ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
София, 28.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-22 СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Алексиева търговско дело № 666 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът, като взе
предвид, че процесуалната пречка за движение на делото е отпаднала – производството
по конституционно дело № 9/2020 г. е приключило с решение № 8 от 27.05.2021 г.
на Конституционния съд на Република България, обнародвано в ДВ, бр.
48/08.06.2021 г., съответно влязло в сила на 11.06.2021 г. – арг. от чл. 151,
ал. 2 от Конституцията на Република България /Конституцията/ и чл. 14, ал. 3 от Закона за конституционен съд,
намира, че на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.
След възобновяването, следва
да бъде преценено по какъв начин постановеното от конституционния съд решение ще
се отрази на развитието на настоящето производство. Предмет на делото е предявен от синдиците на „К.Т.Б.” АД - /н/ срещу „Х.и.Б.” АД иск с правна
квалификация чл. 60а, ал. 1 от Закона за
банковата несъстоятелност /ЗБН/.
С горепосоченото решение № 8 от 27.05.2021 г.,
Конституционният съд на Република България е обявил за
противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1-4, § 6, ал. 1-2, § 7 и § 8 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за банковата несъстоятелност /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр.
33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата
несъстоятелност /обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила
от 19.04.2019 г./, § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за
банковата несъстоятелност /обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г./
и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност /обн.
ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г./. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр.
3 от Конституцията, актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от
деня на влизането на решението в сила. С решение № 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд, по конституционно дело № 5/2019 г.,
е прието, че по отношение на заварените от
решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и
правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
противоконституционният закон не се прилага. Ето защо обявената за противоконституционна норма на
чл. 60а от ЗБН, която е основание на предявения от банката иск, няма как да бъде приложена по делото,
съответно към момента ищецът не разполага с предвидено в закона право да иска
от ответника връщане на процесната сума.
Предвид изложеното, Съдът намира, че към настоящия момент, предявеният
по делото иск е процесуално недопустим, съответно исковата молба подлежи на
връщане, на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК, като образуваното във връзка с
нея съдебно производство следва да бъде
прекратено.
При този изход на делото, ответникът има право на направените разноски,
на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. В подадения по делото отговор на исковата
молба ответникът е заявил искане за присъждане на разноски, включително и на
адвокатски хонорар, но не е ангажирал каквито и да е доказателства за направени
такива разноски /отговорът на исковата молба е подписан от изпълнителния директор
на дружеството, съответно няма доказателства за упълномощаване на адвокат от
страна на ответника на този етап от делото, както няма и доказателсва за
уговаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение от ответника във връзка с
настоящето производство/. Ето защо
Съдът не следва да присъжда разноски в полза на ответника, на основание чл. 78,
ал. 4 от ГПК.
В настоящето
проицводство ищецът е бил освободен от предварително внасяне на държавна такса,
на основание чл. 62, ал. 2 вр. с чл.
60а, ал. 2 от ЗБН. С настоящия акт се слага край на
производството и ищецът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда дължимата държавна такса по делото в размер на 1173419.77 лева. Изводът на съда
за дължимост на държавната такса от ищеца не се променя от обстоятелството, че
производството не приключва с акт по съществото на спора, доколкото внесената от ищеца държавна
такса не се явява
недължимо платена при прекратяване на производството /независимо от основанието
за прекратяване/ и не подлежи на връщане. В случая ищецът е освободен от
предварителното внасяне на държавна такса, но това не означава, че не дължи
държавна такса при приключване на производството, а относно дължимостта на държавната такса, съдебната практика приема, че прекратяването
на производството поради недопустимост на иска следва да бъде приравнено по правни последици на отхвърлянето на иска
/в този смисъл са
напр. определение № 394 от
09.07.2018 г., по ч. т.д.
№ 1426/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.; определение
№ 22 от 25.01.2013 г., по т. д. № 119/2012 г. по описа на ВКС, Т.К., І
Т.О.; определение № 1057/27.03.2017 г., по ч. гр. д. № 1190/2017 г. по описа на САС, Т.О., 9
състав/.
Мотивиран от
горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА
производството
по т. дело № 666/2020 г. на СГС, VІ-22 състав.
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК,
исковата молба с вх. № 37644/16.04.2020 г., във връзка с която е образувано т.
дело № 666/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по предявения с нея иск съдебно
производство.
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД /н/, ЕИК ********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 1173419.77 лева /един милион сто седемдесет и три хиляди четиристотин
и деветнадесет лева и 77 ст./, представляваща дължима държавна такса по делото.
Определението да се
съобщи на страните по делото, като може
да бъде обжалвано, с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия: