Номер
391 01.07.2019 г. Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
районен съд VІ-ти нак. състав
На
21 юни
Година 2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Силвия Димитрова
Секретар:
Даниела Асенова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията АНД № 686 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба на С.В.Т. с ЕГН **********
и адрес: ***, против Наказателно постановление № 202 от 09.03.2018 г., издадено
от инж. З.П.Т.– директор на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, с което
на С.В.Т. са наложени административни наказания:
- глоба по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, в размер на 300,00
лв. /триста лева/ /ПС № 0362543/05.05.2017 г. за имот с кадастрален № 095007/ и
- глоба по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, в размер на 300,00
лв. /триста лева/ /ПС № 0378366/05.08.2017 г. за имот с кадастрален № 095008/.
В жалбата се оспорва законосъобразността на издаденото
наказателно постановление от процесуална страна, както и материалноправната му
такава, като се твърди, че нарушението не е извършено, респ. че фактическите
обстоятелства по случая са оценени неправилно. В съдебните прения, процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа наведените доводи за
незаконосъобразност, доразвива същите и пледира за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител
– ю.к. Антимова, пледира за потвърждаване на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Жалбоподателят С.В.Т. е лице, регистрирано да
упражнява лесовъдска практика. На същия са издадени:
- Позволително за сеч № 0362543, издадено на
05.05.2017 г. от инж. Явор Цегриловски /л.17/,
за извършване на сеч в отдел № 15, подотдел д, имот с /кадастрален /КВС/ №
095007 в землището на с. Люлин, общ. Перник, със срок за провеждане на сечта:
08.05.2017 г. – 31.08.2017 г. и
- Позволително за сеч № 0378366, издадено на
05.05.2017 г. от инж. Петрана Димитрова /л.21/,
за извършване на сеч в отдел № 15, подотдел д, имот с /кадастрален /КВС/ №
095008 в землището на с. Люлин, общ. Перник, със срок за провеждане на сечта:
08.05.2017 г. – 31.08.2017 г.
На 20.11.2017 г., инж. Явор Цегриловски, в
присъствието на С.Т., издал Протокол за освидетелстване на сечище № 0362543. В
него било отбелязано, че е съставен на основание чл.109 от Закона за горите,
след съвместно обхождане и проверка на сечището в отдел № 15, подотдел д, имот
с /кадастрален /КВС/ № 095007 в землището на с. Люлин, общ. Перник.
На 06.10.2018 г., служители на РДГ – гр. София
извършили проверка на имоти в землището на с. Люлин, сред които и имоти с №
095007 и № 095008. Проверката била извършена в присъствието на Венцислав В.
Кирилов с ЕГН **********, в качеството му на проверявано лице. При нея се
установило, че в имоти с № № 095008 и 095009 са прокарани пътища /просеки/ без
да бъдат отбелязани с боя на терен и без дървесината от тях да бъде включена
допълнително към карнет-описа на насажденията. Тези констатации били отразени в
Констативен протокол серия Р014, № 0001830 /л.49 от делото/.
На 12.12.2017 г. С.Т. и служители на РДГ – София
извършили проверка на имот № 100005, землище село Люлин, община Перник,
собственост на наследниците на Благой В. Михов /б.ж. на с. Люлин/ и имот с
кадастрален № 100006, землище село Люлин, община Перник, собственост на
наследниците на Деян и Първан Йорданови Младенови /б.ж. на село Люлин/.
Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол /л.13 от
делото/, подписан от С.Т., Явор Цегриловски и Димитър Попов.
На 15.12.2017 г. била извършена още една проверка от
служители на РДГ – Кюстендил в имоти № 095007 и 095008 в отдел 15 “д”, землище
с. Люлин, община Перник, при която било установено, че и в двата имота има
прокарани просеки, които не са ограничени на терена, както и че в технологичния
план няма заложени просеки. Това било отразено в Констативен протокол № 002017
от същата дата, подписан както от проверителите, така и от присъствалия С.Т..
На 15.12.2017 г. инж. Г.И.Г. – горски инспектор при
РДГ – Кюстендил, образувал административнонаказателно производство срещу С.В.Т.,
съставяйки Акт за установяване на административно нарушение № 003134
/15.12.2017 г., като счел, че същият е извършил следното деяние: “като лице по
чл.108, ал.2 от ЗГ не е осъществил контрол по време на сечта и е допуснал
отваряне на просеки, които не са отразени на терен с ивица боя”, което
квалифицирал като нарушение на чл.108, ал.3 от ЗГ. В акта било записано, че
нарушението е извършено впериода от 05.05.2017 г. до 15.12.2017 г. Актът бил
връчен на жалбоподателя и той го подписал без да вписва обяснения. В срока по
чл.44 от ЗАНН обаче депозирал Възражение вх. № 5441/18.12.2017 г., в което
оспорил констатациите на актосъставителя и посочил, че по време на сечта в
поземлени имоти в горските територии № 095007 и № 095008 не са отваряни и/или
изграждани нови просеки за извоз на дървесина, а извозът се е извършвал само по
съществуващи извозни пътища.
На 09.03.2018 г., въз основа на събраните по
преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и
издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна
отговорност на С.В.Т. за нарушение по чл.108, ал.3 от Закона за горите /ЗГ/,
вр. чл.61 и чл.47, ал.1, т.6, чл.50, ал.9, чл.53, ал.2, т.5 и т.6 и ал.7 от НСГ
/Наредба № 8/05.08.2011 г.за сечите в горите/, поради което и на основание
чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН му наложил административни
наказания глоба по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, в размер на 300,00 лв. /триста
лева/ /ПС № 0362543/05.05.2017 г. за имот с кадастрален № 095007/ и глоба по
чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, в размер на 300,00 лв. /триста лева/ /ПС №
0378366/05.08.2017 г. за имот с кадастрален № 095008/.
Горната фактическа обстановка се установи както от
посочените писмени доказателства, така и от гласните такива, събрани чрез
разпит на свидетелите Г.И.Г., Р.К.М., Р.Д.Д. и Венцислав В. Кирилов, на чиито
показания съдът дава вяра, като ги намира за ясни, безпротиворечиви и лишени от
заинтересованост.
От правна страна:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
дело е подадена в законоустановения срок от оправомощено лице и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол. В този смисъл, тя е допустима и следва да бъде
разгледана.
Разгледана
по същество - същата е основателна и следва да бъде уважена, а наказателното
постановление срещу него - отменено. Съображенията за това са следните:
Настоящото
производство е от административнонаказателен характер, поради което следва да
се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно. Предпоставките са абсолютни като тежестта на доказване
лежи върху административно наказващия орган.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е
вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано
точно, прецизно и ясно и да съдържа всички обективни и субективни признаци на
посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Следва да
съществува и правно единство между текстовото и цифровото описание на
нарушението в акта и в наказателното постановление.
Съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление следва да отговарят на всички законоустановени правила относно
формата и съдържанието им и да бъдат издадени от компетентен орган.
В
конкретния случай и при преценка на всички гореизброени изисквания, настоящият съдебен състав намира, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и такива довели
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и опорочили законосъобразността
на наказателното постановление, а именно:
Съдържанието
на наказателното постановление следва да отговоря на изискванията на чл. 57
от ЗАНН, които са определени в посочената правна норма по императивен
начин. Съгласно чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН то трябва да включва описание на нарушението, да са
посочени датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено и да са посочени доказателствата, които го потвърждават, а чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въвежда изискването за посочване на законните
разпоредби, които са били нарушени виновно. Същевременно, решавайки въпросите
по чл.
53 от ЗАНН, релевантни за реализиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя, административнонаказващият орган е ограничен в
рамките на фактическото и правното обвинение формулирано в акта. Недопустимо е
обвинението да излиза извън тези рамки.
Описанието
на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, съгласно чл.
42, т. 4 от ЗАНН, следва да се съдържат и в АУАН, за да може нарушителят да
има възможност да разбере точно какво административно нарушение му се вменява,
че е извършил. Разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН е безусловно императивна, тъй като осигурява правото на защита на
привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се
включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди,
че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. В конкретния
случай, описаните в АУАН факти и обстоятелства не изпълват съставите на
сочените за нарушени разпоредби. Това го опорочава, тъй като се нарушава законово
изискване за наличие на съществен реквизит, възпрепятства лицето, срещу което
актът е съставен да упражни правото си да възрази, като същевременно затруднява
административнонаказващият орган при постановяване на наказателно
постановление, а съда – при постановяване на решение по жалба на наказаното
лице.
Горното
процесуално нарушение не е от категорията на тези, които могат да се преодолеят
по реда на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в
последващ стадий на административнонаказателното производство. Съгласно чл.
42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от с. з., както в акта, така и в НП
следва да бъдат посочени обстоятелствата, при което е извършено нарушението. В
този смисъл, необходимо е да е налице правно единство не само между правната
квалификация на деянията, но и между текстовото описание на нарушението в АУАН
и НП. С оглед на това, решавайки въпросите по чл. 53
от ЗАНН, релевантни за реализиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя, АНО е ограничен в рамките на фактическото и правното
обвинение, формулирано в акта и е недопустимо обвинението да излиза извън тези
рамки. В конкретния случай, в противоречие с всякакви процесуални норми и
правила, административнонаказващият орган е включил ново обвинение като е счел,
че с деянието си С.Т. е извършил и нарушение по чл.47, ал.1, т.6, чл.50, ал.9,
чл.53, ал.2, т.5 и т.6 и ал.7 от НСГ /Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите/ и е наложил за него административно наказание. Съобразявайки това в
контекста на правилата, на които е подчинено административнонаказателното
производство – че решавайки въпросите по чл.53 от ЗАНН, релевантни за
реализиране административнонаказателната отговорност на нарушителя, АНО е
ограничен в рамките на фактическото и правното обвинение формулирано в акта, и
че е недопустимо обвинението да излиза извън тези рамки, съдът приема, че
посоченото нарушава съществено тези правила, тъй като едва в наказателното
постановление, за първи път на Т. е предявено обвинение за извършване на още
едно нарушение, различно от квалифицираното в АУАН, а същевременно и неописано
в обстоятелствената част на същия.
Констатираното по-горе ограничава в изключително
голяма степен правото на защита на жалбоподателя, тъй като го поставя в
невъзможност да разбере в какво се състои противоправното му поведение, коя
норма, на кой закон нарушава, за какво трябва да отговаря. На практика с
издаденото наказателно постановление той е наказан за деяние, за което не му е
предявявано обвинение, а това е възпрепятствало възможността му адекватно да се
защити.
Нарушението съществено нарушава процесуалните правила
и тъй като е неотстранимо, обосновава извод за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно на процесуално основание. По тази причина
е безпредметно разглеждане и обсъждане доводите на страната по съществото на
спора – има ли нарушение и виновно ли е извършено.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Районен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 202 от 09.03.2018 г.,
издадено от инж. З.П.Т.– директор на Регионална дирекция по горите – Кюстендил,
с което на С.В.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, са наложени административни
наказания:
- глоба по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, в размер на 300,00
лв. /триста лева/ /ПС № 0362543/05.05.2017 г. за имот с кадастрален № 095007/ и
- глоба по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, в размер на 300,00
лв. /триста лева/ /ПС № 0378366/05.08.2017 г. за имот с кадастрален № 095008/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: