоятелства, които се признават от ответника:
че ищецът е бивш съдружник и управител в ответното дружеството,
който прекратил участието си по реда на чл. 125 ал.2 ТЗ, считано от
15.12.2020г.
че на 15.01.2021г управителят на ответното дружество е получил
нотариална покана, с която бил поканен от ищеца да изготви счетоводен
баланс към 31.12.2020г и да му плати сумата, представляваща част от
имуществото, съответстваща на дружествения дял от капитала, който
притежава.
че дружеството - ответник е изготвило междинен счетоводен баланс към
31.12.2020г;
че до настоящия момент дружеството- ответник не е изплатило на
ищеца равностойността на дружествения му дял.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: няма
Разпределение на доказателствена тежест:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на членствено правоотношение между него и ответното дружество,
настъпило прекратяване на участието му като съдружник на някое от
основанията на чл. 125 ал.1 или ал.2 от ТЗ и размерът на претенцията си.
В тежест на ответника е докаже, че е изплатил доброволно дела на
прекратилия участието си съдружник, респ. възраженията си в отговорите на
исковата молба, включително възражение за прихващане.
Съдът указва на страните, че няма факти и обстоятелства, за които да не
сочат доказателства.
7
По направеното от ответника възражение за съдебно прихващане :
В тежест на ответника е да докаже наличие на две насрещни, еднородни,
изискуеми и ликвидни вземания, като за прихващането, заявено в исковото
производство, не се изисква изискуемост и ликвидност на насрещното
вземане.
Главното задължение, с което се цели съдебна компенсация, се основава
на разпоредбата на чл. 145 ТЗ за ангажиране отговорността на ищеца за
обезщетяване на имуществени вреди, причинени виновно в качеството му на
бивш управител на ответното дружество.
Указва на ответника, че за да се ангажира имуществената отговорността
на управителя по чл. 145 ТЗ, негова е тежестта да докаже следните
предпоставки: взето решение на ОС на дружеството по реда на чл. 137 ал.1 т.8
ТЗ; да е извършено такова действие или бездействие от управителя, с което да
е нарушено негово задължение към дружеството и в резултат на това
действие или бездействие да е настъпила вреда за дружеството; да е налице
причинна връзка между вредата и поведението на управителя, който да е
действал виновно.
Указва на ответника, че не сочи доказателства за наличие на
гореизброените предпоставки за реализиране имуществената отговорността
на управителя по реда на чл. 145 ТЗ.
Ищецът не носи тежест на доказване по направеното възражение за
прихващане .
Съдът дава възможност на страните да вземат становище по доклада и
предприемат съответните процесуални действия.
Адв. Р.: Уважаема госпожо Председател, считам, че доклада е
изключително прецизно изготвен, доказателствената тежест правилно
разпределена.
Адв. Й.: Нямам възражения по доклада. Същия е детайлен. Във връзка с
потенциалното оспорване и представяне на оригинали или заверени писмени
доказателства, моля да ми бъде дадена възможност да формулирам искане по
чл. 192 от ГПК. С оглед времето, което ще е нужно със снабдяването с
преписката от КЗК, моля да отложите делото за началото на месец февруари.
Адв. Р.: Аз също се присъединявам към казаното от колегата, като
8
добавям, че между страните има преговори за сключване на спогодба, за
което ни е необходимо малко по-дълъг срок.
Съдът констатира, че на 22.11.2020г. по делото е постъпила молба от
вещото лице Р. Ч., с която уведомява съда, че не е успяла да изготви
заключението си в срок поради служебна натовареност, но е успяла да се
запознае с делото и да извърши проверка в счетоводството на ответника.
Моли да й бъде даден допълнителен срок.
СТРАНИТЕ: Молим да дадете подходящ срок на вещото лице за да
може да изготви в срок своето заключение.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с исковата молба и, с отговора на исковата
молба писмени доказателства, както и представения от ответника с молба от
19.10.2021г. счетоводен баланс към 31.12.2020г.
ПРИЕМА представените от ответника в днешното съдебно заседание в
незаверен препис: определение № 458/04.06.20г. на КЗК по преписка №
КЗК-325/2020г., писмо изх. № 2/06.02.20г., 3 бр. платежни нареждания,
тристранно споразумение от 09.07.2018г, анекс № 2 към договор за спогодба
от 10.08.2017г., споразумение за уреждане на парични задължения от
16.09.2019г., споразумение за прихващане на парични задължения от
09.05.2019г.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на основание чл. 190 от ГПК, да представи по
делото най-късно в следващото съдебно заседание оригиналите или заверени
преписи от същите документи, изброени подробно по-горе.
ДАВА на ищеца, на основание чл. 144 ГПК, срок до следващото съдебно
заседание, в който да изрази становище по представените в днешното съдебно
заседание от ответника документи.
На основание чл. 186 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответното дружество съдебно удостоверение, въз
9
основа на което да се снабди от КЗК, гр. София с незаверени преписи от
преписка № 325/2020г.
Удостоверението да се издаде след заплащане на държавна такса от
5.00 лв. по сметка на СлОС.
За събиране на допуснати доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го насрочва за 01.02.2022г. от 14.00 часа, за която
дата и двете страни да се считат редовно призовани от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Р. Ч..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11.00 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
10