№ 2401
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100502703 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2703/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Ти Би Ай Банк“
ЕАД , ЕИК ********* от гр. София срещу решение №20422 от 12.11.2024 г по гр.д.
№17429/24 г на СРС , 40 състав , с което по иск на Б. Г. Б. ЕГН ********** от гр.София
срещу въззивника е признато за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК, че сключеният
между страните договор за потребителски кредит № **********/14.07.2021г. е нищожен на
основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК ; както и въззивникът е осъден да заплати на Б.
Г. Б. сумата от 420 лв разноски пред СРС и да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. на
Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, БУЛСТАТ: *********, представлявано от адв.
Д.М.М., сумата от 480 лв адвокатско възнаграждение пред СРС.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Наистина двете
застрахователни премии са включени в главницата по кредита и са олихвявани заедно с
отпуснатата и усвоена сума . Посоченият ГПР от 49,54 % е правилно посочен в договора за
кредит . Застрахователните премии не трябва да се включват като разход във формулата в
Приложение №1 към 19 ал.2 ЗПК , защото не са задължителни за потребителя .
Потребителят е получил екземпляр от пакета застрахователни документи и сам е изявил
желание да се ползва от застраховката . Липсва нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК , а т.нар.
„допускания“ в случая са неприложими . Налице е яснота по отношение на дължимите суми
от потребителя . СРС е смесил понятията „разходи по кредита“ и „изчисляване на ГПР“ .
1
Липсва законово основание да се описва от банката кои разходи се включват в ГПР , а
застрахователната премия не трябва да се включва в ГПР . Със сключената застраховка
потребителят е обезпечил вземането към кредитора в случай на неблагоприятно събитие , а
застраховката е извън обхвата на §1 т.1 ДР на ЗПК , защото не е била задължителна . Спазен
е чл.11 ал.1 т.19 ЗПК като в договора за кредит има информация за изискуемите застраховки
, а и при липса на застраховки финансовите условия са същите . Застрахователните клаузи са
инкорпорирани в договора за потребителски кредит , а застраховката е в полза на
потребителя при настъпване на неблагоприятни обстоятелства . Застраховката не е наложена
едностранно от потребителя и не противоречи на добрите нрави . Евентуално надвишаване
на размера по чл.19 ал.4 ЗПК не води до недействителност на целия договор .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС . Потребителят реално е получил само 3000 лева , а
застрахователната премия е 788,39 лева , което е разход по делото . В договора за кредит
липсва информация за формиране на ГПР , а е налице значително оскъпяване на кредита .
Размерът на застрахователната премия е бил предварително определен в договора за кредит
и потребителят не е могъл да влияе на клаузите на договора . За да се сключи договора за
застраховка потребителят е трябвало да има качеството на кредитополучател . Със
застраховката се прикриват реалните разходи по кредита . При неправилно посочен ГПР
договорът за кредит е недействителен .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 20.11.2024 г и
е обжалвано в срок на 02.12.2024 г /по ел.поща/.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска за СРС е приел следното. Безспорно на 14.07.2021г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит № **********, по силата на който ответникът се
задължава да предостави на ищеца кредит в размер на 3000 лв.
Посочено е в чл. 7.1, че се дължи и застрахователна премия от 788,39 лв и общият размер на
кредита става 3788,39лв. със срок за погасяване до 15.07.2024г.
В чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният процент, изчислен на годишна база, възлиза на 41,09
%.
В чл.10 е уговорено, че годишният процент на разходите по кредита възлиза на 49,54 %, а
2
общата дължима сума от потребителя на 6648,47лв.
В чл.11.2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите,
които се погасяват, и дължимия остатък.
По делото е представена декларация от страна на ищеца за определяне на изискванията и
потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма
„Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредит, предоставени от „Ти
би ай банк“ ЕАД, и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“,
предоставена от Mediguide International.
Представен е сертификат № 170531809832021 за застраховане на ищеца по застрахователна
програма „Защита на кредита“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско
мнение“. В него е посочено, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за
потребителски кредит. Предвидено е, че общата еднократна дължима сума възлиза на
788,39лв. Отбелязано е, че застраховката е сключена със застрахователното посредничество
на „Ти би ай банк“ ЕАД.
Както договорът за кредит, така и застраховката са подписани на 14.07.2021г., тоест
едновременно, което показва тяхната свързаност и взаимна зависимост.
Според приетата пред СРС ССЕ при залагане като главница на сумата от 3788,39лв., която
включва реално усвоената главница от 3000 лв. и застрахователната премия от 788,39лв.,
годишният процент на разходите би бил 49,79 %. При залагане като главница обаче само на
реално усвоената сума от 3000лв., тогава ГПР възлиза на 82,57%. Цената на допълнителната
услуга – застрахователна премия по сключената застраховка, не е включена като разход по
кредита, а е определена като част от главницата. На вещотго лице са представени
преводни нареждания от 18.08.2021г., с които ответникът нарежда в полза на „Кардиф –
Общо застраховане“ и „Кардиф – Животозастраховане“ суми от по 168 352,71лв. и 292
212,98лв. с основание „премия и прекратени полици – 07.2021г.“. Съгласно счетоводно
извлечение от партидата на ищеца по процесния договор за кредит е начислена премия от
788,39 лв. и е отбелязано, че е платена такава в този размер.
Според СРС процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл.9 ал.1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията
между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП. Според чл. 22
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според СРС ищецът прави неоснователно възражение за нарушение на 10, ал.1 ЗПК, който
предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. В случая договорът е сключен в писмена форма и
е написан по ясен и разбираем начин с еднакъв шрифт, който е достатъчно голям за
3
нормалното му разчитане. Същият е представен от двете страни по спора, което показва, че
и двете разполагат с екземпляр от него.
Според СРС основателно е възражението на ищеца за противоречие на процесния договор с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната
норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Според § 1, т.1
от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Според СРС основно по делото се спори дали застрахователната премия следва да бъде
включена в ГПР, респ. дали същата се явява задължително условие за сключване на договора
и дали въобще тя представлява разход по него или е част от главницата. В случая ответникът
е включил дължимата застрахователна премия като част от главницата и по този начин
посочения ГПР в договора не надхвърля максимално допустимия размер според закона.
Съгласно чл. 7.2.2 от договор за потребителски кредит, премията е платима от кредитора
директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на
съответния застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от
потребителя.
Според СРС включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата,
ответникът е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания. Размерът на
главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени
за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на 3000 лв. Кредитополучателят
реално разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с тази сума, тоест това
са фактически получените от него заемни средства. Сумата от 788,39 лв. представлява
застрахователна премия, а не главница, поради което има характер на разход по кредита.
4
Разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат
при изчисляването на ГПР. При добавяне на застрахователната премия като разход по
кредита действителният процент на разходите по кредита възлиза на 82,57 % , което
значително надвишава максимално допустимия такъв според чл.19 ал.4 ЗПК и се различава
съществено от посочения в процесния договор за потребителски кредит ГПР от 49,54%.
Според СРС посочения в договора ГПР не е коректен , което показва, че е налице
недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна на кредитодателя относно точно,
информирано и пълно запознаване на потребителя с параметрите на договора. За
пълнота следва да се посочи, че липсва и допълнителна информация относно начина на
формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при
формирането му. Оставят неясни компонентите, които са взети при формирането на
годишното оскъпяване на заема. СЕС в Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/17г., че
ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР,
без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на
непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с
условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му
и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата
на задължението му.
Според СРС в случая не се съдържа дори и подобна математическа формула. Горните
нарушения обуславят извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК,
поради нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Текстът на тази
норма не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е
посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за
да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в
заблуждение. ГПР е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му
компоненти, това води до неяснота за потребителя относно неговия размер и не може да се
приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Следователно процесният договор
се явява недействителен, в който смисъл е и установената национална съдебна практика по
идентични дела - Решение № 2428 от 25.04.2024 г. по в. гр. д. № 3706/2023 г. на СГС,
Решение № 397 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 6564/2023 г. на СГС, Решение № 395 от
22.01.2024 г. по в. гр. д. № 5786/2023 г. на СГС и др.
Според СРС в задължителното Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на
Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
5
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на
съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да
даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с
оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по
член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не
отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и
разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява
тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от
Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата директива, следва,
че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби,
приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки, така
предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Това
означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се
съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9
ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 61—63 и цитираната
съдебна практика).
Решението на СРС е правилно . Клаузата на чл.7 от процесния договор е нищожна на
основание чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.146, ал. 1 от ЗЗП . Същата противоречи на чл.143
ал.1 т.19 ЗЗП , защото потребителят не е имал възможност да прецени икономическите
последици от сключването на договора. Като размер на кредита се посочва сумата от 3000
лева , а като общ размер на кредита сумата от 3788,39 лева с включена застрахователна
премия от 788,39 лева. Незаконосъобразно ответникът приобщава към главницата
застрахователната премия , докато по същество и по икономическата си същност последната
представлява съществен и много голям като размер разход по кредита . Вярно е , че
формално застраховката е извън обхвата на §1 т.1 ДР на ЗПК , защото формално не е била
задължителна за ищеца . От друга страна включването й в предварително подготвен от
ответника документ и липсата на други възможности на ищеца да обезпечи задълженията си
по договора обезсмисля клаузата на чл.19 от договора , че застраховката „не е
задължителна“.
Практиката на включване на формално „доброволна“ застраховка в главницата е близка до
тази на незаконосъобразните практики на лица извършващи лихварска дейност , които не
посочват реалната лихва по договора за заем , а оформят документално по-голяма по размер
главница от действително предоставената . В случая ищецът е получил само сумата от 3000
лева , а т.нар.застраховка се равнява на допълнителна 26,28 % лихва за срока на целия
кредит . Трябва да се приеме , че е налице противоречие и с чл.143 ал.1 т.13 и т.14 ЗЗП ,
защото не е ясно как е определена застрахователната премия на застрахователя . Същата
6
изглежда изключително завишена – повече от ¼ от стойността на обезпечения кредит , като
трябва да се има предвид , че се покриват ограничени като брой и вид застрахователни
рискове т.е. ползата за ищеца от застраховка при такива условия и много съмнителна .
Налице е конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи договора за
потребителски кредит /Рeшение на СЕС (девети състав) от 21.03.2024 г по дело C‑714/22 /.
Реално процесният договор за заем не е изготвен на разбираем език според изискването на
чл.11 ал.1 ЗПК и съдържа подвеждаща и невярна информация по чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК за
реалния лихвен процент и за ГПР . Възползвайки се от положението на заемодател
ответникът на практика принуждава потребителите-заемополучатели да му заплащат
допълнителна скрита лихва под формата на застрахователна премия в полза на трето лице.
Следва да се посочи , че изключително завишеният размер на застрахователната премия
предполага поделяне на същата между ответника и застрахователното дружество .
Ответникът и формално се явява „застрахователен агент“ т.е. ще получи съответната
значителна „комисионна“ поради сключване на застраховката за завишени цени .
„Печалбата“ за ответника е тройна :
-веднъж получава официално уговорените лихви и такси по кредита , който са в много голям
размер и на границата на допустимото ;
-втори път получава „комисионна“ поради сключване на застраховката /на практика
допълнителна лихва , но опосредена чрез застрахователното дружество/ ;
-и трето ограничава риска си ако сумата по кредита или част от нея не бъде върната от
ищеца .
За сметка на това ищецът е обременен с допълнителни плащания надхвърлящи допустимите
размери по чл.19 ал.4 ЗПК . На ищеца не е предоставена реална възможност да обезпечи
кредита по друг начин и да „спести“ допълнително оскъпяване с 26,28 % скрита лихва по
кредита . На основание чл.22 ЗПК във вр. чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК процесният договор за
заем е изцяло недействителен /включително и процесната клауза/ .
Налага се изводът , че като е прогласил за нищожен процесният договор за кредит СРС и
постановил законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено . В тежест на
въззивника е адвокатско възнаграждение от 300 лева в полза на адвокатското дружество
защитавало безплатно въззиваемата страна .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20422 от 12.11.2024 г по гр.д.№17429/24 г на СРС , 40 състав .
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД , ЕИК ********* от гр. София да заплати на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв. на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, БУЛСТАТ: *********,
представлявано от адв. Д.М.М., сумата от 300 лв адвокатско възнаграждение пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване .
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8