РЕШЕНИЕ
Номер779/22.4.2019г. Година 2019
Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На втори април Година
две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 1251 по описа на съда
за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на : „М." ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя А.С.А. срещу Наказателно
постановление №23-0000092/14.02.2019г. издадено от Началник на Областен отдел "Автомобилна
администрация", с което на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП
на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 19, ал.4 от ЗАвП.
В жалбата се
моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно. Визират се допуснати
нарушения на нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. На следващо място се твърди, че ЗАвтП и ЗДвП не вменяват допълнителни
изисквания за пълно изпълнение на разписанията, но договорът за организацията,
изискванията и качеството на междуселищните и междуобластните
пътнически преводи от З.Х1.1997г. сключен между „М." ООД *** изисква от
превозвача да осигурява 95% от средно месечно изпълнение на курсовете по
разписания. Сочи се , че АНО неправилно твърди, че с неизпълнение на курса с
начален част на тръгване от Автогара Варна -16,45часа превозвачът не е изпълнил
възложеното му за изпълнение маршрутното разписание №3112 с договор от
03.11.1997г. от Община Варна на 19.12.2018г. Твърди се, че АНО неправилно е
приел, че частичното неизпълнение на разписанието за 19.12.2018г., на курса от
16,45часа, превозвача виновно е нарушил чл.19, ал.4 от Закона за автомобилните
превози. АНО не бил изяснил причините за неизпълнение на курса от 16,45часа. В
заключение се твърди, че описаното деяние не е административно нарушение, не е
извършено от лицето посочено като нарушител и не може да се вмени във вина на
превозвача.
В съдебно
заседание въззивното дружество се представлява от
своя процесуален представител- адв.П., който поддържа
жалбата и моли за отмяна на НП на посочените в жалбата основание. Навежда и
допълнителни основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
се представлява от експерт Г., който оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.12.2018
г. в гр.Варна, от служители на ОО „АА“-Варна, сред които и св.Й.Й., била извършване на тематична проверка на основание
заповед № РД-12-1228/19.12.2018г. на превозвача „М." ООД, притежаващ
лиценз на Общността № 0627/09.12.2011 г. за международен обществен превоз на
пътници с автобус.
В хода на проверката било установено, че
на 15.12.2018г. в гр.Варна, бул."Владислав Варненчик"
№ 158, превозвачът не е изпълнил възложеното му за изпълнение маршрутно на
разписание № 3112 с договор от Община Варна за автобусна линия гр.Варна
-гр.Добрич, с начален час на тръгване от Автогара Варна в 16:45 ч. Било
установено още, че общественият превоз на пътници е следвало да бъде изпълнен с
автобус "Ивеко", кат.МЗ, с рег.№ В1473ВС и
водач К.Д.А., като в тази връзка била изготвена декларация от управителя във
връзка със заложения график за работа. Неизпълнението на превоза било
установено от извършената проверка в дневник за изпълнените курсове в Автогара
Варна, декларация на превозвача и пътен лист серия № 008417/15.12.2018г.
издаден за упоменатия автобус.
При горните констатации на 21.12.2018
год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН от един от проверяващите
длъжности лица, а именно св.Й. , в който било посочено, че същото е нарушило
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗАвП. Актът бил съставен в присъствието, предявен и връчен
още същия ден на представляващия въззивното дружество,
който го подписал без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени и писмени
възражения пред АНО.
Впоследствие въз основа на така съставения
АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация” –гр.Варна, в което били възприети изцяло
фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя,
като на основание чл. 105, ал.1, от ЗАвП наложил на въззивото дружество административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева
за нарушение на чл.19, ал.4 от ЗАвП.
Наказателното постановление било връчено лично
на представляващия дружеството на 22.02.2019г.. В законоустановения
7-дневен срок, на 28.02.2019г. /видно от пощенското клеймо/, в РС-Варна била
депозирана жалба срещу горепосоченото НП.
В хода на съдебното производство съдът
изиска от Община Варна и приобщи по делото: писмо
от Община – Варна, Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански
дейности“, ведно със заверени за вярност копия от: договор за организацията,
изискванията и качеството на меджуселищните и междуобластни пътнически превози от 03.11.1997г.,
транспортна схема на междуобщинска автобусна линия
Варна-Балчик-Каварна и обратно, маршрутно разписание № 3101 на автобусна линия
Варна-Балчик, маршрутно разписание № 3102 на автобусна линия Варна-Балчик,
маршрутно разписание № 3103 на автобусна линия Варна-Балчик, маршрутно
разписание № 3104 на автобусна линия Варна-Балчик, маршрутно разписание № 3105
на автобусна линия Варна-Балчик, маршрутно разписание № 3106 на автобусна линия
Варна-Балчик, маршрутно разписание № 3107 на автобусна линия Варна-Балчик,
допълнително споразумение към договор от 03.11.1997г. за организацията,
изискванията и качеството на меджуселищните и междуобластни пътнически превози, допълнително споразумение
към договор за организацията, изискванията и качеството на меджуселищните
и междуобластни пътнически превози заведено в Община
– Варна под № РД-2-2600 от 02.08.2002г., маршрутно разписание на автобусна
линия Варна-Суворово, допълнително споразумение към договор за организацията,
изискванията и качеството на меджуселищните и междуобластни пътнически превози заведено в Община – Варна
под № ОСР-5-9200 от 25.02.2005г., маршрутно разписание на автобусна линия
Варна-Суворово-Вълчи дол, маршрутно разписание на автобусна линия
Варна-Суворово-Вълчи дол, маршрутно разписание № 3101 на автобусна линия
Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3102 на автобусна линия Варна-Добрич,
маршрутно разписание № 3103 на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно
разписание № 3104 на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3105
на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3106 на автобусна линия
Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3107 на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно
разписание № 3108 на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3109
на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3110 на автобусна линия
Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3111 на автобусна линия Варна-Добрич,
маршрутно разписание № 3112 на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно
разписание № 3113 на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3114
на автобусна линия Варна-Добрич, маршрутно разписание № 3115 на автобусна линия
Варна-Добрич, договор за организацията, изискванията и качеството на меджуселищните и междуобластни
пътнически превози от 17.09.1996г., транспортна схема на междуобщинска
междуобластна автобусна линия с маломесни
автобуси експресен превоз Варна – Добрич и обратно и проекто
план – график на дружество „Минибус“ гр. Варна.
Видно от писмо от Община – Варна,
Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ /л.21 от
делото/ маршрутно разписание №3112 по автобусна линия Варна-Добрич представлява
приложение към Договор за организацията, изискванията и качеството на меджуселищните и междуобластни
пътнически превози от 17.09.1996г., сключен между Община Варна, като възложител
и „М.“ ООД, като изпълнител. Последната му актуализация е от 03.11.2006г., като
маршрутното разписание е действащо към 15.12.2018г.
Съдът
напълно кредитира показанията на св. Й.Й., тъй
като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените материали по
делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените
материали по делото- от показанията на
свидетеля Й., дадени в съдебно заседание, АУАН , пътен лист, маршрутни
разписания, договори с Община Варна, писмо от Община – Варна, Дирекция
„Общинска собственост, икономика и стопански дейности“, извадки от дневни за извършените курсове,
декларация, справка за нарушител, заповеди и от останалите
приети по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от
надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършена служебна проверка на приложените към
преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица. Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за
извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози
за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни
средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91,
ал. 3, т. 5 ЗАвП. Нормата на чл. 92, ал. 1
от същия закон предоставя правомощие на тези лице, при изпълнение на
задълженията си да съставят актове за констатираните нарушения.
Лицата, които могат да издават наказателни постановления по ЗАвП
са посочени в разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП.
Това са министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
от определени от него длъжностни лица. Със своята Заповед № РД – 08-249/15.05.2015
г., министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е
упражнил правомощието си да делегира компетентност на различни длъжностни лица
от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ да издават НП, като сред
тях е и длъжностното лице „началник“ на Областен отдел „Автомобилна
администрация“. АУАН също е
съставен от компетентно лице- инспектор в Областен отдел „Автомобилна
администрация” –гр.Варна.
При провеждането на АНП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване
на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената
законова норма.
От приложените по делото писмени
доказателства е видно, че както в АУАН,
така и в НП е посочена изрично датата на нарушението- 15.12.2018г. Посочено е
безспорно и мястото на нарушението, а именно гр.Варна. Действително непрецизно
е посочен адрес-седалището на дружеството, тъй като е безспорно ясно, че превозът
не би могъл да бъде извършен /довършен/ по седалището на дружеството, но пък
също така е ясно, че именно там е било допуснато неговото неизпълнение. От
друга страна от доказателствата по делото /приложените пътен лист, извадки от
дневника за извършените курсове на Автогара Варна/ няма никакво съмнение, че
превозът е следвало да започне на територията на гр.Варна, както е посочено и в
НП. Така че за съда е безспорно ясна волята на АНО, че нарушителят е
санкциониран с място на нарушението в гр.Варна, което безусловно определя и
компетентността на настоящия съд да разгледа делото.
Налице
е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са
формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм.
нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да
може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен,
респективно да гради адекватна защита.
Безспорно
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е св.Д.К. присъствал при
съставяне на АУАН–видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието
на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи
до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото
на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан. Що
се касае до наведеното в жалбата възражение за допуснато нарушение на чл.40,
ал.3 от ЗАНН при съставяне на АУАН то не се споделя от съда, защото в случая
данни за наличието на тази хипотеза макар да са налице (нормата предвижда
съставянето на акта в присъствието на други двама свидетели само когато липсват
такива на извършване на нарушението или неговото установяване, а в случая св. К.
е вписан в акта като свидетел на съставянето на акта), то макар и формално такова
нарушение да е било допуснато, то по никакъв начин не води до нарушаване
правото на защита на въззивника (не го лишава от възможността да разбере в
извършване на какво нарушение е обвинен) съответно не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила водещо до отмяна на НП.
Актът е бил съставен в присъствието и е предявен
на представляващия въззивото дружество, който го е
подписал без възражения. Поради непостъпване на такива в срокът по чл.44 от ЗАНН, наказващия орган е нямал и какви спорни обстоятелства да изследва.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП,
защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено
процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата
на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да
извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и
ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият
орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи
съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното
постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено
е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.
На въззивното
дружество е възведено обвинение за нарушение нормата на чл. 19, ал.4 от ЗАвП, според който текст превозвачите са длъжни да
изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в съответствие с
изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата, подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с
възложителя.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят
"М." ООД е "превозвач" по смисъла на § 1, т.5 от ЗАвП и в качеството си на такъв е следвало да изпълнява
възложеното му разписание по автобусна линия Варна-Добрич. Не е спорно между
страните и че дружеството-превозвач, притежаващо лиценз на Общността № 0627/09.12.2011
г. за международен обществен превоз на пътници с автобус, не е изпълнило
възложеното му маршрутно разписание № 3112 по автобусна линия гр.Варна-гр.Добрич
с час на тръгване от гр.Варна в 16.45 часа на 15.12.2018 г. На посочената дата и
час превозвачът не е тръгнал изобщо от гр.Варна за гр.Добрич. Това разписание е
било възложено на жалбоподателя по силата на договореност с възложителя Община Варна
с Договор за организацията, изискванията и качеството на меджуселищните
и междуобластни пътнически превози от 17.09.1996г.,
сключен между Община Варна, като възложител и „М.“ ООД, като изпълнител. Договорът
е сключен между страните до провеждане на конкурс, като видно от писмото на
Община Варна последната актуализация на маршрутното разписание е от 03.11.2006г.
и то е действащо към 15.12.2018г.
Действително, както и процесуалният
представител на въззивното дружество отбеляза, в АУАН
и НП е цитиран договор от 03.11.1997г. В хода на въззивното
следствие бе установено, че този договор касае извършване на транспортно
обслужване по междуселищни транспортни линии- Варна-Балчик-Каварна. Съдът
намира, че тази неточност не е съществена и не е от категорията да опорочи
издаденото НП, тъй като безспорно е ясна волята на АНО- а именно наказанието е
наложено за неизпълнение на маршрутно разписание №3112 за линия
гр.Варна-гр.Добрич. Това разписание е възложено с Договор за организацията,
изискванията и качеството на меджуселищните и междуобластни пътнически превози от 17.09.1996г., сключен
между Община Варна, като възложител и „М.“ ООД, като изпълнител. От друга
страна въззивникът не оспорва, че именно на него е възложено изпълнението на
маршрутно разписание №3112 по маршрут гр.Варна-гр.Добрич.
Видно от доказателствата по делото, превозвачът
"М." ООД не се е съобразил с маршрутното разписание и така е нарушил
разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗАвП. Затова настоящата инстанция намира, че жалбоподателят
правилно е санкциониран на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП,
тъй като санкционната норма на чл. 105, ал.1 от ЗАвПр
е обща такава и включва фактическият състав на нарушеното правило за поведение.
За да има нарушение на чл. 19, ал.4 от ЗАвПр са необходими 3 кумулативни елемента: 1/качество
"превозвач" на санкционираното дружество; 2/възложена на дружеството
по съответния законов ред автобусна линия и разписание към нея с описанието в
НП и 3/неизпълнение на линията предвид постигнатите договорености с
възложителя. Цитираната норма от ЗАвП предвижда
наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. за нарушения на този закон и на
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на
изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание.
Видно
от доказателствата по делото - пътен лист № 008417/15.12.2018г., извадки от
Дневник за изпълнените курсове на Автогара-Варна и декларация от управителя на въззивното дружество, превозът по маршрутно разписание
№3112 с начален час на тръгване от Автогара Варна -16.45ч. е бил заложен, но не
е бил изпълнен. В извадите от Дневник за изпълнените курсове на Автогара-Варна
срещу горепосочения курс, а и срещу още три такива по същото разписание
/Варна-Добрич-Варна, в часовете -14.45ч; 17.15ч. и 18.15ч./ е отбелязано, че не
са изпълнени. С оглед горното съдът счита, че нарушението е доказано по
безспорен и категоричен начин, и не се основава единствено на признанията на
управителя на въззивното дружество, както сочи адв.П. в пренията си по делото.
Съдът не споделя и виждането на защитата,
че нарушението не било доказано понеже съгласно постигнатата договореност с
Община Варна, за неизпълнението на договора се съставял констативен протокол, а
такъв в случая не бил наличен. Вярно е че сред доказателствата по делото липсва
констативен протокол, но съдът намира, че в случая такъв не е нужен, тъй като
отговорността на дружеството не е ангажирана за неизпълнение на договора с
общината , а за неизпълнение на възложеното му маршрутно разписание. Такъв
протокол би бил нужен в случай, че Община Варна констатира неизпълнение на договора,
а в настоящия казус неизпълнението е констатирано от органите на ОО „АА“-Варна.
Съдът не споделя и виждането, че деянието
не било съставомерно, тъй като съгласно договора въззивното дружество можело да не изпълни 28 курса и едва
на 29 –тия щяло да извърши нарушение. Действително от действащия между страните
договор от 17.09.1996г. съгласно раздел ІІ, т. 2.3 превозвачът следва да
осигурява 95 % средно месечно изпълнение на курсовете по разписание. В т.2.2 от
същия раздел обаче е разписано, че изпълнителят превозвач следва да спазва взаимоподписаните маршрутни разписания. По-нататък
разпоредбите на този раздел, а именно т.2.4 и т.2.5 възлагат задължения с цел
максимално обслужване на пътниците. Затова съдът намира, че задълженията за
превозвача следва да се тълкуват в действителния им смисъл придаден с договора,
а именно максимално обслужване на пътниците, което включва и редовното спазване
на маршрутните разписания /задължение по раздел 2, т.2.2/. Ако бъде възприета
тезата на защитата, че дружеството може да не изпълни по свое усмотрение общо
28 месечни курса по възложеното му разписани, то това би означавало, че е
възможно да не бъдат изпълнени възложените разписания за цели дни, което реално
би блокирало междуобластната линия Варна-Добрич. В
никой случай това не би могло да се възприеме, че е в интерес на пътниците и
представлява максимално обслужване по смисъл на договора. Допуснатото с
договора опущение, би могло да има значение единствено при наличие на някакви
форсмажорни обстоятелства- изброени примерно в раздел 6, т.6.3 от Договора. Не
на последно място няма как да се приеме, че липсва нарушение , при положение,
че за деня не са изпълнени общо 4 от възложените курсове.
В случая, правно значение има установеният
резултат - неизпълнение на маршрутното разписание, който винаги е единствено
възможното следствие от осъществяване на процесното
бездействие от превозвача, при изричното нормативно изискване за действие -
"Превозвачите са длъжни да изпълняват...- чл. 19, ал.4 ЗАвтП."
Или, налице е неосигурено спазване на съответния регламент относно възлагането
и изпълнението на превозите по автобусните линии и разписанията за тях от
съответната транспортна схема, като са без значение конкретните способи за
постигане на този резултат, които по правило са в оперативната самостоятелност
на управлението на превозвача.
С оглед гореизложеното настоящият състав
намира, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, като АНО
правилно е преценил, че въззивникът е допуснал нарушение на нормата на чл. 19,
ал.4 от ЗАвП. Субективна
страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като административнонаказателната
отговорност е реализирана спрямо превозвач - ЮЛ, а отговорността на
юридическите лица за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна.
Правилно според настоящия състав е
определена и санкционната разпоредба. Нарушението на чл. 19, ал.4 от ЗАвП, поради липса на специална санкционна разпоредба, се
санкционира по чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, който текст
гласи, че за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни
товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или
имуществена санкция в твърд размер от 200 лв.Тази санкционна разпоредба
предвижда наказание във фиксиран размер, така, че е безпредметно обсъждането на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл.
27, ал. 2 и ал.
3 ЗАНН.
Съдът намира, че в настоящия случай не са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени
обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния
вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова,
доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които
нормата на чл. 105, ал.1 от ЗАвП и подзаконовият
нормативен акт по прилагането и са призвани да гарантират, още повече, че в
случая се касае за неизпълнение на обществен превоз на пътници по междуселични и междуоблатни линии,
при констатирани и санкционирани и други нарушения от контролните органи
визирани в справката за нарушител, приложена по преписката. Нещо повече,
безспорно от доказателствата по делото се установява и че на същата дата
дружеството е допуснало неизпълнение на общо четири курса по възложеното
маршрутно разписание. Принципно налагането на административно наказание за
конкретно нарушение не е самоцел на закона, доколкото справедливо е предвидена
възможност за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН. В случая обаче се касае
за гарантиране на транспортните връзки между две общини, като няма как да бъде
пренебрегнат факта, че по този начин се нарушават правата на пътуващите по тази
линия, още повече на тези които полагат труд в другата община. Самият факт, че
превозвачът допуска автобуса да не потегли изобщо от утвърдената транспортна
схема сочи достатъчно висока степен на обществена опасност, още повече в
контекста на ясните факти, че много хора ежедневно пътуват с по таз линия до
работата си в други населени места и обратно /доколкото неизпълнението на
превоза касае разписание в 16.45ч./. Именно поради това следва да се приложи цялата административнонаказателна репресия за недопускане на
такива нарушения. Поради това и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в настоящия
случай по разбиране на настоящия съд е неприложима.
Поради
всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №23-0000092/14.02.2019г. издадено от Началник на Областен отдел
"Автомобилна администрация", с което на „М.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя А.С.А., на основание чл. 105, ал.1
от ЗАвП е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 19,
ал.4 от ЗАвП..
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението
и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: