Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ихтиман 29.11.2019год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ихтиманският
районен съд, втори състав, в открито заседание, проведено на седемнадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Районен
съдия: Ивайло Йорданов
при секретаря.
Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр.д № 118
по описа за 2019год. , за да се
произнесе взе предвид следното:
М.
Л. .. ЕГН ********** *** е обжалвал заповед за задържане №
118433-178/12.10.2018 г. на Инспектор Л.А. – ПИ при РУ гр. Костенец.
В
жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, поради липса на компетентност,
неспазване на установената форма, противоречие с материалния закон и при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
несъответствие с целта на закона.
В
съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. П. поддържа жалбата като твърди, че
в заповедта не са изложени фактическите обстоятелства при нейното издаване.
Освен това наложената мярка е несъответна с целта на закона
Ответникът Л.А., в качеството му на полицейски орган
по задържането, чрез упълномощен процесуален представител – главен юрисконсулт
Р., оспорва жалбата като твърди, че към момента на издаване на заповедта е
имало данни, че жалбоподателят е извършил престъпление.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От служителя при РУ-Костенец – полицейски инсппектол Л.
А. е издадена Заповед за задържане рег. № 1184зз-178/12.10.2018 г.,
според съдържанието на която в 16,45 ч. на 12.10.2018 г. е задържано на
основание чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР
лицето М.л.Н.. Заповедта е връчена незабавно на задържаното лице, което е
попълнило и подписало декларация, с посочените в нея права.
Деянието, по повод на което е издадена заповедта е
описано в представена докладна записк, в която е посочено, че Ю. О.е заявил, че
М.н. е отправял закани спрямо него за саморазправа.
По делото са представени 2 броя разпити на свидетели –
на Ю. О.проведен на12.10.2018 г. за периода от 17,10 часа до 19,30 часа и на П. Ч.проведен на 12.10.2018 г. за пероида
от 21,21 часа до 21,52 часа.
При така установените обстоятелства, съдът намира
жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу
подлежащ на съдебен контрол административен акт, а разгледана по същество тя е
основателна.
По своята правна природа издадената от органите на МВР
заповед за задържане за срок до 24 часа представлява принудителна
административна мярка, законността на която подлежи съгласно чл. 72, ал. 4 ЗМВР на съдебен контрол по
отношение на всички основания за оспорване, регламентирани в общата разпоредба
на чл. 146
АПК. Разглеждайки тези основания, съдът
приема от правна страна следното: Обжалваната заповед е
издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 ЗМВР - безспорно
установено е от събраните в хода на делото доказателства, че издателят на
заповедта Л. А. заема длъжността "полицейски инспектор в група
„Охранителна полиция“ при РУ на МВР Костенец.
По своята правна същност издадената заповед,
представлява принудителна административна мярка по смисъла на . За прилагането
на тази принудителна административна мярка е необходимо осъществяването на
фактическия състав на нормата на , който включва наличие на данни за извършено
престъпление и данни то да е извършено конкретно от задържаното лице.
Обжалваната заповед отговаря на установената в чл. 74, ал. 2
ЗМВР форма и съдържа
всички и реквизити, включително спорните такива относно основанията за
задържането - последните са посочени като чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР
има предвид наличието на данни за извършено престъпление, като в тази връзка
заповедта посочва престъпление по чл. 144, ал. 2
НК, вр. ал. 1 НК.
Спорният въпрос е дали изискванията за форма в частта
им относно основанието за задържането предполагат пълно фактическо описание в
заповедта на данните за престъплението по смисъла на чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР.
Изхождайки от константната съдебна практика /ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС,
решение № 1824/10.02.2014 г. по адм. дело № 5608/2013 г., V о. на ВАС/ е допустимо
фактическите съображения да бъдат изложени в отделни съдържащи се в преписката
документи, каквито органите на МВР съставят и изготвят съобразно установените
техни вътрешни правила, а именно докладни записки.
От представената по делото докладна записка обаче не
може да бъде направен извод, че към момента на издаване на заповедта за
задържане е имало непосредствени данни за извършено престъпление от общ
характер. Това е така, защото около 16,00 часа е бил получен устен сигнал от Ю.
О.като полицейските служители не са извършили каквато и да е проверка на
сигнала, за да установят неговата достоверност. Събраните впоследствие данни за
извършено престъпление члез разпита на свидетели не са относими към законността
на задържането, доколкото данните следва да съществуват към момента на
издаването на акта.
Ето защо съдът като прецени, че обжалваната заповед
следва да бъде отменена.
С оглед изхода от спора и по смисъла на чл. 143, ал.
1 АПК
и в съответствие и с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно
дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски, представляващи заплатена държавна
такса в размер на сумата от 10 лева, както и възнаграждение за осъществено
процесуално представителство от адв. Проданов. Ответникът прави възражение за
прекомерност на разноските, което е основателно. Действителната правна и
фактическа обстановка на конкретния казус показва, че той не се отличава с
по-голяма сложност от останалите. Проведено е едно съдебно заседание, по което
не са събирани гласни доказаелства. Ето защо настоящият съдебен състав прие, че
следва да редуцира размера на възнаграждението до определения според за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 400 лева минимално
адвокатско възнаграждение по административни дела по ЗМВР без материален
интерес.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за задържане № 118433-178/12.10.2018 г. на
Инспектор Л.А. – ПИ при РУ гр. Костенец.
ОСЪЖДА РУ на МВР Костенец
да заплати на М. Л. Н. ЕГН **********
***, направените по делото разноски в общ размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: